Р Е
Ш Е Н И Е № 260011
гр.Средец, 24.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд - Средец, II наказателен
състав, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Районен съдия: Сирануш Артинян
При секретаря Маринка Маринчева, като
разгледа докладваното от съдията Артинян нахд № 195/2020г. по
описана Районен съд - Средец, въз основа на данните по делото и
закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Г.Н.С., ЕГН **********,***,
чрез адв.Л.Р., против Наказателно постановление № 62/07.12.2020г., издадено от Д.И.И.
– директор на Регионална инспекция по околната среда и водите – Бургас към
Министерството на околната среда и водите, с което на основание чл.151, ал.1,
т.4 от Закона за управление на отпадъците е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1400 лева за нарушаване на чл.112, ал.1, т.5 от Закона за
управление на отпадъците. В жалбата се сочи, че НП било неправилно и
незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния и процесуалния
закон. Излага се, че при така описаната фактическа обстановка НП било
незаконосъобразно, тъй като АНО не бил приложил съответна на описаното деяние
правна норма, както и че при издавана на НП била нарушена разпоредбата на
чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, което било довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя
да разбере на основание коя точно правна норма е наказан. Жалбоподателят счита,
че в НП било налице несъответствие между словесно описаното нарушение и
правната му квалификация. Отделно от това релевира, че за да носи отговорност
за неупражняване на правомощие, следвало да бъде изрично оправомощен за това от
другото длъжностно лице, но такива доказателства липсвали по делото. Също така
в съставения АУАН било видно, че актосъставителят не бил посочил какво е изпълнителното
деяние, посредством което кметът на село Дюлево бил нарушил нормата на чл.112,
ал.1, т.5 от ЗУО. Не била посочена и датата на извършване на нарушенията.
Жалбоподателят намира, че дори да се приемело, че е извършил посоченото в АУАН
и НП административно нарушение, наказателното постановление следвало да се
отмени, тъй като деянието макар и формално да осъществявало състава на
административно нарушение по ЗУО, се явявало маловажно предвид разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН. Твърде се, че кметът на село Дюлево нямал никакъв бюджет или
ресурс, предоставен му от Община Средец, като още при постъпването на С. на
длъжност януари 2020г. бил поставил на видно място на вратата на кметството в
село Дюлево съобщение за телефона, на който жителите на селото можели да се
обадят, за транспортиране на техните битови или строителни отпадъци. Също така
жалбоподателят няколкократно със свои средства и транспорт лично бил почиствал
терени с натрупани и разпръснати битови и строителни отпадъци. Отправя искане за
отмяна на обжалваното наказателно постановление. Претендира разноски.
В
хода на проведеното открито съдебното заседание жалбоподателят се
явява лично и със защитника адв.Л.Р.. Заявяват, че поддържат жалбата. Излага
се, че кметският наместник С. бил поставен в абсолютна
фактическа невъзможност да изпълнява
своите служебни задължения, а в частност и относно контрола по сметосъбирането,
сметоизвозването и депонирането на нерегламентираните сметища. Счита, че било
установено, че сметищата били наследени от жалбоподателя и предвид липсата на
средства не само от негова страна, но и от предходния кмет, било порочна
практика да се изхвърлят битови и строителни отпадъци не само на територията на
село Дюлево, но и на повечето села, които са в Община Средец. Молят да се отмени Наказателното постановление.
Административно наказващият орган
в хода на съдебното заседание се представлява от гл.юрисконсулт А.К., която
оспорва жалбата като неоснователна и отправя искане за оставянето ѝ без
уважение. В тази връзка релевира подробни съображения. Претендира разноски.
Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от
страна на жалбоподателя.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и като съобрази доводите, възраженията на страните и
служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление, намира
за установено следното:
От фактическа страна:
Видно
от представената Заповед № 15/10.01.2020г. на кмета на Община Средец инж.Иван
Жабов, е възложено на кметовете и кметските на населените места от Община
Средец, измежду които е и жалбоподателят Г.С., да упражняват контрол за
опазване чистотата на населеното място и обществения ред, да определят местата
за събиране на битови и други видове отпадъци, да предотвратяват изхвърлянето
на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища,
да информират населението и разясняват прилаганите системи за управление на
отпадъците, въведени от Община Средец, да съставяте актове на нарушителите по
Наредба № 1 за поддържане и опазване обществения ред на територията на Община
Средец и Наредба за управление на отпадъците на територията на Община Средец,
да организират и следят за почистването на уличните платна, площадите, алеите,
парковете и други територии от населените места, предназначени за обществено
ползване.
На 25.06.2020г. е съставен
Констативен протокол № 017630/К-13-75 от Х.А.И. – ст.експерт УМРО към отдел
„УООП“ и Д.П.Г. –ст.експерт отдел „УООП“,
в присъствието на Б.Й.П. – еколог към Община Средец, видно от който е извършена
извънредна проверка на нерегламентирани замърсявания на територията на Община
Средец. При обход на населените места от Община Средец е установено следното в
землището на село Дюлево: два замърсени терена до гробищата и ореховата градина
били разпръснати множество битови и строителни отпадъци.
Въз основа на така констатираните
замърсявания на територията на Община Средец в землището на село Дюлево бил
съставен АУАН № 62/03.08.2020г. от актосъставителя инж.Х.А.И., в присъствието
на свидетелите инж.Д.П.Г. и инж.Ю.С.Н.. Жалбоподателят бил запознат със
съдържанието на АУАН на датата на неговото съставяне – 03.08.2020г., видно от
положения от него подпис. Съответно видно от Заповед № РД – 5/16.01.2017г. на
директора на РИОСВ инж.Т.Д.А. актосъставителят Х.А.И. разполага с компетентност
да съставя актове във връзка с констатираните нарушения. В АУАН е констатирано,
че кметският наместник на село Дюлево – Г.Н.С.,*** е извършил следното: като
оправомощен представител не е предприел мерки за недопускане на изоставяне на
битови отпадъци и нерегламентираното им изхвърляне на разрешените за това
места. По време на проверката не били представени констативни протоколи за
установяване на административни нарушения, дадени предписания, съставяне на
актове за установени административни нарушения, които да доказват осъществяване
на контрол. Посочено е, че при извършената проверка в село Дюлево и землището
му се установили два броя замърсени терени с разпръснати върху тях битови и
строителни отпадъци – до гробищния парк на село Дюлево и до ореховата градина.
На основание така установеното в
АУАН-а и констативния протокол е установено от административно – наказващия
орган Д.И.И. – директор на РИОСВ – Бургас, че Г.Н.С. *** е извършил следното: на
25.06.2020г. в област Бургас, община Средец, село Дюлево, като оправомощен
представител не е предприел мерки за недопускане на изоставяне на битови
отпадъци и нерегламентираното им изхвърляне на разрешените за това места. По
време на проверката, както и с постъпилото възражение, не били представени
констативни протоколи за установяване на административни нарушения, дадени
предписания, съставяне на актове за установени административни нарушения, които
да доказват осъществяване на контрол. Посочено е, че замърсените терени,
констатирани по време на проверката на 25.06.2020г. били следните: в землището
на село Дюлево са установени два броя терени, с разпръснати върху тях битови и
строителни отпадъци – до гробищния парк на село Дюлево и до ореховата градина. С
това свое деяние кметският наместник на село Дюлево нарушил чл.112, ал.1, т.5
от ЗУО, поради което на основание чл.151, ал.1, т.4 от ЗУО е наказан с глоба в
размер на 1400 лева.
В доказателствената съвкупност са приобщени
свидетелските показания на актосъставителя Х.А.И., от които се установява, че във връзка с извършване на извънредна проверка по заповед на Министъра на
околната среда и водите, бил направен обход на цялата Община Средец от 22 до
25.06.2020г. В село Дюлево установили два замърсени терена със строителни и
битови отпадъци в близост до гробищния парк на село Дюлево и до ореховата
градина. След това съставили констативен протокол заедно с еколога на Община
Средец. В предходни години други колеги на свидетелката Исмаилова са извършвали
проверка, като през 2019г. бил съставен акт на кмета на Община Средец. От свидетелските показания
се установява, че по време на проверката някои от отпадъците били
стари, а някои от тях били много пресни. Свидетелката нямала информация за
периода от 10.01.2020 г. до 25.06.2020 г. в село Дюлево да са били изхвърляни отпадъци,
като обходът бил направен от 22.06.2020г. до 25.06.2020г. и през този период
установили замърсяванията, които били отразени в АУАН. В
качеството на свидетел е разпитан и г-н Д.П.Г.. Същият заявява, че във връзка със
Заповед на Министъра на околната среда и водите и Директора на РИОСВ - Бургас
на 25.06.2020 г. извършили проверка в село Дюлево. Съответно в землището
констатирали, че в района на гробищния парк и ореховата градина имало доста
голяма площ, замърсена с различни видове отпадъци – строителни, битови, частна
покъщнина, дюшеци. След това съставили констативен протокол, а в последствие
и АУАН на 03.08.2020г., който
жалбоподателят дошъл да го подпише. Свидетелят Г. излага, че предходната година също била направена проверка, като всяка година РИОСВ
извършвало проверки на Общината. Тогава
отново констатирали такива нерегламентирани сметища на територията на Общината,
а в село Дюлево през 2019 година също констатирали нерегламентирани сметища. Излага,
че по информация на еколога на Общината ореховата градина била общински терен.
Свидетелят Г. също твърди, че няма информация за периода от 10.01.2020 г. до
деня на проверката 25.06.2020г. да са били изхвърляне отпадъци на местата, на които
били констатирали като замърсени в село Дюлево.
По искане на
жалбоподателя в хода на проведеното съдебно следствие е разпитан свидетелят Р.П.Ж.. Твърди, че в село Дюлево нямало
регламентирано сметища, като кметският наместник на селото минавал по къщите и
разговарял с хората, като ги предупреждавал, че имало фирма за почистване БКС,
която извозвала боклука и ако имат повече боклуци да ги събират и да ги
извозват с фирмата, т.е. да ги събират регламентирано. Отпред на кметството С.
бил сложил телефона на сметосъбиращата фирма и неговия личен телефон, за да
бъде търсен постоянно във връзка със сметосъбирането и по какъвто и да е друг
въпрос. От свидетеля Ж. се установява, че сметищата в село Дюлево съществували
и преди встъпването на С. като кметски наместник. Също така имало фирма, която заградила с бодлива тел, за
да не се влиза към поляната с боклуци. С. говорил с началниците на свидетеля,
за да му осигурят техника – багери, които да струпат боклука и да го изхвърлят.
Така събрали част от боклука в село Дюлево и в момента имало купчина депо
точно, където били събирани боклуците, като една част от боклуците били
извозени. С. сформирал няколко пъти групи, които да събират боклуците на
територията на село Дюлево.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: Заповед № 15/10.01.2020г.
на кмета на Община Средец инж.Иван Жабов, Констативен протокол № 017630/К-13-75,
АУАН № 62/03.08.2020г., Наказателно постановление № 62/07.12.2020г., Заповед № РД
– 5/16.01.2017г. на директора на РИОСВ инж.Т.Д.А., свидетелските показания,
както и другите писмени доказателства приобщени в материалите по делото.
От правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен
срок, считано от връчването на препис от атакуваното наказателно постановление,
произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на
самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съставеният АУАН и обжалваното наказателно
постановление отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната,
териториална и темпорална компетентност на административнонаказващия орган
следва от така представената Заповед № РД – 622/08.08.2012г. на Министъра на
околната среда и водите. Видно от приложената по делото Заповед № РД – 5/16.01.2017г. на
директора на РИОСВ инж.Т.Д.А., актосъставителят Х.А.И. разполага с компетентност да съставя актове
във връзка с констатираното процесно нарушение.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Нормата на чл.112, ал.1, т.5 от ЗУО предвижда, че
кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице контролира
дейностите, свързани с изоставянето на битови отпадъци и нерегламентираното им
изхвърляне. От данните в административно – наказателната преписка се
установява, че длъжностните лица към РИОСВ – актосъставителят г-жа Исмаилова и
г-н Г. са установили замърсявания на територията на село Дюлево на дата
25.06.2020г. Предвид така констатираното, в АУАН и после в НП, е прието, че
кметският наместник на село Дюлево като оправомощен представител не бил
предприел мерки за недопускане на изоставяне на битови отпадъци и
нерегламентираното им изхвърляне на
неразрешени за това места, а по време на проверката не били представени
констативни протоколи за установяване на административни нарушения, дадени
предписания, съставяне на актове за установени административни нарушения, които
да доказвали осъществяването на контрол.
На първо място по делото липсват данни да е
осъществено нерегламентирано изхвърляне и изоставяне на отпадъци на местата,
посочени в наказателното постановление именно в периода от 10.01.2020г. до
датата на извършване на проверката - 25.06.2020г., за констатирането на което и
за установяването на нарушителите да не са предприети съответни действия от
страна на жалбоподателя чрез съставяне на констативни протоколи и/или актове за
установяване на административни нарушения, съобразно делегираните му правомощия
със заповедта. От показанията на актосъставителя и на свидетеля по установяване
на нарушението става ясно, че са констатирали наличие на отпадъци на местата в
землището на село Дюлево – да гробищния парк и ореховата градина, като някои от
отпадъците били стари, а други съвсем пресни. Видно от свидетелските показания
на Г. и Желязков, нерегламентираните сметища на територията на село Дюлево са
съществували и преди встъпването на С. на длъжността кметски наместник. В
същото време не са установени факти, които да водят до извода, че това
замърсяване е станало в периода, когато кметският наместник на село Дюлево –
г-н Г.Н.С., е бил оправомощен да предотвратява и контролира нерегламентираното
изхвърляне на отпадъци. Подобни констатции не се съдържат нито в съставения
протокол за резултатите от проверката, нито в АУАН и в НП. Предвид липсата на
конкретни данни за такива нарушения в посочения период, административно –
наказващият орган неправилно е приел, че кметът на село Дюлево е бездействал
виновно като не е осъществил контрол към 25.06.2020г., с което е осъществил
състава на вмененото му нарушение. В същото време от приобщените свидетелски
показания на свидетеля Ж. се установи, че жалбоподателят през времето, когато е
изпълнявал длъжността кметски наместник, е предприемал активни действия по
предотвратяване изхвърлянето на отпадъци, доколкото е информирал жителите на
населеното място да изхвърлят отпадъците си чрез сметосъбираща фирма, а също е
организирал и участвал в почистването на замърсени терени в село Дюлево.
Отделно от горното, съдът намира, че от изложените
обстоятелства в АУАН, пренесени след това в НП, се установява, че контролният
орган е установил места, на които са изхвърлени битови и строителни отпадъци.
Предвид това нарушението следва да се квалифицира по чл.19, ал.3, т.15 от ЗУО,
съгласно който кметът на общината отговаря за предотвратяването на изхвърлянето
на отпадъци на неразрешени за това места и/или
създаването на незаконни сметища и организиране на почистването им.
Анализът на установената фактическа обстановка в АУАН и НП обуславя извод, че е
налице административно нарушение, осъществяващо признаците на чл.19, ал.3, т.15
от ЗУО, тъй като посочената правна норма задължава кметът на общината да
предотвратява изхвърлянето на отпадъци на неразрешените за това места и/или
създаването на незаконни сметища и организирането на тяхното почистване.
Приетата като нарушена разпоредба на чл.112, ал.1 от ЗУО вменява на кмета на
общината или оправомощено от него длъжностно лице да контролира дейностите, свързани с
нерегламентирано изхвърляне на отпадъци. Така вмененото от нормата задължение не
съответства на установената от административно – наказващия орган фактическа
обстановка – а именно наличието на констатирани замърсени терени. В тази връзка
не е приложена и правилно санкционната норма, тъй като описаното в
наказателното постановление деяние изпълва от обективна страна състава на
чл.151, ал.2, т.6 от ЗУО, предвиждаща, че когато кмет на община и/или
длъжностно лице, което не предприеме мерки за предотвратяване изхвърлянето на
отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища
и/или организиране почистването им, се наказва с глоба от 3000 до 10 000
лева, ако не подлежи на по – тежко наказание. Именно тази санкционна разпоредба
отговаря на вменената с чл.19, ал.3, т.15 от ЗУО отговорност на кмета на
общината за предотвратяване на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това
места и/или създаването на незаконни сметища
и организирането на почистването им. Тъй като констатираното деяние
осъществява и характерните признаци от състава на деянието по чл.151, ал.2, т.6
от ЗУО, тази норма се явява специална по отношение на чл.151, ал.1, т.4 от ЗУО,
която предвижда санкция за неупражнен общ контрол по чл.112 от ЗУО и изключва
нейното приложение.
Ето защо обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено, тъй като не се установи за релевантния
времеви период, жалбоподателят да не е осъществил контрол по предотвратяване
нерегламентираното изхвърляне на отпадъци, както и поради допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, а именно правнозначимите факти, изложени в
обстоятелствената част на наказателното постановление са неправилно
квалифицирани.
Предвид изхода на делото и на основание
чл.63, ал.3 от ЗАНН във връзка с чл.143, ал.1 от АПК, искането за присъждане на
разноски в полза на жалбоподателя е основателно, а с оглед изричното възражение
от страна на насрещната страна за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, съдът намира следното. Съобразно чл.78, ал.5 от ГПК във връзка
с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по – нисък размер на
разноските в тази им част, но не по – малко от минимално определения размер,
съгласно чл.36 от Закона за адвокатурата. В чл.36, ал.2 от ЗА е предвидено, че
размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента,
размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да
бъде по нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа, като в случая това е Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В чл.8, ал.1, т.2 от
Наредбата минималното адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела с определен
материален интерес, с оглед размера на наложената глоба с оспорваното НП в
настоящото производство, е 328,00 лева. Видно от представения Договор №
94/24.02.2021г. на лист 31 от делото, жалбоподателят е уговорил и заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 800,00 лева. В същото време настоящото
дело не се отличава с фактическа и правна сложност, проведено е само едно
открито съдебно заседание, не са приобщени голям обем доказателства.
Действително процесуалният представител на жалбоподателя е изготвил жалба, в
която са изложени подробни и задълбочени правни доводи във връзка с поддържаната
теза за незаконосъобразност на процесното наказателно постановление и
протеклото по неговото издаване административно производство. В проведеното
открито съдебно заседание беше направен от страна на адв.Р. и анализ на
приобщените доказателства в хода на производството. Предвид действителната
правна и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия,
настоящият състав на съда намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение от
жалбоподателя в размер на 800,00 лева е
прекомерно, поради което същото следва да бъде намалено до размер от 450,00
лева. За тези разноски следва да бъде осъден АНО – РИОСВ – Бургас към Министерството на околната
среда и водите.
Мотивиран от горното и на основание чл.63,
ал.1, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 62/07.12.2020г., издадено от Д.И.И. – директор на Регионална
инспекция по околната среда и водите – Бургас към Министерството на околната
среда и водите, с което на Г.Н.С., ЕГН **********, в качеството на кметски
наместник на село Дюлево, община Средец, област Бургас, на основание чл.151,
ал.1, т.4 от Закона за управление на отпадъците е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1400 лева за нарушаване на чл.112, ал.1, т.5 от
Закона за управление на отпадъците.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната
среда и водите – Бургас към Министерството на околната среда и водите, да
заплати на Г.Н.С., ЕГН **********, в качеството на кметски наместник на село
Дюлево, община Средец, област Бургас, сумата от 450.00 лева /четиристотин и петдесет лева/, представляваща
сторените пред районния съд разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
Препис от решението да се връчи
на жалбоподателя и административно наказващия орган.
Районен съдия:____________