№ 962
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Станимира И.ова
Членове:Райна Мартинова
Петя Попова
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира И.ова Въззивно гражданско дело
№ 20221100500387 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20141394/17.06.2021г. по гр.д. № 17388 по описа за 2020г.
на Софийски районен съд, 90-ти състав са отхвърлени предявените с искова
молба вх. № 2007539/14.05.2020г. на Ц. А. К., ЕГН ********** с адрес: гр.
София, ж.к. **** и съдебен адрес: адв. Ю. и адв. П., гр. София, бул. ****,
Търговски дом, ет. 3, кантора 308 срещу „АПС Б.Б.”ЕООД, ЕИК **** със
седалище адрес на управление: гр. София, бул. **** отрицателни
установителни искове с правно основание на основание на чл. 124 вр. с чл.
439 от ГПК за признаване за установено, че Ц. А. К., ЕГН ********** не
дължи на „АПС Б.Б.”ЕООД, ЕИК **** заплащане на суми по
изпълнителен лист издаден на 11.11.2020г. по заповедно дело № 15896
/2010г. по описа на Софийски районен съд в размер на 1101,20лв. неплатена
главница, ведно с лихва върху нея от 06.04.2020г.; 258,46лв. представляващи
неолихвяеми вземания и разноски по изпълнително дело № 2031/2012г. по
описа на ЧСИ М. в размер на 150лв. и такси по Тарифата към ЗЧСИ от
388,27лв., по който към момента е образувано изпълнително дело
2031/2012г. по описа на ЧСИ М. поради погасяването им по давност изтекла
1
в периода от 14.07.2014г. до 14.07.2019г
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
25108765/28.06.2021г. по регистъра на СРС от ищеца Ц. А. К., ЕГН
********** в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложил е
съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че
изпълнителното дело било прекратено на 26.07.2014г. поради неизвършване
на действия в период от 2 години, от този момент започнала да тече новата
погасителна давност и тя била изтекла към момента на предявяване на иска.
Действията извършени след прекратяване на изпълнителното дело не били
валидни. Дори да се приемела тезата, че едва след постановяване на
Тълкувателното дело от 25.06.2015г. по време на изпълнителното дело
давността не се спирала, то й в тази хипотеза задълженията били погасени по
давност, срок на същата била три години, защото изпълнителния лист бил
издаден въз основа на заповед, а не на съдебно решение. Нямало основание
при висящо тълкувателно дело давността да се спира или прекъсва . ТР от
25.05.2015г. се прилагало и за факти преди постановяването му. Претендирал
е разноски, процесуалният му представител е претендира възнаграждение по
реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
Въззиваемият- ответник по исковете „АПС Б.Б.”ЕООД, ЕИК **** „е
оспорило жалбата. Посочило е, че решението в обжалваната част било
правилно. По изпълнителното дело били шскон ригулярно изпълнителни
действия, всяко изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ прекъсвал погасителната давност, независимо дали същото е поискано
от взискателя или е приложено от ЧСИ по реда на чл. 18 от ЗЧСИ.
Давностния срок бил 5 години и не бил изтекъл.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
2007539/14.05.2020г. на Ц. А. К., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к.
**** и съдебен адрес: адв. Ю. и адв. П., гр. София, бул. ****, Търговски дом,
ет. 3, кантора 308 срещу „АПС Б.Б.”ЕООД, ЕИК **** със седалище адрес на
управление: гр. София, бул. **** отрицателни установителни искове с
правно основание на основание на чл. 124 вр. с чл. 439 от ГПК за признаване
2
за установено, че Ц. А. К., ЕГН ********** не дължи на „АПС Б.Б.”ЕООД,
ЕИК **** заплащане на суми по изпълнителен лист, издаден на
11.11.2020г. по заповедно дело № 15896 /2010г. по описа на Софийски
районен съд в размер на 1101,20лв. неплатена главница, ведно с лихва върху
нея от 06.04.2020г. до изплащането й; сумата от 258,46лв. представляващи
неолихвяеми вземания; разноски по изпълнително дело № 2031/2012г. по
описа на ЧСИ М. в размер на 150лв. и такси по Тарифата към ЗЧСИ от
388,27лв., по който към момента е образувано изпълнително дело
2031/2012г. по описа на ЧСИ М. поради погасяването им по давност.
Посочил е, че изпълнителният лист бил издаден в полза на Т.Б.А.К.”ЕАД,
задълженията били по договор за потребителски кредит, вземанията били
прехвърлени на „АПС Б.Б.” ЕООД с договор за цесия, който не бил съобщен
на ищеца. Посочил е, че по изпълнително дело образувано на 14.07.2012г. не
били искани изпълнителни действия повече от две години и така същото било
прекратено по силата на закона на 14.07.2014. Едва на 30.06.2015г. АПС
Б.Б.”ООД поискало такива, запори били наложени и на 11.04.2019г., но те не
следвало да се зачитат, защото изпълнително дело било прекратено.
Претендирал е разноски.
Ответникът „АПС Б.Б.”ЕООД, ЕИК **** не е изразил становище.
По делото са приети заверени преписи от книжа по изпълнително дело №
20127860402031 по описа на ЧСИ М. М., рег. № 786 на КЧСИ, съгласно които
същото е образувано по молба от 14.07.2012г. на Т.Б.А.К.”ЕАД срещу Ц. А.
К. за събиране на вземанията по изпълнителен лист, издаден на 11.11.2010г.
по заповедно дело № 15896/2010г. по заповед от 20.04.2010г., както следва:
1101,02лв. главница по договор за потребителски кредит от 06.10.2008г.,
ведно със законната лихва от 06.04.2010г. до изплащането й; 112,98лв.
мораторна лихва за забава за периода от 21.10.2008г. до 22.03.2010г.; 125лв.
съдебни разноски, както и разноските по изпълнението. С молбата е поискано
изпълнението да се насочи върху движими вещи в имота по местоживеене на
длъжника, трудовото му възнаграждение, както и друго възнаграждение ,
наем за което да се изискат съответни справки, да се изиска справка и за
недвижими имоти. Със запорно съобщение от 26.07.2012г. е наложен запор
върху трудово възнаграждение на длъжника при работодателя Т.”ЕООД; на
31.10.2013г. длъжникът е подал молба, с която е посочил че иска да се
прекрати изпълнителното дело, като се задължава да плаща по 100лв.
3
месечно до окончателното издължаване на сумата по делото считано от
декември 2013г., на 20.05.2015г. АПС Б.Б.”ЕООД е поискало да бъде
конституиран като взискател по делото придобил вземанията по договор за
цесия от Т.Б.А.К.”ЕАД на 23.02.2015г., а с молба от 30.06.2015г. е поискал
налагане на запор върху трудово възнаграждение на длъжника, такъв е
наложен на 28.07.2017г. при работодателя му А.****”ООД, отговорил че
запор е наложен но има други запори преди това и запорът по това дело чака
ред; на 06.04.2016г. е поискано да се наложи запор върху трудово
възнаграждение на длъжника и отбелязването за същото от ЧСИ е че запор е
наложен и че чака ред ; на 06.04.2019г. взискател е поискал налагане на запор
върху банкови сметки на длъжника и такъв е наложен на 11.04.2019г., на
29.11.2019г. длъжникът е поискал делото да се прекрати на основание на чл.
433, ал.1, т. 8 от ГПК, като с постановление от 01.11.2019г. молбата е
отхвърлена, за което длъжникът е уведомен на 10.12.2019г., на 14.07.2020г.
изпълнително дело е спряно поради обезпечителна заповед издадена за
обезпечение на процесните искове. По молба от 21.08.2020г. на взискателя
делото е прекратено с постановление от 21.08.2020г. На гърба на
изпълнителния лист е направено отбелязване за платени суми от 100лв. на
17.12.2013г. Справката от НАП сочи че Т. е бил работодател на длъжника към
момента на изпращането на запорното съобщение, но същото е връчено чрез
залепване на уведомление едва на 18.07.2013г.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният отрицателен установителен иск е с правно основание чл. 124
вр. с чл. 439 от ГПК – иск за установяване на недължимост като погасени по
давност на суми по договор за потребителски кредит за главница и за лихва за
забава , за които е издадена влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 от
4
ГПК, вземанията за което са прехвърлени от кредитодателя на ответника по
исковете с договор за цесия.
Съдът приема, че по делото е установено, че на 11.11.2010г. по заповедно
дело № 15896/2010г. по заповед от 20.04.2010г. която е влязла в сила е
издаден изпълнителен лист в полза на Т.Б.А.К.”ЕАД срещу Ц. А. К. за
заплащане на суми по договор за потребителски кредит от 06.10.2008г. , както
следва: 1101,02лв. главница по договор за потребителски кредит от
06.10.2008г., ведно със законната лихва от 06.04.2010г. до изплащането й;
112,98лв. мораторна лихва за забава за периода от 21.10.2008г. до
22.03.2010г.; 125лв. съдебни разноски, за събирането им на 14.07.2012г. е
образувано изпълнително дело № 20127860402031, като по това дело са
искани изпълнителни действия с молбата за образуване, на 26.07.2012г.; на
31.10.2013г. длъжникът е посочил че ще плаща доброволно по 100лв. месечно
и такова плащане е направено на 17.12.2013г. изпълнителни действия са
искани на 30.06.2015г.-, на 06.04.2016г. и на 06.04.2019г., като по повод на
исканите запори върху трудово възнаграждение от 30.06.2015г. и от
06.04.2016г. е установено, че запор е наложен, но поради наложени и други
такива процесния запор при работодателя на длъжника чака ред. Тези
обстоятелства се установяват от приети по делото неоспорени от страните
заверени преписи от книжа по изпълнителното дело.
По делото не се спори, че с договор за цесия Т.Б.А.К. „ЕАД е
прехвърлило на АПС Б.Б.”ЕООД процесните вземания – същото е обосновало
интереса на ищеца да насочи иска си срещу този ответник. Тези му твърдения
не са оспорени от ответника, изявления че е придобил вземанията са
направени от него по изпълнителното дело.
По възраженията за недължимост поради погасителна давност:
Вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист са възникнали на основание на договор за кредит, поради
което същите са скрепени с общата погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД от
5 години. Вземането за лихва за забава съобразно чл. 111 от ЗЗД е скрепено с
кратката 3 годишна погасителна давност.
Съдът приема, че следва да отстъпи от застъпваното до този момент
становище че влязлата в сила заповед поради при неподадено възражение не
променя срокът на погасителната давност. При тази хипотеза погасителната
5
давност за вземания се променя на 5 години. Съображенията за същото са
обосновани с установилата се вече трайна съдебна практика по този въпрос
включително и такава по чл. 290 от ГПК, сочеща и че началния момент на
новата погасителна давност е изтичане на срока за възражение. Мотивите за
тези изводи са както следва:
Влязлата в сила заповед за изпълнение е приравнена по последици
на влязлото в сила решение, поради което и приложима е чл. 117, ал.2 от
ЗЗД, тоест за вземанията по заповедта погасителната давност е 5 години от
влизането й в сила. За влезлите в сила съдебни решения е характерно
установителното им действие в отношенията между страните – след
влизането му в сила страните не могат да продължават спора. Изключение са
институтите на отмяна на влязло в сила решение и новонастъпили след
устните състезания факти, даващи право на нов иск за спорното право.
Аналогично е положението при влезлите в сила заповеди за изпълнение -
длъжникът не може да оспорва вземането с възражения, основани на факти,
станали му известни или могли да му станат известни в срока за възражение.
Така влязлата в сила заповед има установително и преклудиращо действие.
Осъдителните решения имат изпълнителна сила. Такава имат и влезлите в
сила заповеди за изпълнение. Както при решенията така и при заповедите
преразглеждане на спора за съществуването на вземането е възможно само
при строго лимитирани основания по реда на чл. 423 от ГПК. Основанията по
чл. 424 от ГПК са аналогични на тези по чл. 303 от ГПК. При така
разписаната нормативна уредба е налага извод, че законодателят е придал на
влязлата в сила заповед за изпълнение характер на влязло в сила съдебно
решение и при нея следва да намери приложение чл. 117, ал.2 от ЗЗД. При
всички хипотези на чл. 416 ГПК настъпва стабилитетът на заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за
изпълнение по чл. 418 ГПК се стабилизира окончателно. Този законодателен
подход е съществено различен от подхода на законодателя по чл. 237 от ГПК
/отм/. Това е така, защото по новия процесуален ред заповедите за
изпълнение влизат в сила за разлика от несъдебните изпълнителни основания
по чл. 237 ГПК /отм./ . Така, по новия процесуален ред със стабилизирането
на заповедта оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към
ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират, както се
преклудират и възраженията срещу основателността на претенцията. С
6
изтичането на срока по чл. 414 ГПК и влизане в сила по реда на чл. 416 ГПК
на заповедта за изпълнение всяко възражение на длъжника, че вземането не
съществува, е преклудирано и не може да бъде заявено с нов иск извън
специалните хипотези на чл. 424 и чл. 439 ГПК. Предвидените специални
способи за защита на длъжника след влизане в сила на заповедта за
изпълнение обосновават извода, че при стабилизиране на изпълнителната
сила на заповедта за изпълнение по отношение на материализираното в нея
вземане, то не може да се оспорва от длъжника по съображения, твърдения
и факти, осъществени преди влизането й в сила. Тези факти са обхванати
от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна
проверка. В това се изразява пресичащото действие на заповедта по
отношение на фактите съществували до проявлението на изпълнителната й
сила, съответно стабилизирането й. Това важи и за фактите, които са от
значение за погасителната давност, които са настъпили до края на срока за
възражение по чл. 414 от ГПК./В този смисъл Решение № 50295/23.01.2023г.
по гр.д. № 1030 / 2022г. на ВКС, 4-то Г.О.; Определение е №
214/15.05.2018г. на ВКС, по ч.гр.д. № 1528/2018г. на 4-то Г.О.; Решение №
791/3948/2012г./
Погасителната давност е сложен юридически факт, съвкупност от два
елемента: бездействие на титуляра на правото и изтичането на определен
период от време. Съгласно чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече от деня,
в който вземането е станало изискуемо, като според ал.2 на същата
разпоредба, ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
Съгласно чл. 116, буква „б” от ЗЗД давността се прекъсва с предявяване
на иск или възражение, но ако същите бъдат отхвърлени, давността не се
счита за прекъсната.
Съгласно чл. 116, буква „в” от ЗЗД давността се прекъсва и с
предприемане на действия за принудително изпълнение.
В конкретиня случай по делото е установено че в периода от 14.07.2012г.
до 06.04.2016г. взискателят е искал извършване на изпълнителни действия
регулярно, като не е имало период от повече от две години в който е следвало
да иска изпълнителни действия , а да не го е направил и това да доведе до
прекратяване на изпълнителното дело на основание на чл. 433, ал.1, т. 8 от
7
ГПК. Действително, активността на взискателя за изпълнителни действия
след образуване на изпълнителното дело е проявена едва на 30.06.2015г. В
този отрязък от време обаче с молба от 31.10.2013г. длъжникът е заявил, че
ще погаси задължението си по изпълнителното дело чрез плащане на суми от
по 100лв. месечно, първата от които през декември 2013г. и съгласно
отбелязванията на изпълнителния лист плащане на 100лв. на 17.12.2013г. е
извършено. Така установеното поведение от длъжника по изпълнителното
дело обосновава извод, че липсата на активност на взискателя в периода от
юли 2012г. до декември 2013г. и след това до 30.06.2015г. не следва да се
приеме като основание за прекратяване на изпълнителното дело. Признанието
на дълга и плащането на сума на 17.12.2013г. от длъжника освобождава
взискателя от задължението да поддържа висящността на изпълнителния
процес чрез искания за изпълнителни действия в периода, в който е
проведено това поведение от длъжника. Това е така, защото поведението на
взискателя по изпълнителното дело цели събиране на сумата и
прекъсване/спиране на погасителната давност за вземанията. Признанието на
дълга и плащане на суми от длъжника постигат тази цел и безпредметно е
взискателят да извършва нарочни действия за да постигне същия ефект. При
така възприето и като съобрази, че след декември 2013г. взискателят е искал
извършване на изпълнителни действия на 30.06.2015г., на 06.04.2016г., то
съдът приема, че тези изпълнителни действия са валидни и са довели до
прекъсване на погасителната давност за процесните вземания, както и на
срока по чл. 433, ал.1,т. 8 от ГПК. В случая исковата молба е подадена на
14.05.2020г. към този момент са изтекли по-малко от 5 години, считано от
06.04.2016г., поради което и иск е неоснователен.
Без значение по делото при този извод на съда са доводите на въззивника
за действието на ТР от 2015г. и безпредметно е същите да се обсъждат.
При така възприето и поради съвпадане на крайните изводи на въззивния
съд с тези на районния съд, то решението на СРС в обжалваната част като
краен резултат следва да се потвърди.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски
следва да се постави в тежест на въззивника, въззиваемият не е претнедирал
разноски и такива не му се следват.
8
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20141394/17.06.2021г. по гр.д. № 17388
по описа за 2020г. на Софийски районен съд, 90-ти състав в частта, с която
са отхвърлени предявените с искова молба вх. № 2007539/14.05.2020г. на Ц.
А. К., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. **** и съдебен адрес: адв. Ю.
и адв. П., гр. София, бул. ****, Търговски дом, ет. 3, кантора 308 срещу „ АПС
Б.Б.”ЕООД, ЕИК **** със седалище адрес на управление: гр. София, бул.
**** отрицателни установителни искове с правно основание на основание
на чл. 124 вр. с чл. 439 от ГПК за признаване за установено, че Ц. А. К., ЕГН
********** не дължи на „АПС Б.Б.”ЕООД, ЕИК **** заплащане по
принудителен ред поради погасяването по давност заплащане на суми по
изпълнителен лист, издаден на 11.11.2020г. по заповедно дело № 15896
/2010г. по описа на Софийски районен съд, както следва: сумата 1101,20лв.
представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит от
06.10.2008г, ведно с лихва върху нея от 06.04.2020г. до изплащането й; сумата
от 258,46лв. представляващи неолихвяеми вземания; разноски по
изпълнително дело № 2031/2012г. по описа на ЧСИ М. в размер на 150лв. и
такси по Тарифата към ЗЧСИ от 388,27лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9