Р Е Ш
Е Н И Е
№………/07.11.2017г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти
състав,
в публичното съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
СВЕТОСЛАВ В.
при секретаря Юлия
Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5683 по описа за 2016г, за да се произнесе взе пред вид
следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.).
Производството е
образувано по искова молба на А.Д.Г. и К.Н.Г., с която предявяват искове срещу ЗАД „А.“ с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) за сумата от по 150 000,00
лева – представляваща застрахователно обезщетение за всеки от ищците за
причинени по повод ПТП от 25.09.2014 г. неимуществени вреди от смъртта на сина им Н.К.Н., ведно със
законната лихва върху сумите, считано от 25.09.2014 г. до окончателното им
изплащане.
В исковата молба
ищците извеждат качеството си на кредитори по съдебно предявените вземания при
твърдения, че са претърпели неимуществени вреди, вследствие смъртта на Н.К.Н.,
причинена от инцидент с товарен автомобил, застрахован по З.ължителна
застраховка ГО при ответното дружество. За вредите от забавеното изпълнение на З.ължението
да получи застрахователно обезщетение, считат, че ги легитимира като кредитори
по вземане за заплащане на законна лихва върху главниците. Претендират
съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131
от ГПК ответникът депозира отговор. Оспорва иска по основателност и по размер.
Не оспорва, че е застраховател по З.ължителната застраховка ГО. Оспорва
виновното и противоправно поведение на делинквента, вредите, техния размер,
както и причинно-следствената връзка. Евентуално, твърди съпричиняване от
страна на починалото лице. Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства приема за установено следното:
Ответникът ЗАД „А.“
АД не е оспорва, че е застраховател по З.ължителната застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена за товарен автомобил Даф 55.210, с рег. № *******,
валидна към датата на ПТП.
За установяване на
механизма на настъпване на ПТП по делото са приети писмени доказателства,
изслушани са свидетелски показания и е изслушано заключение на САТЕ.
По
делото е приета, като доказателство Присъда 6/12.02.2016 г., постановена по НОХД
№ 809/2015 г. по описа на Окръжен съд Хасково, в която водачът на товарния
автомобил В.М. е признат за виновен в това, че в качеството си на работещ и
изпълняващ длъжността „монтьор на автомобил“ в предприятието на „Н.“ ЕООД, гр.
Хасково, причинил смъртта на Н.К.Н.,
поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща
източник на повишена опасност – ремонтна дейност на моторно превозно средство
като не изпълнил визираните в т. 21 от Приложение № 2 към Наредба
№12/27.12.2004г за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при
работа с автомобили З.ължение при наклон на площадката за гариране и съхранение
на автомобила над 3 градуса, да предприеме мерки срещу самозадвижване на
товарния автомобил марка ДАФ 55-250 с рег. ******* и не е задействал спирачката
за паркиране на товарния автомобил и /или/ не е поставил предпазни клинове при
стартиран двигател на автомобила, като е осъден на „Пробация“.
От изслушаното
заключение на САТЕ се установява, че ПТП е настъпило в резултат на
самопотеглянето на товарния автомобил, който премазва пострадалият Н., намиращ
се непосредствено пред предната дясна гума на МПС. Установено е, че водачът на
товарния автомобил не го е обезопасил срещу самопотегляне, като не е поставил
обезопасителни клинове. При запалването на мотора, налягането в компресора се е
повишило, което е освободило спирачката за паркиране. По отношение на
действията на пострадалия, вещото лице посочва, че пострадалият е изминал
разстоянието от един метър след самопотегляне на автомобил в рамките на нормалното,
като същият е бил в клекнало състояние към момента на самозадвижването, което е
забавило реакциите му. Следите по тялото говорят за полуизправено състояние при
удара.
По делото е
разпитан свидетелят В.М., който посочва, че наклонът на местопроизшествието е
бил много голям, че с пострадалия не са предприели мерки срещу самозадвижване
на автомобила. След потегляне на автомобила не е имало време за реакция.
По делото е
разпитан свидетеля Е.Н., дъщеря на ищците. Свидетелката посочва, че смъртта на Н.Н.
е била трагедия за семейството, родителите са имали много силна емоционална връзка
със сина си, като след смъртта му са изпаднали в нервен срив, през първия месец
положението е било много тежко, като ищците са приемали успокоителни.
Понастоящем ежедневието им е различно, по-затворени и изолирани са, имат
здравословни проблеми.
По иска по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.):
Въз основа на
доказателствата по делото безспорно се установи, че процесното ПТП настъпва
като резултат от поведението на В.М., който при ремонта на товарния автомобил
марка ДАФ 55-250 с рег. *******, и при наклон на площадката за гариране и
съхранение на автомобила над 3 градуса, не е предприел мерки срещу
самозадвижването му и не е задействал спирачката за паркиране на товарния
автомобил и /или/ не е поставил предпазни клинове при стартиран двигател на
автомобила. Спорно е дали това поведение е покрит риск по сключената
застраховка „гражданска отговорност“. Застраховката "Гражданска
отговорност" е вид застраховане, при което застрахователят се задължава да
плати в рамките на определената в договора застрахователна сума обезщетението,
което застрахованият дължи на трето лице по силата на своята гражданска
отговорност - договорна или извъндоговорна. Покри риск са не само вредите,
причинени от виновно и противоправно от деяние на застрахования водач, когато
той е прекия причинител на вредата, но и когато вредата е причинена от трето
лице, на което той е предоставил управлението на застрахования автомобил или е
възложил изпълнение на определена работа, или в качеството си на собственик на
вещ – арг от чл. 46, ал. 2, чл. 49 и чл. 50 ЗЗД. В конкретния случай
застрахования е предоставил управлението на товарния автомобил на работниците в
сервиза. Няма спор, че сред тези работници е свидетеля В.М.. Последният не е
предприел мерки срещу самозадвижването на товарния автомобил като не е
задействал спирачката за паркиране му и не е поставил предпазни клинове. Паркирането
на автомобила е част от дейността по неговото управление, като същото е обект
на регламентация в чл. 96 от ЗДвП, съгласно който водачът на спряно за престой
или паркирано пътно превозно средство е длъжен да вземе мерки то да не може да
се приведе в движение или да потегли само. Следователно поведението на
свидетеля М. освен нарушение на правилата за здравословни и безопасни условия
на труд, съставлява нарушение и на изискванията на чл. 96 от ЗДвП. След като
паркирането е част от дейността по управление, за вредите от това поведение
отговорност носи и застрахователя по задължителната застраховка „гражданска
отговорност“.
По делото се
установи, че в резултат на самопотеглянето на товарния автомобил наследодателят
на ищците получава тежки травматични увреждания, несъвместими със живота. След
като поведението на прекия причинител на вредата е виновно и противоправно, и е
покрит риск по застраховката, то застрахователят дължи плащане на
застрахователно обезщетение за причинените на ищците имуществени и
неимуществени вреди съгласно чл. 223, ал.1 от КЗ (отм.).
Следователно искът
е доказан по основание.
Относно размера на
обезщетението съдът съобрази показанията на свидетеля Е.Н.. От тях се
установява, че смъртта на Н.Н. е трагедия за семейството му. Родителите са
имали много силна емоционална връзка със сина си, като след смъртта му са
изпаднали в нервен срив, през първия месец положението е било много тежко, като
ищците са приемали успокоителни. Понастоящем ежедневието им е различно,
по-затворени и изолирани са, имат здравословни проблеми. Съдът съобрази и че за
един родител няма по-голяма мъка от това да погребе детето си. Неимуществените
вреди от загубата на син са неизмерими с пари – какъвто и размер на обезщетение
да бъде определен, той няма да компенсира вредата. Размерът на обезщетението не
е стойността на човешкия живот, нито оценява загубата на ищците. За целите на
реализиране на отговорността обаче следва да се определи размер на
задължението, съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Този критерий
включва освен обективно установените по делото факти и обществената мяра за
справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в
съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящия
състав приема, че сумата от по 140 000.00 лв. за всеки един от ищците в
пълна степен отговарят на така посочените критерии за справедлива компенсация
за претъпените от тях неимуществени вреди.
Относно
възражението за съпричиняване:
Принос по смисъла
на чл. 51, ал.2 ЗЗД е налице
винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на
увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. В настоящия
случай, възражението за съпричиняване, направено от ответника е неоснователно. Пострадалият
не е извършил действия, с които да е улеснил механизма на увреждането. В тази
връзка, съдът кредитира изслушаната САТЕ, обстоятелството, че пострадалият е
реагирал в рамките на възможното за избягване на фаталния изход след
самозадвижване на товарния автомобил.
При това положение исковете по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) следва
да се уважат до сумата от 140 000,00 лв. за всеки от ищците, ведно със
законната лихва считано от 25.09.2014г . до окончателното й изплащане, а за
разликата над сумата от 140 000,00 лева до пълния предявен размер от 150 000,00
лева исковете за неимуществени вреди следва да се отхвърлят, като неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора и двете страни по спора имат
право на разноски. Ищците не доказват направата на разноски.
Ответното
дружеството е доказало направата на разноски в размер на 270,00 лева, от които
съразмерно на отхвърлената част от иска, ищците дължат на сумата от 18,00 лева.
Адв. А.М.
има право на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата за представителството на ищцата А.Г. в размер на 4730 лева, от която
съразмерно на уважената част от исковете ответникът дължи 4414,67 лева.
Адв. А.М.
има право на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата за представителството на ищеца К.Г. в размер на 4730 лева, от която
съразмерно на уважената част от исковете ответникът дължи 4414,67 лева.
Ответникът следва
да се осъди да заплати в полза на Софийски градски съд държавна такса в размер
на 11 200,00 лева, съразмерно
на уважената част от исковете
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗАД „А.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на А.Д.Г. с ЕГН **********
и К.Н.Г. с ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: ***, както следва: на
основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) сумата от по 140 000,00 лева за всеки
един от ищците – представляваща застрахователно обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от смъртта на сина
им Н.К.Н. по причина на ПТП от 25.09.2014 г., настъпило в град Хасково, в
предприятието на „Н.“ ЕООД, поради самозадвижването на товарния автомобил марка
ДАФ 55-250 с рег. *******, който е паркиран от В.М. на площадката за гариране и
съхранение без да е задействал спирачката за паркиране на товарния автомобил и без
да е поставил предпазни клинове при стартиран двигател на автомобила, ведно със
законната лихва върху сумите, считано от 25.09.2014 г. до окончателното им
изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА по чл. 226 от КЗ /отм./ за неимуществените
вреди за разликата над сумата от 140 000,00 лева до сумата от 150 000,00
лева за всеки един от ищците.
ОСЪЖДА ЗАД „А.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на адв. А.М. с адрес: ***, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. сумата от
8 829,34 лева – адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство
на ищците в производството съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА А.Д.Г. с ЕГН **********
и К.Н.Г. с ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: *** да заплатят на ЗАД
„А.“ АД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 18,00 лева – разноски съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА ЗАД „А.“ АД, ЕИК *******
да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК
сумата от 11 200,00 лева – държавна
такса за производството съразмерно на уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
на преписа.
СЪДИЯ: