РЕШЕНИЕ
№
гр.Червен бряг, 24,09.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Червенобрежки районен
съд, в публичното заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ПЪРВАНОВ
при секретаря Павлина
Плючарска,
като разгледа
докладваното от съдията Първанов Гр.д.№ 608 по описа за 2020
година на Червенобрежки Районен
съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл.415 от ГПК
Пред съда е представена искова молба от взискателя
по Ч. гр. Д. № 260 по описа на съда за 2020г. „Т.Б.” ЕАД с ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление
гр. ххх, представлявано от Д.К.К., в качеството му на Изпълнителен директор,
чрез пълномощника адв. З.Й.Ц. – САК за установяване на претендираните вземания
и се потвърди издадената заповед за изпълнение срещу Т. Д.Т., с ЕГН **********, адрес: ***, длъжник
по ЧГр.д.№ № 260 по описа на съда за 2020 г. за
сумата от 519.17 лв. /петстотин и деветнадесет лева и 17 стотинки/ – главница,
законна лихва от датата на подаване на заявлението /24.01.2020 г./ до окончателното изплащане на
вземането, както и направените деловодни разноски от заявителя общо сумата от 325.00
лв. /триста двадесет и пет лева/.
С молбата са представени: 2 бр. Договор за мобилни
услуги; Приложение към него от 20.11.2017г. и 4 бр. фактури; документ за платена д.т.;
адвокатско пълномощно и фактура за изцяло изплатен адвокатски хонорар по
настоящето дело.
ИЩЕЦА – “Т.Б.“ ЕАД, редовно призован
не се представлява. В писмено становище процесуалният представител поддържа
иска. Позовава се на писмени доказателства и прави искане при наличие на
процесуалните предпоставки да бъде постановено неприсъствено решение.
ОТВЕТНИКА – редовно призован не се явява,
представлява се от назначения му за особен представител адв. И.А. ***.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение
съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:
Предявеният иск е допустим и
следва да бъде разгледан.
От приложените като доказателство
по делото 2 бр. договори за далекосъобщителни услуги допълнително споразумение и 4
броя фактури, пълномощно и документ за
внесена държавна такса, както и от приложеното ЧГр.д.№ № 260 по
описа на съда за 2020 г., се установява активната и пасивната
легитимация на страните.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА :
Ищецът,
чрез процесуалния си представител твърди, че е сключил с ответника Договор за мобилни услуги №
********* и Приложение към него от 20.11.2017г. и му е предоставен мобилен
номер ********** и Договор за мобилни услуги № ********* от 01.02.2018г. и е
предоставен тел. номер **********
Съдът,
след преценка доводите на ищеца и представените по делото доказателства, приема
за установено следното:
От
фактическа страна:
По делото са приети и приложени
като доказателства – 2 броя договори за мобилни услуги; и Приложение към него
от 20.11.2017г. ; 4 броя фактури. Приложено е и ЧГр.д.№ 260 по описа на съда за 2020
г.
“Т.Б.“ ЕАД, чрез процесуалният си
представител е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК в ЧРС. Образувано било ЧГр.д.№ 260 по описа на съда за 2020
г. по описа на ЧРС (прието като доказателство по делото), по което била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 135/12.03.2020
г. Указано е на ищеца да предяви иск за вземането си, което е сторено.
С отговора на исковата молба,
особения представител на ответника взема становище за недопустимост и
недоказаност на предявения иск, като навежда подробни доводи за това. За да е
на лице валидно вземане на ищеца, съгласно представените договори е необходимо
същото да стане изискуемо. Тоест ищеца да е уведомил ответника по предвидения в
договорите начин. Но всякога това уведомяване следва да е стигнало до знанието
на неизправната страна. В хода на настоящето производство не се доказа по
несъмнен начин, че ищеца е уведомил за предсрочната изискуемост ответника. Представено
е удостоверение от „Тип-топ куриер“ АД за доставка на предупредителното писмо,
но същото не е връчено лично на ответницата а е доставено да пощенска кутия.
При този изход на делото обсъждането на останалите доводи на ответника в
отговора е правно ирелевантно а депозирания иск като неоснователен следва да
бъде оставен без уважение.
Воден от гореизложените мотиви,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по
отношение на Т. Д.Т., с ЕГН **********, адрес: ***, че вземането
на „Т.Б.” ЕАД с ЕИК ххх, със седалище и
адрес на управление гр. ххх, представлявано от Д.К.К., в качеството му на
Изпълнителен директор, за дължима по Договор за далекосъобщителни услуги от., сума от 519.17 лв. /петстотин и
деветнадесет лева и 17 ст./ - главница,
както ѝ законна лихва от подаването на заявлението до
окончателното изплащане на задължението,
както и направените деловодни разноски от заявителя общо в размер на 325.00
/триста двадесет и пет/ лв., за което е
издадена Заповед за изпълнение № 135 от 12.03.2020 г. по ЧГр.д.№ №
260 по описа на съда за 2020 г. НЕ СЪЩЕСТВУВА.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
съобщението му до страните пред Окръжен съд Плевен .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: