№ 1725
гр. София, 25.08.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветан Ив. Колев
Членове:Биляна М. Вранчева
Калина В. Станчева
като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Въззивно частно
наказателно дело № 20221100603320 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 306, ал. 3 вр. ал. 1, т. 4 НПК във вр. с Глава
двадесет и втора от НПК.
Образувано е по повод частна жалба, депозирана лично от частния
тъжител Н. В. В. срещу определение от 09.05.2022 г., постановено по НЧХД
№ 20729 по описа на Софийски районен съд (СРС-НО), 21-ви състав за 2018
г., с което е уважено релевирано в производството искане от страна на
подсъдимия А.Й.Б. за присъждане на разноски. С атакувания съдебен акт
жалбоподателят В. е осъдена да заплати в полза на подсъдимия Б. сума в
размер на 400,00 лева, представляваща сторени разноски за адвокатско
възнаграждение пред СГС, по реда на чл.190, ал.1 НПК.
В жалбата лаконично се заявява претенция за ревизия, респективно
отмяна на контролираното определение, в подкрепа на което не се излагат
никакви доводи. Частният жалбоподател В. навежда, че не е съгласна в
цялост с мотивите на първостепенния съд, понеже същите са необективни и в
този смисъл възразява срещу постановения на 09.05.2022 г. от съда акт.
Липсата на аргументация по повод оспореното съдебно определение е
оправдана със здравословното състояние на жалбоподателя, за което са
изложени твърдения.
Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и
релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема
за установено следното:
С разпореждане от 17.03.2021 г., постановено по НЧХД № 20729 по
описа на Софийски районен съд (СРС-НО), 21-ви състав за 2018 г., съдията
докладчик от първоинстанционния съд е прекратил наказателното
производство от частен характер на основание чл. 250 ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал.
1
5, т. 3 вр. чл. 81, ал. 3 НПК, доколкото е констатирал, че приложимата, в
процесния случай за инкриминираното по чл. 147, ал. 1 НК в частната тъжба
престъпление, абсолютна давност (четири години и половина – арг. от чл. 81,
ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК) е изтекла.
С решение от 07.12.2021 г., постановено по ВНЧХД № 4260 по описа на
Софийски градски съд (СГС-НО), 2-ри състав за 2021 г. горепосочения
съдебен акт на първата инстанция е изменен, тъй като въззивната инстанция е
преценила, че следва да коригира процесуалните разпоредби, тоест правните
основания, дали повод на районния съд да прекрати производството,
приемайки, че действителното правно основание, на което следва да бъде
прекратено делото е това по чл. 250 ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, а не
възприетото от СРС поради техническа непрецизност - чл. 250 ал. 1, т. 1, вр.
чл. 24, ал. 5, т. 3 вр. чл. 81, ал. 3 НПК. Видно от мотивите на втората
инстанция обаче изводите на първоинстанционния съд касателно настъпила
абсолютна давност за наказателно преследване на твърдяното престъпление,
респективно приоритетния характер на института на давността и нуждата от
прекратяване на делото, са единствено възможни и защитими.
В хода на проведеното открито съдебно заседание пред въззивния съд
на 03.12.2021 г. процесуалният представител и договорен защитник на
подсъдимото лице А.Б. – адв. В., е представил годни доказателства,
установяващи реално сторени разноски за адвокатска защита (вж. договор за
правна защита и съдействие - л.–6 от производството по ВНЧХД № 4260 по
описа на Софийски градски съд (СГС-НО), 2-ри състав за 2021 г.). Съгласно
представените от защитата писмени доказателства подсъдимият Б. е сторил
разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер на 400 лева за оказаната
професионална правна помощ. В този смисъл е и заявеното в съдебно
заседание искане за присъждане на сторените разноски, както и последващо
депозирана молба с идентично съдържание.
Така с определение от 09.05.2022 г., постановено по ВНЧХД № 20729
по описа на Софийски районен съд (СРС-НО), 21-ви състав за 2018 г., съдът
се е произнесъл по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК по отношение на сторените
разноски по делото. С посоченото определение частният тъжител Н. В. е
осъдена да заплати на основание чл. 190, ал. 1 НПК в полза на подсъдимия
А.Б. сумата от 400 лева – реално сторени съдебно-деловодни разноски за
адвокат, предвид че наказателното производство от частен характер е било
прекратено. Именно този съдебен акт на районния съд е предмет на ревизия в
настоящото въззивно частно производство.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд
достигна до следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че искането, с което е сезиран, е
подадено от процесуално легитимирана страна в надлежна форма, направено
е в законоустановения 7-дневен срок, съгласно разпоредбата на чл. 342, ал. 1
НПК, като разгледано по същество, същото е неоснователно. Съображенията
2
за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК, когато подсъдимият
бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено,
разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат
на частния тъжител. По този въпрос първоинстанционният съд може да се
произнесе и с отделно определение, в закрито заседание, след влизане в сила
на оправдателната присъда или определението, с което се прекратява
наказателното производство.
В конкретиката на настоящия случай се установява, че подсъдимият
А.Б. добросъвестно и законосъобразно е ангажирал процесуален
представител, който да осъществява адвокатската му защита във
второинстанционното производство по ВНЧХД № 4260/2021 г. по описа на
СГС, НО, 2 състав, във връзка с което е съставен и подписан от страните
договор за правна помощ и съдействие от 15.11.2021 г. с уговорена сума за
адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева и отбелязване, че сумата е
заплатена изцяло и в брой при подписване на договора, който служи и за
разписка за получаване на договорената в него сума в брой, съгласно т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС. При
така ангажираните доказателства за извършения разход и срочно
релевираното искане, в тежест на частния тъжител следва да бъдат възложени
сторените от подсъдимото лице разноски на основание чл.190, ал.1 НПК.
Поради изложеното въззивният състав на съда се солидаризира с
формирания извод от първоинстанционния съд и намира, че атакуваният
съдебен акт е правилен и законосъобразен, и като такъв следва да бъде
потвърден.
Воден от горното, на основание чл. 345 НПК във вр. с чл. 341, ал. 2 от
НПК и чл. 306, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 4, пр. 2 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 09.05.2022 г. на Софийски районен съд
(СРС-НО), 21-ви състав, постановено по НЧХД № 20729/2018 г., с което Н. В.
В. е осъдена да заплати на А.Й.Б., сумата от 400, 00 лева – разноски за
адвокатско възнаграждение, сторени пред СГС.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4