Р Е Ш Е Н И Е № 260 022
Гр. Пловдив, 12.10.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Катя
Пенчева
Красимира Ванчева
с участието на секретаря Нели
Богданова разгледа докладваното от съдията Вера Иванова въззивно гражданско дело № 336 по описа за 2020 година
и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 425,
постановено на 2.04.2020 г. по гр.д. 2392/2019 г. на Окръжен
съд – Пловдив, с което е отхвърлен като неоснователен, предявения
от А.А.А. /К./ против В.А.К. иск с правно
основание чл.227, ал.1, б.”а” от ЗЗД за отмяна на договора за дарение, сключен на …г. с нотариален акт № …, том …, н. д. №*****, по
отношение на следния недвижим имот - 1/2 идеална част от жилищен апартамент,
представляващ втори етаж от двуетажна жилищна сграда в гр. П., построена върху
държавно място, включващо се в границите на северната половина на урегулиран
парцел …, …- комплексно и обществено
застрояване в квартал …-стар в кв. „С.” по регулационния план на гр. П., с площ от 271 кв. М., при граници за
парцела-улица „И.“, улица „Л.“ и А. и А.К., който етаж се състои от четири
стаи, хол, готварна, баня-клозет, тераса, балкон и е застроен върху 135 кв.м., със самостоятелен вход
откъм северната страна на сградата, заедно с
1/4 идеална част от общите части на сградата, съгласно чл.38 от ЗС, и
цялото избено помещение, с размери 4,43 м. на 3,32 м. и граничещо с избено помещение, ползвано от Ю.К.,
и който апартамент съставлява СОС с идентификатор *****************по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени със Заповед № *******/
*********г. на ИД на АГКК, находящ се в сграда №1, разположена в поземлен имот
с идентификатор …, с административен адрес- гр. П., ул.“Л.“№…, ет…., с предназначение на самостоятелния обект- жилище, апартамент, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-няма, под обекта-*****************,
над обекта-няма, и е осъден А.А.А. /К./ да заплати на В.А.К., ЕГН ********** сумата 1469 лв.-направени
по делото разноски.
Жалбоподателят А.А.А. (К.) моли решението да бъде обезсилено
като недопустимо и делото да бъде върнато за ново разглеждане от
първоинстанционния съд, евентуално то да бъде отменено като неправилно и
апелативният съд да постанови решение, с което да уважи предявения от него иск.
Като ищец в производството пред окръжния съд предявява на 10.07.2018 г. иск с
правно основание чл. 227, ал.1,б.“а“ от ЗЗД за отмяна на дарението, което той е
направил в полза на ответника, неговия внук В.А.К. съгласно нотариален акт за
дарение от … г., рег. № …, том …, н.д. ***** на нотариуса при ПРС на собствения
си недвижим имот, представляващ ½ идеална част от жилище-апартамент,
представляващ втори етаж от двуетажна жилищна сграда, построена върху държавно
дворно място, представляващо УПИ …, кв. …-стар в кв. „С.“ по тогава действащия
регулационен план на гр. П. с административен адрес гр. П., ул.“Л.“3, с
идентификатор на жилището *****************и идентификатор на дворното място …,
поради това, че през месец юли на 2017 г. ответникът се заканил да го убие,
като заплахите продължили и през 2018 г. По негово искане във въззивното
производство не са събирани нови доказателства. Претендира за присъждане на
разноски.
Ответникът по жалбата В.А.К. моли жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 7.07.2020
г. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва предявения срещу него
иск като неоснователен. Не заявява искане за събиране на нови доказателства във
въззивното производство. Претендира за присъждане на разноски за въззивното
производство.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното
решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и
исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:
Не се спори между страните, че със сделка дарение, сключена
с представения от ищеца в копие с исковата молба нот.акт № …/… г., том 60, н.д.
*****/1993 г. на нотариуса при ПРС ищецът А.А.К. (А.) и В. Д. К. са дарили на
внука си, ответника В.А.К. описания в исковата молба недвижим имот – ½
ид.ч. от жилищен апартамент, представляващ втори етаж от двуетажна жилищна
сграда в гр.П., построена върху описано държавно дворно място, който етаж се
състои от посочени помещения и е застроен върху 135 кв.м., със самостоятелен
вход от към северната страна на сградата, заедно с ¼ ид.ч. от общите
части на сградата съгласно чл. 38 от ЗС и цялото избено помещение, съответно
посочено. С исковата молба от 10.07.2018 г. ищецът твърди, че през месец юли на
2017 г. ответникът се заканил, че ще убие ищеца, като и неговият баща А. К.
също заплашил ищеца, както и че през 2018 г. агресивното поведение и заплахи от
страна на неговия внук продължили и ищецът живее под непрекъснат страх, че
ответникът ще изпълни заканите си за убийство. Искането до съда е да постанови
решение, с което да отмени направеното дарение на собствения на ищеца недвижим
имот, представляващ ½ ид.ч. от жилище-апартамент, представляващ втори
етаж от двуетажна жилищна сграда, построена върху държавно дворно място,
представляващо УПИ …, кв. …-стар в кв. „С.“ по тогава действащия регулационен
план на гр.П. с административен адрес гр. П., ул.“Л.“3. С разпореждане от
24.10.2018 г. съдът указва на ищеца да изложи обстоятелства на какво основание
претендира отмяна на дарение за ½ ид.ч. от недвижимия имот-апартамент,
описан в исковата молба, доколкото от приложените към исковата молба
доказателства е видно, че дарител по процесното дарение е не само ищецът, но и
неговата съпруга. Със заявление от 1.11.2018 г. ищецът посочва като правна
квалификация на иска чл. 227,б.“а“ от ЗЗД и заявява, че В. Д. К. е починала, а
имотът е придобит чрез доброволна делба между четирима съделители, като права
на собственост няма починалото лице. С молба от 7.01.2019 г. ищецът посочва
данните за имота по КККР на гр.П.
С отговора на исковата молба, подаден на 1.10.2018 г.,
ответникът заявява, че не е налице процесуална легитимация за завеждане на
иска, че е налице изтекла давност за завеждане на иска и че изложените в
исковата молба твърдения за грубо и агресивно поведение от страна на ответника
към ищеца, както и за направени от ответника към ищеца заплахи за убийство не
отговарят на истината, както и че изложените факти и обстоятелства в исковата
молба не представляват основание за разваляне на договора за дарение.
С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че
предявеният иск по чл. 227,ал.1,б.“а“ от ЗЗД е предявен в законоустановения по
чл. 227,ал.3 от ЗЗД давностен срок. Съдът посочва, че за уважаване на
претенцията за отмяна на дарението е необходимо да се докажа наличието на
валидно сключен между страните договор за дарение и че надареният умишлено се е
опитал да убие дарителя или е съучастник в такова престъпление, като
доказателствената тежест е за ищеца. Съдът преценява, че от ангажираните от
ищеца доказателства не се установява наличието на соченото основание за отмяна
на дарението извършен опит за убийство на дарителя. Съдът посочва, че ищецът не
твърди и не представя доказателства ответникът да е осъден с влязла в сила
присъда за престъпление опит за убийство, а извършването на престъпление не
може да бъде установено в хода на това гражданско производство, то трябва да
бъде доказано по надлежния ред, с влязла в сила осъдителна присъда по
наказателно производство, евентуално, по предявен иск по чл. 124,ал.5 от ГПК.
Съдът намира, че не е установено ответникът да е осъждан за престъпление по чл.
115 във вр. с чл. 18,ал.1 от НК, нито е налице решение на граждански съд по чл.
124,ал.5 от ГПК, поради което не е доказан елемент от фактическия състав на
разпоредбата на чл. 227,ал.1,б.“а“ от ЗЗД и затова искът се явява
неоснователен. Съдът преценява, че доколкото вече е направил извод за неоснователност
на предявения иск, то е без значение за изхода на спора обстоятелството дали
имотът-предмет на договора за дарение, е бил изключителна собственост на ищеца
или е принадлежал общо на двамата съпрузи в режим на СИО. Съдът посочва, че от
представения нотариален акт за дарение дарителите са А.А. и бившата му съпруга
В. К. (легитимирали се пред нотариуса като собственици на имота с нотариален
акт № …/… г., който не е наличен по делото), като в него не е посочено, че се
прехвърля идеална част от имота, собственост на съпруга, и следователно ищецът
може да иска отмяна на дарението само до размера на ½ ид.ч. от предмета
на договора, а за останалата ½ ид.ч. искът е допустим, но неоснователен,
тъй като ищецът не разполага с активна материалноправна легитимация да
претендира отмяна на цялото дарение. Затова съдът намира предявения иск за
неоснователен, недоказан и го отхвърля.
С подадената въззивна жалба жалбоподателят твърди, че
„решението е недопустимо, както и неправилно, необосновано и незаконосъобразно,
постановено при съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния
закон“, и заявява искане, ако решението бъде прието за недопустимо, то да бъде
обезсилено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния
съд от друг съдебен състав, а ако решението бъде прието за неправилно,
необосновано и незаконосъобразно, то да бъде отменено изцяло, като вместо него
бъде постановено решение, с което се уважава предявения иск. Заявено е още, че
„съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства след цялостна
преценка на доказателствения материал – поотделно и в тяхната съвкупност, при
пълно и главно доказване и въз основа на това да постанови решението си“.
Заявено е, че „като не е сторил това, съдът е постановил едно недопустимо,
неправилно, необосновано и незаконосъобразно решение, при допуснати съществени
процесуални нарушения и нарушения на материалния закон“.
С отговора на въззивната жалба ответникът по нея заявява, че
жалбата е абсолютно бланкетна и въпреки че се твърди недопустимост,
неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, както и наличие на
съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, не е изложен нито
един конкретен порок, който да води до твърдяните нередовности. Заявява, че
решението на окръжния съд е допустимо, правилно и законосъобразно. Заявява, че
мотивирано и след като е обсъдил всички доказателства по делото окръжният съд
правилно е отхвърлил като неоснователен предявения иск с правно основание чл.
227,ал.1,б.“а“ от ЗЗД за отмяна на договора за дарение от … г.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в
обжалваната му част, а по останалите въпроси, т.е. по правилността на
решението, той е ограничен от посоченото в жалбата. В случая подадената на
28.05.2020 г. въззивна жалба е бланкетна. Нейното съдържание се изчерпва с
посоченото по-горе, като не са изложени никакви съображения и доводи защо
според жалбоподателя той счита обжалваното решение за недопустимо, евентуално
неправилно. При така подадената въззивна жалба въззивният съд дължи да извърши
проверка дали е налице нищожност или недопустимост на обжалваното съдебно
решение, както и дали е налице негова неправилност само поради неправилно
приложение на императивна правна норма. В съдебното заседание на апелативния
съд на 16.09.2020 г., в хода на устните състезания от страна на жалбоподателя
бе посочено, че нормата на чл. 227 от ЗЗД с оглед променените
обществено-икономически и социални отношения в страната не следва да се тълкува
стеснително. Посочва, че внукът на ищеца е отправил закана към него, че ще бъде
убит, като П. е приела, че няма съставомерност на деянието. Заявява, че
окръжният съд е допуснал процесуално нарушение, защото не е направил
необходимото, за да изясни предмета на иска, тъй като предметът на иска е
½ ид.ч. от етаж, искът е отхвърлен по отношение на определен обект,
който не съществува в правния мир, т.е. съдът се е произнесъл по непредявен
иск, поради което решението следва да бъде обезсилено като недопустимо.
Заявява, че е налице още едно съществено процесуално нарушение, тъй като съдът следи
за активната и пасивната процесуална легитимация, страната може да иска, да
каже, че е собственик на нещо, но тогава за ¼ ид.ч. от това дарение
ищецът е процесуално нелегитимен, а съдът е трябвало да реши спора дали
имотът-предмет на сделката е собственост и на кого е собственост и след това да
стигне до извода дали и кое лице е процесуално-правно легитимирано да води този
иск, за което може да има думичка, но тази думичка е в мотивната част, а в
диспозитива няма нищо.
Обжалваното решение на окръжния съд е валидно постановено. Жалбоподателят твърди,
че то е недопустимо. Съдът е разгледал именно предявения от ищеца с исковата
молба и уточнителните молби иск – за отмяна на дарението, извършено с
нотариалния акт от … г., от него в полза на ответника на ясно посочения в
исковата молба имот ½ идеална част от жилище-апартамент, представляващ
втори етаж от жилищна сграда, който имот е посоченият в нотариалния акт. В
диспозитива на съдебното решение изрично е посочено, че искът се отхвърля
именно по отношение на ½ ид.ч. от жилищен апартамент, представляващ
втори етаж от двуетажна жилищна сграда в гр. П., поради което не е налице
произнасяне относно предмет на иска, който да е различен от посочения с
исковата молба. След като се иска отмяна на сделка дарение относно идеална част
от недвижим имот, тъй като именно такава идеална част от този имот е дарена, и
съдът отхвърля именно тази претенция, то е неоснователно становището, че искът
е отхвърлен по отношение на определен обект, който не съществува в правния мир.
Въпросът дали ищецът, който съгласно нотариалния акт от … г. е дарител заедно
със своята съпруга, има право да отмени дарението за целия дарен имот, е въпрос
по съществото на спора. С исковата молба ищецът претендира за отмяна на
дарението относно целия предмет на дарението, като с молбата от 1.11.2018 г. по
искане на съда той изрично уточнява, че В. К. е починала, а имотът е придобит
чрез доброволна делба между четирима съделители, като права на собственост няма
починалото лице. В мотивите на обжалваното решение окръжния съд е извършил преценка
и е изложил съображения и относно обстоятелството дали имотът-предмет на
договора за дарение, е бил изключителна собственост на ищеца или е принадлежал общо на двамата съпрузи в
режим на СИО, като изрично е приел, че ищецът може да иска отмяна на дарението
само до размер на ½ идеална част от предмета на договора, а за
останалата ½ идеална част искът е допустим, но е неоснователен, тъй като
ищецът не разполага с активна материално-правна легитимация да претендира
отмяна на цялото дарение. При заявеното искане на ищеца да се отмени дарението
в неговата цялост, както и с оглед заявеното твърдение на ищеца, че другият
прехвърлител-дарител В. К., негова съпруга към онзи момент, няма право на
собственост, съдът е следвало да разгледа и е разгледал иска за отмяна на
дарението относно целия негов предмет, като въпросът дали ищецът има основание
да претендира отмяна на дарението изцяло е въпрос по същество. Съответно, искът
е отхвърлен със съдебното решение изцяло, както е предявен от ищеца - за отмяна
на дарението, извършено със сделката на … г., тъй като е приет изцяло за
неоснователен, след като съображенията за това произнасяне съдът надлежно е
изложил в мотивната част на решението. Така постановеното съдебно решение
следователно е допустимо, тъй като е постановено съобразно заявените от него
твърдения, относно посочения от ищеца петитум, поради което е неоснователно
искането на жалбоподателя то да бъде обезсилено поради недопустимост.
Претенцията на ищеца, заявена с исковата молба, е за отмяна
по съдебен ред на извършеното на … г. дарение. Нормата на Закона за
задълженията и договорите, която урежда отмяната на дарение, е чл.227 от ЗЗД. Тя
е императивна и трябва да се приложи, когато се осъществят фактите, посочени в
хипотезиса й. Хипотезите, при които
дарение може да бъде отменено, са изчерпателно посочените в чл. 227,ал.1 от ЗЗД. В случая ищецът претендира за отмяна на дарението поради отправени към
него от надарения ответник закани за убийство. Разпоредбата на чл. 227,ал.1,б.“а“
от ЗЗД обаче дава право на дарителя да отмени дарението по съдебен ред само
когато дареният се опита да убие дарителя или е съучастник в такова
престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват
наказуемостта, но не и в случай, в който е отправена закана за убийство. Опитът
за убийство е престъпление по смисъла на чл. 115 във вр. с чл. 18,ал.1 от НК, а
заканата с убийство е престъпление по смисъла на чл. 144,ал.3 от НК. С оглед
нормата на чл. 227,ал.1,б.“а“ от ЗЗД отмяна на дарение може да се претендира
само в случай на извършено от надарения престъпление по чл. 115 във вр. с чл.
18,ал.1 от НК, като дали е извършено престъпление от определено лице се
преценява от наказателния съд в съответно наказателно производство. Безспорно
е, че в случая такова производство срещу ответника не е проведено, съответно,
няма постановена присъда. Жалбоподателят претендира, че нормата на чл.
227,ал.1,б.“а“ от ЗЗД може да бъде приложена и в случая с оглед на неговото
твърдение, че надареният ответник се е заканил, че ще убие дарителя-ищец. Нормата
обаче е материалноправна, овластяваща дарителя да реализира установеното за
него право да отмени дарението при настъпването на посочени в нея предпоставки,
при което се засяга придобито от надарения право на собственост. Затова тя трябва да се прилага така, както е
създадена от законодателя, именно който преценява каква правна уредба е
адекватна за обществено-икономическите и социални отношения в страната,
включително при тяхна промяна той следва да преценява дали конкретни правни норми
следва да бъдат променени. Несъмнено е, че в обхвата на нормата на чл.
227,ал.1,б.“а“ от ЗЗД не е включен факта на извършване от надарения на
престъпление по смисъла на чл. 144,ал.3 от НК закана с убийство и изразеното в
правната норма е точно и ясно, поради което разширително тълкуване не може да
бъде извършвано. В случая окръжният съд е приел, че не са налице предпоставките
за отмяна на дарението, тъй като не е доказан елемент от фактическия състав на
разпоредбата на чл. 227,ал.1,б.“а“ от ЗЗД, а именно не е установено ответникът
да е осъждан за престъпление по чл. 115 във вр. с чл. 18,ал.1 от ЗЗД, нито е
налице решение на граждански съд, постановено по реда на чл. 124,ал.5 от ГПК за
установяване на престъпно обстоятелство. Установява се следователно, че
императивната правна норма е правилно приложена от окръжния съд, поради което,
съответно, решението не е неправилно.
Установява
се следователно, че въззивната жалба е неоснователна, обжалваното решение на
окръжния съд е допустимо и правилно и
следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,ал.3 от ГПК жалбоподателят
дължи да заплати на ответника по жалбата направените от него разноски за
въззивното производство по спора. Видно от договора за правна помощ от 10.08.2020
г., направените разноски са в размер на 1 200 лв. за
платено адвокатско възнаграждение. Следва жалбоподателят да бъде осъден да
заплати на ответника по жалбата сумата 1 200 лв. за така направените от него
разноски.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 425, постановено на 2.04.2020 г. по гр.д. 2392/2019 г. на Окръжен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА А.А.А. (К.), ЕГН ********** *** да заплати на В.А.К., ЕГН ********** *** сумата 1 200 лв. – направени разноски за въззивното производство по спора за платено адвокатско възнаграждение съгласно договора за правна помощ от 10.08.2020 г.
Решението може да се обжалва при условията на чл.
280 от ГПК пред Върховния касационен съд – гр. София с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: (1)
(2)