№ 838
гр. П., 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети септември, през две хиляди Д. и п. година в
следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20205220103219 по описа за 2020 година
В исковата си молба срещу АТ. ИВ. П. с ЕГН **********, АТ. Д. П. с ЕГН
********** и ИВ. АТ. П. с ЕГН ********** тримата от село Г., община П., ул.“Д. и п.“№6
ищцата Т. Б. П. с ЕГН ********** от село Г., община П., ул.“Д. и п.“№6 твърди, че с
нотариален акт №72, том XXI, дело№6266/1997г по описа на нотариус при Пазарджишки
районен съд тя и съпругът и са дарили на първия ответник – техен син- следния
недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 1050 кв.м., съставляващо парцел
XI-307 кв.38 по плана на село Г., община П., ведно с построената в него двуетажна масивна
жилищна сграда с площ от 70кв.м., който поземлен имот съгласно КККР , одобрени със
Заповед №РД-18-275/27.10.2020г на изпълнителния директор на АГКК представлява
поземлен имот с идентификатор 15271.501.307 с административен адрес село Г., п.к.4453,
община П., обл.П.,ул.“Д. и п.“№6, вид територия урбанизирана, ниско застрояване/ до 10 м/
с площ от 1062 кв.м.,ведно със сграда с идентификатор 15271.50.1.307.1, с предназначение :
жилищна сграда – еднофамилна, брой етажи –един, със застроена площ от 115 кв.м.Твърди
се, че сградата е описана като двуетажна съгласно предходно законодателство и се състои от
един редовен жилищен етаж и един приземен като допълнително е пристроена. Твърди, че я
и съпругът и, който е починал/ са си запазили правото на ползване пожизнено и
безвъзмездно върху този имот. Твърди се, че надареният А.П. е бил съгласен и е приел
дарението като е дал съгласие дарителите да ползват пожизнено и безвъзмездно както
намерят за добре имота, предмет на дарението. Твърди се, че понастоящем и тримата
ответници живеят в процесния имот, за който на ищцата е учредено вещно право на
ползване като поради съществуващите роднински връзки и близки отношения, тя не е
1
оспорвала правото им също да ползват имота , въпреки че на практика имат само „гола
собственост“ и са длъжни да се съобразяват с правата на ползвателката, която си е запазила
правото на ползване върху имота. Ищцата разбрала, че синът и – ответникът АТ. ИВ. П. е
прехвърлил чрез дарение на ответника ИВ. АТ. П. същия този имот, като дарението е
обективирано в нотариален акт №20, том 24, дело 2846/2014г, дв.вх.рег.№6346/2014г ,
вписан в Служба по вписвания-П. като в този нотариален акт е посочено, че А.П. запазва за
себе си и за съпругата си / втория ответник/, която не е собственик на имота и съответно не
може да запазва правото на ползване, а следва изрично да и е учредено такова/ правото на
ползване върху имота. В случая макар и правото на собственост да е абсолютно вещно
право ,то собственикът при жив ползвател няма право да се разпорежда с правото на
ползване, което е запазено за друг ползвател. Затова и в тази му част нотариалния акт е
нищожен поради липса на предмет, защото собственикът не може да се разпорежда с право
на ползване върху имота при наличие на друг ползвател и няма как да запази правото на
ползване на трето лице, което не е прехвърлител по сделката. Твърди се, че през последните
месеци ищцата постоянно е заплашвана от първите двама ответници, че ще бъде изхвърлена
от дома си като многократно е заявявано от тях, че само им пречи и имат планове за имота.
Твърди се, че на 29.10.2020г ответницата А.П. е упражнила физическо насилие върху
ищцата , като и причинила болка и страдание без причиняване на разстройство на здравето
и отново я заплашила ,че напролет ще я изхвърлят от дома и, защото им пречи. Твърди се, че
ответниците са сменили патроните на входните врати на двора и къщата като забранили на
ищцата да дава копие от ключовете на дъщеря си и са забранили същата да я посещава,
въпреки че тя предимно се грижи за ищцата като и носи храна и лекарства. Твърди се, че
ответниците създават проблеми не само по отношение на хората, които посещават ищцата,
но забраняват на ищцата да ползва имота както прецени за добре и открито отричат правото
и на ползване.
Моли се съда да постанови решение, с което след като се признаят правата на
ищцата като ползвател на процесния имот да се осъдят ответниците да и предадат
владението върху този имот ,както и да се отмени нотариален акт №20, том 24, дело
№2846/2014г, вх.рег.№6346/2014г , вписан в Служба по вписвания-П. в частта, с която АТ.
ИВ. П. и АТ. Д. П. си запазват правото на ползване върху този имот.Претендират се
сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията си ищцата ангажира
доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответниците, чрез пълномощника им, е подаден писмен
отговор, с който оспорват предявените искове.Не било вярно твърдението, че някой от
ответниците оспорва по какъвто и да е начин правото на ищцата да ползва приземния етаж
от къщата както и дворното място, включително да обработва двора. Твърди се, че ищцата
винаги е разполагала с ключ както от дворната врата от улицата към двора на къщата, така и
от ключ за приземния етаж и никой нито е искал нито е оспорвал това право , нито е
заплашвал ищцата, че ще бъде изхвърлена от имота. Твърди се, че след ремонт на цялата
ограда, ведно със смяна на входната врата от улицата към двора на къщата на ищцата е
2
предоставен оригинален ключ за тази врата като е помолена с оглед нейното
занятие“чекръкчийство“, тоест наместване на стави и изметнати сухожилия срещу
заплащане, да не кани хора в тъмната част на денонощието и да внимава с хората, които
кани , тъй като това са все пак чужди и непознати хора.От друга страна и е обърнато
внимание да внимава с печката на твърдо гориво, която използва на приземния етаж за
отопление и понякога за готвене, тъй като около нея не е обезопасено от изпадането на
горящи въглени и това може да предизвика пожар и да запали цялата къща. Твърди се, че
целият този спор е провокиран от възникналото спречкване между ответника А.П. и една от
сестрите му. Твърди се, че от сключването на гражданския си брак и до настоящия момент
първите двама ответници живеят на втория етаж от къщата и това не се е оспорвало от
ищцата и починалия и съпруг като след раждането си и до сега ответникът И.П. също живее
в този имот. Тримата ответници имат ключ за втория етаж, а ищцата и починалия и съпруг
не са имали ключ от втория етаж и не са го ползвали. Едва с настоящия иск се оспорва този
факт.
В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощниците си, поддържа предявените
искове. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните
състезания.
В съдебно заседание ответнците, чрез пълномощника им, поддържат писмения
отговор. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода устните
състезания чрез представените по делото писмени бележки.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба
фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.235 от
ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, а и от представените писмени доказателства/ нотариален акт
за дарение №72, том XXI, дело№6266/1997г по описа на нотариус при РС-П., скица на
сграда №15-1176286-18.12.2020г, издадена от СГКК- гр.П./, се установява, че на 19.12.1997г.
ищцата Т. Б. П. и нейния съпруг И. С П./ понастоящем покойник/ са дарили на сина им АТ.
ИВ. П. / първия ответник/ следния свой недвижим имот : дворно място , находящо се в село
Г., община П., с площ от 1050 кв.м. , съставляващо парцел XI-307 в кв.38 по плана на селото,
при съседи Н. П., Стамо П. и от две страни улици, ведно с построената в парцела двуетажна
масивна жилищна сграда с площ от 70 кв.м. като дарителите са си запазили правото да
ползват пожизнено и безвъзмездно този имот. Този имот е със следния актуален
регулационен статут : поземлен имот с идентификатор 15271.501.307, област П., община П.,
село Г., п.к.4453, ул.“Д. и п.“№6, вид територия урбанизирана , ниско застрояване / до 10 м/
с площ от 1062кв.м. по КККР, ободрени със заповед №РД-18-275/27.10.2020г. на
изпълнителния директор на АГКК , ведно със сграда с идентификатор 15271.50.1.307.1 с
предназначение: жилищна сграда – еднофамилно , брой етажи – един със застроена площ от
3
115 кв.м.
Видно от данните по делото на 10.07.2015г ответникът АТ. ИВ. П. е дарил на сина
си – ИВ. АТ. П./ третия ответник/ процесният имот, описан по-горе,като дарственият акт е
обективиран в нотариален акт за дарение на надвижим имот на низходящ №146, том VI, рег.
№8363, нот.дело №10134/2014 по описа на нотариус Анета Илкова, вписана в регистъра на
Нотариалната камара под №423 с район на действие РС-П., вписан във вх.рег№6346/ 2014г,
дв.вх.рег.№6351/2014г, акт №20, т.24, н.д.№2846/2014г по описа на Служба по вписвания-П.
като дарителят запазва са себе си и за съпругата си АТ. Д. П./ втория ответник/ ползването
на целия имот докато са живи.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото са ангажирани гласни
доказателствени средства и от двете страни.О разпита на свидетелката С. С. / дъщеря на
молителката и сестра на първия ответник/ се установи, че същата живее в село Г. през две
къщи от къщата на майка си и през последните три години се налага да посещава майка си
минимум два пъти на ден, тъй като се грижи за нея. Свидетелката обясни, че ищцата живее
в една стая в приземния етаж на къщата като обитава една стая и санитарно помещение . На
втория етаж от тази къща живеят ответниците. Двата етажа от къщата са със самостоятелни
входове, като до втория етаж на къщата се стига по външно стълбище.Входната врата към
втория етаж на къщата е винаги заключена и ищцата никога не е имала достъп до този втори
етаж, защото никога не и е даван ключ за този етаж. Според свидетелката откакто е семеен
брат и/ повече от 20 години / живее със семейството си на този етаж. Докато съпругът на
ищцата е бил жив не е имало скандали, тъй като той е бил властен човек. След неговата
смърт отношенията между ищцата и ответниците се влошили като ищцата , често отивала
при свидетелката разплакана, споделяйки и , че са се карали ответниците. Свидетелката
обясни, че ищцата се занимава с „чекръкчийство“ и по този повод я посещават хора, но
същите са възпрепятствани да влязат в двора на къщата, тъй като ответниците са сменили
входната врата към двора и държат тази врата заключена. Според свидетелката след като
починал баща и/ съпругът на ищцата/първия ответник сложил камери в двора на къщата, за
да следят ищцата да не ходи в селскостопанската част на двора и да не бере от доматите.
Майка и се оплаквала, че я следят като крадец и че я обвиняват, че е обрала
селскостопанската продукция.Според свидетелката към къщата има второстепенни
постройки, които докато баща и е бил жив са се използвали като овчарници , краварник.
Тези помещения също са заключени с катинар от първия ответник и до тях ищцата няма
достъп. Ищцата първия ответник да и осигури достъп поне до една от тези постройки за да
складира там 10 кубика дърва за огрев, но такъв и бил отказан, поради което се наложило да
държи дървата си за зимата в коридора на приземния етаж на къщата. Във връзка с
влошените отношения между страните свидетелката допълни, че ответниците са се
заканвали на ищцата, че ще я изхвърлят след като приключат делата.
От разпита на свидетелката И. Ц. се установи, че същата е била съседка на ищцата.
Седем години са живели врата срещу врата. Свидетелката разказа, че докато съпругът на
4
ищцата бил жив двамата обитавали една стая и една лятна кухня. Докато съпругът и бил
жив външната врата на къщата не се заключвала, но след неговата смърт вратата се
заключва и ключ за тази врата ищцата няма . Според свидетелката след смъртта на съпруга
на ищцата около къщата са поставени камери и на ищцата не и се разрешава да посещава
градината. Свидетелката лично е чувала от първите двама ответници да казват на ищцата, че
няма работа на горния етаж на къщата. Свидетелката допълни, че ответниците обработват
двора и ги е чувала да казват на ищцата:„Няма да влизаш в двора!“.
От разпита на свидетелката П. М./ дъщеря на ищцата и сестра на първия ответник/
се установи, че докато баща и е бил жив двамата с майка и са живели на приземния етаж от
къщата, а брат и и семейството му – втория етаж. Преди баща и да почине отношенията
между страните били нормални, нямали спорове, но след смъртта на баща и започнали
споровете кой какво да ползва. Според тази свидетелка , когато посещава майка си и брат си
безпрепятствено минава през входната дворна врата на имота, за която врата на ищцата е
даден ключ . Свидетелката е в добри отношения с брат си и във влошени отношения със
сестра си / свидетелката С. С./. Според свидетелката майка и има свободен достъп до етажа,
в който живее брат и , но тя не е имала желание да се качва. Свидетелката М. заяви, че
вратите за приземния етаж, за втория етаж на къщата и за второстепенната постройка ,
залепена до къщата се заключват , но само нощем или когато обитателите отсъстват.
Свидетелите не може да каже кога са поставени камерите в двора на къщата . В ъглите на
къщата има камери от страна входната откъм улицата.
От представеното по делото копие от решение №557 от 30.06.2021г. по гр.д.
№3107/2020г по описа на РС-П. , а и след извършена служебна справка, се установи, че
между страните е имало производство по реда на ЗЗДН,приключило с влязло в сила
решение, с което по отношение на ищцата са наложени мерки за защита от домашно
насилие като ответницата АТ. Д. П. е задължена да се въздържа от извършване на домашно
насилие, забранено и е да се приближава до пострадалата Т.П. за срок от девет месеца,
считано от 05.11.2020г.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка съдът прави
следните изводи:
Предявен е главен иск с правно основание чл.56 от ЗС във вр.с чл.111 от ЗС във вр.с
чл.108 от ЗС и акцесорен иск с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК
По главният иск съдът намира следното:
Предявеният иск е за установяване правото на ползване на ищцата върху недвижим имот и
осъждане на ответниците да предадат фактическата власт върху имота. Правото на ползване
като ограничено вещно право е уредено в чл.56-62 от ЗС и като такова може да е обект на
самостоятелно придобиване и притежание. То подлежи на петиторна защита както правото
на собственост съгласно чл.111 от ЗС/ Решение №561/26.06.2020г по гр.д.№1201/2009г на
5
първо г.о. на ВКС/. Правото на ползване може да се притежава отделно от правото на
собственост и задължава всички трети лица, включително и носителят на правото на
собственост да го зачете. Съгласно чл.108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от
всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това , а съгласно чл.111 от ЗС
разпоредбите на закона относно недвижимите вещи се прилагат и спрямо вещните права
върху недвижимите имоти, ако законът не постановява друго.
За успешното провеждане на предявения по реда на чл.56 от ЗС във вр. с чл.111 от ЗС
във вр. с чл.108 от ЗС иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно учредено и
съществуващо право на ползване по отношение на процесния имот, както и че ответниците
владеят и/ или държат имота, върху който е учредено въпросното вещно право. В тежест на
ответниците е да установят противопоставими на ищеца права , които се явяват основание,
оправдаващо упражняваната от тях фактическа власт .
Безспорно се установи, че ищцата е дарила на първия ответник процесния имот като
си е запазила правото пожизнено и безвъзмезно да ползва дарените от нея дворно място и
построената в него масивна жилищна сграда.
Съгласно разпоредбата на чл.56 от ЗС , както и спорен правната доктрина и съдебна
практика, ограниченото вещно право на ползване на недвижим имот включва правото да се
ползва вещта според нейното предназначение и право да се получават добивите, без тя да се
променя съществено. По съдържание упражняването на вещното право на ползване от
ползвателя следва да се разбира не само постоянното обитаване на жилището/ недвижимия
имот/ , а всяка форма на фактическо и правно ползване на имота- постоянно или временно
пребиваване, място за съхранение на лични вещи, за извършване на дейности , свързани с
ежедневния бит, стопанска дейност и други. Освен това ползвателят може да предостави
ползването на имота на друго лице под формата на наем, каквато възможност регламентира
чл.60 от ЗС както и под формата на заем за послужване и това съответно обективно
упражняване на правото му чрез другиго. Няма законово разграничение и рестрикция това „
друго лице“ да бъде родственик на ползвателя , нито съществува забрана то да бъде и самия
собственик на имота , тъй като в действителност в неговия патримониум не се съдържат
правомощия на „ ползване“ понеже то е изцяло във властта на носителя на ограниченото
вещно право.
В контекста на изложените разсъждения, за да се приеме евентуално, че ищцата е
упражнявала ограниченото вещно право на ползване чрез другиго, тоест чрез собственика на
имота/ първия ответник/ и неговото семейство / втория и третия ответник/ следва да е
налице изрично волеизявление на ищцата в тази насока, каквито данни по делото липсват.
Фактът, че до смъртта на съпруга и/ другият притежател на ограничено вещно право на
ползване върху този имот/ не е имало спорове за това, че ответниците обитават втория етаж
на къщата не може да бъде индиция за съгласие от страна на ищцата, предвид
доминиращата роля на съпруга, който е бил с властнически характер, съобразно
6
свидетелските показания в тази насока.
В този ред на мисли при запазено право на ползване титулярът на това право –
ищцата по делото - има правомощие да владее и ползва процесния имот. Собственикът на
този имот ответникът А.П. не е носител на правомощието да ползва имота. Същият е
разполагал единствено с правомощието да се разпорежда с имота или т.нар.“гола
собственост“ / nuda proprietas/ и е упражнил това свое право през 2014г. като е дарил
същият този имот на третия ответник- И.П.. Вещното право на ползване на ищцата е
противопоставимо и на новия собственик на имота - И.П. и това е така тъй като това право
е неотменимо, непрехвърлимо , неотчуждимо и поради личния си характер съгласно чл.59
от ЗС същото се погасява със смъртта ползвателя , ако то не е учредено за по-кратък срок. В
конкретния случай правото е учредено безвъзмездно и пожизнено и то върху целия
недвижим имот.Ето защо за ответникът И.П. не съществува основание, оправдаващо
упражняването от него фактическа власт върху процесния имот.Такова основание липсва
и за втория ответник А.П./ съпруга на първия и майка на третия ответник/. В нотариалният
акт, в който е обективиран дарствения акт в полза на ответника И.П. фигурира клауза за
запазване правото на ползване върху дарения имот в полза на ответника А.П., но както се
посочи по-горе правото на ползване не може да бъде прехвърлено или отчуждаване от
ползвателя. Единственият начин ползвателят да бъде заменен от друго лице или да бъде
добавено друго лице като ползвател е настоящият ползвател/ тоест ищцата/ да заяви отказ от
правото си изцяло или частично и собственикът на имота да учреди наново правото на
ползване върху целия имот или част от него в полза на друго лице. По делото липсват
каквито и да било доказателства, а и твърдения в тази насока.На следващо място права в
полза на А.П. биха възникнали евентуално в следните хипотези:1/ правото е учредено за
определен срок- с изтичане на срока,2/ при пожизнено учредяване в полза на физическо
лице- със смъртта на ползвателя, 3/ с унищожаване/ погиване/ на вещта, 4/ако ползвателя
изрично се откаже от правото си на ползване с нотариално заверена декларация, която се
вписва в имотния регистър и 5/ по съдебен ред по искане на собственика/ ако ползвателя си
служи с вещта по начин , който я застрашава от разрушаване или повреждане, ако
ползвателят съществено променя вещта или не изпълнява свои съществени задължения/.
Нито една от тези хипотези нито се твърди по делото , а не се и установи.
От гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на св.С. С. и И. Ц., се
установи по един категоричен начин, че ответниците са възпрепятствали ищцата в пълен
обем да упражнява правото си на ползване върху процесния имот, лишавайки я от право да
ползва втория етаж от къщата, дворното място и постройки на допълващо застрояване,
находящи се в двора, а тези права са включени като съдържание в обхвата на ограниченото
и вещно право на ползване, съгласно обсъдения по-горе нотариален акт от 1997г.Съдът
кредитира показанията на тези свидетели като убедителни , непосредствени, еднопосочни ,
взаимодопълващи се и наситени с конкретика. Показанията на св. С. бяха внимателно
преценени от съда с оглед евентуалната тяхна заинтересованост поради близката родствена
връзка с ищцата по делото, но съдът им даде кредит на доверие, тъй като хармонизират с
7
показанията на другия свидетел – И. Ц., която не е в родствени отношения със страните по
делото и като съсед на имота пресъздаде свои непосредствени възприятия досежно
релевантни за спора обстоятелства.Показанията на свидетелката П. М. относно наличие на
свободен достъп на ищцата както до втория етаж на къщата , така и в дворното място,не се
кредитират от съда като изолирани и неподкрепящи от останалия доказателствен материал,
ценен от съда като достоверен.
При така формулираните изводи относно принадлежността на правото на ползване
по отношение на процесния имот , което е на ищцата както , установеното владение от
ответниците върху този имот и установената липса на правно основание в лицето на
ответниците да упражняват фактическа власт върху този имот съдът счита, че и трите
кумулативни предпоставки,обуславящи уважаване на иска с правно основание чл.56, от ЗС
във вр.с чл.111 от ЗС и чл.108 от ЗС са налице , а именно :1/ вещно право на ползване на
ищцата, 2/ владение на процесния имот от ответниците и 3/липса на правно основание за
владение на ответниците.
Ето защо предявеният иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен като
следва да се приеме за установено, че ищцата притежава ограничено вещно право на
ползване върху процесния описан по-горе недвижим имот и да се осъдят ответниците да
предадат владението върху този имот. Изводът на съда , че предявеният иск подлежи на
уважаване не се променя от довода на ответниците в писмения отговор, а от показания на
свидетелката П. М., че ответниците не са ограничили правото на ищцата да ползва втория
етаж от къщата , а самата ищца се е оттеглила в приземния етаж. Както нееднократно се
посочи, че от представения нотариален акт от 1997г.се установява, че ищцата има учредено
право на ползване на целия недвижим имот безвъзмездно и пожизнено , при което и
доколкото ищцата има право на ползване върху целия имот, при липса на изразено съгласие
от ищцата да съжителства с ответниците , правото на ползване на ищцата не може да бъде
ограничавано до приземния етаж, а предявеният иск за петиторна защита на ограниченото
вещно право на ползване подлежи на уважаване.
По иска с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК съдът намира следното:
Трайната съдебна практика на ВКС се придържа към становището, че искът по
чл.537, ал.2 от ГПК може да бъде предявен само при условията на обективно съединяване с
иск за собственост и никога самостоятелно, тъй като в последната хипотеза се приема, че би
липсвал правен интерес от предявяването му. Касае се за един по съществото си акцесорен
иск, чието уважаване или отхвърляне е обусловен от изхода на делото по отношение на
главния иск. В конкретния случай главният иск е уважен. На основание чл.537, ал.2 от ГПК
с исковата молба е заявена акцесорна претенция в следния смисъл: да се отмени
нотариален акт №20, том 24, н.д.№2846/2014г, вх.рег.№6346/2014г , вписан в Служба по
вписвания-П. в частта, с която АТ. ИВ. П. запазва за себе си и за АТ. Д. П. правото на
ползване върху процесния имот.
8
Тук е момента да се посочи, че съгласно Тълкувателно решение №3 от 29.11.2012г
по тълк.дело №3/2012г на ОСГК на ВКС на отмяна по реда на чл.537, ал.2 от ГПК
подлежат само констативните нотариални актове, с които се удостоверява право на
собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля,
изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. Нотариалният акт, чиято отмяна
се иска ,не е констативен, а от нотариалните актове, с които се удостоверява извършването
на правни сделки с вещни права върху недвижими имоти.
Ето защо искът с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищцата сумата от 603.29лв. разноски по делото / от които
103.29лв. ДТ и 500лв. адвокатски хонорар/
Воден от горното Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Т. Б. П. с ЕГН ********** от село
Г., община П., ул.“Д. и п.“№6 срещу АТ. ИВ. П. с ЕГН **********, АТ. Д. П. с ЕГН
********** и ИВ. АТ. П. с ЕГН ********** тримата от село Г., община П., ул.“Д. и п.“№6
иск с правно основание чл.56 от ЗС във вр.с чл.111 от ЗС и чл.108 от ЗС , че Т. Б. П.
ЕГН ********** притежава ограничено вещно право на ползване върху следния недвижим
имот: дворно място с площ от 1050 кв.м., съставляващо парцел XI-307 кв.38 по плана на село
Г., община П., ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с площ от
70кв.м., който поземлен имот съгласно КККР , одобрени със Заповед №РД-18-
275/27.10.2020г на изпълнителния директор на АГКК представлява поземлен имот с
идентификатор 15271.501.307 с административен адрес село Г., п.к.4453, община П.,
обл.П.,ул.“Д. и п.“№6, вид територия урбанизирана, ниско застрояване/ до 10 м/ с площ от
1062 кв.м.,ведно със сграда с идентификатор 15271.50.1.307.1, с предназначение : жилищна
сграда – еднофамилна, брой етажи –един, със застроена площ от 115 кв.м и ОСЪЖДА АТ.
ИВ. П. с ЕГН **********, АТ. Д. П. с ЕГН ********** и ИВ. АТ. П. с ЕГН ********** да
предадат на Т. Б. П. ЕГН ********** владението върху този имот.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Б. П. с ЕГН ********** от село Г., община П., ул.“Д.
и п.“№6 срещу АТ. ИВ. П. с ЕГН **********, АТ. Д. П. с ЕГН ********** и ИВ. АТ. П. с
ЕГН ********** тримата от село Г., община П., ул.“Д. и п.“№6 иск с правно основание
чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на нотариален акт №20, том 24, н.д.№2846/2014г, вх.рег.
№6346/2014г , вписан в Служба по вписвания-П. в частта, с която АТ. ИВ. П. запазва за себе
си и за АТ. Д. П. правото на ползване върху следния недвижим имот: дворно място с площ
9
от 1050 кв.м., съставляващо парцел XI-307 кв.38 по плана на село Г., община П., ведно с
построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 70кв.м., който поземлен
имот съгласно КККР , одобрени със Заповед №РД-18-275/27.10.2020г на изпълнителния
директор на АГКК представлява поземлен имот с идентификатор 15271.501.307 с
административен адрес село Г., п.к.4453, община П., обл.П.,ул.“Д. и п.“№6, вид територия
урбанизирана, ниско застрояване/ до 10 м/ с площ от 1062 кв.м.,ведно със сграда с
идентификатор 15271.50.1.307.1, с предназначение : жилищна сграда – еднофамилна, брой
етажи –един, със застроена площ от 115 кв.м.
ОСЪЖДА АТ. ИВ. П. с ЕГН **********, АТ. Д. П. с ЕГН ********** и ИВ. АТ. П.
с ЕГН********** тримата от село Г., община П., ул.“Д. и п.“№6 да заплатят на Т. Б. П. с
ЕГН ********** от село Г., община П., ул.“Д. и п.“№6 сумата от 603.29 лв. разноски по
делото.
Решението е неокончателно и може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен
съд -П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
10