Решение по дело №7615/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 105
Дата: 12 януари 2022 г.
Съдия: Милена Атанасова Георгиева
Дело: 20215330207615
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 105
гр. Пловдив, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Милена Ат. Георгиева
при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова
като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно
наказателно дело № 20215330207615 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №724/2021г. от
11.08.2021г. на с.д. Директор на Дирекция „Митническо разузнаване и
разследване“ в Централно митническо управление на Агенция Митници, с
което на „ВИ ЕНД ДЖИ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, Ж.К. „Тракия“, бл.8, вх.Б, ет.3, ап.11,
представлявано от управителя Г.С.Н., е наложено административно наказание
– ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 /три хиляди/ лева за
нарушение на чл.118, ал.1, вр. чл.95, ал.1 от Закона за акцизите и данъчните
складове /ЗАДС/ и на осн. чл.124, ал.2 от ЗАДС са отнети в полза на
държавата средствата – 1 бр. накрайник за зареждане на бутилки, различни от
бутилките за газови уредби за автомобили – собственост на нарушителя,
послужили за извършване на нарушението.
Жалбоподателят атакува наказателното постановление като
незаконосъобразно. Релевира доводи за приложението на чл.126б от ЗАДС и
за приложението на чл.28 от ЗАНН. Моли същото да бъде отменено. В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован, се
представлява от процесуален представител – адв. К.П., който поддържа
жалбата и прави същото искане. Претендира разноски за адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, се
представлява от процесуалния си представител – юрисконсулт Й.-Т., която
счита наказателното постановление за правилно и законосъобразно и моли
съда да го потвърди. Претендира разноски за юрисконсултско
1
възнаграждение. В условията на алтернативност прави възражение за
прекомерност на разноските за адвокат.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 -дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна /санкционираното юридическо лице/, поради
което е допустима. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 31.01.2021г. *** - В.А.М. и П.А.Р. извършили проверка, във връзка
със спазване на Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ и
Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове
/ППЗАДС/, на обект - бензиностанция, находяща се в гр. Раковски, общ.
Раковски, област Пловдив, кв. Секирово, стопанисвана от „ВИ ЕНД ДЖИ
ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *********. В хода на проверката установили, че пред
газ-колонката, била поставена бутилка за газ пропан-бутан, и в момента се
извършвало пълненето й с втечнен нефтен газ (LPG). Проверяващите се
легитимирали пред Ц.Г.Р. - клиент, Й.И.З. - *** и Й.Г.М. - ***. Й.Г.М.,
напълнил втечнен нефтен газ (LPG) в предоставената от клиентката бутилка,
предназначена за използване като гориво за отопление, за сумата от 19.98
лева, а Й.И.З. издал Фискален бон с №0048344 0038 от 31.01.2021г. за
продукт „автогаз“ - 21.25 литра.
Митническите служители констатирали, че пълненето на бутилката за
битови нужди се извършило от монтирана газ-колонка (за зареждане на МПС)
в обекта, свързана с надземен резервоар за съхранение и държане на LPG
(фабричен номер АВ №21135, производител Химмаш АД Хасково,
вместимост 10 куб.метра ). Бутилката, която била напълнена, била за битови
нужди, /тип БВГ-27, №345105, с вместимост 27.4 dm3, маса - 14.3 кг и
производител МК“ВМЗ Сопот“/, предназначена за използване като гориво за
отопление.
Извършените контролни действия били обективирани в Протокол за
извършена проверка (ПИП) №21BG9999A004315/ 31.01.2021г. Металният
накрайник бил иззет, за което бил съставен Опис на иззетите веществени и
писмени доказателства №21BG9999A004315/31.01.2021г., неразделна част от
ПИП.
Снети били писмени обяснения от Ц.Г.Р., ЕГН:**********, в които
било посочено следното: „Днес 31.01.2021г. дойдох да заредя газ пропан-
бутан в газовата си бутилка в момента, в който се извършваше пълненето на
бутилката от газ колонката дойдоха две лица, които се легитимираха, като
служители на агенция митници. Бутилката заредих с 21.25 литра газ за 19.98
лв. Горното сама написах за верността се подписвам.“
Й.И.З. също дал писмени обяснения, в които записал следното: „Днес
докато колегата Й.Г.М. зареждаше една бутилка с газ на една клиентка
дойдоха две лица, които се легитимираха като служители на агенция
„Митници“. Понеже знам, че има забрана да зареждам бутилки, аз не ги
зареждам. Понеже колегата е глухоням той ги зарежда от време на време,
2
иначе се води на автомивката. Горното е вярно, сам написах за което се
подписвам.“
Проверяващият екип, извършил обход на територията на
бензиностанцията, при който констатирал, че на територията на обекта има
общо 3 броя резервоара с 3 броя бензино-газ колонки, в т.ч. 2 броя вкопани
резервоари, свързани с 2 броя бензино-колонки, с по 2 броя щуцер за
зареждане и една газ колонка с 1 брой щуцер за зареждане, както следва:
1. с вместимост общ обем в литри 10 куб метра - бензин А95Н,
съответно налични 3 613 литра;
2. с вместимост общ обем в литри 25 куб метра - дизелово гориво,
съответно налични 4 198 литра;
3. с вместимост 10 куб метра - LPG, съответно налични 4 317 литра,
надземен, метален резервоар;
Представена била разпечатка от нивомерна система с цитираните по-
горе показания. За държаните и предлагани за продажба енергийни продукти,
били изискани и представени данъчни документи по смисъла на ЗАДС,
доказващи плащане, начисляване и обезпечаване на акциза (АДД, фактура)
както следва:
- АДД с УКН 0000000005751178/ 23.12.2020г. за бензин А-95М; с код по
КМ 27101245, с количество 4039 литра, декларация за съответствие №436 от
21.12.2020г., с издател Лукойл България ЕООД;
-АДД с УКН 0000000005751183/23.12.2020г. за дизелово моторно
гориво Б6; с код по КН 27102011, с количество 4025 литра, декларация за
съответствие №390 от 16.11.2020г., с издател Лукойл България ЕООД;
-АДД №********** от 29.12.2020г. с УКН
0000000005757927/29.12.2020г. за газ пропан-бутан; с код по КН 27111397, с
количество 4210 литра. Товарителница №cep.V-ЗЗ №106295 от 30.12.2020г., с
издател БУЛМАРКЕТ ДМ ЕООД;
Обектът разполагал с монтирана и въведена в експлоатация Електронна
система с фискална памет с номер на фискалното устройство OS006522 и
номер на фискалната памет 58006522.
В хода на контролните действия, митническите служители провели
разговори с Т.М., представил се като пълномощник, като същият отказал да
се яви на мястото на контролните действия, с обяснението, че бил в гр.София.
В т.10 на ПИП „Искания, бележки и възражения на проверяваното лице,
негов представител, работник или служител“, Й.И.З. и Й.Г.М., записали
следното: „Повече няма да зареждаме бутилки“ и се подписали.
Видно от съдържанието на ПИП №21BG9999A004315/ 31.01.2021 г.,
Г.С.Н. - управител на „ВИ ЕНД ДЖИ ТРЪСТ“ ЕООД, бил поканен на
20.02.2021г„ да се яви в сградата на Териториална дирекция „Тракийска“ - гр.
Пловдив, ул. „Кукленско шосе“ №32, сграда №4, ет.2, стая 201, за съставяне и
връчване на акт за установяване на административно нарушение.
Г.С.Н. се явил на 04.03.2021г., като представил трудовите договори на
Й.И.З. и Й.Г.М., и дал следните писмени обяснения: „Днес 04.03.2021г. давам
следните обяснения след извършена проверка от митнически служители.
Имам издадена заповед служителите на обекта да не пълнят бутилки различни
3
от бутилките за газови уредби за автомобили. Това мога да кажа по случая.
Горното сам го написах аз.“
С Приемно-предавателен протокол с peг. №27/08.02.2021г. от
01.02.2021г., накрайникът бил предаден за съхранение и със складова
разписка № **********/08.02.2021 г., като бил заприходен в ТД
Тракийска.
С оглед горните констатации, на 04.03.2021г., в присъствието на Г.С.Н.,
в качеството му на представляващ ,.ВИ ЕНД ДЖИ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК
*********, бил съставен АУЛН №496/04.04.2021г., за това че на 31.01.2021г.
„ВИ ЕНД ДЖИ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *********, като извършило пълнене на
втечнен нефтен газ (LPG) в бутилка, различна от бутилките за газови уредби
на автомобили, в стопанисвания от него търговски обект - бензиностанция,
находяща се в гр.Раковски, общ. Раковски, област Пловдив, кв. Сскирово, е
нарушило разпоредбата на чл.95, ал.1 от ЗАДС, с което е осъществило състава
на чл.118, ал. 1 от ЗАДС.
Актът бил подписан от актосъставителя и от свидетеля, след което бил
предявен на представляващия „ВИ ЕНД ДЖИ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК
********* - Г.С.Н., който вписал в акта, че не е съгласен с направените
констатации и ще обмисли вариант за споразумение.
В законоустановения срок по смисъла на чл.44, ал.1 от ЗАНН от страна
на жалбоподателя не било постъпило възражение.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което на „ВИ ЕНД ДЖИ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, Ж.К. „Тракия“,
бл.8, вх.Б, ет.3, ап.11, представлявано от управителя Г.С.Н., е наложено
административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000
/три хиляди/ лева за нарушение на чл.118, ал.1, вр. чл.95, ал.1 от Закона за
акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ и на осн. чл.124, ал.2 от ЗАДС са
отнети в полза на държавата средствата – 1 бр. накрайник за зареждане на
бутилки, различни от бутилките за газови уредби за автомобили –
собственост на нарушителя, послужили за извършване на нарушението.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
Съдът счита, че по делото са налице безспорни и категорични
доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение на чл.118, ал.1, вр.
чл.95, ал.1 от ЗАДС. Разпоредбата на чл.95, ал.1 от ЗАДС забранява
пълненето на втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки, различни от бутилките за
газови уредби за автомобили, в станции за зареждане на моторни превозни
средства. За нарушение на чл.95 от ЗАДС е предвидена санкция в чл.118, ал.1
от ЗАДС - глоба в размер от 1000 до 3000 лв. - за физическите лица, и
имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв. - за юридическите лица и
едноличните търговци.
По делото безспорно се установява, а и не спори от жалбоподателя, че
на процесната дата и място е било извършено пълнене на втечнен нефтен газ
4
(LPG) в бутилка за битови нужди /предназначена за използване на гориво за
отопление/, която е различна от бутилките за газови уредби за автомобили.
По аргумент от чл.95, ал.2 от ЗАДС може да се заключи, че пунктовете за
пълнене на бутилки за битови нужди следва да са самостоятелни,
оторизирани и намиращи се извън територията на съответната
бензиностанция. Тези предпоставки в случая не са били налице. В конкретния
казус е установено, че пълненето на бутилката за битови нужди, е било
извършено посредством накрайник, от колонката за зареждане на моторни
превозни средства. При тези факти е ясно, че е осъществен съставът на
административното нарушение по чл.118, ал.1, вр. чл.95, ал.1 от ЗАДС.
Доколкото се касае за нарушение на дружество, за което се прилагат
правилата и административните наказания за юридическите лица, не следва
да се издирва въпросът за вината. Касае се за безвиновна отговорност, която
представлява проява на превенция срещу определени деяния, нарушаващи
установения ред на държавно управление и за да бъде ангажирана
административната им отговорност е необходимо и достатъчно само
обективно да бъде констатирано неизпълнение на задължение към държавата
/каквото в случая е налице/.
По въпроса за маловажността на конкретния случай:
Разпоредбата на чл.126б, ал.1 от ЗАДС установява особено положение
за нарушенията, които съставляват маловажен случай, в отклонение от
общото правило, разписано в чл.28, б.„а“ ЗАНН. Съобразно нормата на
чл.126б, ал.1 от ЗАДС, за маловажни случаи на нарушения по чл.118, 120, 122
123 126 и 126а ЗАДС, установени при извършването им, митническите органи
могат да налагат глоби с фиш по реда и в размерите, установени в чл.39, ал.2
от Закона за административните нарушения и наказания. Чл.126б, ал.2 от
ЗАДС установява и критерия за преценка дали съответният случай е
маловажен - маловажни случаи по чл.126б, ал.1 ЗАДС са тези, при които
двойният размер на акциза за стоките - предмет на нарушението, не
надвишава 100 лв. Съдът счита, че процесният случай разкрива белези,
дефиниращи го именно като маловажен по смисъла на чл.126б от ЗАДС.
Касае се за извършено нарушение по чл.118, ал.1, вр. чл.95, ал.1 от ЗАДС,
като двойният размер на акциза за стоката, предмет на нарушението,
определено не надхвърля 100 лева. Тъй като обаче е ангажирана
отговорността на юридическо лице няма как приложение да намери
разпоредбата на чл.126б, ал.1 от ЗАДС, като на дружеството – нарушител
бъде наложена глоба с фиш по реда и в размерите, установени в чл.39, ал.2 от
Закона за административните нарушения и наказания.
Правна уредба на чл.126б от ЗАДС не изключва приложението на
общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН. Нормата на чл.126б от ЗАДС се явява
не специална спрямо чл.28 от ЗАНН, а допълнително основание за
квалифициране на случая като маловажен - единствено с оглед размера на
дължимия за стоките предмет на нарушението акциз, без да са от значение
други смекчаващи или отегчаващи отговорността на лицето обстоятелства
/така Решение №956 от 13.05.2016г. по к.а.н.д. №468/2016г. на
Административен съд – Пловдив; Решение №725 от 28.03.2019г. по к.а.н.д.
5
№164/2019 г. на Административен съд - Пловдив /.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение №1/ 2007г. на
ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на
спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно
отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен.
Преценката на административнонаказващият орган за „маловажност“ се
прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно §1, ал.1, т.4 от ЗАНН „маловажен случай“ е този, при който
извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение
от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или общината, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения или
неизпълнение на задължение от съответния вид.
В настоящия случай извършеното неизпълнение на задължение към
държавата от юридическото лице е формално, поради което факторът липса
на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за
маловажност на случая. Съдът намира обаче, че самото деяние разкрива други
смекчаващи обстоятелства, които разкриват по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
Касае се за извършена административно нарушение на чл.118, ал.1, вр. чл.95,
ал.1 от ЗАДС, като двойният размер на акциза за стоката, предмет на
нарушението, е много под 100 лева. Това определено мотивира извод за по –
ниска степен на обществена опасност на извършеното в сравнение с
останалите неизпълнения на задължения към държавата от същия вид. Наред
с това по отношение на дружеството - жалбоподател не са установени
предходно извършени административни нарушения, като констатираното е
инцидентна проява, а не се касае за системно нарушаване на установения
правов ред.
Вярно е, че обществените отношения, регламентирани от ЗАДС, имащи
за цел да регулират облагането с акциз, както и контрола върху
производството, употребата, складирането, движението и обезпечаването на
стоките, подлежащи на облагане с акциз, са от особена обществена
значимост, но посоченото не може да игнорира задължението на наказващия
орган за индивидуална преценка на всеки конкретен случай, с оглед
обществената опасност на извършеното и на дееца. Настоящият случай, с
оглед посочените по – горе обстоятелства, разкрива по – ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с други такива и несъмнено представлява
маловажен случай на административна нарушение по чл.118, ал.1, вр. чл.95,
ал.1 от ЗАДС.
Тъй като наказващият орган е подходил формално и не е преценил и
обсъдил всички факти и обстоятелства около нарушението, по този начин е
издал незаконосъобразно наказателно постановление. Следвало е с оглед на
посочените по-горе обстоятелства да се счете, че се касае до маловажен
случай на административно нарушение, при което да се използва
правомощието по чл.28, б.”а” от ЗАНН /действаща разпоредба към момента
6
на издаване на наказателното постановление/.
Поради това и за съда остава възможността да отмени атакуваното
наказателно постановление, като на осн. чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН предупреди
нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
С оглед изхода от спора и на основание чл.63д, ал.1, вр. ал.2 от ЗАНН,
съдът счита за основателно направеното в съдебно заседание от процесуалния
представител на жалбоподателя искане за присъждане в полза на страната на
сторени от нея разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение,
като искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е неоснователно и не следва да бъде уважено. По делото
жалбоподателят е ангажирал доказателства за реално заплатена сума в размер
на 650 лева за адвокатски хонорар. Предвид направеното възражение за
прекомерност на разноските от въззиваемата страна и като съобрази
действителната фактическа и правна сложност на делото, вида и размера на
наложеното наказание (имуществена санкция в размер на 3000 лв.), както и
обема на извършените процесуални действия и приключване на делото в едно
съдебно заседание съдът намира, че така уговореното и заплатено адвокатско
възнаграждение следва да бъде в минимален размер, съобразен с правилата
на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид на
изложеното, настоящият състав намира, че заплатеното адвокатско
възнаграждение е прекомерно, поради което направеното в тази връзка
възражение е основателно. Следва въззиваемата страна да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя сумата в размер на 440 лв. за направените от него
по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.2, вр. чл.63д, ал.1 и ал.2
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №724/2021г. от
11.08.2021г. на с.д. Директор на Дирекция „Митническо разузнаване и
разследване“ в Централно митническо управление на Агенция Митници, с
което на „ВИ ЕНД ДЖИ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, Ж.К. „Тракия“, бл.8, вх.Б, ет.3, ап.11,
представлявано от управителя Г.С.Н., е наложено административно наказание
– ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 /три хиляди/ лева за
нарушение на чл.118, ал.1, вр. чл.95, ал.1 от Закона за акцизите и данъчните
складове /ЗАДС/ и на осн. чл.124, ал.2 от ЗАДС са отнети в полза на
държавата средствата – 1 бр. накрайник за зареждане на бутилки, различни от
бутилките за газови уредби за автомобили – собственост на нарушителя,
послужили за извършване на нарушението,
КАТО ПРЕДУПРЕЖДАВА „ВИ ЕНД ДЖИ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК
7
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, Ж.К. „Тракия“,
бл.8, вх.Б, ет.3, ап.11, представлявано от Г.С.Н., че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
ОСЪЖДА Централно митническо управление на Агенция Митници ДА
ЗАПЛАТИ на „ВИ ЕНД ДЖИ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, Ж.К. „Тракия“, бл.8, вх.Б, ет.3, ап.11,
представлявано от управителя Г.С.Н. сумата от 440 /четиристотин и
четиридесет/ лева, направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8