№ 670
гр. София, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Христова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20231000500360 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 81 от 13.07.2022г. постановено по т.д. № 227/21г. по описа на СОС, ТО,
1 състав, е частично уважен иск с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като ЗАД
ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, е осъден да заплати на П. Д. Б. сумата 25 000 лева, за
причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания,
вследствие на причинените му телесни увреждания при ПТП, настъпило на 27.04.2019г.,
ведно със законната лихва от 11.05.2021г. до окончателното и изплащане, както и сумата от
1136,36лв., представляващи разноски по делото, съобразно уважената част от иска.
Със същото решение е отхвърлен искът за неимуществените вреди за разликата над
25 000 лв. до пълния размер на претендираното обезщетение от 55 000 лв. и за остатъка до
пълния период на иска за лихви, като неоснователен в тази част.
Присъдени са разноски, като П. Д. Б. е осъден да заплати на ЗАД ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД сумата от 681,82лв. (шестстотин осемдесет и един лева и
осемдесет и две стотинки), представляващи разноски по делото, съобразно отхвърлената
част от иска.
ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД са осъдени да заплатят в полза на СОС на
основание чл.78 ал.6 ГПК, сумата 1400 лв. (хиляда и четиристотин лева), представляваща
държавна такса и разноски.
С определение от 26.09.2022г. съдът е оставил без уважение молбата на
1
застрахователя за изменение на решението в частта за разноските.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани две въззивни жалби и от
двете страни по делото.
В срока по чл.248 ал.3 ГПК срещу определението е депозирана ч.ж. от
застрахователя-ответник и респ. отговор на ч.ж. от ищеца.
Жалбоподателят-ищец П. Д. Б. оспорва решението в неговата отхвърлителна част
за разликата над 25 000 лв./погрешно посочено в жалбата над 40 000лв./ до 55 000 лв. и моли
съда да увеличи размера на присъденото обезщетение. Посочва, че видно от показанията на
св.Н. и заключението на СМЕ, правилно кредитирани от решаващият състав изцяло, той е
бил с поставен предпазен колан и се е движил със скорост от около 58 км/ч. Вината за
настъпилото ПТП е изцяло на виновният водач Ц.. Оценката на съда на претърпените от
ищеца болки, страдания и неудобства е доста занижена и несправедлива, тъй като е получил
две много тежки травми на тялото, съпроводени едновременно и с множество мекотъканни
травми. И двете фрактури, сами по себе си нарушават възможността му да става от леглото
и да се придвижва и обслужва самостоятелно. Счупването на гръдният кош и в същото
време счупен прешлен на гръбначният стълб са наложили да бъде на постелен режим в
продължение на 3 месеца. В решението си е посочил изчерпателно какви са травмите, но не
е оценил тяхното негативно проявление едновременно върху физическото му и психическо
състояние. Възстановителният период е продължил една година (втори поясен прешлен.... е
в рамките на 10-12 месеца), че ищецът е на 60 годишна възраст и възстановяването му при
съвкупността на тези травми, е доста по бавно, дори невъзможно. Не е отчел и безспорният
факт (отразен и в СМЕ), че "след този период пострадалият изпитва болезненост, която ще
се наблюдава до живот." Този факт е потвърден и от св.Н. (съпруга на ищеца), която ясно и
недвусмислено посочва, че той и към момента има кризи и се нуждае от болкоуспокоителни
медикаменти, че му е трудно раздвижването сутрин след ставане от леглото, че не може да
изпълнява натоварваща физическа дейност, както и да се навежда и да вдига тежко. След
ПТП той е в невъзможност да продължи работата си и да се грижи финансово за
семейството си. Преди това е работил в Англия, като там се е занимавал с ремонтни и
строителни дейности. Същите изискват физическо натоварване и движение и той не може
да ги изпълнява след причинилите му травми, което е довело да загуба на работата му. Към
настоящият момент той няма доходи и не само, че не може да се грижи за семейството си,
но се налага и св.Н. да го издържа, което е доста тежко за всеки мъж и психически
натоварващо. Претендира разноски.
Жалбоподателят-ответник ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД оспорва
решението в неговата осъдителна част - за разликата над 10 000 лв. до 25 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди и моли съда да го отмени в тази му част и да отхвърли
претенцията в тази част. Посочва, че определената от съда като справедлива сума не е
адекватна и съразмерна с претърпените от ищеца болки и страдания. Присъденото
обезщетение е в разрез с принципа за справедливостта, социално-икономическата
обстановка в страната към 2019г., както и установената съдебна практика. Счита, че
2
справедливият размер на търпените и доказани в процеса действителни вреди се равнява на
сума от порядъка на 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди. Изтъква, че се касае за
сравнително леки травми и липса на опасност за живота на П. Б.. От представените
документи към извънсъдебната застрахователна претенция, а и към ИМ няма данни за
настъпили усложнения и за продължаващ извън обичайния период на оздравяване и
възстановяване. Счита, че не следва да бъдат кредитирани изцяло свидетелските показания
на разпитания в о.с.з. от 01.07.2022г. свидетел на ищеца за неимуществени вреди - Е. Н., с
която съжителства на семейни начала, предвид нейната заинтересованост, от една страна,
както и поради неподкрепяне на нейните показания от медицинските документи по делото и
от заключението на изслушаната и приета по делото СМЕ. Така например вещото лице по
СМЕ посочва, че възстановителният период на травмата на гръдната кост е в рамките на 2-3
месеца, на фрактурата на тялото на втори поясен прешлен - 10-12 месеца, а на
мекотъканните увреждания - 15-20 дни. Вещото лице намира, че няма вероятност за ексцес,
както и че няма данни за загуба на съзнание. Обезщетение в общ размер на 40 000 лв. се
явява несъразмерно високо спрямо съдебната и застрахователна практика към процесния
период и не отчита всички релевантни критерии, изведени от съдебната практика и
запълващи със съдържание за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Намира
постановеното решение за неправилно и незаконосъобразно, тъй като са недоказани
твърденията, че след процесното ПТП ищецът е получил психически травми и ежедневен
дискомфорт. Не са представени никакви медицински документи от посещения при
специалист - психиатър или психолог, от назначено и проведено лечение, за закупени
медикаменти. Твърдението, че ищецът е загубил работата си, поради травмите от ПТП, се
доказва със съответните удостоверения от Агенция по заетостта/съответното Бюро по труда,
от копие от трудовата книжка, от справка от НАП. Такива няма представени. В заключение
счита, че присъденият размер на обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно
завишен и не може да обоснове обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000
лева общо или 25 000 лв. допълнително над вече изплатените по извънсъдебен ред 15 000
лв. Претендира разноски. Обжалва и определението по чл.248 ГПК в частта досежно
присъдените разноски в полза на ищеца.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ вр.чл.45 и
чл.52 ЗЗД.
Ищецът П. Б. твърди, че на 27.04.2019г. около 19 ч. пътувал със съпругата си Е. Н. от
гр.София към гр.Своге, като управлявал л.а.„Фолксваген Голф” ДК № ***. Наближавайки
Белидие Хан, в района на отбивката за с. Градец, на права отсечка, вижда в платното за
насрещно движение, че л.а.„Форд Фиеста” с ДК № ***, управляван от Ц. В. Ц., излиза от
колоната в опит за изпреварване, навлиза в неговата пътна лента и го удря челно. В
следствие на удара л.а. на ищеца изхвърча от пътното платно, отварят се предните аербеци,
3
след което загубил съзнание. Бил транспортиран, от дошлата бърза помощ, в УМБАЛСМ
Пирогов гр.София, където е констатирано счупване и разместване на гръдната кост,
счупване на втори поясен прешлен, което е съпроводено с голям отток в областта на
кръста, както и множество кръвонасядания по цялото тяло. Най-осезаеми са
кръвонасяданията на гръдният кош (косо кръвонасядана в горна средна трета в ляво,
срединно в долната му трета) кръвонасядане в дясната предмишница, сочещи именно на
травма от поставен предпазен колан. Бил обездвижен от кръста на горе с поставен за целта
корсет и е насочен за домашно лечение. Имал нужда от постоянна помощ за ежедневните си
нужди. Към момента все още при продължително ходене пеш, както и при продължително
седене изпитва болка в областта на кръста и има нужда от раздвижване, което е болезнено.
Бил трудово ангажиран в Англия и настъпилата злополука му е попречила да се върне на
работа. Не можел да работи. Поддържа, че деликвентът е застрахован по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, поради което претендира сумата 55
000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществените вреди от процесното ПТП, ведно със
законната лихва за забава от 27.04.2019г./ПТП/ до окончателното й изплащане и
направените по делото разноски.
Ответникът ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД оспорва изцяло предявения иск
като неоснователен, тъй като на 28.05.2021г. вече е изплатил доброволно сумата от 15 000
лв., която напълно репарира вредите. Оспорва обема на претърпените от ищеца
неимуществени вреди, както и причинната им връзка с процесното ПТП. Релевира
евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, който управлявал автомобила си, без поставен предпазен колан, с превишена
скорост и без да положи грижа за собственото си здраве т.е. без рехабилитация. Счита
претенцията за обезщетение за прекомерна и несъобразена със закрепения в чл.52 ЗЗД
критерий за справедливост. Оспорва и началната дата на претендираните лихви за забава.
От фактическа страна се установява, че на 27.04.2019 г. около 20 ч. на ВП 81-16 км., при
управление на МПС - л.а. марка „Форд Фиеста", с рег. № *** Ц. В. Ц. е нарушил правилата
за движение по пътищата, визирани в чл.20 ал.1 и 2 ЗДвП, навлязъл в насрещната лента за
движение и реализирал ПТП с насрещно движещия се л.а. „Фолксваген Голф" рег.№ ***, с
което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Е. С. Т., изразяваща се в
счупване на външния десен глезен - костен откършек от дясната малкопищялна кост в
областта на глезена, което по своята медико биологична характеристика е причинил на
пострадалата трайно затруднение в движението на десния долен крайник за срок по - голям
от 30 дни, както и средна телесна повреда на П. Д. Б., изразяваща се в счупване на
гръдната кост, което по своята медико - биологична характеристика представлява трайно
затруднение в движенията на снагата и счупване на втория прешлен, което е причинило
трайно затруднение в движението на снагата, като с деянието са причинени телесни
повреди, като му е наложено съответното наказание.
Горното се установява от одобрено от съда споразумение от 29.07.2021г., обективирано в
Протокол №9 от 29.07.2021г. по НОХД №227/2021г. на КРС /л.12/, което е задължително за
4
гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието по смисъла на чл.300 ГПК, вкл. по
отношение на вредите, които в случая са елемент от фактическия състав.
От заключението по допуснатата АТЕ /л.83/, кредитирано от съда като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че скоростта на движение на
л.а.„Форд Фиеста”, в зоната на ПТП (преди удара) е от порядъка на 71 км/час, а скоростта
на движение на л.а.„Фолксваген Голф" /управляван от жалбоподателя-ищец/ е от порядъка
на 58 км/ч. както и че ударът между челните части на процесните автомобили е осъществен
изцяло в лентата за движение на л.а.„Фолксваген Голф” т.е. лентата за движение в посока от
гр. София към гр. Монтана. Вещото лице посочва, че при движение в зоната на ПТП по
второкласен път №81 в извън населено място, какъвто е случая, на водачите на ППС е
забранено да превишават скорост от 90 км/ч. В този смисъл скоростта на движение на
пострадалия не се намира в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. От друга страна за
последния ударът е бил непредотвратим.
От заключението на приетата АТЕ се установява, че причината за настъпване на
произшествието е единствено в субективните действия на водача на л.а.„Форд Фиеста,
навлязъл в насрещното платно за движение. В този смисъл пострадалият не е допринесъл
за неговото настъпване, а скоростта му на движение не се намира в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП. От друга страна същият е бил и с поставен
предпазен колан, поради което възражението за съпричиняване правилно е преценено
като недоказано пълно и главно.
От заключението по допуснатата СМЕ /л.79/, кредитирано от съда като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че в резултат на процесното
ПТП са настъпили следните увреждания: счупвания на кости на скелета: на гръдния кош-
счупване на гръдната кост в областта на дръжката с дислокация на фрагментите. Счупване
на тялото на втори поясен прешлен. При фрактура на гръдната кост възстановителния
период е в рамките на 2-3 месеца. Фрактурата на тялото на втори поясен прешлен
болезнеността първоначално е била значителна до намаляването й към края на
възстановителния период, който при тези фрактури е в рамките на 10-12 месеца. След този
период и по настоящем пострадалият изпитва болезненост, която ще се наблюдава доживот.
Мекотъканните увреждания са отзвучали за срок от около 15-20 дни, като за този период е
била налице известна бързо намаляваща болезненост. В зоната на фрактурата на гръдната
кост има налична деформация ангажираща и гръдноключичната става. Няма вероятност за
поява на ексцес. Констатираните кръвонасядяания в лявата половина на гръдния кош по
анатомична локализация и морфология отговарят да са причинени от действието на
поставен обезопасителен колан. Конкретно констатираните травматични увреждания
са причинени от действието на поставен обезопасителен колан.
Що се отнася до твърдяното изпадане в безсъзнание вещото лице категорично посочва, че
данни за загуба на съзнание няма по делото. Комоцио означава сътресение. Ако се има
предвид мозъчно сътресение, такава диагноза няма поставяна и не е обсъждана в
медицинската документация по делото. По делото няма документация за предписана и
5
проведена рехабилитация и физиотерапия. Такава е препоръчително да се провежда по
повод гръбначната травма, но няма дадени предписания от лекуващите лекари, нито е
отразено в епикризите.
Ето защо възражението за неправиилно проведено лечение също е неоснователно,
доколкото няма ангажирани доказателства за дадени и неизпълнени предписания от една
страна, а от друга – съпругата на пострадалия работи като медицинска сестра и видно от
дадените показания е положила максимално дължимата грижа за неговото лечение и
раздвижване.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства - разпит на св.Н. /съпруга и
очевидец на ПТП/ в о.с.з. на 01.07.2022г., чийто показания съдът кредитира напълно като
обективно дадени и вътрешно непротиворечиви при условията на чл.172 ГПК.
От показанията на св.Н. се установява, че същата е медицинска сестра, поради което лично е
полагала грижи за своя съпруг, който получил травма на гръбначния стълб, два-три дни след
като се прибрал вкъщи, той съобщил за много силни болки в кръста, първоначално решила,
че се лигави, че е типично мъжка реакция и се страхува от тия неща. Закарали го в болница
приятели и роднини, направили снимки на гръбначния стълб и се установило, че има
фрактура и на прешлените. Насочили се към консервативно лечение, основно вкъщи, и
рехабилитация вкъщи. Болките са и до ден днешен, но първите дни били непоносими,
особено в гръдната кост, за ребрата също, но в гръдната кост в началото много силни болки.
Интензивните болки налагали интензивна терапия с обезболяващи, болкоуспокояващи.
Предложили им в Павел баня да се възстановява, но тъй като той не е здравноосигурен,
работел в Англия и дни преди да се случи това нещо той си дошъл заради Великден,
всъщност няма никакви здравни осигуровки в България и им било невъзможно да плащат.
Той се занимава със строителство, има строителна фирма, в общи линии оттогава не е
работил нищо, отделно има увреден стомах, язва вече заради лекарствата, които получава, а
и психичното му състояние не е същото.
В началото тя полагала грижи за него, но тъй като ходела на работа, това наложило платена
рехабилитация. Три или четири месеца бил на легло, трудноподвижен, физиологичните
нужди с помощ от близките. Когато започнал да се обслужва сам ползвал подлога, уринатор
и памперси за възрастни. По отношение на рехабилитацията се плаща на всяко посещение,
плаща се на рехабилитатора на ръка, това е обичайната практика. Около две години, до
миналата година ползвали тези услуги, от половин година дъщеря й се занимава с
рехабилитацията му, защото тя завършила тази специалност. Той оттогава не е работил,
свидетелката го издържа.
Ищецът е предявил извънсъдебна застрахователна претенция пред ответника на
11.02.2021г., като с преводно нареждане от 28.05.2021г. ответникът е заплатил на
ищеца обезщетение в размер на 15 000 лв.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
6
страна:
Съгласно чл.432 ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност”. Основателността на прекия иск предполага установяване при условията на
пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/настъпилото ПТП и неговия
механизъм, 2./противоправното поведение на виновния водач, 3./ претърпените
неимуществени вреди и 4./наличието на пряка причинна връзка между вредите и
настъпилото ПТП 5./ ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на
причинилия произшествието водач. Вината съгласно установената с нормата на чл.45 ал.2
ЗЗД законова презумпция се предполага.
Установи се, че ищецът е пострадал при пътен инцидент, представляващ резултат от
противоправно и виновно /по презумпция от чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ поведение на водач, който е
нарушил правилата за движение по пътищата. ПТП е възникнало само и единствено по вина
на водача на л.а.Форд Фиеста, който е навлязъл в насрещната пътна лента.
На второ място, това противоправно и виновно поведение се намира в пряка причинна
връзка с претърпените от ищеца травматични увреждания, обусловили временно влошаване
на здравето, съпътствано с болки и страдания, главно от емоционален и битов характер в
резултат на преживения психически стрес от създалата се ситуация.
Застрахователят не е доказал пълно и главно релевираното от него възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в непоставяне на колан, движение с
несъобразена скорост и неправилно проведено лечение на травмите, поради което съдът
приема, че нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД е неприложима. Възражението е въведено с отговора,
но в.л. е категорично, че водачът на л.а. е бил с правилно поставен колан.
Гореизложените правни констатации обосновават извода за наличието на предпоставките на
чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД по отношение на причинителя на вредата, а именно: вреди, виновно
противоправно деяние от страна на причинителя на вредата, причинна връзка между това
деяние и част от причинените вреди. При това положение ищецът има правото да получи
обезщетение за причинените му вреди - неимуществени и имуществени .
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
В процесния случай ищецът претендира претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от факта на обездвижване за период от датата на ПТП през 2019г. до
настоящия момент.
От изложеното по-горе, както и предвид факта, че пострадалият е бил на 60 години към
датата на ПТП през 2019г., че е получил две средни и множество леки телесни повреди, а
именно - счупвания на кости на гръдния кош-счупване на гръдната кост в областта на
дръжката с дислокация на фрагментите, както и счупване на тялото на втори поясен
прешлен. При фрактура на гръдната кост възстановителния период е в рамките на 2-3
месеца, а за Фрактурата на тялото на втори поясен прешлен е в рамките на 10-12 месеца.
След този период и по настоящем пострадалият изпитва болезненост, която ще се
7
наблюдава до живот. Мекотъканните увреждания са отзвучали за срок от около 15-20 дни,
като за този период е била налице известна бързо намаляваща болезненост. В зоната на
фрактурата на гръдната кост има налична деформация, ангажираща и гръдноключичната
става. Няма вероятност за поява на ексцес. САС отчита факта, че лечението е проведено
изцяло консервативно, без оперативни интервенции /с оглед получените травми/, с носене
на корсет. Към настоящия момент продължава да търпи болки и страдания, неудобствата в
бита, до които са довели получените увреждания, свързани с дейностите от ежедневието и
невъзможност за самообслужване, като оздравителният период общо е в рамките на една
година. Няма данни за усложнения.
Съдът отчита факта, че същият е в напреднала възраст, което допълнително забавя
възстановяването, както и факта, че е работел като строител в Англия, които функции
очевидно вече няма да може да изпълнява т.е. начинът му на живот е изцяло променен.
С оглед горното съдът намира, че обезщетението за неимуществени вреди, в присъдения
размер от общо 40 000 лв. /след приспадане на доброволно платените 15 000 лв./ за 2019г. е
правилно определено. В този смисъл при съвпадане изводите на първа и настоящата
инстанции решението следва да бъде потвърдено в обжалваната му осъдителна част за
25 000 лв. ведно със законните лихви, считано от датата на поканата.
ПО ЧАСТНАТА ЖАЛБА срещу определение от 26.09.2022г., с което съдът е оставил без
уважение молбата на застрахователя за изменение на решението в частта за разноските.
Депозираната е частна жалба от застрахователя, който моли да бъде намален размера на
разноските, присъдени в полза на ищеца за адвокатски хонорар, от 1 136, 36 лв. на 990, 90
лв., колкото се явяват в действителност съразмерно на уважената част от иска. Твърди, че
при цена на иска от 55 000 лв. размерът на адв.възнаграждение възлиза на сумата от 2180
лв., а не 2500 лв. Пропорционално на уважената част, т. е. 2 180 лв. х 25 000 лв. делено на 55
000 лв. се получава хонорар в размер на 990, 90 лв. Делото не представлява особена
фактическа и правна сложност, тъй като е рутинно.
Ответникът оспорва ч.ж. и моли съда да я остави без уважение и да потвърди обжалваното
определение. Своевременно направеното възражение, на някоя от страните за прекомерност
на адвокатски хонорар претендиран от насрещната страна, не задължава съда да намали
адвокатският хонорар. Той е задължен да се произнесе по направеното от страната
възражение за прекомерност на адвокатският хонорар, но не е задължен да го намали.
САС констатира, че пред първа инстанция ищецът е направил разноски в размер на 2500 лв.
платен адв.хонорар, видно от приложения на л.117 списък по чл.80 ГПК. От тях дължими с
оглед уважената част от иска /25 000 лв./ са само 1136.36 лв. или точно толкова, колкото е
присъдил СОС. Възражението за прекомерност правилно е преценено като неоснователно,
доколкото съдът има правото, но не и задължението да намали хонорар до посочения в
наредбата минимум. Затова определението следва да бъде потвърдено.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от общо 45 000 лв., като жалбите и на двете страни са неоснователни.
8
Затова не се дължат разноски за въззивна инстанция за нито една от страните, тъй като
крайният резултат остава непроменен. / в този смисъл определение № 10.10.2016г. по ч.т.д.
№ 1618/2016г. ВКС, Първо ТО, определение № 217/06.04.2015г. по ч.т.д.№ 200/2015г. ВКС,
Първо ТО, определение № 784/05.11.2014г. по ч.т.д.№ 3097/2014г. на ВКС, Първо ТО./
Воден от горното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 81 от 13.07.2022г. постановено по т.д. № 227/21г. по описа на
СОС, ТО, 1 състав, в обжалваните отхвърлителна част за разликата над 25 000 лв. до 55 000
лв., както и в осъдителната – за разликата над 10 000 лв. до 25 000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 26.09.2022г. постановено по реда на чл.248 ГПК, по т.д.
№ 227/21г. по описа на СОС, ТО, 1 състав.
В осъдителната част - до 10 000 лв., решението като необжалвано е влязло в сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9