№ 5625
гр. В...., 19.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В...., X СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Геновева Илиева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20233100102500 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила молба, депозирана от адв. И. Р., действащ
като пълномощник на Ч. М. и Р. М. за изменение на решение № 1075/23.10.2024г. по гр.д. №
2500/2023г. по описа на Окръжен съд – В.... в частта за разноските.
В молбата се твърди, че съдът не е присъдил платената от доверителите му държавна
такса по уважените искове по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, както и платеното от доверителите му
адвокатско възнаграждение в пълния му размер от 9 000 лв. или допълнително сумата от
4 239, 89 лв.
Насрещната по молбата страна – О. М. е изразила становище за неоснователността й.
Поддържа, че присъждане на адвокатско възнаграждение в повече от сумата от 4 500 лв. не
би бил справедлив и обоснован.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила и молба от О. М., чрез адв. Л. П. за
допълване на решение № 1075/23.10.2024г. по гр.д. № 2500/2023г. по описа на Окръжен съд
– В.... в частта за разноските, чрез присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на
3 000 лв. за уважената част от иска по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
Насрещните по молбата страни - Ч. М. и Р. М. в предоставения им срок са изразили
становище за неоснователността й, поради непредставяне на доказателства за извършването
на разноски до приключване на устните състезания.
Молбите по чл. 248 ГПК са процесуално допустими, подадени от лица с правен
интерес в срока за обжалване на постановеното решение. Разгледана по същество, молбата
на адв. И. Р., действащ като пълномощник на Ч. М. и Р. М. е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА, а тази на О. М., чрез адв. Л. П., е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
С решението, чието изменение се иска, съдът е разгледал и уважил искове по чл. 87,
ал. 3 ЗЗД, предявени от Ч. М. и Р. М. срещу О. М..
Със същото решение, съдът е уважил частично предявения от О. М. срещу Ч. М. и Р.
М., насрещен иск, съединен в условията на евентуалност с правно осн. чл. 55, ал. 1, предл. 3
ЗЗД до размера на сумата от 27 653, 03 евро, а за разликата до претендираната от 29 349, 47
евро, претенцията е отхвърлена.
При този изход на спора, ищците Ч. М. и Р. М. имат право да получат разноски за
уважения иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД и за отхвърлената част от иска по чл. 55, ал. 1, предл. 3
1
ЗЗД.
При произнасянето по разноските, съдът е пропуснал да присъди в полза на ищците
платената от тях държавна такса по исковете по чл. 87, ал. 3 ЗЗД в размер на 1 884, 74 лв.,
поради което в тази част, молбата по чл. 248 ГПК, следва да бъде уважена.
В производството по делото ищците са се представлявали от адв. И. Р., на когото са
заплатили адвокатско възнаграждение в размер на 9 000 лв. Доколкото в договора за правна
защита и съдействие не е посочено каква част от възнаграждението е платено за защита по
иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД и каква част по съединения в условията на евентуалност иск по чл.
55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, то съдът е приел, че възнаграждението следва да се раздели на две.
Или, за уважените конститутивни искове, е дължимо възнаграждение от 4 500 лв., а за
отхвърлената част от иска по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, се дължи сумата от 260, 11 лв.
Предвид изложеното, в тази част, молбата следва да бъде отхвърлена.
Доколкото претенцията на О. М. за разноски не е била заявена валидно най-късно в
съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната
инстанция, съгласно т. 11 от ТР 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, а след това с молбата за отмяна
на протоколното определение, с което е даден ход на устните състезания, то молбата за
допълване, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение № 1075/23.10.2024г., постановено по гр.д. № 2500/2023г. по описа
на Окръжен съд – В...., в частта за разноските, на осн. чл. 248 ГПК, като:
ОСЪЖДА О. Ч. М., ЕГН **********, гр. В...., ул.“Б............“ № 22, ет. 7 ДА
ЗАПЛАТИ на Ч. Г. М., ЕГН ********** и Р. М., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. В....,
местност „А............“ № 399 сумата от 1 884, 74 лв. /хиляда осемстотин осемдесет и четири
лева и седемдесет и четири ст./, представляваща разноски за платена държавна такса над
присъдените от 4 994, 61 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ подадената от адв. И. Р., действащ като пълномощник на Ч. М. и Р. М.,
молба за изменение на решение № 1075/23.10.2024г. по гр.д. № 2500/2023г. по описа на
Окръжен съд – В.... в частта за разноските, чрез присъждане допълнително на сумата от
4 239, 89 лв., представляваща адвокатско възнаграждение до пълния му размер от 9 000 лв.,
на осн. чл. 248 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ подадената от О. М., чрез адв. Л. П. молба за допълване на решение №
1075/23.10.2024г. по гр.д. № 2500/2023г. по описа на Окръжен съд – В.... в частта за
разноските, чрез присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лв., на осн. чл.
248, ал. 1 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – В.... в
едноседмичен срок от връчването на препис от акта на страните, чрез техните
пълномощници.
Съдия при Окръжен съд – В....: _______________________
2