О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№340/20.05.2019
Варненски апелативен съд, гражданско
отделение, в закрито съдебно заседание на 20. 05.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия
М.Маринова в.ч.гр.д.№239/19г.
по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда
на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена час -тна жалба от „Форест
груп”ООД, гр.София, представлявано от управителите М. П. и Р.Т., чрез процесуалния представител
адв.С.С. против опре -деление №28/07.01.2019г., постановено по
в.гр.д.№2786/18г. по описа на ВОС, гр.о., с което е оставена без разглеждане подадената
от „Форест груп”ООД жалба вх.№ 37685/21.12.2018г./по описа на ВОС/ против
действия на ЧСИ Н.
Д., рег.№807, по
изп.д. №20178070400244, както и е прекратено производството по делото.В жалбата
се твърди, че определението е неправилно по изложените в жал- бата подробни съображения.Претендира
се да бъде отменено и делото върнато на ВОС за продължаване на
съдопроизводствените действия по подадената жалба.
Въззиваемата страна
„Търговска банка Д”АД, гр.София в депозирания отговор по жалбата в срока по
чл.276, ал.1 от ГПК чрез процесуалния представител адв.Д. Б. поддържа становище
за нейната недопустимост, евент. неоснователност и моли обжалваното определение
да бъде потвърдено.
Съдът, след като
съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в
срок, от процесуално легитимирана страна и против подлежащ на обжалване пред
настоящата инстанция акт - чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, вр. т.2 от ТР
№3/12.07.2005г. на ОСГТК на ВКС.Същата е допустима.Разгледана по същество е
неоснователна по следните съображения.
Производството по
в.гр.д.№2786/18г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по подадената от „Форест
груп”ООД жалба вх.№13543/27.09.2018г./по описа на ЧСИ, с вх.№37685/21.12.2018г.
по описа на ВОС/ против действия на ЧСИ Надежда Ден -чева, рег.№807, район на
действие ОС-Варна, по изп.д. №20178070400244.В жал -бата се излага, че на
19.09.2018г. на жалбоподателят е връчено от ЧСИ уведо -мление, с което е
уведомен за насрочен опис за 05.10.2018г. на негови недвижими имоти.Това
насрочено действие пряко въздейства върху неговия интерес, бидейки длъжник в
изп.производство, т.к. извършването му е свързано със заплащане на такси към
ЧСИ, които, без значение дали са платени авансово, ще увеличат разноските по
изп.дело.Насрочването на опис е извършено без ЧСИ да изиска от взискателя да
посочи актуалния размер на дълга, за удовлетворяването на който се иска това
действие по изпълнение.След образуване на изп.дело до 18.04.2018г. взискателят
е заявил получаване на плащания по дълга в размер от 187 998, 88лв.
Липсата на доказателства за актуалния размер на дълга към датата на насрочване
на опис препятства установяване законосъобразността на това изп.действие, вкл.
неговата съразмерност.Насрочен е опис на 4 недвижими имота, чиято пазарна
стойност надвишава двукратно размера на дълга след частичното му погасяване,
т.е. предприетият изп.способ е несъразмерен.Предвид изложеното се претендира да
бъде отменено обжалваното действие-насрочване на опис на недвижими имоти.
Въззиваемата страна
„Търговска банка Д”АД, гр.София в подаденото в срока по чл.436, ал.3 от ГПК писмено
възражение по жалбата поддържа становище за ней -ната недопустимост, евент.
неоснователност.
ЧСИ е депозирал мотиви
по обжалваното действие.
Изп.дело №20178070400244
е образувано на 09.03.2017г. въз основа на изпъл -нителен лист от 20.02.2017г.,
издаден в заповедно производство по ч.гр.д.№2154/ 16г. по описа на СРС, 44
състав, с който длъжниците „Бау енерджи”ЕООД, „Форест груп”ООД, Ванюша Христова
Димитрова и Александър Стойчков Лазаров са осъдени солидарно да заплатят на „Търговска
банка Д”АД посочените в листа суми, дължими по договор за кредит от
05.10.2012г.
За обезпечение вземането
на банката по горепосочения договор за кредит от 05. 10.2012г., сключен с
кредитополучателя „Фърст инвестмънт”ЕООД /от 16.09.2014г. с наименование „Бау
енерджи”ЕООД/, в който като съдлъжници, отговарящи соли -дарно, са встъпили
„Форест груп”ООД, В.
Х. Д. и А. С. Л., от „Форест груп”ЕООД/след
17.11.2014г. ООД/ е учредена дого -ворна ипотека с н.а.№69/10.10.2012г. на ВН
върху собствените на „Форест груп” ООД недвижими имоти, представляващи
апартамент №8, ет.2, апартамент №11, ет.3, апартамент №12, ет.3 и апартамент
№16, ет.4, със съответна площ и граници, всички находящи се в жилищна сграда с
адм.адрес гр.Варна, ул.”Селиолу”№46, тяло Б, вх.Б.По искане на взискателя в
молбата за образуване на изп.дело е нало -жена възбрана върху горепосочените
недвижими имоти, вписана в СВ-Варна на 13. 03.2017г.С молба от 10.08.2018г.
взискателят е насочил принудителното изпълне - ние върху тях с искане за
насрочване на публична продан.С молба от 10.09.2018г. е посочил актуалния
размер на дълга към 03.09.2018г., а именно 191 983, 25лв. /оставащи
главница и законна лихва след извършени частични погашения от длъж -ниците в
периода след издаване на изп.лист чрез преводи на суми по сметка на банката/.С
разпореждане от 19.09.2018г. ЧСИ е насрочил опис на четирите имота за
05.10.2018г., извършен на посочената дата в присъствието на представител на
длъжника „Форест груп”ООД и на взискателя.
В нормите на чл.435,
ал.2 и ал.3, чл.462, ал.2 и чл.521, ал.3 от ГПК са лимита -тивно изброени
действията на съдебния изпълнител в изпълнителното производ- ство, които
длъжникът разполага с правото да обжалва, съответно не е предвидена възможност
за общо обжалване на всички извършени действия от СИ.В депозира -ната от
страната жалбата на 27.09.2018г. не са посочени действия на СИ, които да
попадат в хипотезите на посочените норми от ГПК.Насрочването и извършването на
опис/когато не се твърди несеквестриуемост, а в случая не се твърди, доколкото
вещите са собственост на ЮЛ/, не са действия, подлежащи на самостоятелно
обжалване.Изложените в жалбата възражения за несъразмерност на предприетия
изп.способ спрямо актуалния размер на задължението следва да бъдат отнесени към
съдебния изпълнител-чл.442а от ГПК.В случай и, че бъдат отнесени, неговото
произнасяне по тези възражения не подлежи на самостоятелно обжалване, т.к. не е
сред лимитативно изброените в закона действия на СИ, които длъжникът разполага
с правото да обжалва.Евентуалната неправилност на това произнасяне чрез отказ
да се преустанови принудителното изпълнение към дадени вещи, ако е довела до
вреди за длъжника, се преценява на плоскостта на чл.441 от ГПК.
В жалбата, инициирала производството
пред настоящата инстанция, и уточня -ващите молби към нея, съответно от
20.02.2019г. и 21.02.2019г., „Форест груп”ООД поддържа, че жалбата, инициирала
производството пред ВОС, е допустима с оглед нормата на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, т.к. със същата се обжалват разноските по изпълнението.С жалба
вх.№13543/27.09.2018г. не са се обжалвали разноските по
изпълнението.Посочването, че хипотетично, ако бъде извършен опис на недви
-жимите имоти, то това би натоварили длъжника с разноски по изп.дело не пред
-ставлява жалба против разноските.Съгласно разясненията, дадени в т.2 от ТР
№3/2015 от 10.07.2017г. на ОСГТК на ВКС, на обжалване подлежи всеки акт на
съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за
разноски по изпълнението.Само по себе си авансовото внасяне на дължимите по
изпълнението такси и разноски не е достатъчно те да бъдат събрани от длъж
-ника.Необходимо е да бъде установено, че внесените суми са действително дължи-
мите се, поради което за длъжника е възникнало задължение за възстановяването
им.Това става с акт на СИ като орган по изпълнението, поради което той следва
да определи същите по основание и размер, като възложи плащането им на
длъжника. Към датата на подаване на жалбата, а и към датата на изпращането й за
произ - насяне на ВОС, липсват авансово внесени от взискателя разноски за
насрочване и извършване на описа, както и липсва какъвто и да било акт на СИ, с
който той да е определил по основание и размер разноските по описа като дължими
от длъжника. С цитираното разпореждане от 19.09.2018г. единствено е насрочен
опис, без произ- насяне по такси и разноски.При липсата на какъвто и да било
акт на съдебния изпълнител, с който да се определя по основание и размер
задължение на длъж - ника за разноски по насрочения опис така подадената жалба
от него не е насочена против подлежащо на обжалване действие на СИ.С
уточняващата си молба от 20.02.2019г. до ВАпС дружеството е представило копие
от преводното нареждане за внесените от взискателя на 13.02.2019г. такси и разноски
по извършването на описа, както и изготвянето и връчване на уведомления, а
именно сумата от 10 485, 60лв. с ДДС, съгласно издадената на 14.02.2019г.
фактура от СИ с получател „Тър -говска банка Д”АД.Тези разноски са направени на
13.02.2019г., т.е. много след подаването на жалба от страната на 27.09.2018г. и
не могат да бъдат неин предмет. Наред с горното следва да бъде посочено, че
съгласно цитираните разяснения в ТР самото авансово внасяне на разноски от
взискателя не е достатъчно те да бъдат събрани от длъжника, като е необходим
акт на СИ, с който същите разноски да се определят като дължими от длъжника,
като в случая няма данни, нито твърдения, такъв акт да е бил постановяван,
съответно тези разноски да са искани за събиране от длъжника така, щото това
действие да бъде обжалвано.
Предвид гореизложеното
съдът приема, че подадената пред ВОС жалба е недо- пустима като подадена против
неподлежащи на самостоятелно обжалване дейс -твия на съдебен изпълнител,
съответно образуваното по нея производство подлежи на
прекратяване.Постановеното от ВОС обжалвано определение следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение
№28/07.01.2019г., постановено по в.гр.д.№ 2786/18г. по описа на ВОС, гр.о.
Определението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: