РЕШЕНИЕ
№ 3561
гр. Варна, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. С.
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20233110100716 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран от С. П. Д. срещу Община Варна иск с правно
основание чл.49 вр. чл.45 вр. чл. 52 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 1000 лв., частичен иск от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания във връзка травматични увреждания на
счупване на левия му глезен, причинени от инцидент на 23.08.2022 г. –падане от
съоръжение тип “люлка“ разположена в детска площадка, предизвикано от неизпълнение на
задължението по поддържане на съоръжението от служители на ответника, ведно със
законната лихва от датата на увреждането -23.08.2022 г. до окончателното заплащане на
разноските.
Ищеца твърди, че на 23.08.2022 г. с други две деца посетил детска площадка
находяща се между блок 41 в ж.к. „***“ в град Варна и ***, седнал на люлка на
площадката, която се откачила, тъй като синджира вързан към седалката и опората на
конструкцията бил ремонтиран с подръчни материали –метална тел, огъната под формата
на кукичка която се откачила, ищецът паднал на земята вследствие на което получил
фрактура на лявия глезен. Бил отведен за преглед в спешен кабинет където му бил поставен
гипс за обездвижване. Една седмица по-късно, поради нестихващи боллки посетил
специализирано отделение по травматология, направена му е нова рентгенова снимка, от
която се установява скъсване на ставни връзки, сложения гипс е свален, поставен е нов след
донаместване на ставата, по начина, който е следвало да бъде извършен изначало, като
ищецът е предстоял в отделението три дни за извършване на манипулациите. Сочи, че баща
му е подал сигнал до ответника за опасното съоръжение, което и до момента не е
поправено, както и липса информационна табела с указания за ползването на площадката.
Излага, че вследствие на травмата е бил с гипсиран крак 35 дни, наложило се е придвижване
с патерици, търпял е физически болки, стрес, страх дали травмата ще зарастне напълно,
безсъние, приемал е болкоуспокояващ, ползват е помощта на родителите си за ежедневни
дейности, преустановил практикуването на спорт-фитнес. Счита, че задължение на
ответника е било да стопанисва и поддържа площадката и люлката в изправно и безопасно
състояние за употреба. Сочи, че ответника е бездействал да изпълни това свое задължение
във връзка с което ищецът е претърпял сочените вреди. При изложеното се иска уважаване
1
на предявения иск.
Ответникът Община Варна е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131
ГПК, с който оспорва исковата претенция. намира, че не е налице причинно- следствена
връзка между търпените от ищеца вреди и състоянието на люлката, тъй като в исковата
молба се сочи, че ищецът само е седнал на люлката, без да се е люлял, а седалките на
люлката са разположени на 0,6 м. разстояние от земята,като с оглед възрастта на ищеца- 17
години се предполага, че той при седнало положение би достигнал земята с крака, а в
допълнение площадката е застлана с ударопоглъщата настилка. Излага се, че при седнало
положение тежестта на тялото не е върху краката, поради което счита, че увреждането не
може да е настъпило по описания в исковата молба механизъм. На следващо място сочи, че
детската площадка е била предназначение за ползване от деца на възраст между 3 и 12
години, като ползването й от лица над 12 години е неправомерно действие / чл.14, ал.1 от
Наредба за обществения ред на територията на община Варна/, с извършването на което
ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Поддържа, че ответника
извършва регулярни проверки за състоянието на детските площадки вкл. обстоен преглед на
всички съоръжения. Проверки се извършват и при сигнали. излага се , че при проверка на
процесната площака на 30.06.2022 г. е установено наличие на люлка за ремонт и нужда от
освежаване на съоръженията, а при проверка на 31.12.2022 г. няма отбелязвания за нужда от
действия по обезопасяване и естетизация. Счита, че Общината чрез служителите й е
изпълнила възложената й дейност с грижата на добър стопанин и е положила всички
необходими усилия за поддръжка на съоръженията. Намира, че е обществено известно, че
детските площадки са често обект на вандалски действия, които са причина за недоброто
състояние на съоръженията, но затова ответника не носи вина. Допълва, че част от вредите
за ищеца са настъпили вследствие на неправилно проведено лечение довело до нуждата от
нови прегледи и процедури, с оглед на което медиците са допринесли за настъпване на
вредоносния резултат.
Иска отхвърляне на исковата претенция или намаляване на претендирания размер на
обезщетението.
Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Предявен е осъдителен иск по чл.49 вр. чл.45 вр. чл.52 ЗЗД
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК и с оглед на конкретните фактически твърдения в
тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните
предпоставки: 1. настъпването на инцидента със сочения в исковата молба механизъм; 2.
претърпените неимуществени вреди вкл. техния вид и интензитет; 3. причинна връзка
между произшествието и твърдените вреди; 4. инцидентът да е настъпил поради
противоправно бездействие на лице, на което ответникът е възложил работа, което да е при
или по повод на възложената работа – да бъде доказано, че ответникът е бил длъжен да
извършва действия по поддържане на съоръжението, при ползването на което е настъпил
инцидента; причинителят да е действал виновно. Вината се предполага, като
опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно
пълно доказване.
По възражението за съпричиняване– в тежест на ответника е да докаже, че с
твърдяното от него поведение на ищеца – самото ползване на люлката е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат. В тежест на ответника е да докаже, че действия/
бездействия на медицинските специалисти са в причинно-следствена връзка с интензитета и
продължителността на търпените от ищеца вреди.
От фактическа страна:
Към отговора на исковата молба са представени: заповед 0167/27/01/2017 г. от кмета
на Община Варна, с която се възлага на ОП „Управление на проекти и озеленяване“
дейността по поддръжка и ремонт на съоръженията по детските площадки на територията
на Община Варна.
Представен е дигнал от бащата на ищеца с входящ номер от Район „Младост“ от
24.08.2022 г., който съдържа данни за повреди по детската площадка в близост до блок ***в
ж.к „*** вкл. твърдения за настъпване на процесния инцидент и искане за предприемане на
действия от страна на Общината.
Представен е констативен протокол от 05.04.2023 г. от комисия от експерти към
2
Община Варна, район „***“, в който е отразено, че е извършена проверка на място на
детска площадка находяща се между блок 41 в ж.к. „***‘ и *****“, като площадката е
предназначение за деца между 3 г. и 12 г., но няма информационна табела и осветление,
липсва ограждение, площадката е стара и се нуждае от ремонт. Протоколът е придружен от
4 бр. снимки.
Ответникът е представил писмо от зам.-кметът на Район „***“ до Директора на
Дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване“ към Общината от 28.06.2022 г. с
приложен доклад по план-график за извършен периодичен контрол за устройството и
безопасността на площадките за игра на територията на район „Младост“ за м.06.2022г. В
доклада към 30.06.2022 г. /л.59 и сл. от делото/, под номер 51 /л.66/ от посочено, че за
процесната площадка е констатирана люлка за ремонт, съоръженията са за освежаване,
площадката е стара, няма информационна табела, няма осветление.
В приложения доклад за състоянието на детските площадки за игра на открито на
територията на район „***“ към 31.12.2022 г. /л.51 и сл. от делото/ за площадката в ж.к.
„***“ бл.41 / ред. 12 на л.51/ липсва отбелязване в колона „състояние“, а в колона
„информационна табела“ е посочено, че площадката е стара няма информационна табела.
По искане на ищеца по делото е разпитан един свидетел *** приятел и съученик на
ищеца, който е бил очевидец на случката. Свидетелят разказва, със С. и техен приятел -***в
ден от м. август 2022 г., около 17.00 ч., се разхождали отишли на детска площадка в ж.к.
„Възраждане“ , където С. седнал на люлката, залюлял се, след това люлката се откачила.
Уточнява, че се откачил единия синджир, за който се захваща ръцете, като откачането било
на синджира от вътрешната страна на конструкцията / към другата люлка/ и от горната
страна на синджира, където той е захванат за металната конструкция на люлката. Сочи, че
след откачането на синджира, С. паднал от люлката. Не си спомня точно падането, но
паднал на крака си,изпитвал болка и не можел да стъпва на него. Уточнява, че стоял
отстрани и близо до С., тримата си разговаряли, видял се С. паднал напред „все едно е
стъпил накриво, но падна“, при падането се извъртял като свидетеля не е сигурен на коя
страна. След като С. паднал проверил люлката, за да разбера как е паднал и видял, че
синджира бил закрепен с тел, която била сложена в най – горния край на синджира. Телта
била огъната колкото да укрепи синджира за горната част на конструкцията. След като се
скъсала , видяло че телта е под формата на буквата „Г“. Сочи, че била дебела колкото или
по-тънка от химикал. Твърди, че площадката не била оградена, нито имала указателна
табела. След инцидента ***и ***занесли С. до дома му. Сочи, че С. не посещавал училище
около два месеца, бил с гипс, казал им, че му била пукната костта на глезена, казал им ще
ходи на рехабилитация. Първите 1-2 седмици след завръщането си на училище бил с
патерици. Разказва, че преди инцидента С. посещавал фитнес зали, но за около половин
година след инцидента спрял да ги посещава, след което отново възобновил спортуването.
По делото е изслушана и приета комплексна съдебно медицинска и техническа
експертиза, като в писменото заключение е посочено: от техническата част, се изяснява, че
когато човек седне на люлката без да се люлее на нея, или се люлее на нея тя е натоварена
на опън и няма как кукичка към синджира да се откачи с оглед на посоката на упражнената
над нея сила, а може да настъпи откачане само когато няма човек на люлката и синджира се
осводи от опъване. Вещото лице е приело израза в исковата молба „откача“, както и че не е
споменато телта да се е „деформирала“, т.е. да е загубила свойството на кукичка, с което да
се е нарушила целостта на техническия възел, за да падне ищеца, с оглед на което приема, че
откачане на кукичката, без да се е деформирала не може да е причина за падането.
Разяснява, че под метална тел се разбира тънка нишка обикновено от нисковъглеродна
стомана, което лесно претърпява пластична трансформация и се огъва с малко усилия, то
такава деформация не е посочена в исковата молба. Сочи, че люлката е предназначена за
деца от 3-12 г. по данни на ответника и синджирът е конструиран да издържи дете до такава
възраст, като за момче- до 170 см и с тегло между 30,7 кг. и 50,6 кг. Сочи изчисления според
които момче на 17 г. е с височина межди 171-181 см. и с тегло 66,3-67,3 кг., което надвишава
64% нормативното изискване. Съобразявайки, че констукторите при оразмеряване на
детайлите, в случая синджира, залагат коефициент на сигурност в пъти, а не в проценти-
синджир на този вид люлка безпроблемно може да издържи теглото на 17 г. момче без да се
скъса. Изледвал е, че люлка със синджир най-близък до констатирания на място при огледа
му може да издържи човек до 160 кг. в рамките на гарантираната сигурност. По отношение
3
на твърдяната като добавена от ищеца тел, която е задържала скъсания синджир, е
изследвал, че най обикновена желязна тел би издържала човек от 128 кг. без да се скъса. Към
датата на посещение на площадката от вещото лице – 23.06.2023 г. синджирите на люлката
са в цялост, без добавени елементи вкл. нерегламентирани връзки с метална тел, в горния
край захватите между рамката на люлката и синджирите са със скоби, законтрени с втора
гайка.
Вещото лице ортопед е посочило, че твърдяното увреждане може да се получи при
прилагане на сила, която се стреми да изкривяване на глезенната става с ъгъл отворен навън-
към фибуларния малеол, при което действия стъпалото се усуква като вътрешния му ръб се
накланя надолу към земята, а външния се повдига. Касае според него за неразместено
счупване на фибуларния малеол, обусловило трайно затруднение на движенията на левия
долен крайник за повече от 30 дни; проведено е консервативно лечение с гипсова
имобилизация за 30 дни, пред които време се е придвижвал с помощта на патерици. След
свалянето на имолизацията се провежда рехабилитация, като обичайния срок за
възстановяване е 60 дни. негативни последици от обездвижването са намаляване на
мускулната сила и ограничаване на движенията на имобилизираните стви, които пеминават
за около 30 дни с оглед 17-годишната възраст на пациента. Трайно се уврежда линията на
ставния хрущал съответстваща на фрактурната линия, тъй като там ставният хрущял се
замества от влакнеста съединителна тъкан, което намалява функционалната годност на
ставата. Сочи, че болката от счупването към десетия ден са минимални. Уточнено е, че за в
бъдеще може да изпитва дискомфорт и болки в глезена при по-големи физически
натоварвания. Заключава, че добрата лекарска практика изисква около десетия ден след
поставяне на гипса той да се подмени, защото първоначалния оток спада и има възможност
фрактурата са се размести. Към момента на личния преглед /08.08.2023г./ мускулната сила
на крайника е възстановена, глезенната става е с пълен обем на движенията, които са леко
болезнени с крайната степен на свиване към гърба на стъпалото. При личния преглед д-р М.
е установил, че ищецът има физиологична особеност-повишен ставен лакситет / т.нар
ставна халтавост/, който се дължи на по-голяма от обичайната разтегливост на връзковия
апарат на ставите и е предпоставка за по-чести травми.
В откритото съдебно заседание, проведено на 20.10.2023 г. при изслушването си
вещите лица са дали важни разяснения към писмената част на експертизата. Вещото лице
инж.М. разяснява, че сочената от ищеца кукичка не може да се откачи при сядане на
люлката, но може да се деформира / л.132/, което ще зависи от тънкостта на метала, като без
да изследва конкретно ползваната в случая тел не може да отговори при каква тежест на
човек тя може да се деформира. Изяснява, че изследванията за кг. в писмената част касаят
скъсване на телта, а не деформацията й. Сочи, че ако е била налице кукичка и тя е била
разтворена почти на 90 градуса преди употребата на люлката, би залюляване е възможно да
се деформира, така че да се отвори /л.132 гръб/. Разяснява, че обикновено синджирите се
презапасяват 4 пъти, т.е. ако по техническа характеристика могат да издържат до 240 кг., се
препоръчват за употреба до 60 кг. натоварване, с оглед безопасност. Вещото лице д-р М.
разяснява, че след такава травма ищецът може да усеща болка при по –тежки натоварвания.
С физиологична особеност-повишен ставен лакситет вкл. и при съобразяване на травмата
ищецът не може да спортува професионално, но може да спортува за здраве вкл. фитнес.
Разяснява, с оглед спецификата на травмата какви спортни движения са препоръчителни и
какви не, както и че с оглед спцифичното физиологични състояние на ищеца е
препоръчително да ползва професионална помощ при избор на спортна програма.
Изрично уточнява, че ищецът не е претърпявал хирургична интервенция, противно на
данните в част от медицинските практики, които данни са вследствие на определени
болнични практики при отразяване на данни от проведени процедури на пациенти.
Изяснява, че на десетия ден от травмата на ищеца е извършена само смяна на гипса, което е
изискване на добрата медицинска практика/. Касае се за вид счупване прие което не се
налага и би било неправилно да се извършва хирургична интервенция./л.131/. Разяснява, че
при падане от седнало положение на люлката, на човек висок 1,70 м. при височина на
люлката 40 см. / посочена от в.л. М. в писмената част, измерена на място/, той няма как да
падне на крака си така че да получи травмата на ищеца. За да се получи тази травма трябва
стъпалото да се извие продължително от глезенната става, така че вътрешния ръб да се
наведе надолу, а външния съб-нагоре, като трябва да има натиск по оста на крайника, т.е.
4
човек да стъпи
рязко с тежестта си и глезена да се изкриви навън /л.131 гръб/.
Съдът дава вяра на изготвеното експертно заключение, тъй като то се отличава с
пълнота и обоснователност на изводите при съобразяване на разясненията дадени в
откритото съдебно заседание. Експертът – медик подробно е разяснил характера на
травмата, спецификатата на проведеното лечение и постигнатото възстановяване. Експертът
– инженер е разяснил техническите характеристики на съоръжението в необходимата
степен.
От правна страна:
Съдът намира, че от доказателствата по делото се установява настъпването на
инцидента със сочения в исковата молба механизъм в общ смисъл, а именно при употреба
на съоръжение на площадка за игра от страна на ищеца. От гласните доказателства, които
съдът въпреки, че цени по реда на чл.172 ГПК, тъй като са дадени от съученик и приятел на
ищеца, но на които съдът дава вяра, тъй като се отличават с достоверност към датата на
депозираните им и се основавт на лични впечатления на свидетеля, се установява, че
свидетелят, ищецът и техен приятел са посетили площадката за игра в края на м.август 2022
г., ищецът е седнал на една от люлките, част от нейното оборудване, залюлял се на люлката
и е паднал от нея. Именно от показанията на свид. Драганов се установява, че падането от
люлката се дължи на откачане на допълнителен, външен за конструкцията елемент- огъната
във формата на кукичка тел, която е захващала единия синджир на люлката за горната /
метална/ част от конструкцията на люлката. Съдът приема за правдиви показанията на свид.
в частта за наличието на кукичка съобразявайки непосредствените възприятия на Драганов
в съвкупност с техническата част от изслушаната комплексна експертиза. Съдът възприема
показанията на Драганов на наличие на външен елемент за конструкцията, доколкото
противното би означавало, че синджира е бил устроен съобразно производствения му вид в
който случай съобразно техническата експертиза неговото откачане / независимо дали се
дължи на деформация или скъсване/ не би било възможно при ползване на люлката от човек
с тежест от 160 кг. / заключение в първия абзац от л.117 от делото/. Съдът не намира за
решаващо за разрешаване на спора обстоятелството дали наличния външен елемент- тел се е
откачил в резултат на скъсване или на деформация, доколкото решаващо за извода за
отговорността на общината е изобщо наличие на такъв външен елемент, който по някакъв
начин е довел до дефектиране на съоръжението. При положение, че без намеса в
свързването на синджирите с конструкцията на люлката, последната може да издържи човек
от 160 кг., съдът намира, че причина за падане на ищеца е именно наличието на добавен
елемент- тел, което е нарушила целостта на това свързване. Този извод, също се подкрепя от
непосредствено възприетото наличие на такава тел от свидетеля.
Причинната връзка между падането и получените от ищеца увреждания се установява
от експертното медицинско заключение и показанията на свидетеля, които си съответстват.
Свидетеля сочи, че е видял крака на С. да се извърта при падането при което той /ищецът/
като че ли е искал да стъпи на крака си, което е в унисон с обяснения в детайли механизъм
на настъпване на констатираното по медицинските документи увреждане – фрактура на
глезена, от страна на вещото лице в о.с.з. а именно, че такава травма се получава при падана
с цялата тежест на човек върху крака му и съответно извиване на външната част на глезена
навън.
От представените медицински документи, съобразени в цялост от в.л. д-р М. и
експертното заключение на последния в съвкупност със свидетелските показания се
установява вида на търпените от ищеца вреди, които най-общо може да се посочи, че се
изразяват в травма на глезена, която е имала нужда от лечение /като вредите ще бъдат
обсъдени по-подробни при аргументацията размера на дължимото обезщетение/.
Касае се за инцидент настъпил на „площадка за игра“ по смисъла на пар.5, т. 70 от
ДР на ЗУТ. Условията и редът за устройството и безопасността на обществено достъпни
площадки за игра, разположени на открито и на закрито, в т.ч. изискванията за безопасното
им ползване, поддържането и контрола се уреждат с НАРЕДБА № 1 от 12.01.2009 г. за
условията и реда за устройството и безопасността на площадките за игра / Наредбата/, която
намира приложение в случая в частта й касаеща площадките за игра на открито. Съгласно
чл.64, ал.2 от Наредбата поддържането и контролът на площадките за игра, на подходите
към тях и на съоръженията и елементите им се извършват от техните стопанин, а съгласно
5
пар.1, т.6 от ДР към Наредбата стопанин е собственик, наемател или концесионер на
поземления имот или на сграда или на част от сграда, на чиято територия е разположена
площадката за игра. В конкретния случай се установява, че се касае площдка за игра
намираща се в междублоково пространство е пределите на гр. Варна, т.е. за общинска
територия, което не се оспорва от ответника, поради което и той се явява стопанин на
площадката, на която е настъпил инцидента и отговаря за настъпили вреди от неизпълнение
на задължението да поддържа и осигурява безопасно използване на същата.
Съгласно чл. 16, ал.1 от Наредбата Площадките за игра се устройват така, че да
няма опасност за здравето на ползвателите, както и опасност от нараняване, свързани със: т.
1. конструкцията на съоръженията за игра и 2. материалите, от които са
изработени съоръжението за игра и елементите на обзавеждането. Освен да се устроят
първоначално по този начин, площадките следва да се поддържат в този вид, което в
настоящия случай не е спазено, доколкото съдът намери, че констукцията на люлката е
била нарушена чрез прибавяне на външен елемент, който не е от материал подходящ за това
съоръжение. Част от поддържката на съоръженията, съдът възприема, че представлява
дейността по проверка целостта на конструкциите и въвеждането им в необходимото
техническо състояние при нужда, което в случая не е сторено.
Вината в гражданското право се предполага, като опровергаването на тази
презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване, което той
не е осъществил. Не могат да се споделят доводите на ответника, че той е извършвал
необходимото от негова страна по поддръжката с грижата на добър стопанин независимо от
представените от него доклада за състоянието на площадките в район „***“ на гр. Варна.
Видно от доклада към края на м.06.2022 г. на процесната площадка е констатирано, че е
налице люлка за поправка, без да е посочено конкретно на какво се дължи нуждата на
поправка. Независимо от тази констатация, от факта на настъпване на инцидента, съдът
извежда извод, че общината не е предприела действия по поправка на люлката или
сигнализиране чрез поставяне на табела на площадката респ. люлката като негодна за
употреба, което съдът намира, че се включва в задължението на стопанина на площадката да
осигурява безопасността й.
По възраженията за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия:
В задължителната съдебна практика по приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД - ППВС
№ 17/1963 г., е застъпено становище, че релевантна за съпричиняването е причинната връзка
между поведението на самия пострадал и настъпилия вредоносен резултат, а не и ако става
въпрос за поведение на трети лица. Следователно, за да се говори за съпричиняване на
резултата, следва да се установи по небудещ съмнение начин, от страната, която се позовава
на съпричиняване, че лицето (ищецът) е способствало за увреждането си. Действия на трети
лица не са релевантни. Именно въз основа на последното, съдът намира, че не може да се
обуслови извод за съпричиняване на вредите, чрез действия на лекари третирали
нараняването на ищеца. Дори обаче, такива действия да бяха релевантни, в случая се
установява, че е проведено своевременно и адекватно лечение, отговарящо не добрите
медицински практики. От медицинската експертиза се установява, че на ищеца не е
извършвана хирургична интервенция, противно на записванията в част от медицинските
документи.
Съдът намира за основателно възражението за съпричиняване на процесните вреди от
ищеца, доколкото той изобщо е използвал съоръжението-люлка, тъй като то се
е намирало в площадка за игра, предназначена за ползване нот деца от 3г. до 12 г., а ищецът
е бил седемнадесетгодишен към момента на инцидента.
По делото се установява, че на площадката е нямало информационна табела вкл.
съдържаща данни за възрастовата група на ползвателите за които е предназначена,
съобразно изискванията на чл.10 от Наредбата, т.е. Община Варна не е изпълнила това свое
задължение, което се съобразява от съда при определяне на процента на съпричиняване в
посока неговото намаляване. Липсата на указателна табела обаче, настоящият състав
намира, че не изключва укоримостта на поведението на ищеца по ползване на площадката.
Следва да се съобрази, че люлката, която той е използват е с височина от 43 см от земята /
измерено от вещото лице при посещението/, която в никакъв случай не е подходяща
/достатъчно висока/ за дете или възрастен с височина типична за след 12 годишна възраст, а
6
още повече, че от непосредствените възприятия на съда от външния вид на ищеца при
неговото явява в открито съдебно заседание / при съобразяване, че той е израснал на
височина във времето от инцидента до о.с.з./ той е с над средна височина за момче на
неговата възраст и съдът приема, че е бил поне 1,70 м. висок към август 2022 г. Обществено
известно е, че детските площадки са предназначение за деца от 12 годишна възраст, като
обикновено разумния човек знае това и следва да се въздържа от ползването им. При
установения механизъм на настъпвне на увреждането, съдът приема, че с еднаква тежест в
причинно-следствения процес са ползването на люлката от страна на ищеца, въпреки че тя
не е предназначена за лице на неговата възраст и намесата в конструкцията на люлката,
доколкото което и да е от двете обстоятелства, ако не беше изпълнено, инцидентът не би
настъпил. Въпреки този извод и съобразявайки, че площадката не е била обозначена с
необходимата информационна табела, съдът определя 20% /1/5 част/ съпричиняване на
резултата от страна на ищеца, с която справедливото обезщетение следва да се намали.
По отношение на размера на обезщетението
Съдът намира, че по делото се установява, че ищецът е търпял следните вреди:
неразместено счупване на фибуларния малеол, обусловило трайно затруднение на
движенията на левия долен крайник за повече от 30 дни с проведено консервативно лечение
с гипсова имобилизация за 30 дни, през което време ищецът се е придвижвал с помощта на
патерици. След свалянето на имолизацията е проведена рехабилитация, като обичайния срок
за възстановяване е 60 дни. Съобразно заключението на вещото лице, съдът съобразява, че
ищецът може да изпитва болки при голямо натоварване на крака, като обаче възприема, че
съобразяването с вида на практикувания спорт и натоварването на тялото е обусловено най-
вече с физиологичната специфика на ищеца / ставната халтавост/, а не с настъпването на
процесната травма. Като вреда, съдът възприема и невъзможността за известен период от
време ищецът да практикува избрания от него прези инцидента спорт- фитнес, като за
конкретен период, съдът възприема посочения от свидетеля Драганов- около 6 месеца.
С оглед така възприетите от съда търпени от ищеца вреди следва да се определи
размера на обезщетение за неимуществените вреди вследствие на инцидента.
При определяне на размера на дължимото обезщетение за търпените неимуществени
вреди съдът съобразява разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, както и задължителните указания
дадени с ППВС № 4/1968 г., че е длъжен във всеки конкретен
случай да съобразява установените по делото факти.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните
вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага
са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които
носят обективни характеристики /Определение № 163 от 11.03.2021 г. на ВКС по гр. д. №
3894/2020 г., III г. о., ГК/
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение.
Релевантни за размера на обезщетението и за прилагане на критерия "справедливост" са
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на
болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, тяхното проявление
във времето и цялостното неблагоприятно отражение на увреждащото деяние в
патримониума на увредените лица, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия "справедливост" на съответния етап от развитието
на обществото в държавата. Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда не за
абстрактни, а за конкретно претърпени физически и психически болки и страдания,
неудобства и всякакви други негативи, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането / Решение № 28/09.04.2014 г. по т. д. № 1948/2013 г., ІІ-ро Т. О/.
За да формира законосъобразно извод за конкретното проявление на претендираните
неимуществени вреди, съдът следва да съпостави относимите обстоятелства, без да отдава
изолирано значение на едни от тях за сметка на други и при определяне на обезщетението по
размер винаги да държи сметка за обществения критерий за справедливост, тъй като
аналогични случаи следва да се обезщетяват равностойно./ Решение № 60313 от 8.02.2022 г.
7
на ВКС по гр. д. № 937/2021 г., IV г. о., ГК/
При преценка на конкретните обстоятелства установени по настоящото дело, съдът
намира, че справедливия размер на обезщетението е 12 000 лв. / дванадесет хиляди лева/. За
този извод съдът съобразява, че се касае за травматично уреждане, настъпило по неочакван
за ищеца начин, представляващо счупване на глезена на левия крак. С оглед изложеното от
в.л., че счупването е неразместено и не е наложило оперативна интервенция, съдът намира,
че то не е тежко. Ищецът е търпял вреди изразяващи се в болки от счупването интензивни
около 15 дни, от обездвижването на крайника с гиспова имобилизация – около 30 дни и от
необходимото раздвижване след свалянето на гипса – още 30 дни / общо 2 месеца/. От
показанията на свидетеля се установява, че ищецът не е посещавал училище, като при
съобразяване с факта, че инцидента е настъпил в края на м. август, съдът намира, че е било
за около месец-месец и половина в началото на учебната година, който факт е довел до
временно затруднение в учебния процес. Периода за възстановява, съдът възприема като
сравнително кратък, тъй като ищецът е бил на 17 години към момента на настъпване на
увреждането, което възраст предполага по-бързо възстановяване. С оглед характера на
увреждането, съдът приема за установено, че възстановяване на ищеца е било съпроводено с
невъзможност да извършва самостоятелно някои ежедневни дейности които са налагали
чужда помощ, каквато той попринцип не ползва и най-вече със затруднения с
придвижването. При определяне на обезщетение в посока увеличаване съдът намира,
съобразява, че ищецът е спортувал активно-посещавал е фитнес извън училищните спортни
занимания, която дейност е била нарушена за период около 6 месеца, доколкото освен
възстановяването на движението на крайника е било необходимо и възстановява на неговата
мускулатура, за да се възобновят спортните занимания. За един спортно активен човек,
физическата невъзможност да спортува е съпроводена и с психическо напрежение,
доколкото ограничаването му е на още една плоскост. За да определи посочения размер на
обезщетението съдът не взема предвид заключението на вещото лице-медик, че ищецът ще
бъде ограничен да спортува определени спортове и извършва определени движения
натоварващи ставите, доколкото то е свързано със специфичното физиологическо състояние
на ищеца / ставната халтавост/, а не конкретно с травмата.
За определяне на конкретния размер, с оглед необходимостта сходни по
характеристики увреждания да се обезщетяват със сходно по размер обезщетение, съдът се
запозна с най-новата практика на ВКС касаеща травми на сходно на травмата на ищеца
място - Определение № 1473 от 6.06.2023 г. на ВКС по к. гр. д. № 4264/2022 г. / тежко
счупването от 2018 г., на две кости, довело е до трайни и невъзвратими увреждания за
ищеца, които му пречат да извършва някои дейности в ежедневието му е обезщетено с 30
000 лв. /, Решение № 60313 от 8.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 937/2021 г., IV г. о., ГК
/двуглезенно счупване на десния глезен през 2016г., наложило две опертивни намеси и 8
месеца възстановяване е обезщетено с 20 000 лв./, Определение № 50180 от 16.05.2023 г. на
ВКС по гр. д. № 2746/2022 г., II г. о., ГК /счупване на външен (латерален) малеолус на
десния крак (счупване на върха на малкия пищял на дясна подбедрица в областта на
глезенната става) настъпило 2020г. с общ възстановителният период продължил около 3
месеца е обезщетено с 8 000 лв./, Определение № 2968 от 11.10.2023 г. на ВКС по гр. д. №
283/2023 г., II г. о., ГК / счупване на външния глезен на левия крак (долна трета на малкия
пищял) през 2021 г. , счупване, имобилизацията се налага за срок от 4-6 седмици,
взъстановява за 3 месеца, без прогноза за пълно възстановяване е обезщетено с 20 000 лв./,
Определение № 50127 от 30.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2267/2022 г., II г. о., ГК /
счупване на тибията и фибулата на десния глезен 2016г., операция с поставяне на
титаниева плака и десет заключващи се винта, неработоспособнност 1 година обезщетено с
15 000 лева/.
За да определи точния размер на обезщетение, съдът съобразява, както че се касае за
едно счупване, което е наложило сравнително кратък период на възстановяване, без
оперативна намеса и което е напълно възстановено, така и че увреждането е настъпило през
2022 г., като към датата на увреждането финансово –икономическите условия в страната са
съществено изменени спрямо период 2016-2020 г. / в който са настъпвали уврежданията в
посочените решения на ВКС/ в посока увеличаване значително на минималната работна
заплата /2016 г. МРЗ е била 420 лв., а през 2022 г. е била 710 лв./, инфлацията / което по
данни на НСИ от м.08.2020 г. до м.08.2020 г. е 22% / и разходите на домакинствата.
8
С оглед приетото за основателно възражение за съпричиняване до размер от 20%,
съдът намира, че ищецът справедливо следва да бъде обезщетен със сумата от 10 000 лв. В
настоящото производство е предявен частичен иск - 1000 лв. от 30000 лв., който с оглед
намерения за справедлив от съда размер, следва да се уважи изцяло.
Предвид основателността на главния иск за заплащане на обезщетение за претърпени
от ищеца неимуществени вреди, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
претендирана законна лихва от деня на увреждането съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД – 23.08.2022
г. до окончателното изплащане на обезщетението.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ищецът. Същият претендира и е
доказал заплащане на 50,00 лв.- държавна такса, 400,00лв. - адвокатско възнаграждение,
заплащането на което се доказва от представен договор за правна защита и съдействие, в
който е отразено, че сумата е изцяло заплатена в брой при подписването му, в който случай
договорът има характер на разписка съгласно разрешенията на т.1 от Тълкувателно решение
6/2012 г./- л.128. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в общ
размер на 450,00 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *****, ЕИК ***, с административен адрес: гр. Варна,
***, представлявана от Кмета на общината, да заплати на С. П. Д., ЕГН:**********, адрес:
гр. *** на основание чл. 49 вр. чл. 52 ЗЗД, сумата от 1 000 / хиляда/ лева – частичен иск от
30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди –
болки и страдания във връзка травматични увреждания на счупване на левия му глезен,
причинени от инцидент на 23.08.2022 г. –падане от съоръжение тип “люлка“ разположена в
детска площадка находяща се между блок ***в ж.к. „***“ и *** в град Варна, предизвикано
от неизпълнение на задължението по поддържане на съоръжението от служители на
ответника, ведно със законната лихва от датата на увреждането -23.08.2022 г. до
окончателното заплащане на разноските.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ***, с административен адрес: ***,
представлявана от Кмета на общината да заплати на С. П. Д., ЕГН:**********, адрес: гр.
***сумата от 450,00 / четиристорин и петдесет/ лева – разноски в съдебното производство
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Варна в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9