Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 22.04.2014 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на десети април през две хиляди и четиринадесета
година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря М.К.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 346 по описа за 2014 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл. 143 и 149 от СК.
Постъпила е искова
молба от Й.О.Й., род. на ***г., действаща лично и със съгласието на майка си С.Л.Ц.,
в която твърди, че двамата й родители са разделени от 5 години, като грижите за
нея се полагали единствено от майка й, а баща й – ответника О.Й.Г. по никакъв
начин не се интересувал от нея и не й давал издръжка. Понастоящем ищцата била
на 15 години, ученичка в 9-ти клас на ПГДВА „Йосиф Вондраг” гр.Русе. С
нарастването на възрастта се увеличавали нуждите и необходимите й средства за издръжка.
Майка й работела, но получаваното от нея трудово възнаграждение не било
достатъчно за задоволяване на потребностите на ищцата, още повече, че майката
имала задължение за издръжката и на друго свое ненавършило пълнолетие дете – Й.О.Й.,
род. на ***г. Твърди , че ответникът реализира доходи, които биха му позволили
без затруднение да заплаща издръжка в размер на 150лв. месечно, още повече, че
той нямал задължение за издръжката на други свои деца. С оглед изложеното се
претендира ответникът да бъде осъден да заплаща на ищцата издръжка в размер на
150лв. месечно, считано от датата на предявяване на иска до настъпване на
обстоятелства, водещи до изменението или прекратяването й и заплащане на
издръжка за минало време – от 20.01.2013г. до предявяване на иска в общ размер
на 1800лв., както и разноските по делото.
В срока за отговор
на исковата молба, ответникът оспорва основателността на предявените искове. Твърди,
че е безработен и не разполага с доходи, а и здравословното му състояние било влошено,
което допълнително го затруднявало да си осигурява доходи. Полагал и грижи за
двамата си болни родители, които били с претърпени мозъчни инсулти. Не оспорва,
че с майката на ищцата са разделени от около пет години, през който период не
контактувал с дъщеря си.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Видно от
представеното удостоверение за раждане, ответникът О.Й.Г. е баща на ищцата,
която е родена на ***г. и понастоящем е на 15 години, ученичка в ПГДВА „Йосиф
Вондрак” гр. Русе. По делото не се спори, че родителите на ищцата са разделени
от около пет години, през който период непосредствените грижи по нейното
отглеждане и възпитание се осъществявали единствено от майката С.Л. Ц..
Последната според представеното удостоверение от „Русе пъблик сървисиз” ЕООД
има облагаем доход по чл. 24 от ЗДДФЛ за периода м.юли до м. декември 2013г. в
общ размер на 2408,47лв. или по 401,41лв. средно месечно. Видно от
представеното удостоверение за раждане, майката има задължението за издръжката
и на друго свое непълнолетно дете – Й.О.Й., род. на ***г. Според представените
служебна бележка от Агенция по заетостта и справка от НАП, ответникът от
10.09.2013г. е безработен, а за периода от месец януари 2013г. до месец август
2013г. е имал осигурителен доход в размер между 380 и 390 лв. месечно, а през
месец септември 2013г. в размер на 19лв., след което до м. януари 2014г. няма
осигурителен доход. Съгласно представената по делото епикриза, ответникът е
постъпил за втори път на 29.01.2014г. в ЦПЗ – Русе ЕООД и е изписан на
14.02.2014г. с диагноза „параноидна шизофрения”.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
По иска по чл. 143
от СК.
Задължението за
заплащане на издръжка на ненавършилите пълнолетие деца съгласно чл. 143, ал.2 СК е безусловно и се определя съобразно нуждите на детето и възможностите на
родителя, който я дължи. В разпоредбата на чл. 142, ал.2 от СК е определена
минималната издръжка на едно дете, която е равна на една четвърт от минималната
работна заплата. С Постановление №249/2013г. на МС, от 01.01.2014г. е определен
размер на минималната работна заплата от 340лв., съобразно който минималната
дължима от родителя издръжка не може да е по-нисък от 85лв., независимо от
възможностите му да плаща такава. В случая по делото са представени писмени
доказателства, от които се установява, че понастоящем ответникът е безработен и
без осигурителен доход. От справката на Агенция по заетостта е видно, че за
последните години той е бил продължителни периоди безработен, а от справката на
НАП се установява, че за периода от м. януари до м. август осигурителния му
доход е бил малко над минималната работна заплата за страната - между 380 и
390лв. По делото не са представени други доказателства за доходите и
имущественото състояние на ответника. Последният е в трудоспособна възраст, но
по делото са налице данни, че здравословното му състояние е влошено, което е
налагало няколкократното му хоспитализиране поради психиатрично заболяване.
Това обстоятелство само по себе си и да не установява неработоспособността на
ответника, следва да бъде съобразено при определяне възможностите му да си
намери работа, съответно да реализира доходи и да заплаща издръжка на
непълнолетната си дъщеря. При тези данни по делото, липсва основание да се
приеме, че ответникът е в състояние да реализира доходи по-високи от
минималната работна заплата, съответно, че разполага с възможност да заплаща
издръжка над предвидения от закона минимум. При това положение, с оглед
установената по делото възможност на ответника да плаща издръжка, съдът намира,
че независимо от възрастта на ищцата и необходимите й средства за издръжка, не
са налице предпоставките за присъждане на такава над предвидения минимум по чл.
142, ал.2 от СК в размер на 85лв. месечно. По тази причина предявеният иск по
чл. 143 от СК следва да бъде уважен до размера от 85лв., а в останалата част до
пълния предявен размер от 150лв. отхвърлен като неоснователен. Останалите необходими средства за издръжката
на ищцата следва да се поемат от другия родител, ведно с непосредствените грижи
по нейното отглеждане и възпитание.
По иска по чл. 149
от СК.
По делото не е
налице спор, че през периода от една година преди образуване на производството
страните са живеели разделени, като ищцата е живяла при майката, която е
полагала непосредствените грижи по нейното отглеждане и възпитание. Липсват
както твърдения, така и доказателства по делото, че ответникът е участвал по
някакъв начин в издръжката на дъщеря си за процесния период, поради което искът
по чл. 149 от СК се явява доказан по основание. Относно размера на претенцията,
съдът като съобрази изложените по-горе обстоятелства относно възможността на
ответника да плаща издръжка, съответно размера на минималната дължима издръжка
за 2013г., намира иска за основателен за сумата от 80лв. месечно или общо за
периода от 21.01.2013г. до 20.01.2014г. в размер на 960лв., а до предявения
размер от 1800лв. като неоснователен следва да се отхвърли.
С оглед изхода на
спора, в полза на ищцата следва да се присъдят направените от нея разноски за
адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете в размер на 82,50лв.
Ответникът следва
да бъде осъден да заплати държавна такса по сметка на РРС върху присъдената
издръжка по чл. 143 от СК в размер на 122,40лв, а по иска по чл. 149 от СК в
размер на 50лв. или общо 172,40лв.
Така мотивиран, районният съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА О.Й.Г. с ЕГН********** ***, да заплаща на основание чл.
143 от СК на дъщеря си Й.О.Й. с ЕГН********** лично и чрез нейната майка и
законен представител С.Л. Ц. с ЕГН********** месечна издръжка в размер на 85лв., считано от 21.01.2014г., до
настъпване на обстоятелства водещи до изменението и или прекратяването й, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 150лв.
ОСЪЖДА О.Й.Г. с ЕГН********** ***, да заплати на основание чл.
149 от СК на дъщеря си Й.О.Й. с ЕГН********** лично и чрез нейната майка и
законен представител С.Л. Ц. с ЕГН********** издръжка за минало време – от 21.01.2013г.
до 20.01.2014г. в общ размер на 960лв.,
като ОТХЪВРЛЯ иска до пълния
предявен размер от 1800лв.
ОСЪЖДА О.Й.Г. с ЕГН********** ***, да заплати на Й.О.Й. с ЕГН**********
лично и чрез нейната майка и законен представител С.Л. Ц. с ЕГН**********
сумата от 82,50лв. разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА О.Й.Г. с ЕГН********** ***, да заплати по сметка на
Русенския районен съд държавна такса по иска чл. 143 от СК в размер на 122,40лв, и по иска по чл. 149 от СК в
размер на 50лв.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Русенския Окръжен съд в двуседмичен срок считано от
24.04.2014г.
Районен
съдия: /п/