№ 616
гр. София, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Христова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20221000501792 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 2600779/04.03.2022 г., постановено по гр. д.№ 5850/17г. по описа на
СГС, ГО, 17 състав, са отхвърлени изцяло предявените от Т. К. П. срещу И. П. Б.
обективно съединени искове с правно основание чл.42 б.Б вр.чл.25 и чл.30 ЗН - за
прогласяване нищожността на саморъчно завещание на К. Т. П. от 15.10.2013г., вписано в
Агенция по вписванията на 05.04.2017г., т.1, №55 под вх.рег.№ 19130, както и по чл.30 ЗН -
за възстановяване на запазена част в размер на 1/2 от наследствената маса от наследството
на К. Т. П., починал на ********г., като неоснователни и недоказани.
Със същото решение без разглеждане са оставени предявените от Т. К. П. срещу И.
П. Б., при условията на евентуалност искове с правна квалификация чл.108 ЗС - за
признаване за установено, че ищецът е собственик на целия или на 1/2 идеална част от
недвижим имот, находящ се в гр.***, община ***, ул.’’***” № ***, вх. ***, а именно:
АПАРТАМЕН № 7 /с лице на юг и запад/, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 68134.1001.466.1.7,находящ се в гр. ***, СО- район „***”, ул.„***” №
***, вх. ***, етаж ***, самостоятелния обект се намира в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор № 68334.1001.466, предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта:1, състоящ се от четири стаи, вестибюл,
кухня, баня, клозет, със застроена площ по данъчна оценка от 125,60 кв.м., при съседи:
улица, Н. Д. С. и калкан и при съседи по схема на АГКК на същия етаж: №
1
68134.1001.466.1.8, под обекта: № 68134.1001.466.1.5, над обекта: няма, заедно е
принадлежащото таванско помещение с лице към запад с площ от 16,35 кв. метра, при
съседи: коридор, стълбище, двор и М. д- р Б. В., заедно със зимнично помещение, с лице към
северозапад е трайно предназанчение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: високо застрояване над 15 метра, стар идентификатор: няма, номер по предходен
план: 14 /четиринадесет/, квартал 331, парцел VI, при съседи: № 68134.1001.1020, №
68134.1001.465, № 68134.1001.464, №68134.1001463, №68134.1001459,
№68134.1001.458, № 68134.1001467 и при съседи по нотариален акт: ул. „***”,
жилищна кооперация, Р. П., А. К., Й. и Е. В. и П. Г., и осъждане на ответницата да предаде
владението върху целия, респ. върху 1/2 идеална част от него, както и искането по чл.537,
ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт № 197, т.1, per.№ 3834, дело № 163 от 05.04.2017г. на
Нотариус рег.№ 065 при/НК, както и заявеното при евентуалност искане за частичната му
отмяна.
Присъдени са разноски, като Т. К. П., е осъден да заплати на И. П. Б., сумата от 2 800
лева – разноски.
САС констатира, че са предявени обективно съединени искове главен по чл.42
б.Б ЗН, а в условие на евентуалност по чл.30 ЗН и кумулативно с всеки от тях иск по
чл.108 ЗС./така ИМ и доклад в първо о.с.з. на 31.05.2018г./
С исковата молба ищецът П. наред с исковете за нищожност на завещанието, съставено от
наследодателя му К. П., е предявил и евентуален иск за възстановяване на запазената част от
наследството, които претенции е съединил кумулативно с иск по чл.108 ЗС за предаване
владението върху имота – целия, при уважаване на главните искове по чл. 42, б. „б“ във
връзка с чл. 25 ал. 1 от ЗН, и евентуално на ½ ид.ч. от него, при уважаване на иска по чл. 30
от ЗН. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът изрично е посочил, че
наследството се състои единствено от процесния недвижим имот. СГС е отхвърлил
исковете по чл.42 б.б и чл.30 ЗН, но е оставил иска по чл.108 ЗС без разглеждане, вместо да
се произнесе по същество т.е. да отхвърли същия като неоснователен.
Затова делото бе върнато на СГС и е постановено допълнително решение на
10.08.2022г. по реда на чл.250 ГПК в частта досежно иск с правно основание чл.108 ЗС,
съгласно което решението се допълва, като искът по чл.108 ЗС е отхвърлен като
неоснователен.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ищцата по делото.
Срещу допълнителното решение е депозирана въззивна жалба по реда на чл.250
ал.3 ГПК е депозирана въззивна жалба от ищеца.
Жалбоподателят-ищец Т. К. П. опорва решението изцяло и моли същото да бъде
отменено, а искът по чл.42 б.б ЗН уважен. На първо място, назначената по делото тройна
съдебно-почеркова експертиза дава заключение, че представените сравнителни образци в
т.1.- т.3 от почерка на К. П. са изпълнени от три лица. Не става ясно защо е прието от съда,
2
че са изпълнени изискванията на чл.25 ЗН, след като е налице противоречие в заключенията
на изготвените единични експертизи, и какви са доводите на съда да приеме за меродавно
заключението на тройната съдебно-почеркова експертиза. Неясно в заключението на
тройната експертиза е и обстоятелството как при положение, че вещите лица сами са
констатирали, че сравнителните образци са изпълнени от три различни лица, са стигнали до
заключение, че текста и подписа в завещанието са имено на лицето К. П., а не на някое
друго лице .
По отношение иска по чл.30 ЗН посочва, че се установява от събраните по делото
писмени доказателства /официални удостоверителни документи/, че Т. П., като син на
наследодателя К. П. е наследник с право на запазена част. За лицата, посочени в чл. 28, ал. 1
ЗН възниква субективното потестативно право да искат по съдебен път намаляване на
безвъзмездното разпореждане до размера на своята запазената част, определен в чл. 29 ЗН.
Вярно е, че съгласно чл.30 ал.2 ЗН, когато искът за възстановяване на запазена част е
предявен срещу лице, което не е наследник по закон, е необходимо наследника с право на
запазена част да е приел наследството по опис. Посочва още, че завещанието е универсално,
а не частно, тъй като наследодателят се е разпоредил с единствения си собствен имот, като
посочените в завещанието земеделски земи към момента на смъртта му не са били негова
собственост. Затова чл.30 ал.2 ЗН е неприложим т.е. не е било необходимо приемане на
наследството под опис. Претендира разноски.
Въззиваемата страна И. П. Б. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението
като правилно и законосъобразно. Изтъква факта, че в процесното завещание ищецът е
посочен като заветник на недвижими имоти - земеделски земи в гр. ***. Ползвайки се от
това завещание ищецът се е заявил като собственик на тези недвижими имоти и като
собственик точно на вписаните в завещанието имоти е сключил договор за аренда на
зем.земи. Този договор е вписан в Агенция по вписванията по партидата на името и ЕГН-то
на ищеца (за което представя разпечатка от ел. справка от имотната партида на ищеца -
номер от вх. регистър - 1057, персонална партида - 42164, акт том-2, акт номер-31 от
16.06.2021г. Следователно твърдението на ищеца, че земеделските земи посочени в
завещанието, са отчуждени от завещателя приживе, не отговаря на действителността и
второ, за ищеца не е налице правен интерес от подаването на иска. От фактическите му
действия се установява, че същият е ползвал процесното завещание, чрез което се е
легитимирал като собственик на посочените в същото недвижими имоти - земеделски земи,
които са му завещани, а това означава, че ищеца няма правен интерес да установи, че
същото завещание не е издадено от неговия наследодател, тъй като вече е упражнил правото
си да се ползва от правата, които това завещание му дава, чрез конклудентни действия.
Счита, че съдът правилно е приложил разпоредбите на ТР № 1/2005г. на ОСГК на ВКС и ТР
№3/19.12.2013г. по ТД №3/13 г. като е приел, че оспорването на завещанието в частта на
завещания на ответницата имот не е универсално, а частно и като такова, за да подлежи на
отмяна и ищеца да може успешно да защити правата си, задължително е следвало да приеме
наследството по опис. Като не е сторил това, ищецът е изгубил правото си да иска отмяна на
3
завещанието и да претендира запазена част, за които искове той не предприел никакви
действия за пълно и главно доказване.
Третото лице помагач на ответника А. В. Б., оспорва жалбата и моли съда да
потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че по делото са допуснати
и изслушани две единични съдебно- почеркови експертизи и една тройна такава, от
съдържанието на които се установява, че двете единични експертизи са с взаимно
изключващи се заключения. Изтъква факта, че първата СПЕ е постановена само и
единствено по сравнителен материал и въпроси поставени от ищеца, което я прави
едностранна. Във втората единична СПЕ са взети предвид представени и от двете страни
писмени материали за сравнителен материал, както и въпроси поставени и от двете страни,
поради което заключението по тази експертиза следва да се приеме от съда като всестранно
разглеждащо основните въпроси по предмета на делото и следователно пълно и обективно.
Допусната впоследствие и изслушаната тройна СПЕ е разгледала още по-обстойно и
цялостно всички материали налични по делото и тези намиращи се при трети лица в
рамките на служебните им задължения да ги съхраняват, които изпълняват и е дала отговор
на всички въпроси, поставени и от двете страни. От заключението на тази тройна експертиза
се установява, че същата е разгледала всички възможни варианти относно текста на
изписване и подписване на процесното завещание и е дала ясни, пълни и категорични
отговори, от които без всякакво съмнение се установява, че процесното завещание е
написано и подписано от лицето, което е посочено в същото като негов автор - К. Т. П..
Поради така установено по делото следва да се приеме, че ищецът не е доказал твърдението
за нищожност на завещанието, поради факта, че не е писано и подписано от завещателя - К.
Т. П..
Представя и моли да се приеме доказателство (справка от ел. регистър на АВп.),
което по смисъла на чл.266 ал.2 ГПК представлява новонастъпило обстоятелство и като
такова подлежи на допускане пред САС. С представената ел. справка се установява, че на
07.01.2022 г. е отбелязано вписване на съдебно решение за недвижим имот в Кнежа, в чието
землище се намират дарените с процесното завещание на ищеца недвижими имоти -
земеделски земи. Предвид на така установеното новонастъпило (поради и което се явява и
новооткрито обстоятелство) прави искане - съдът да издаде съдебно удостоверение, чрез
което да се сдобие с друго такова от АВп. вписаната под цитирания номер
вх.рег.9/07.01.2022г. по персонална партида 42164 документ - съдебно решение.
Неистинността на твърдението на ищеца, че завещаните му недвижими имоти са били
отчуждени от завещателя приживе се установява от ел.справка от Агенция по вписванията,
от партидата по ЕГН-на на завещателя, от което се установява, че завещателят на 24.03.
2014 г. е вписал Договор за аренда на тези процесни имоти (№ от вх.per.№1095, акт №295,
том-2, персонална партида-31237/27.03.2014 г.) т.е. земите не са отчуждени, а отдадени под
наем срещу рента, която след смъртта на завещателя се е получавала от ищеца и същата
следва да се приспадне, ако се изследва наследствената маса, за да се прецени дали е
накърнена запазената част на ищеца. С аргумент за по-силното основание, а именно, че след
4
като ищецът е предприел действия по изпълнение на завещанието, чрез управление и
разпореждане със завещаните му недвижими имоти, не може да прави възражение за
нищожност на същото това завещание. Счита това действие за злоупотреба с право - от една
страна и от друга страна - като действие, което обосновава извод за неоснователност и
недопустимост на предявения иск, поради липсата на правен интерес. Видно от
приложеното удостоверение за наследници ищецът Т. К. П. е единствен наследник по закон
на К. Т. П., чието завещание е предмет на оспорване по делото. Този факт не се оспорва от
ответницата. На основание на това и зачитайки императива на чл.30 ал.2 ЗН, за да се уважи
предявения иск е необходимо едно фактическо действие, което ищецът е следвало да
извърши относно наследството и да го установи по делото, а именно да приеме
наследството по опис. Ищецът изрично заявява в о.с.з., че не е предприел такова действие
(приемане на наследството по опис) предвид на което и не може да представи доказателство
в тази насока. По делото самият ищец представя доказателства за това, че завещателят е
сключвал договори за банкови кредити, и въпреки, че въпреки че няма твърдения в тази
насока, безспорно завещателят е имал задължения, които съдът по силата на закона следва
да приспадне от наследствената маса. Съдът обаче не може сам по собствен почин -
служебно да извърши определяне на наследствената маса, чрез приспадане на задълженията
на завещателя, ако ищецът сам не предприеме активни действия (чрез доказателствени
искания) за определяне размера на същата. Без да се установи размера на наследствената
маса е невъзможно да се установи дали запазената част на ищеца е накърнена респ. съдът не
може да направи преценка за основателност на иска, от което следва, че съдът разполага
единствено с възможността да отхвърли предявения иск като необоснован и недоказан,
което е сторил, поради което намира, че крайният съдебен акт се явява правилен, мотивиран
и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден. Претендира разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа
жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Ищецът Т. К. П. твърди, че е единствен син на К. Т. П., починал на ********г. и негов
наследник по закон. Псочва, че ответницата И. Б. твърдяла, че е собственик на ап.№ 7,
находящ се в гр. ***, ул. „***“ № ***, вх. ***, ет.*** с площ от 125 кв.м., който е получила
от баща му К. П. по силата на саморъчно завещание. Въз основа на последното тя се е
снабдила с н.а. за собственост на недвижим имот № 197, том I, per. № 3834 от 05.04.2017г.
по описа на нотариус С. Т.. Изтъква факта, че завещанието е нищожно, тъй като не е
написано саморъчно от завещателя, а подписът не бил негов. Въпреки получената от
ответницата на 21.08.2016г. нотариална покана за предаването на имота, понастоящем тя все
още го владее. Затова претендира да се обяви процесното завещание за нищожно и да
получи владението на имота, чийто собственик по наследство е само той. При условията на
евентуалност, тъй като е наследник с право на запазена част, иска възстановяване на
запазената му част и получаване на владението върху 1/2 ид.ч. от имота. При условията на
евентуалност иска и отмяна на н.а. за собственост на недвижим имот №197, том I, per.
5
№3834 от 05.04.2017г. по описа на нотариус С. Т.. Претендира разноски.
Ответницата И. П. Б. оспорва исковете по основание. Твърди, че е живяла на семейни
начала с наследодателя К. П. и завещанието отразява добрите взаимоотношения, които са
имали приживе. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ответника, конституирано в хода на процеса, оспорва
предявените искове.
От фактическа страна се установява, че със саморъчно завещание от 15.10.2013г./л.49/
К. П. е завещал в полза на сина си, сега жалбоподател, Т. П. земеделските земи, находящи се
в гр.***, а в полза на ответницата И. Б. /с която е съжителствал на съпружески начала/ -
собствения си апартамент, находящ се в гр.***, ул.*** № ***, вх.***, ап.***. К. П. е
починал на ********г. и е оставил само един наследник по закон, в лицето на ищеца, сега
жалбоподател.
На 05.04.2017г., с нотариален акт № 197, т.1, рег.№ 3834, дело № 163 от 2017г. на Нотариус
рег.№ 065 при НК, ответницата е призната за собственик на посочения имот въз основа на
обявеното саморъчно завещание, вписано в книгата по вписванията на 05.04.2017г.
На 18.12.2020г. И. Б. е прехвърлила в полза на А. В. Б. - трето лице- помагач, процесния
недвижим имот с договор за прехвърляне на недвижим имот вместо изпълнение на
задължение, обективиран в н.а. № 154, T.VI, рег.№ 13631, дело № 1038 от 2020г. на
Нотариус рег.№ 065 при НК.
От своя страна жалбоподателят-ищец е сключил договор за аренда на завещаните му
земеделски земи, находящи се в гр.***, който договор е надлежно вписан, съгласно
изискванията на закона за арендата.
Основният спорен по делото въпрос е свързан с релевираните от ищеца, сега жалбоподател
възражения досежно действителността на завещанието, от което ответницата черпи своите
права. В тази насока по делото са изслушани три графологични експертизи - основна /л.101/
и повторна /л.216/, както и тройна /л.263/ заключенията от които са приети от съда като
обективно и компетентно дадени и оспорени от страните. Първата СГЕ посочва, че текстът
и подписът са написани от едно и също лице, но подписът не е автентичен, а текстът не е
написан от завещателя К. П.. За разлика от този извод повторната СГЕ /л.221/ намира, че и
подписът и почеркът са автентични т.е. принадлежат на К. П..
Вещите лица от тройната съдебно-почеркова експертиза са единодушни, че положеният в
нотариалното завещание подпис е автентичен т.е. изпълнен е от К. П.. Ръкописният текст
в сравнителните образци и саморъчното завещание са изпълнени от едно и също лице, а
именно К. П..
Правилно СГС не е възприел заключението на първоначалната СПЕ като опровергано от
заключенията на експертите по повторната и тройната експертизи, които категорично сочат,
че както ръкописния текст, така и подписът на завещанието са изпълнени от К. П.. От
заключението на тази тройна експертиза се установява, че същата е разгледала всички
възможни варианти относно текста на изписване и подписване на процесното завещание и е
6
дала ясни, пълни и категорични отговори, от които без всякакво съмнение се установява, че
процесното завещание е написано и подписано от лицето, което е посочено в същото като
негов автор - К. Т. П.. Поради така установено по делото следва да се приеме, че ищецът не
е доказал пълно и главно твърдението си, че завещанието е нищожно, поради това, че
същото не е писано и подписано от завещателя - К. Т. П..
С оглед горното е формиран правилен извод, че завещанието е написано и подписано от
К. П., което се установява от заключенията на повторната и тройната СПЕ,
депозирани съответно на 18.03.2021г. и на 31.01.2022г.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция, поради настъпила ранна
преклузия, липсата на своевременно въведени искания в депозираната жалба срещу
решението в частта досежно иск с правно основание чл.42 б.Б ЗН. Едва при постановяване
на допълнително съдебно решение по чл.108 ЗС, жалбоподателят представя нови писмени
доказателства - сревнителен материал отпреди смъртта на завещателя т.е. преди 2016г. и
прави искане за назначаване на нова СГЕ въз основа на него, като прилага и частна
експертиза, съгласно която подписът е автентичен, но текстът не е написан от завещателя.
Не сочи и не обосновава обективни причини, поради което този сравнителен материал се
представя едва във въззивна инстанция и то след депозиране на първоначалната жалба.
При така описаната фактическа обстановка съдът намира главният иск за
неоснователен по следните съображения:
Съгласно чл.25 ал.1 ЗН саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно
от самия завещател, да съдържа означение на датата, на която е съставено, и да е подписано
от него, за да породи предвиденото в закона правно действие. С оглед това датата е един от
съществените реквизити на саморъчното завещание и е налице, ако завещателят е посочил
деня, месеца и годината на съставянето на завещанието. Изискването за означение на датата,
на която е съставено завещанието, е императивно, тъй като само въз основа на посочената в
завещанието дата може да се извърши преценка за поредността на няколко последователно
съставени завещания, последиците от отменяването на някое от тях, както и наличието на
завещателна дееспособност на соченото като автор на завещанието лице. В случая датат е
15.11.2013г.
Изискването на закона по отношение на трите елемента - дата, съдържание и подпис, е
равностойно за формалната действителност на завещанието като едностранна
разпоредителна сделка и в нормата на чл.25 ал.1 ЗН е дефинирана поредност, която да не
даде възможност датата да бъде добавяна в последствие, включително от самия завещател.
Неспазването на тази форма води до нищожност на завещателното разпореждане на
основание чл.42 б.Б ЗН, то няма правно действие и не може да породи наследствено
правоприемство, съответно бенефициерът, не може да придобие по наследяване
имуществото на завещателя. Без правно значение за действителността на завещанието е
дали и кога същото е предадено за пазене. След като саморъчното завещание е написано
саморъчно от завещателя, съдържа означение на датата и подпис на лицето, означено като
7
автор, и не страда от останалите пороци, изрично посочени в нормата на чл.42 ЗН
завещанието е действително и поражда правни последици. Като частен документ същото
има достоверна дата - посочената в самия текст на документа, като единствено спрямо
третите, неучаствали в съставянето на документа лица, които черпят права от някой от
издателите и биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране, този документ ще
има достоверна дата съобразно правилото на чл.181 ГПК - от деня, в който е заверен, от деня
на смъртта на лицето или настъпила фактическа невъзможност за подписване, от деня, в
който е възпроизведен в някой официален документ или изобщо от деня, в който настъпи
факт, който прави несъмнено предхождащото съставяне на документа.
При съвкупна преценка на всички доказателства се налага извод, че е доказано
наличието на действително, автентично и породило желаното правно действие
саморъчно завещание в полза на ответницата, сега въззиваема, поради което
последиците му следва да бъдат зачетени.
По въпроса за доказването на автентичността на документ, представен като сравнителен
материал, при спор относно автентичността на саморъчно завещание, в решение №
137/11.10.19 г. по гр.д. № 4409/2018 г. на ВКС, I-во г.о., се приема следното: Осигуряването
на сравнителен материал /"образци за сравнително изследване" по смисъла на § 1, т. 5 от ДР
на Наредба № 2/29.06.2015г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите
лица/, е в тежест на лицето, ползващо се от завещанието /решение № 821/19.11.2010 г. по гр.
д. № 1906/2009 г. на ВКС, І-во г. о./. При спор относно автентичността на завещанието най-
често се използват т. н. "свободни" сравнителни образци - такива, които са съставени
независимо от възникналия между страните правен спор /не са съставени с оглед на
процеса/. Такива могат да бъдат писма, записки, дневници и др. В теорията се приема, че
тъй като при тях няма елементи на умишлено изменение на почерка, те са твърде
подходящи за използване в качеството на сравнителни образци. Няма изискване
сравнителният материал да е от официален документ /решение № 256 от 30.10.2014 г. по гр.
д. № 3196/2014 г. на ВКС, I-во г. о./ или да материализира изявление, направено пред
държавен орган, за да се приеме, че същият е автентичен. Когато възникне спор относно
автентичността на сравнителния материал простото твърдение на имащата интерес от това
насрещна страна, че сравнителните образци - обект на изследване, не изхождат от
завещателя, не е достатъчно да внесе съмнение в заключението на експертизата;
оспорващият сравнителния материал следва да проведе насрещно доказване, като е
достатъчно същото да бъде непълно, като представи друг сравнителен материал, за който по
категоричен начин може да се приеме, че е изготвен от завещателя, и който да бъде
съобразен от вещото лице и от съда, за да разколебае изводите във връзка с автентичността.
В този смисъл е утвърдената съдебна практика: решение № 171 от 18.06.2009 г. по гр. д. №
6412/2007 г. на ВКС, I-во г. о., решение № 60 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 693/2012 г. на
ВКС, II-ро г. о., решение № 256 от 30.10.2014 г. по гр. д. № 3196/2014 г. на ВКС, I-во г. о.
Преди да постави задачата на графичната експертиза, съдът следва да уведоми страните кой
сравнителен материал счита за достоверен и защо. В случай, че насрещното доказване не е
8
проведено успешно, следва да се стъпи на оспорения сравнителен материал, който да бъде
изследван от вещото лице.
Завещанието, което е частен диспозитивен документ, същевременно представлява
едностранна правна сделка, за действителността на която законът поставя специални
изисквания в чл.25 ЗН, едно от които е то да е написано изцяло ръкописно от
завещателя. Неизпълнението на това изискване води до нищожност на саморъчното
завещание като едностранна сделка. Ето защо оспорването на автентичността на едно
завещание не е приравнено на оспорване автентичността на документ, поради което при
наличието на подпис, който принадлежи на завещателя, приложението на чл.180 ГПК не
може да доведе до извод, че и ръкописният текст преди подписа е на същото лице, без да се
установи с допустимите доказателствени средства, че завещанието е написано от
завещателя.
САС отказа допускането на повторна тройна СПЕ въз основа на „новооткрит“ от
жалбоподателя сравнителен материал, поради настъпила ранна преклузия по смисъла на
чл.266 ГПК и недоказване наличието на обективни причини, попречили му да стори това
пред първа инстанция. В тази насока е постановено решене № 228 от 11.01.2013г. по гр. д.
№ 388/2012г. на II г.о. на ВКС, по реда на чл.290 ГПК - касационното обжалване е било
допуснато по въпроса допустимо ли е въззивният съд да назначи нова графологическа
експертиза, която да даде заключение, въз основа и на допълнителен сравнителен
материал, когато същият материал е съществувал и при изготвяне на оспорената
предходна експертиза, но е представен в съдебното заседание едва пред втората поред
въззивна инстанция.
ВКС посочва изрично, че пред въззивния съд страните не могат да твърдят нови
обстоятелства, нито да сочат и представят нови доказателства, които са могли да посочат и
представят в срок по време на първоинстанционното производство, независимо дали
фактите са релевантни, а доказателствата-относими към делото /чл.266 ал.1 ГПК/. Тези
права са преклудирани и въззивният съд не следва да включи в делото факти и
доказателства, посочени в жалбата, респ. в отговора на същата, ако страната е можела да се
позове на тях до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция. Новооткритите
или новонастъпили факти, както и нови доказателства съгласно чл.260 т.5 и 6 ГПК трябва
да бъдат посочени още в жалбата, респ. в отговора. Не следва да бъдат включени по
делото факти и доказателства, които страната сочи в хода на въззивното производство,
освен ако не е могла да ги узнае, посочи и представи до подаване на въззивната жалба,
съответно в срока за отговор /арг. от чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК/. Правилото е, че във всички
случаи, когато страните твърдят новооткрити факти, респ. сочат и представят нови
доказателства, които не са посочили и представили на по-ранен етап от производството, те
трябва точно да посочат причините, които са им попречили да сторят това/арг. от чл.
260, т.т. 5 и 6 ГПК/. Въззивният съд ще допусне новите факти и доказателства само когато
бъде успешно доказан обективния характер на причините, довели до тази
невъзможност. Когато се касае за писмени или веществени доказателства, меродавен е
9
моментът, в който страната е придобила държането им. В случая жалбоподателят не
посочи причини, поради които се е снабдил по-късно със сравнителен материал, писан
от баща му приживе т.е. преди 2016г. Процесуалната преклузия и ограничената
допустимост на ползването на нови защитни средства пред въззивната инстанция важи и по
отношение на документи, посочени и представени от страните, които служат като
графичен/сравнителен/ материал при съдебните експертизи за изследване почерка на
определено лице. Съгласно чл.197 ГПК в определението, с което съдът назначава вещо лице
се посочват и материалите, които се предоставят на експерта. При съдебно-
графологическата експертиза като сравнителен материал могат да служат документи, които
се държат от страната, която ги представя или по нейно твърдение се намират в държане на
противната страна, у трето лице или в държавно учреждение. За да включи даден документ
в сравнителния материал, който ще предостави на вещото лице, съдът следва не само да
прецени относимостта му към предмета на графологическото изследване, но и дали не е
било преклудирано правото на страната да го посочи или представи в държане на съда.
Когато сравнителният материал е съществувал при изготвяне на оспорената
предходна експертиза, но е представен в съдебното заседание пред втората поред
въззивна инстанция без страната, която го представя да е доказала наличието на
обективни причини, попречили й да стори своевременно това, заключението на съдебно-
графологическата експертиза, основано на този сравнителен материал е недопустимо поради
нарушение на чл.266 ГПК.
Именно затова САС не прие представения в о.с.з. на 25.04.2023г. новооткрит
сравнителен материал, доколкото не бяха ангажирани доказателства за наличието на
обективни причини, попречили на жалбоподателя да стори това пред първа инстанция.
Тук следва да се отбележи, че и двете страни са приели наследството с конклудентни
действия, тъй като ответницата се е снабдила с констативен н.а., а жалбоподателят-ищец е
предприел правни действия за отдаване под аренда в качеството си на собствевник на
земеделска земя в с. ***, който имот му е завещан (посочен) с процесното завещание.
В тази връзка е практиката на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл.290 ГПК
решения, според която това е израз на приемане на наследството от негова страна и
представлява действие, с което е заявена воля и демонстрирано намерение за приемане на
завещанието и упражняване на правата по него с конклудентни действия по смисъла на чл.
49, ал. 2 ЗН. Липсата на събрани други писмени доказателства (сравнителен материал),
което се твърди от жалбоподателя, не е основание за друг извод, а и това не се дължи на
процесуален пропуск на съда, а на процесуалното бездействие на самия жалбоподател,
който следва да понесе последиците от тежестта на недоказване на възраженията, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици.
Според цитираната по-горе практика на ВКС, лицето, което оспорва автентичността на
сравнителния материал, следва да докаже оспорването си. В настоящия случай това не е
направено, поради което следва да се приеме, че представеният пред СГС материал
представлява автентичен сравнителен материал и като резултат съответствието на почерка в
10
тях и в текста на завещанието сочи на автентичност на това завещание.
По изложените съображения настоящият състав приема, че оспореното саморъчно
завещание е автентично като текст и като подпис, поради което поражда целените с него
правни последици.
Що се отнася до предявения в условие на евентуалност иск по чл.30 ЗН - за
възстановяване на запазена част в размер на 1/2 от наследствената маса от наследството
на К. Т. П., починал на ********г., следва да се отрази, че категорично няма приемане на
наследството по опис. Въпросът за изискването на чл.30 ал.2 ЗН за приемане на
наследството по опис е разрешен в Тълкувателно решение № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, т.
4, според което изискването за приемане на наследството по опис е предпоставка за
реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо
заветник или надарен, който не е призован към наследяване, т.е. изискването не е спазено.
Съставянето на опис на наследственото имущество и приемането на наследството по опис
засягат правната сфера на кредиторите на наследството, както и лицата, в чиято полза
наследодателят се е разпоредил с имуществото си чрез завет или дарение, както е в
настоящия случай, тъй като има за последица ограничаване отговорността на наследника по
закон само до стойността на вписаното в описа имущество, както и като дава възможност
правото на възстановяване на запазена част от наследството да бъде упражнено от лицата по
чл.28 ЗН и спрямо заветниците и надарени, които не са призовани към
наследяване/последната хипотеза е налице в случая/.И тъй като тези лица не разполагат с
възможност в производството по чл.61 ЗН да оспорят твърденията и доказателствата на
призования към наследяване за момента, в който е узнал, че наследството е открито, следва
да бъде признато правото им да заявят възраженията си за неспазване на срока за приемане
на наследството по опис в производството по чл.30 ал.1 ЗН. По своя характер, предвидения
в разпоредбата на чл.61 ал.1 ЗН срок за приемане наследството по опис е преклузивен, като
след изтичането му за наследника остава възможността да приеме наследството, но губи
своето право да стори това по опис, каквато възможност законодателят е ограничил със
срок, с всички неблагоприятни правни последици.
При този изход на главния иск неоснователен се явява и депозираният в условията на
кумулативност иск по чл.108 ЗС.
В обобщение - въззивният съд констатира, че е налице съвпадение на крайния резултат от
изводите на първата и настоящата инстанции по отношение неоснователността на иска,
поради което решението следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателят дължи в полза на въззиваемата страна
направените по делото разноски, но такива няма направени и не следва да се присъждат.
Воден от горното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
11
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2600779/04.03.2022 г., постановено по гр. д.№ 5850/17г. по
описа на СГС, ГО, 17 състав и допълнително решение от 10.08.2022г., постановено на по
реда на чл.250 ГПК – неразделна част от него.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ответника А. В. Б..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението до
страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12