№ 21827
гр. София, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110100762 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Предявени са установителни искове по чл. 9 от ЗПК от „EОС М.“ ЕООД
срещу Н. Н. Х. за признаване за установено в отношенията между страните, че
Н. Н. Х. дължи на „EОС М.“ ЕООД сумата 3039,29 лева за главница по Договор
за стоков кредит №4399474/08.12.2020 г., ведно със законна лихва от 20.05.2022 г.
до изплащане на вземането, и сумата 474,78 лева за договорна лихва за периода
от 08.12.2020 г. до 20.07.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №29771/2022 г. по описа
на СРС. Ищецът твърди, че между ответникът и „У.К.Ф.“ ЕАД е сключен
договор за стоков кредит, по който сумата от 3039,29 лв. се формира от 2749,00
лв., представляваща цена на финансираната стока, и 290,29 лв. застрахователна
премия, която е платима чрез 24 месечни погасителни анюитетни вноски, всяка
от 160,69 лв., като последната е с падеж 07.12.2022 г. Твърди се, че кредиторът е
изпълнил точно по договора, а длъжникът е преустановил плащанията. Ищецът
се легитимира като частен правопримник на заемодателя по договор за цесия от
20.07.2021 г., за който ответникът е уведомен, в т.ч с искова молба да се счита
сторено и връчено уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
Ответникът, чрез особен представител, оспорва исковете по основание и
по съображения, че не е надлежно уведомен за извършената цесия, респ. оспорва
легитимацията на ищеца да претендира паричните вземания. Оспорва да е
уведомяван за настъпването на предсрочна изискуемост на кредита. Прави
възражение за изтекла давност по чл. 111 от ЗЗД.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От Договор за стоков кредит №4399474/08.12.2020 г. се установява, че
между „У.К.Ф.“ ЕАД, в качеството на заемодател, и Н. Н. Х., в качеството на
1
заемодател, е породено помежду им облигационно правоотношение, възникнало
от договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК, във вр. чл. 27,
ал. 2 от ЗПК, с който се финансира придобиването на стока по договор за
продажба с третото лице „Т.Б.“ ЕАД. Заемната сума от 2749,00 лева, ведно с
договорна лихва и застрахователна премия, е дължима на 24 месечни вноски на
7 число от месеца. От Фактура № **********/08.12.2020 г., издадена от „Т.Б.“
ЕАД и подписана от купувача –отв. Хажиев, в която са обективирани всички
съществени елементи на договор за покупко-продажба - страни, обект и цена, а
именно: на 1 бр. движима вещ – телевизиро, обозначен с марка и номер, за
продажна цена 2749,00 лв., заплатена от заемодателя. Фактурата, като частен
свидетелстващ документ, е подписана от ответника, който не е оспорил
автентичността й, поради което удостоверява неизгодни за него факти и се
ползва с материална доказателствена сила за правнорелевантните обстоятелства
-сключване и изпълнение на сделката. В тази връзка следва да се приеме, че
ответникът извънсъдебно е признал, че продавачът му е предал стоката, а това
реализира хипотезата на чл. 27, ал. 2 от ЗПК, че за потребителя са възникнали
паричните задълженията по предоставения кредит.
От договор за прехвърляне на вземания от 20.07.2021 г., ведно с
Приложение 1, пълномощно от заемодателя в полза на ищеца и представеното
уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, връчени на ответника по реда на чл. 131 от
ГПК, се изяснява, че длъжникът е уведомен за настъпилото частно
правоприемство между „У.К.Ф.“ ЕАД и „Еос М.” ЕООД, по силата на което
паричните вземания на заемодателят по договора за стоков кредит са
прехвърлени на ищцовото дружество. Съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК, решението
на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото към
момента на приключване на устни състезания, като се вземат предвид
новонастъпилите доказани факти, които са от значение за съществуване на
спорното право. В тази връзка, съобщаването на длъжника за извършената цесия
като правнорелевантен факт, настъпил в хода на производството, съдът приема
за доказан. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако
е направено на особения представител, поради което възражението за
противното съдът не споделя /вж. решение по гр.д. №193/2018 г. на І т. о. на
ВКС/. Връчването на процесуален представител се счита за лично връчване на
страната, съгласно чл. 45 от ГПК, като в закона не се прави разлика дали
представителят е по пълномощие или назначен въз основа на акт на съда. Следва
да се посочи, че особеният представител не е ограничен по арг. от чл. 47, ал. 6,
във вр. чл.29, ал. 5 от ГПК, в пасивната представителна власт, включително да
получава книжа за сметка на ответника, което негово право и задължение
възниква по силата на закона. Съдът намира, че констативното действие на
материалноправното изявление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД е недопустимо да е
поставено в зависимост от волята на едната страна по договора, а в случая-
недобросъвестният длъжник, укривайки се да постави в невъзможност кредитора
да му съобщи цесията. Формален аргумент за този извод и за целта на закона е
разпоредбата на чл. 25 от ЗЗД, чието тълкуване е в смисъл, че действието и
изпълнението на договора не може да бъде поставено под условие, чието
настъпване изцяло зависи от волята на една от страните.
За правилното решаване на спора е допусната съдебна счетоводна
експертиза, неоспорена от страните и преценена от съда по реда на чл. 202 от
ГПК, по която вещото лице установява, че няма извършени плащания поради
което и предявените вземания са в размер, съгласно поетите парични задължения
с договора за кредит.
Искът за установяване на съществуване на правото на парично вземане,
удостоверено в заповед за изпълнение, съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК се счита
2
предявен от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, което е сторено на 20.05.2022 г. На основание чл. 116, б. „б” от ЗЗД,
считано от тази дата спират да текат давностните срокове. При договора за
кредит е налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на
сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, това не превръща
тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на заема на
погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение
на задължение на длъжника за връщане на кредита на части, с арг. от чл. 66 ЗЗД,
което не превръща съглашението в такова с периодично изпълнение – в този
смисъл решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г., ІV г. о., ГК,
решение № 540 от 20.12.2011 г. по гр. д. № 110/2011 г. на ВКС, IV ГО, решение
№ 28 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., ІІІ г. о., ГК. Приложим за
вземания за главница, произтичащи от договор потребителски кредит, е общият
петгодишен давностен срок по чл. 110 от ЗЗД, считано от настъпване на падежа
на всяка вноска, който е относим и в настоящия случай (вж. Тълкувателно
решение № 3/2023 от 21.11.2024 г. по т. дело № 3/2023 г. ОСГТК на ВКС).
Съгласно чл. 111, б. „в” от ЗЗД, правото на парично периодично вземане, каквото
е вземането за лихва, се погасява с изтичането на тригодишна давност. Ето защо
покрити с давностен срок ще са погасителни вноски за главници – преди 2017 г.,
и за лихви преди 2019 г. Според чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността за всяко вземане -
главно или акцесорно за лихви, започва да тече от деня, в който е станало
изискуемо. В конкретния случай кредиторът не е обявил надлежно предсрочна
изискуемост на вземането, доколкото неговото волеизявление, обективирано в
писмо от 19.11.2021 г. не се доказва да е стигнало до знанието на длъжника
видно от приложените пощенски разписки. Към приключване на съдебно дирене
е настъпила изискуемостта на последната вноска по кредита. При съобразяване
на чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД няма задължение за връщане на сума по погасителна
вноска главница и/или лихва, което да е покрито с давностен срок, вкл. при
условията на обявена предсрочна изискуемост, с оглед на датата на предявяване
на иска. Изложеното налага извод, че предявените искови претенции подлежат
на уважение по основание и размер.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има
право на съдебни разноски. Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи на
реализация и отговорността за разноски в рамките на заповедното производство.
Ответникът трябва да заплати на ищеца общо сумата 1245,56 лева за платени
държавни такси, възнаграждение на вещо лице, адвокат и за негов особен-
представител адвокат.
Мотивиран изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. Н. Х., с ЕГН:**********, с адрес:
**********, дължи на „ЕОС М.“ ЕООД, с ЕИК:********, със седалище и адрес
на управление: ***********, на основание чл. 9, вр. чл. 27, ал. 1 от ЗПК, вр. чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, сумата 3039,29 лева - главница по Договор за стоков кредит
№4399474/08.12.2020 г., ведно със законна лихва от 20.05.2022 г. до изплащане
на вземането, и сумата 474,78 лева - договорна лихва за периода от 08.12.2020 г.
до 20.07.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №29771/2022 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА Н. Н. Х., с ЕГН:**********, с адрес: **********, да заплати
на „ЕОС М.“ ЕООД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление:
3
***********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 1245,56 лева – съдебни
разноски по ч. гр. дело №29771/2022 г. и гр. дело №762/2023 г., и двете по описа
на СРС.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4