№ 181
гр. София, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100514576 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20186857/16.09.2021 г. по гр.д. № 73487/2019 г. по описа на СРС,
29 състав при участието на трето лице – помагач ЗК Л.И. АД, „МТК Г.“ ООД е осъдено
да заплати на А. В. Ю. сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие на падане, настъпило на 13.09.2019 г. в автобус рег.
№ СВ 4755 МР, изпълняващ курс по линия № 90 с маршрут АП Малашевци – гр.
Бухово, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането –
13.09.2019 г. до окончателното плащане, като ответникът е осъден на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК да заплати сумата от 617,93 лева, представляващи разноски по делото.
Предявеният иск е отхвърлен за разликата над сумата от 2000 лева до предявения
размер от 2900 лева.
Срещу решението, в частта, с която искът е уважен до сумата от 2000 лева е
постъпила въззивна жалба вх. № 25147045/05.10.2021 г., подадена от „МТК Г.“ ООД, в
която са съображения за неправилност на постановеното решение в обжалваната част.
Въззивника – ответник в първоинстанционното производство поддържа, че неправилно
първоинстанционният съд е уважил иск по чл. 49 от ЗЗД за причинени на ищцата
вреди, без изобщо да има деликт. Посочва, че въз основа на твърденията, че ищцата се
возила в градския автобус и при извършена маневра шофьора паднала на пода и
получила увреждания, не следва да се приеме, че е налице противоправно деяние, тъй
1
като не е причинено ПТП, нито е нарушил правилата за движение по пътищата.
Поддържа, че искът е неоснователен, тъй като посочените в исковата молба факти
могат да се квалифицират само като някакво неизпълнение на задължение по договор
за превоз, но не и деликт. Основанието да бъде търсена отговорност е не чл. 45 от ЗЗД,
а чл. 367 от Търговския закон. Доколкото обаче не се твърдяло неизпълнение на
договор, то искът по чл. 49 от ЗЗД се явявал неоснователен. Моли решението да бъде
отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което предявеният иск
бъде отхвърлен изцяло.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. №
25168978/25.11.2021 г., подаден от въззиваемия А. В. Ю., с който поддържа, че
въззивната жалба е неоснователна. Ясни и категорични били мотивите на
първоинстанционния съд, че източник на облигационното правоотношение е
непозволено увреждане. Освен това, правилно било прието, че в случаите на
противоправно поведение не е налице пречка при условията на договор за превоз да се
търси обезщетение за вредите по правилата на деликта. Моли въззивната жалба да бъде
отхвърлена. Претендира направените във въззивното производство разноски.
Третото лице-помагач на страна на ответника – въззивник в настоящото
производство – ЗК „Л.И.“ АД не е заявило становището си по подадената въззивна
жалба.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема следното:
Производството по гр.д. № 73987/2019 г. по описа на СРС, 29 състав е
образувано по искова молба, подадена от А. В. Ю., с която е предявен иск с правно
основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите против
“МТК Г.“ ООД.
Ищцата твърди, че на 13.09.2019 г. около 10.05 часа се качила в автобус с рег. №
СВ 4755 МР, изпълняващ курс по линия № 90 с маршрут АП Малашевци – гр. Бухово,
на спирка „Бл. 4, ж.к. Сухата река“, в посока гр. Бухово. Автобусът се движел в крайна
лява лента по бул. „Ботевградско шосе“, като по време на движението си между спирка
„бл. 6“, ж.к Сухата река и спирка ул. „Витиня“, автобусът рязко преминавал от лента в
лентата, без да има конкретна причина. Малко преди спирка на ул. „Витиня“,
шофьорът направил рязка маневра и ищцата изхвърчала от седалката, като се ударила в
отсрещната седалка и паднала на пътеката между двете седалки, удряйки се на
издатината върху предната дясна гума в областта на десния бъбрек. Била прегледана в
УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, където й бил направен рентген, ехография и
изследване на урина. Имала силни болки в гърба вдясно, таза и в областта на десния
бъбрек. Твърди, че на 24.09.2019 г. посетила офталмолог, тъй като получила
2
помътняване на двете очи след падането. Било установено отлепване на стъкловидното
тяло на ретината. След случилото се, освен болките, изпитвала и страх да се вози в
рейс. Изпитвала затруднения в обичайните си действия. Оценява причинените й вреди
на 2900 лева. Моли ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 2900 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
датата на увреждането до окончателното плащане, както и направените разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който „МТК Г.“
ООД оспорва предявения иск, като заявява, че оспорва, че ищцата е претърпяла
описаните в исковата молба вреди, в резултат на контузии, получени в автобуса,
използван от дружеството. Оспорва твърдението на ищцата, че контузията на очите е
свързана с инцидента, тъй като увреждането било установено на 24.09.2019 г. – 11 дни
по-късно. Твърди, че описаният в исковата молба инцидент не се е случил, тъй като
нито един друг пътник не е сигнализирал шофьора за това. При условията на
евентуалност, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат като
твърди, че ищцата не се е държала за ръкохватките на автобуса и съответно не е взела
мерки за своята безопасност. Оспорва размера на претендираното обезщетение. Моли
предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира направените разноски.
С Определение № 20261899/26.11.2020 г. като трето лице помагач на страната на
ответника е конституирана ЗК „Л.И.“ АД, което в становището си по исковата молба
заявява, че я оспорва, като оспорва всички твърдения на ищцата относно настъпването
на ПТП, както и оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди.
В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля Л.З.В. и К.О.К., В.В.Н., както и е прието заключение на
комплексна медицинска и автотехническа експертиза.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е
неоснователна.
Предмет на първоинстанционното производство е иск с правно основание чл. 49
във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите. Правната квалификация на
предявения иск следва да бъде определена въз основа на твърденията, въведени с
исковата молба. При твърдения, че увреждането е в пряка причинна връзка с пълното
неизпълнение, лошото или неточно изпълнение на задължения по договор, то и
отговорността, вкл. и обезщетението за изправната страна са следствие на договорно
3
правоотношение, но когато ищецът твърди, че увреждането, настъпило в резултат на
неизпълнение на общото задължение на всички към всички, произтичащо от закона, да
не се вреди другиму, тогава отговорността е деликтна. (Решение № 462/11.04.2015 г. по
гр.д. № 1474/2015 г. по описа на ВКС, IVГО). Фактите, на които ищецът основава
искането си за заплащане на обезщетение са свързани с неизпълнение на задължения
от водача на автобус, осъществяващ обществен превоз по Закона за движението по
пътищата, а не такива по договор за превоз, като отговорността на ответника е
ангажирана именно като възложител на работата – превоз на пътници, а не като
отговорност по договор за превоз. По изложените съображения, като е разгледал иск
за вреди от непозволено увреждане, първоинстанционният съд, не е постановил
недопустимо решение, а се е произнесъл по въведените от ищеца факти и съответно е
разгледал предявения иск с правно основание чл. 49, във връзка с чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите.
Неоснователен е и доводът на въззивника, че решението е неправилно, тъй като
не е налице виновно поведение на водача на автобуса, в резултатна което е настъпило
травматичното увреждане на ищцата. От събраните по делото доказателства,
включително и от събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Л.В. и
В.Н. и приетата въз основа на събраните по делото доказателства заключение на
комплексна медицинска и автотехническа експертиза се установява, че процесният
автобус се е движел със скорост от около 35-50 км.ч. като се движел в средната лента,
после минавал вляво. Преди спирката на ул. „Витиня“ автобусът, както се движел в
лявата лента, рядко завил към спирката вдясно. В показанията си свидетелят Н. – водач
на процесния автобус е заявил, че при пресичане на кръстовището на ул. Витиня и
Ботевградско шосе внезапно излязъл автомобил, който е наложил завой рязко наляво и
после веднага надясно и след тази маневра жената паднала от седалката.
Съгласно разпоредбата на чл. 132, т. 2 от Закона за движение по пътищата при
превозване на пътници водачът е длъжен преди потегляне и по време на движение да
осигури всички условия за безопасното им превозване. Това задължение включва и
задължението на водача на превозното средство по чл. 24 и 25 от закона, а именно, че
водачът не трябва да намалява скоростта рязко, освен ако това е необходимо за
предотвратяване на пътнотранспортно произшествие, както и преди да предприеме,
каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе
от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна
лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай
него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение. Именно тези свои задължения е нарушил водачът Н.. Въззивният
4
съд приема, че по делото не се установява, че са били налице основания да се
предприеме внезапно спиране за предотвратяване на ПТП, тъй като по делото не са
ангажирани други доказателства освен тези на виновния водач и те не следва да се
кредитират с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК. Предвид на изложеното, правилен
е изводът на първоинстанционният съд, че е налице противоправно поведение на
водача на процесния автобус, в резултат на което е настъпило увреждане на ищцата.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с
тези на Софийски районен съд, 29 състав, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено изцяло.
Съгласно чл. 78, ал. 3 във връзка с чл. 8 от ГПК въззивникът следва да бъде
осъден за заплати на въззиваемия сумата от 380 лева, представляваща платено
адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20186857/16.09.2021 г. по гр.д. № 73487/2019 г.
по описа на СРС, 29 състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 от ГПК „МТК Г.“ ООД,
ЕИК – ****, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул.
„****, ет. 1 да заплати на А. В. Ю., ЕГН-**********, гр. София, ул. **** сумата от 380
лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на въззивника – ЗК „Л.И.“ АД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5