№ 2897
гр. София, 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20231110168792 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД срещу И. П. И. за сумата от 1579,26 лева – цена за доставена топлинна енергия до имот на
адрес : гр. София, ул. „П*“ № ** аб. № 367427, за периода м.05.2020г. – м.04.2022г., ведно със
законната лихва от 06.07.2023г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение) до окончателното плащане, сумата от 181,99 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху последната главница за периода 15.09.2021г. – 22.06.2023г., сумата от 37,58
лева – цена за доставена услуга дялово разпределение за периода м.05.2020г. – м.04.2022г., вкл.,
ведно със законната лихва от 06.07.2023г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение) до окончателното плащане и сумата от 7,97 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху последната главница за периода 16.07.2020г. – 22.06.2023г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 37960/2023г. на СРС, 64 -ти
състав.
Ищецът твърди, че ответницата е клиент на доставена топлинна енергия за посочения имот
и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението на топлинна
енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по системата
на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „Бруната“ ООД. Консумираната
топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за
сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните уреди. Било налице
неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане на цена за доставена
топлинна енергия и задължения за извършено дялово разпределение.
Ответницата е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва
исковете. Оспорва качеството си на собственик или ползвател на процесния имот, в която връзка
възразява и за наличието на договорно правоотношение между страните. Претенцията по чл.86,
ал.1 ЗЗД оспорва с довод, че не е получавала покана за плащане на процесните задължения, поради
което не е изпаднала в забава за плащане на главния дълг. Оспорва легитимацията на ищеца
относно претенцията за цена за услуга дялово разпределение, след като се твърди, че дяловото
разпределение не е извършвано от ищцовото дружество. Прави възражение за погасяване на
1
процесните задължения по давност.
Третото лице – помагач, привлечено от ищеца – „Далсия“ ООД (предишно наименование
„Бруната“), не е взело становище по предявените искове.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху посочената главница :
В тежест на ищеца е да докаже, че ответницата е собственик или носител на вещно право на
ползване върху процесния имот или на друго основание е сключила договор за доставка на ТЕ с
ищеца, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в процесния имот и
стойността на доставената ТЕ.
По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за
битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и
всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване,
е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно
решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.
В приетия като доказателство по делото списък на потребителите на топлинна енергия в сграда
на адрес : ул. „П*“ № 44 е включено името на ответницата като собственик на апартамент № 1, на
ет.1 с отопляема кубатура от 90,47 кв.м., както и като собственик на апартамент № 3, на ет.3 с
отопляема кубатура от 143,18 кв.м., като в списъка е положен подпис от страна на ответницата. В
приетите като доказателства и неоспорени формуляри за отчет на уредите, представени от третото
лице – помагач (л.98), се установява, че на адрес : гр. София, ул. „П*“ № 44, ап.3 (таван), аб. №
367427 е извършен отчет на водомер на 10.06.2021г. и на 03.06.2022г. Формулярите за отчет
съдържат подпис на ответницата в качеството й на клиент на ТЕ. При тези доказателства съдът
приема, че ответницата извънсъдебно е признала, че е собственик на процесния топлоснадбен
имот, представляващ ап. № 3 на тавански етаж на ул. „П*“ № 44, което извънсъдебно признание не
се опровергава от останалите събрани по делото доказателства (арг. чл.175 ГПК).
С оглед горното ответницата има качеството на клиенти на топлинна енергия за битови нужди
за процесния имот - арг. чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ. Без значение е дали в случая
топлоснабденият имот – таван, е самостоятелен обект на правото на собственост, защото дори и да
се касае за принадлежност към жилище, то доколкото процесното помещение е топлоснабдено (за
което няма спор), собственикът му се явява клиент на ТЕ за битови нужди и е задължен за цената
да доставената в имота топлинна енергия. Предвид изложеното страните са обвързани от
облигационно правоотношение с източник договор за продажба на топлинна енергия до процесния
имот, която се извършва при публично известни Общи условия на топлопреносното предприятие за
продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са
действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
По делото не е спорно предвид молба от ответницата от 09.08.2024г. (л.88 от делото), че в
имота през процесния период е доставена топлинна енергия на претендираната стойност.
Плащане на задълженията не се твърдят и не се установяват.
През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен
да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните
задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава
клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.
2
От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в
който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Предвид обстоятелството, че общата фактура за всеки отчетен период през процесния
период е издадена на 31 – ви юли за съответната година след приключване на отоплителния сезон,
то за процесния период клиентът на ТЕ е изпаднал в забава за плащане на задълженията за цена за
топлиннна енергия. Определен от съда на основание чл.162 ГПК, размерът на обезщетението за
забава в размер на законната лихва през процесния период върху главницата възлиза на
претендираната сума.
По възражението за погасителна давност:
Задълженията за заплащане за цената на потребена топлоенергия са периодични плащания
по смисъла на чл.111, б. “в” ЗЗД, поради което по отношение на тях е приложим тригодишният
давностен срок (в този смисъл Тълкувателно решение № 3/2011г. по тълк.д.№ 3/2011г., ОСГТК на
ВКС). Давността започва да тече от настъпване на изискуемостта на вземането – чл.114, ал.1 ЗЗД, а
ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало – чл.114, ал.2 ЗЗД. За процесния период са действали Общи
условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, и съгласно уговорения срок за
плащане на задълженията, следва, че изискуемостта на вземането за цена за топлинна енергия
възниква след изтичане на 45 дни, считано от края на месеца, за който се отнася плащането, от
който момент започва да тече и погасителната давност – арг. чл.114, ал.1 ЗЗД.
Следва да се отбележи, че издаването на фактура по чл.32, ал.3 ОУ за целия отчетен период,
в която се отразява окончателният размер на дължимите през отчетния период суми въз основа на
прилаганата система на плащане - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ, няма отношение към началния момент на
погасителната давност, защото е уговорено цената за доставка на ТЕ да се дължи месечно - чл.32
ОУ, а не за отчетен период.
Делото е заведено с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение (чл.422,
ал.1 ГПК) на 06.07.2023г. Изискуемостта на най – старото претендираното вземане – това за
м.05.2020г., настъпва на 15.07.2020г. При това делото е заведено преди изтичане на 3 – годишния
давностен срок, считано от датата на настъпване на изискуемостта на най - старото вземане. От
това следва, че вземането за цена за топлинна енергия през процесния период не е погасено по
давност.
От горното следва, че искът за главното вземане следва да се уважи в предявения размер,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато
искът се счита предявен (чл.422, ал.1 ГПК) до окончателното плащане. Искът за акцесорното
вземане следва да се уважи изцяло.
По исковете за цена за услугата дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху нея:
Съгласно чл.22, ал.2 ОУ клиентът на топлинна енергия за битови нужди е задължен спрямо
ищеца за цената за услугата дялово разпределение. В случая дяловото разпределение е извършено
от лице по чл.139а ЗЕ – третото лице – помагач „Бруната“ ООД.
Дяловото разпределение е система, по която се извършва разпределението на топлинна
енергия в сгради в режим на етажна собственост – чл.139, ал.1 ЗЕ. Дяловото разпределение се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно
или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ – чл.139, ал.2 ЗЕ. Право
на етажните собственици е да изберат регистрирано лице по чл.139, ал.1 ЗЕ (чл.139б, ал.1 ЗЕ), с
което впоследствие топлопреносното предприятие сключва договор за извършване на дялово
разпределение – чл.139в, ал.1 ЗЕ. В последния договор се уговаря топлопреносното предприятие да
плати на лицето, извършващо дяловото разпределение, цената за дяловото разпределение на ТЕ в
сградата – чл.139в, ал.2, т.4 ЗЕ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие или доставчикът на ТЕ, които
извършват продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, възлагат извършването
на дяловото разпределение, без което не може да се определи цената на ТЕ за имоти в сгради в
3
режим на етажна собственост, на лице, регистрирано по чл.139а, ал.1 ЗЕ, избрано от етажните
собственици. За извършване на тази дейност топлопреносното предприятие дължи цената за
услугата дялово разпределение на лицето, извършващо услугата, като от своя страна въз основа на
договора за доставка на ТЕ за битови нужди топлопреносното предприятие събира тази цена от
клиентите на ТЕ за битови нужди – етажни собственици. В конкретния случай съгласно
постигнатите договорености цената за услугата дялово разпределение се дължи от клиентите на ТЕ
на топлопреносното предприятие. Ето защо не се касае за предявяване на чужди права пред съд, а
за търсене на изпълнение на задължение, следващо от договорните отношения между страните.
По делото от страна на ищеца, който носи тежестта да докаже претенцията си, не са
ангажирани доказателства относно цената на посочените компоненти, които формират цената на
услугата дялово разпределение. При това на основание чл.162 ГПК съдът счита, че цената за
услугата дялово разпределение за процесния период възлиза на претендираната сума. Погасено по
давност при приложение на тригодишния давностен срок по чл.111, б.“в“ ЗЗД е вземането за цена за
услуга дялово разпределение за периода м.05.2020г. – м.06.2020г., вкл. Непогасеното по давност
вземане за цена за топлинна енергия за периода м.07.2020г. – м.04.2022г., вкл. възлиза на сумата от
34,31 лева, определено от съда на основание чл.162 ГПК.
По делото не се доказа уговорен срок за плащане на цената за дялово разпределение,
доколкото клаузата на чл.36, ал.2 ОУ препраща към правила, определени от ищеца, които не бяха
представени по делото. Няма данни (нито твърдения) клиентът на ТЕ да е бил канен да плати
сумата за дялово разпределение преди завеждане на делото - арг.чл.84, ал.2 ЗЗД. Поради това не се
доказа клиентът на ТЕ да е изпаднал в забава за плащането на цената за дялово разпределение
преди завеждане на делото.
Предвид горното искът за главното вземане следва да се уважи до размер от 34,31 лева за
периода м.07.2020г. – м.04.2022г., вкл., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, когато искът се счита предявен (чл.422, ал.1 ГПК) до
окончателното плащане и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер и за остатъка от
периода. Искът за акцесорното вземане следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на делото право на разноски има ищеца съразмерно с уважената част от
исковете. От общо направени разноски за настоящото производство от 125 лева (държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер от 100 лева съгласно
чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.25, ал.1 НЗПП) на ищеца съразмерно се следва сумата от 124,22 лева. За
заповедното производство от разноски в пълен размер от 75 лева (държавна такса от 25 лева и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 50 лева) на ищеца съразмерно се следва
сумата от 74,53 лева.
На адв. И., предоставил безплатна правна помощ на ответницата за настоящото производство,
видно от представения договор за правна защита и съдействие, на основание чл.38, ал.2 ЗА се
следва адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете или при пълен
размер на възнаграждението от 480,68 лева (чл.7, ал.2, т.2 НВАР) следва да се присъди сумата от
2,99 лева.
На адв. Красимира Билева, предоставила безплатна правна помощ на ответницата в
заповедното производство, видно от представения договор за правна защита и съдействие, на
основание чл.38, ал.2 ЗА се следва адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от
исковете или при пълен размер на възнаграждението от 200 лева (чл.6, ал.1, т.2, вр. пар.1 ДР на
НВАР) следва да се присъди сумата от 1,24 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че И. П. И., ЕГН
**********, съдебен адрес : гр. София, ул. „Гугулят“ № 31, офис - партер – адв. И., дължи на
4
“Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.
“Ястребец” № 23 Б, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 1579,26
лева – цена за доставена топлинна енергия до имот на адрес : гр. София, ул. „П*“ № ** аб. №
367427, за периода м.05.2020г. – м.04.2022г., ведно със законната лихва от 06.07.2023г. (дата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, сумата от
181,99 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за
периода 15.09.2021г. – 22.06.2023г., сумата от 34,31 лева - цена за доставена услуга дялово
разпределение за периода м.07.2020г. – м.04.2022г., вкл., ведно със законната лихва от 06.07.2023г.
(дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за цена за услуга дялово разпределение за разликата до пълния предявен
размер от 37,58 лева и за периода м.05.2020г. – м.06.2020г., вкл. и изцяло иска за сумата от 7,97 лева
– обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за услуга дялово разпределение за
период на забавата 16.07.2020г. – 22.06.2023г.
ОСЪЖДА И. П. И., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ул. „Гугулят“ № 31, офис -
партер – адв. И., да плати на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 124,22
лева – разноски за настоящото производство и сумата от 74,53 лева – разноски за заповедното
производство.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, да плати на адв. Н. И. И., ЕГН **********, адрес на
упражняване на дейността : гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, ет.1, на основание чл.38, ал.2 ЗА
сумата от 2,99 лева – адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, да плати на адв. Красимира Игнатова Билева, ЕГН
**********, адрес на упражняване на дейността : гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, ет.1, на
основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 1,24 лева – адвокатско възнаграждение за заповедното
производство.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка :
IBAN : BG48SOMB 9130 1011 2533 02, BIC : SOMBBGSF, „Общинска банка” АД, ФЦ „Красно
село”.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца -
„Далсия“ ООД, ЕИК *********, с адрес за призоваване: гр. София, бул. „Братя Бъкстон“ № 85.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5