Определение по дело №428/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 29 от 25.02.2010 г., постановено по гр.д.№ 243/2005 г., Момчилградският районен съд е отхвърлил предявения от М. С. Ю. от гр. Момчилград иск против Ю. М. М. от Г. с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата в размер на 4 000 лева, представляваща имуществени вреди, като недопустим и е осъдил М. С. Ю. да заплати на Ю. М. М. направените о делото разноски в размер на 300 лева.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът М. С. Ю., който го обжалва в срок. Счита, че решението е необосновано, немотивирано и в противоречие със събраните по делото доказателства. Неоснователен бил извода на съда за изтекла давност за предявяване на иска. Твърди, че давностния срок е започнал да тече с откриването на дееца, което станало от негова страна през октомври 2000 г. Счита също, че не следва да бъдат присъдени разноски на ответника, тъй като същия не бил представил задължителния списък за разноските съгласно чл.80 от ГПК. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявения иск, като претендира разноски. Алтернативно прави искане за отмяна на решението в частта за разноските.

Въззиваемият Ю. М. М. не се явява, не се представлява и не взима становище по жалбата.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено следното:

По делото е предявен иск /видно от направеното пред въззивната инстанция уточняване и конкретизиране/ от М. С. Ю. против Ю. М. М., с правно основание чл.45 от ЗЗД, за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 4 000 лева, от които 3 000 лева – пропуснати ползи от плодовете на шест броя петгодишни плодни дръвчета – праскови, за период от 6 години, считано от 2000 г. до 2005 г., по 500 кг. среден добив, 600 лева – имуществени вреди от изсичането им, или по 100 лева на дърво и 400 лева-имуществени вреди от отнемането на 150 метра оградна мрежа. Твърденията на ищеца са, че през октомври 2000 г. разбрал, че ответника през пролетта на 1999 г. изсякъл и унищожил шест броя петгодишни плодни дръвчета – праскови, негова собственост, засадени в дворното му място, представляващо УПИ ІІ, пл.№ 514, кв.85 в Г., както и че ответникът отнел, премахнал, 150 метра негова оградна мрежа.

От представения по делото като доказателство нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 250, том ІІ, дело № 681/1997 г. по описа на районен съдия при Момчилградския районен съд се установява, че на 29.12.1997 г. ответникът Ю. М. М. /въззиваем в това производство/ е придобил чрез покупка собствеността върху дворно място от 480 кв.м., представляващо имот с пл.№ 517, кв.85 по плана на Г., ведно с построената върху него едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 72 кв.м.

От представеното пред първоинстанционния съд заверено копие от искова молба се установява, че Ю. М. М. е предявил срещу М. С. Ю. ревандикационен иск за собственост на поземлен имот № 517, кв.85 по плана на Г..

При така събраните по делото доказателства предявения иск за непозволено увреждане, с правно основание чл.45 от ЗЗД, за заплащане на имуществени вреди общо в размер на 4 000 лева, от които 3 000 лева – пропуснати ползи от плодовете на шест броя петгодишни плодни дръвчета – праскови, за период от 6 години, считано от 2000 г. до 2005 г., 600 лева – имуществени вреди от изсичането им, и 400 лева-имуществени вреди от отнемането на 150 метра оградна мрежа, е недоказан и като такъв неоснователен. Съгласно чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В тази връзка, по делото не са представени каквито и да са доказателства както в подкрепа на твърденията, че ищецът М. С. Ю. е притежавал шест броя петгодишни плодни дръвчета – праскови и 150 метра оградна мрежа, така и такива, установяващи, че ответникът Ю. М. М. е изсякъл същите и отнел претендираните 150 метра оградна мрежа. Що се касае до назначената по делото съдебно – оценителна експертиза, същата установява единствено стойността на дръвчета овощен вид праскови и стойността на реколтата от тях, но не установява наличието на такива, още по – малко изсичането им от ответника. Напротив, в съдебно заседание вещото лице заявява, че на място дори няма остатък от тези насаждения.

Предвид изложеното предявения иск е недоказан и като такъв неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Ето защо, като го е отхвърлил, макар и по съображения, различни от изложените, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което като такова следва да бъде оставено в сила.

Довода на въззивника, че с обжалваното решение неправилно бил осъден да заплати разноски по делото на ответника, тъй като последният не бил представил списък на разноските по чл.80 от ГПК, е несъстоятелен. Очевидно въззивникът не е съобразил обстоятелството, че делото е образувано на 20.07.2005 г. и съгласно §2, ал.1 от ПЗР на ГПК делото се разглежда по реда на отменения ГПК, който не изисква представяне от страната на списък на разноските.

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 29 от 25.02.2010 г., постановено по гр.д. № 243/ 2005 година по описа на Момчилградския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на страните.

Председател: Членове: 1. 2.