РЕШЕНИЕ
гр.София,14.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на осми октомври през две хиляди и осемнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
Мл.с.АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
при секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 2254 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 09.06.2017 г. по
гр.д. №60482/15 г., СРС, ГО, 90 с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
ответниците П. Т.Т.-Ч. с ЕГН ********** и С.Н.Ч. с ЕГН ***********, че в полза
на „Т.С.” ЕАД със седалище и адрес на управление:*** и ЕИК ********, съществува
ЧАСТ от вземането предмет на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 22.07.1015г. издадена по ч.гр.д.№42075/2015г.,
съгласно описа на Софийския районен съд, в общ размер на 4978,10 лв.,
от които 4384,15 лв. —продажна цена на доставена и незаплатена
топлинна енергия за имот с аб. № 028403, находящ се в гр.София, ж.к.********ап.А,
за периода от месец ноември на 2012 г. до месец април 2014 г. включително,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.07.2015г. до
окончателното изплащане на задължението, и мораторна лихва за периода от
31.12.2012г. до 26.06.2015г. в размер на 593,95 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.С.” ЕАД със седалище и адрес
на управление:*** и ЕИК ******** срещу ответниците П.Т.-Ч. с ЕГН **********
и С.Н.Ч. с ЕГН ******.16265, обективно и кумулативно съединени искове с правни
основания чл.422, ал1 ГПК във вр. с чл 150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, относно
признаването за установено, че ответниците дължат солидарно на ищцовото
дружество вземането, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 22.07.1015г. издадена по ч.гр.д.№42075/2015г., съгласно описа на
Софийския районен съд, в ЧАСТТА им, относно претенцията от над
4384,15 лв. до 4451,47 лв. -продажна цена на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за имот с аб. № 028403, находящ се в гр.София,
ж.к.********ап.А, за периода от месец ноември на 2012 г. до месец април 2014г.
включително, ведно със законната лихва върху разликата от над 4384,15 лв. до
4451,47 лв., считано от 17.07.2015г. до окончателното изплащане
на задължението, и за мораторна лихва за периода от 31.12.2012г. до
26.06.2015г. в размера от над 593,95 лв. до 705,95 лв.
ОСЪЖДА П.Т.-Ч. с ЕГН ********** и С. Н.
Ч.
с ЕГН*********** да заплатят на„Т.С.” ЕАД със седалище и адрес на управление:*** и ЕИК******** сумата 796.23 лв.представляващи
разноски по делото, от които от които
120,57 лв. за довнесена държавна
такса,96,52 лв.
юрисконсултско възнаграждение по реда
на чл.78 ал.8 ГПК/редакция 24.01.2017 г. във вр.с чл.37 ЗПП,чл.25 от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ и 579,14 лв.за внесени депозити за
вещите лица,съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА П.Т.-Ч.
с ЕГН ********** и С. Н.Ч. с
ЕГН*********** да заплатят на„Т.С.” ЕАД със седалище и адрес на
управление:*** и ЕИК ********,
сумата от 147,83 лв., представляваща разноски по делото в заповедното производство по ч.гр.д.№42075/2015г., съгласно описа на
СРС, от които 99,56 лв. за внесена държавна такса и 48,26 лв.- юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 ГПК /редакция от
24.01.2017г./ във вр. с чл.37, ал.1 ЗПП във вр. с чл.26 от НАРЕДБА за заплащането
на правната помощ.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответницата.Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно , незаконосъобразно , в
противоречие с процесуалния закон.Не й е указано с доклада ,че не сочи
доказателства,че не ползва енергията,че е разведена с ответника и той ползва
имота.Пред възивната инстанция установява,че е разведена от 19.03.2013 г.Излага съображения,че не е информирана за
закъсненията за плащане.Съдебните експертизи били изготвени на база документи
,изходящи от ищеца.
Иска се от настоящата инстанция да отмени
решението и вместо това да постанови друго, с което приеме недължимост на сумите. С въззивната жалба не се претендират разноски.
По въззивната
жалба не е постъпил отговор.
Третото лице-помагач не взема становище по
жалбата.
Съдът, след като обсъди по
реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежни страни и е процесуално допустима.
Предявен е иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Т.С." ЕАД е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответниците за претендираните суми. След постъпило възражение по
реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск за вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е доставил на ответниците топлинна енергия по силата на общи условия, приети на
основание Закона за енергетиката, че ответниците са ползвали
енергията, като за процесния период не са
заплатили дължимата цена. Моли съда да установи вземането
така, както е
предявено в заповедното
производство.
Ответниците оспорват исковете по основание
и размер.
Третото лице помагач на страната на ищеца
не оспорва исковете.
Установеният размер на претендираните вземания се установява не на база
воденото счетоводство на ищеца и представените от него частни документи,а и въз
основа на изводите,направени в заключенията на вещите лица.
Ответницата-въззивник не е уведомявана за издадените фактури,но съобразно
ОУ,действащи при ищеца задължението за ползвана ТЕ е дължимо в 30-дневен срок
от изтичане на периода ,за който се отнасят.След изтичане на този срок
потребителят изпада в забава.
Съобразно ТР 2/2018 г.по т.д.2 /17на ОСГК на ВКС бившите съпрузи като
съсобственници дължат цената на доставената ТЕ, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на ТЕ за битови нужди за същия имот.Когато ползващият
бивш съпруг сключи писмен договор при
публично известни ОУ с топлопреносното предприятие ,например с откриване на
индивидуална партида при последното за целия имот , той става клиент на ТЕ ,освен
за своята идеална част от имота ,и за другата притежавана от другия бивш съпруг идеална част,поради което ще
дължи цената на ТЕ за цялото жилище.Ако такъв договор не бъде сключен ,двамата
бивши съпрузи дължат цената на
доставената ТЕ, съобразно дяловете си,независимо ,че ползването на топлоснабденото
жилище е предоставено със съдеблно решение на единия съпруг.
В
конкретния случай няма данни ответникът да е заявил пред топлопреносното
предприятие ,че желае откриване на индивидуална партида за целия имот.При това
положение страните остават солидарно задължени за периода до прекратяване на
брака-19.03.2013 г.,а след този период сумите ще се дължат разделно.
За
периода от ноември 2012 г.до 19.03.2013 г. ответниците ще дължат солидарно
сумата 2 177.30 лв.главница и 171.10 лв. мораторна лихва,а за периода от
19.03.2013 г. до април 2014 г. всеки от тях ще дължи по 1 103.43 лв.главница и 211.43
лв.мораторна лихва
Решението следва да се отмени в
частта,с която за ответниците е признато за установено,че дължат солидарно сумата 2 206.85 лв.за
ползвана топлоенергия за периода от
19.03.2013 г. до април 2014 г. и мораторна лихва в размер на 422.85 лв.като се
признае за установено,че дължат тези
суми.
По делото е постъпила частна жалба от ищеца срещу определение от 24.10.2017 г.по чл.248 ГПК.
С нея
се твърди,че определнието е неправилно.С решението си съдът в исковото
производство не се произнесъл за разноските в
производството.Поискали допълване,поради което не било нужно да се
представя списък с разноски.
Моли
да се отмени определението и да се присъдят разноски в исковото и заповедното
производство.
Ответникът
по жалбата я оспорва.
Съдът
намира,че жалбата е неоснователна.
С
решението си съдът в иското производство се е произнесъл по разноските в
заповедното и исково производство.
Ищецът
е подал молба за изменение на решението в частта за разноските като в нея
твърди,че разноските за юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство следва да се определят към
момента на постановяване на заповедта,а не към момента на приключване на
съдебното дирене.
Молбата на ищеца е искане за изменение на решението в частта за
разноските,а не за неговото допълване.Съдът се е произнесъл за дължимите разноски
и не е налице пропуск в този смисъл.
Правилно
съдът е оставил молбата без разглеждане
,тъй като страната не е представила списък с разноски,съобразно чл.80 ГПК.
Жалбата е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение от 14.10.2016 г. по гр.д. №37355/13 г., СРС, ГО, 30 с-в в частта с която се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
ответниците П. Т.Т.-Ч. с ЕГН ********** и С.Н.Ч. с ЕГН ***********, че в полза
на „Т.С.” ЕАД със седалище и адрес на управление:*** и ЕИК ********, съществува
ЧАСТ от вземането предмет на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 22.07.1015г. издадена по ч.гр.д.№42075/2015г.,
съгласно описа на Софийския районен съд,за содидарно
заплащане на горницата над сумата 2177.30 лв.до сумата
4384.15 лв. —продажна цена на доставена и незаплатена топлинна
енергия за имот с аб. № 028403, находящ се в гр.София, ж.к.********ап.А, за
периода от 19.03.2013 г.до месец април 2014 г. включително, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 17.07.2015г. до окончателното
изплащане на задължението, и мораторна лихва за периода от 31.12.2012г. до
26.06.2015г. в размер на горницата
над 171.10 лв. до сумата 593,95 лв. като вместо това
Постановява :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
ответниците П. Т.Т.-Ч. с ЕГН ********** и С.Н.Ч. с ЕГН ***********, че в полза
на „Т.С.” ЕАД със седалище и адрес на управление:*** и ЕИК ********, съществува
ЧАСТ от вземането предмет на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 22.07.1015г. издадена по ч.гр.д.№42075/2015г.,
съгласно описа на Софийския районен съд,за разделно
заплащане на горницата над сумата
2177.30 лв.до сумата 4384.15 лв. —продажна цена на доставена и
незаплатена топлинна енергия за имот с аб. № 028403, находящ се в гр.София,
ж.к.********ап.А, за периода от
19.03.2013 г.до месец април 2014 г. включително, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 17.07.2015г. до окончателното изплащане на
задължението, и разделно заплащане на мораторна лихва за периода от 31.12.2012г.
до 26.06.2015г. в размер на горницата над 171.10 лв. до сумата
593,95 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 24.10.2017 г.по
чл.248 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи: на обжалване.
ПРЕДСЕД АТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.