Р Е Ш Е Н И Е
№...............
гр. София, 20.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, втори състав,
в публично съдебно заседание на девети ноември
през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
Дора Михайлова
при
участието на секретар Даниела Ангелова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 499 по описа за 2017
г., и за да се произнесе, взе предвид следното.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди /ЗОДОВ/ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
Ищецът Й.Д.П. твърди,
че на 27.12.2014 г.
бил привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 3 134/2014
г. по описа на V РУ – СДВР, пр. пр. № 47 497/2014
г. по описа на СРП, за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК. След извършеното разследване
образуваното наказателно производство било прекратено с постановление от 11.12.2016
г. на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК – деянието не съставлява
престъпление.
Сочи се, че в рамките на
образуваното наказателно производство ищецът претърпял неимуществени вреди за
периода от 27.12.2014 г. (привличането в качеството на обвиняем) до датата на прекратяване на
наказателното производство, изразяващи се в притеснения, стрес, влошаване на
здравословното му състояние - поява на ново заболяване – аневризма в мозъка, затруднения
в лечението на диабет, от който страдал, намаляване на работоспособността му,
затруднения при полагане на грижите за домакинството на семейството, тъй като
от 30.12.2014 г. до 24.08.2015 г. по отношение на ищеца била изпълнявана мярка
за неотклонение „домашен арест”.
С оглед изложеното моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от
30 000. 00 лева – обезщетение за неимуществени вреди от незаконното
обвинение, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на влизане в
сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство срещу
него до окончателното изплащане на дълга. Претендират се и разноските по
производството.
Ответникът П. Н. Р Б. е депозирал отговор, с който се
оспорва претенцията на ищеца и се прави искане за нейното отхвърляне.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК намира за
установено от фактическа страна следното.
На 27.12.2014 г. било образувано досъдебно производство № 3 134/2014 г. по описа на V РУ – СДВР, пр. пр. № 47 497/2014
г. по описа на СРП, при условията на чл. 212, ал. 2, вр. чл. 161, ал. 2 НПК
срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, вр.
чл. 18, ал. 1 НК.
С постановление от 27.12.2014 г. на разследващ полицай при V РУ– СДВР по ДП № 3 134/2014 г. по описа на V РУ – СДВР, пр. пр. № 47 497/2014 г. по описа на СРП,
Й.Д.П. бил привлечен в
качеството на обвиняем за това, че на 26.12.2014 г., около 23.50 часа, в гр. С., кв. „Ч.”, в землището (нива, засята с пшеница), в съучастие като извършител с Р. С. И., ЕГН: **********, Д.С. И., ЕГН: **********, Ш. Д. А., ЕГН: **********, и неустановени
по делото лица е направил отпит да отнеме чужди движими вещи – електрически
кабел от владението на арендатора Н. Г. К., собственост на „БТК” ЕАД, без
негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
останало недовършено поради независещи от дееца причини – престъпление по чл.
194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК.
С постановление на прокурор от
СРП от 27.12.2014 г. ищецът е бил задържан за срок от
72 часа, считано от 27.12.2014 г., когато поради влошено състояние на здравето
за едно денонощие е бил настанен в болнично заведение. С определение от 30.12.2014
г., постановено по н. ч. д. № 23 960/2014 г. по описа на СРС, НО, 94
състав, влязло в сила на 13.01.2015 г., по отношение на Й.Д.П. е била взета
мярка за неотклонение „домашен арест”, изпълнима на адрес: гр. Е. П., ул. „Ч. В.” № ...
С постановление от 22.06.2015 г. на разследващ полицай при V РУ– СДВР по ДП № 3 134/2014 г. по описа на V РУ – СДВР, пр. пр. № 47 497/2014 г. по описа на СРП,
Й.Д.П. бил привлечен в
качеството на обвиняем за това, че за времето от около 22.30 часа до около 23.50 часа на 26.12.2014
г. в гр. С., в
землището на кв. „Ч.”, масив …, м. „А.”, в съучастие като извършител с Ш. Д. А. (съизвършител), Д.С. И. (съизвършител), Р. С. И. (съизвършител), С. Ф. М. (съизвършител) и неустановени по делото лица (съизвършители) чрез използване на техническо
средство (лопати), направил отпит да отнеме чужди
движими вещи – 15 м кабел, тип ТЗБП 37х4х1.2, с тегло 25.14 кг, на стойност
135. 00 лева, от владението на арендатора на масив …Н. Г. К., собственост на ЗПК „Г.”, без негово съгласие и с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено
поради независещи от дееца причини – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК.
С постановления от 20.01.2015 г.,
06.02.2015 г., 16.02.2015 г., 22.05.2015 г. и 28.07.2015 г. на прокурор при
СРП, постановени по ДП № 3 134/2014 г. по описа на V РУ – СДВР, пр. пр. № 47 497/2014 г. по описа на СРП,
на Й.Д.П. е било разрешено на 22.01.2015 г. за времето от 07.00 часа до 20.30
часа, за периода от 06.02.2015 г. до 16.02.2015 г. за времето от 07.00 часа до
20.30 часа, за периода от 17.02.2015 г. до 28.02.2015 г. за времето от 07.00
часа до 20.30 часа, както и за периода от 23.05.2015 г. до 10.06.2015 г. за
времето от 08.30 часа до 21.30 часа, както и за периода от 03.08.2015 г. до
18.08.2015 г. за времето от 09.30 часа до 23.30 часа, както и за периода от
20.08.2015 г. до 28.08.2015 г. за времето от 09.30 часа до 22.30 часа, да
посети различни болнични заведения за извършване на медицински прегледи,
изследвания и назначаване на лечение.
С постановление от 24.08.2015 г.
на прокурор при СРП, постановено по ДП № 3 134/2014 г. по описа на V РУ – СДВР, пр. пр. № 47 497/2014
г. по описа на СРП, взетата по отношение на Й.Д.П. мярка за неотклонение „домашен
арест” била изменена в „подписка”.
С постановление от 11.12.2016 г.
по ДП № 3 134/2014 г. по описа на V РУ – СДВР, пр. пр. № 47 497/2014 г. по описа на СРП, производството срещу Й.Д.П.
било прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК поради това, че деянието
не съставлява престъпление (макар формално да осъществява
признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност
е с ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от същия вид). Видно е от приложената по делото обратна разписка (пришита към корицата на том I от ДП № 3 134/2014 г. по описа на V РУ – СДВР, пр. пр. № 47 497/2014
г. по описа на СРП), че
постановлението за прекратяване на производството по делото е било връчено на Н. К. на 05.01.2017 година.
Видно от удостоверение за раждане
№ …………….., издадено от СО, район „К. П.”, въз основа на акт за раждане №
…./……… г., ищецът е баща на М.-М. Й. П., родена на *** година.
Установява се от справката за
съдимост на ищеца, че по времето, когато се е водело разследването по ДП № 3
134/2014 г. по описа на V РУ – СДВР, пр. пр. № 47 497/2014 г. по описа на СРП, срещу ищеца се водело и
приключило наказателно производство за престъпления по чл. 152, ал. 3, т. 1,
пр. 1, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК и по чл.
150, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, в извършването на които ищецът е
бил признат за виновен с влязла в сила присъда.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит
на свидетелите М. Е. К. – П. и В. Д. Г., които съдът при условията на
чл. 172 ГПК кредитира като
логични, непротиворечиви помежду си и с останалия доказателствен материал и отразяващи непосредствени
възприятия от психическо състояние на ищеца по
време на воденото срещу него наказателно производство. От
техните показания се установява, че ищецът бил притеснен от обвинението срещу него и от това, че може да бъде осъден. Станал затворен,
необщителен, напрегнат.
Представеното от ищеца заключение
на съдебно-медицинска експертиза съдът не обсъжда, тъй като не може да гради
изводи за факти въз основа на заключение, изготвено по друго дело.
Други, относими към спора, доказателства по делото не са ангажирани.
При горните факти съдът обоснова следните правни изводи.
Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на държавата в
случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на
престъпление. Действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за
незаконни, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или
поради това, че наказателното производство е образувано след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Субекти на тази отговорност могат да бъдат
само правозащитни органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за
престъпления от общ характер, какъвто орган се явява ответникът по иска – П. Н.Р.
Б.
В случая ищецът
е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление
по чл. 195, ал. 1,
т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК. Наказателното производство е прекратено
поради това, че
деянието не съставлява престъпление. Основанието за ангажиране на отговорността
по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ е обективният факт, че лицето е било
обвинено в извършване на престъпление по НК и
наказателното производство е прекратено.
Установено е обстоятелството, че незаконно воденото наказателно
производство, продължило
две години и седемнадесет дни,
е причинило на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в търпени негативни
психични изживявания през периода, през който е бил привлечен като обвиняем в
извършено тежко престъпление от общ характер.
При определяне размера на обезщетението съдът
съобрази следните обстоятелства: продължителността на периода, през който срещу
ищеца е водено наказателно производство и същият е бил привлечен като обвиняем
в извършено престъпление; тежестта на престъплението, в което е бил обвинен -
тежко престъпление от общ характер; обстоятелството, че по отношение на него е изпълнявана за период от около
осем месеца мярка за
неотклонение „домашен
арест”; възрастта му; данните
за конкретно изживените от него отрицателни емоционални страдания и интензитета
им – чувство на притеснение и напрежение от факта на повдигнатото
обвинение за тежко престъпление; негативни изживявания от възникналата в резултат на воденото наказателно производство
невъзможност да бъде пълноценен съпруг и баща. Съдът намира за недоказани твърденията на ищеца
за наличие на причинно-следствена връзка между воденото наказателно
производство и влошаването на здравословното му състояние, тъй като със
свидетелски показания и заключения по съдебно-медицински експертизи, изготвени
по други дела, тези факти не могат да бъдат установени.
Като взе предвид изложените обстоятелства и
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, настоящата инстанция намира, че сумата 1 000 лева би обезщетила ищеца за търпените от него
неимуществени вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение за извършено
тежко престъпление от общ характер. В останалата част, за разликата над сумата от 1 000 лева до пълния предявен размер от 30 000 лева, искът е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Правото на обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ възниква от момента на
влизане в сила на оправдателната присъда, респ. на акта, с който се прекратява наказателното производство, от
който момент и същото става изискуемо и се дължат законни лихви. В случая
постановлението за прекратяване на наказателното производство е влязло в сила на 13.01.2017 г., от който момент се
дължи законна лихва (доказателства за това
постановлението да е влязло в сила на по-късна дата ответникът не ангажира).
С оглед изхода на спора и предвид
изричното искане, на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски
- 10 лева за държавна такса. По делото липсват доказателства ищецът да е
направил разходи за адвокатско възнаграждение, тъй като няма данни уговореното
в договора за правна защита и съдействие възнаграждение от 1 000 лева да е
било реално заплатено на адвоката.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.н. Р. Б., гр. С., бул. „В.” № ., да заплати на Й.Д.П., ЕГН: **********,***,
по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от 1 000 (хиляда) лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди вследствие на повдигнато обвинение в хода на досъдебно
производство № 3 134/2014 г. по описа на V РУ – СДВР, пр. пр. № 47 497/2014 г. по описа на СРП,
прекратено с постановление на прокурора от 11.12.2016 г. на основание чл. 24,
ал. 1, т. 1 от НПК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.01.2017 г., до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдените
1 000, 00 (хиляда) лв. до пълния предявен размер от 30 000, 00 (тридесет хиляди) лева.
ОСЪЖДА П. Н. Р. Б., гр. С., бул. „В.” № ., да заплати на Й.Д.П., ЕГН: **********,***,
сумата от 10 (десет) лева – съдебни разноски на основание чл. 10, ал. 3
от ЗОДОВ, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с
препис.
СЪДИЯ: