№ 19363
гр. София, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20231110102001 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
24.11.2023 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
тринадесети септември две хиляди двадесет и трета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №2001 по описа за 2023г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, предл.I от ЗЗД във връзка с
чл.153, ал.1 от ЗЕ и чл.150 от ЗЕ и по чл.86, ал.1 от ЗЗД
Образувано е по повод на постъпила в съда в законен срок искова молба от ....., ЕИК
1
....., със седалище и адрес на управление: гр....., представлявано от ....- Изп. директори, срещу
В. Н. К. и И. Н. И., във връзка с дадени указания по реда на чл.415, ал.1, т.1 ГПК, с която се
претендира да се установи със сила на пресъдено нещо дължимостта по отношение на
ответниците при условията на разделност, като за процесните суми е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №50423/2022 г. на СРС, 165 състав, както
следва:
за В. Н. К., при квоти от ½, а именно: сума от 455,48 лв., представляваща изискуемо
задължение за доставена топлинна енергия, /ТЕ/, за обект, находящ се в гр......, аб. №..,
за отчетен период от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., сума от 67,40 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 16.10.2020 г. до 26.08.2022г., сума от 15,54 лв.,
представляваща сума за дялово разпределение за периода от 31.08.2019г. до
30.04.2021г., и сума от 3,22 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода:
01.10.2019 г.- 26.08.2022 г., и
за И. Н. И., при квоти от ½, а именно: сума от 455,48 лв., представляваща изискуемо
задължение за доставена топлинна енергия, за обект, находящ се в гр......, аб. №.., за
отчетен период от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., сума от 67,40 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 16.10.2020г. до 26.08.2022г., сума от 15,54 лв.,
представляваща сума за дялово разпределение за периода от 31.08.2019г. до
30.04.2021г., и сума от 3,22 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода:
01.10.2019г.- 26.08.2022г.
Претендират се разноски.
В законен срок по делото е постъпил отговор на искова молба от ответниците, чрез
адв.Н. К. от САК, с който оспорват предявените искове като неоснователни и недоказани.
Релевират възражение за изтекла погасителна давност. Не оспорват размера на
претендираните суми, необхванати от давността. Оспорва основанието за дължимост на
сумите. Оспорва се В. Н. К. да е потребител на ТЕ. Оспорват се и размера на посочените
квоти на съсобственост относно процесния имот. Считат за недоказано съществуването на
право на собственост или на друго вещно право на ответниците върху процесния
апартамент за исковия период. Оспорва се наличието на валидно възникнало облигационно
отношение. Поддържа, че ищцовото дружество няма основанието да претендира плащане на
сумите за дялово разпределение, тъй като същото е извършвано от друго лице. Оспорва се
ответниците да дължат и мораторна лихва, тъй като ищецът не бил приложил доказателства
за публикуването на процесните суми в сайта на дружеството. Претендира се присъждане на
разноски.
Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирана фирмата за дялово
разпределение ......
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за частично основателни, поради следните съображения:
Видно от приложено към исковата молба удостоверение за наследници на ........,
починал на 23.04.2011г., негови наследници по закон са дъщерите му В. К. и И. И., която е
приета за титуляр на партидата за процесния имот, като на нейно име са издаваните от
ищеца справки за използвана ТЕ и общи фактури.
Съгласно прието заключение по СТЕ, за имота е начислявана ТЕ за отопление,
отдадена от щранг- лира в банята, като отоплително тяло без поставен уред за отчет, за ТЕ за
БГВ- по данни на поставен топломер и за сградна инсталация- на база отопляем обем на
имота от 148 куб.м.
Изготвено и прието е заключение по ССчЕ., съгласно което липсват данни за
извършвани плащания, посочени са стойностите на изравнителните сметки, осчетоводени от
2
ищеца на основание издадени съобщения към фактури. Посочен е размерът на непогасената
главница и лихва.
Правните изводи на настоящата съдебна инстанция са следните:
На основание чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. Собствениците или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на
доставената ТЕ за битови нужди. В тълкувателната си практика ВКС приема, че
изброяването в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ не е изчерпателно. С Тълкувателно
решение №2/17.05.2018г. по т. д. №2/2017г. на ОСГК на ВКС, т.1, е доразвито горното
законово правило, като се приема, че собствениците или титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на доставената ТЕ за битови
нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ, при липсата на договорно правоотношение между
ищеца и трето лице- ползвател. Приема се, че партидата посочва задълженото лице за
съответния имот, като при ненадлежно изпълнение на задължението на етажния собственик
да посочи титуляр на партидата се прилагат правилата на ЗЕ за определянето на задължения
за ТЕ потребител. С подаването на заявление за откриване на партида, от който момент се
индивидуализира насрещната страна по правоотношението, е налице сключване на
договорно правоотношение между страните за доставка на ТЕ до определен имот. Видно от
ангажираните доказателства по делото ищецът е приел за свой клиент ответната И. И., която
се явява наследник по закон. Не са налице данни за надлежно изпълнена процедура за
посочването на потребител на ТЕ от ответниците, поради което последната носи
отговорност за начислените суми за ТЕ в имота като страна по правоотношението за
доставка на ТЕ. С оглед на горното не е налице основание за приемане на втората ответница
В. К. за потребител на ТЕ, доколкото на нейно име не са издаваните по делото съобщения за
фактури или общи фактури и видно от справката за адресна регистрация е регистрирана на
различен от процесния адрес. Поради това исковите претенции срещу нея подлежат на
цялостно отхвърляне, доколкото не се установява същата да е потребител на ТЕ за
процесния имот.
С оглед на горното следва да се приеме за основателно направено възражение за
изтекла погасителна давност. Претенцията на ищеца е частично погасена по давност, с оглед
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение- 15.09.2022г., считано
до м.07.2019г. вкл. Съгласно Тълкувателно решение №3 от 18.05.2012год. по т.д.
№3/2011год. на ОСГТК на ВКС и трайно установената съдебна практика вземанията на
топлинните дружества- доставчици на ТЕ, произтичащи от неизпълнено задължение по
договор за предоставяне на ТЕ, поради еднородния и падежиран характер на задължението,
са периодични плащания и се погасяват с изтичането на кратката 3- годишна погасителна
давност. Погасителната давност е установена в обществен интерес, като целта е да се
стимулира своевременното упражняване на субективни граждански права. След като за едно
вземане не е била потърсена защита в продължителен период от време, то се предполага, че
е отпаднал правният интерес от осъществяването му. Съгласно императивните разпоредби
на чл.110 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
В случая следва да се приеме, че вземанията на продавача за цена на ТЕ за всеки месец,
включен в съответния отчетен период, възникват след извършване на доставката на ТЕ за
съответния месец, като възникват от първо число на месеца, следващ периода на извършване
на доставката. Последващото издаване на обща фактура не представлява обстоятелство,
което спира или прекъсва теченето на давността. Исковата претенция е частично погасена
по давност за сумата от общо 818,56 лв. за главница и за мораторна лихва до сумата от
113,95 лв., съгласно заключението по ССчЕ., от която се претендира от ответната И. И.
задължения при разделност от ½ част.
3
По отношение на иска за заплащане на услугата дялово разпределение следва да се
посочи, че по делото не са налице доказателства за фактурирането на задължението и
неговото изплащане от страна на топлинното предприятие към определена фирма за дялово
разпределение, поради което не може да се приеме за обоснован извода за настъпила
суброгация в правата на третото лице- помагач по делото, което отрича да е извършвал
топлинно счетоводство в процесния имот и съответно възникването на право на регрес
спрямо ответника. Искът за мораторна лихва има акцесорен характер и поради това подлежи
на отхвърляне.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът иска
заплащане на разноски за заплатени държавни такси в двете производства, депозити за
експертизи и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни производства.
Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято
полза е решено делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в
задължението на насрещната страна да й ги заплати. Предвид изхода на спора следва да се
присъдят разноски в полза на ищеца за двете съдебни производства в размер общо на 365,85
лв., като за исковото производство е определено юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер от 100 лв. по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1
от Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006г., които да се
възложат в тежест на ответната И. И. съобразно 1/2 част от претенцията.
При оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, насрещната страна по делото
се осъжда да заплати възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ, ако е
налице някое от основанията по чл.78 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от
ЗА възнаграждението се определя от съда. Преценката дали да окаже безплатната правна
помощ при съществуващ риск да не получи възнаграждение, следва да е само на адвоката.
Съдът определя възнаграждението в размер не по- нисък от предвидения в чл.7, ал.2, т.1, вр.
ал. 5 от действалата към момента редакция на Наредбата за №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, а именно 400 лв. в процесния случай за
заповедното и исковото производства за всяка от двете ответници и осъжда другата страна
да го заплати, като за отв.И. И. следва да се присъди адв. възнаграждение от 55,67 лв., с
оглед отхвърления размер на исковите претенции.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника И. Н. И., ЕГН:
**********, че в полза на ищеца ....., ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр.....,
представлявано от ....- Изп. директори, съществува вземане за следните суми: сума от 409,28
/четиристотин и девет лева и двадесет и осем стотинки/ лв., представляваща главница за
незаплатена топлинна енергия за битови нужди, за обект, находящ се в гр......, аб. №.., за
отчетен период: 01.05.2019г.- 30.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда– 15.09.2022г. до окончателното
изплащане на вземането и сума от 56,98 /петдесет и шест лева и деветдесет и осем стотинки/
лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 16.10.2020г.- 26.08.2022г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №50423/2022г.
по описа на СРС, 165 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му предявен размер от 455,48
/четиристотин петдесет и пет лева и четиридесет и осем стотинки/ лв., представляваща
задължение за доставена топлинна енергия, за обект, находящ се в гр......, аб. №.., за отчетен
период: 01.05.2019г.- 30.04.2021г. и сума от 67,40 /шестдесет и седем лева и четиридесет
стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 16.10.2020г.- 26.08.2022г.,
като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ....., ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр.....,
4
представлявано от ....- Изп. директори, срещу И. Н. И., ЕГН: **********, установителни
искове за признаване дължимостта на следните суми: сума от 15,54 /петнадесет лева и
петдесет и четири стотинки/ лв., представляваща сума за дялово разпределение, за периода:
31.08.2019г.- 30.04.2021г. и сума от 3,22 /три лева и двадесет и две стотинки/ лв.,
представляваща обезщетение за забава, за периода: 01.10.2019г.- 26.08.2022г., за които суми
е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №50423/2022г. по
описа на СРС, 165 състав, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ....., ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр.....,
представлявано от ....- Изп. директори, срещу В. Н. К., ЕГН:**********, установителни
искове за признаване дължимостта на следните суми: сума от общо 455,48 /четиристотин
петдесет и пет лева и четиридесет и осем стотинки/ лв., представляваща изискуемо
задължение за доставена топлинна енергия, за обект, находящ се в гр......, аб. №.., за отчетен
период: 01.05.2019г.- 30.04.2021г., сума от 67,40 /шестдесет и седем лева и четиридесет
стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 16.10.2020г.- 26.08.2022г.,
сума от 15,54 /петнадесет лева и петдесет и четири стотинки/ лв., представляваща сума за
дялово разпределение, за периода: 31.08.2019г.- 30.04.2021г. и сума от 3,22 /три лева и
двадесет и две стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода:
01.10.2019г.- 26.08.2022г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №50423/2022г. по описа на СРС, 165 състав, като
неоснователни.
ОСЪЖДА И. Н. И., ЕГН: **********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на
....., ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр....., представлявано от ....- Изп.
директори, сума в размер общо на 365,85 /триста шестдесет и пет лева и осемдесет и пет
стотинки/ лв., представляваща разноски по исковото и по заповедното производства.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, възнаграждение за процесуално
представителство на ответника И. Н. И. в исковото и в заповедното производства в размер
на 400 лв.
ОСЪЖДА ....., ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр....., представлявано от
...- Изпълнителен директор, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на адв.Н. К. от
САК, сума в размер на 55,67 /петдесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки/ лв.,
представляваща възнаграждение за процесуално представителство по исковото и в
заповедното производства.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, възнаграждение за процесуално
представителство на ответника В. Н. К. в исковото и в заповедното производства в размер
на 400 лв.
ОСЪЖДА ....., ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр....., представлявано от
...- Изпълнителен директор, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на адв.Н. К. от
САК, сума в размер на 400 /четиристотин/ лв., представляваща възнаграждение за
процесуално представителство по исковото и в заповедното производства.
Решението е постановено при участието на ....., като трето лице- помагач на страната
на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчи препис на страните и на третото лице- помагач.
Районен съдия:
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6