РЕШЕНИЕ
№ 92
гр. Троян, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светла Ив. Иванова
при участието на секретаря Емилия П. Петрова
като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Гражданско дело №
20214340100647 по описа за 2021 година
В районен съд гр. Троян е постъпила искова молба от ЧСИ В.П., рег.
№879, с район на действие Окръжен съд – Ловеч, ЕИК ********** против
„ВИКО” ЕООД, представлявано от управителя Н. Н., с която е предявен иск с
правно основание чл. 55 от ЗЗД с цена на иска 17622 лв.
В предвидения едномесечен срок по реда на чл. 131 от ГПК срок
ответникът, чрез адв. С.Т. от АК-гр. Ловеч е депозирал писмен отговор, с
който изразява становище за допустимост, но неоснователност на
претенцията, като излага подробни аргументи в тази насока.
Ищецът, редовно призован не се явява в с.з., представлява се от
упълномощен защитник, който поддържа становище за основателност на
исковата претенция по съществото на спора и в представена по делото
писмена защита.
Ответното дружество, представлявано от Н. Н. – управител, редовно
призовано не се явява представител, представлява се в процеса от
упълномощен защитник, който поддържа становище за неоснователност на
претенцията. Аргументите си излага по съществото на спора и в представена
по делото писмена защита.
За установяване на спорните по делото обстоятелства, по искане на
ищеца е допусната и реализирана СТЕ, по която вещото лице е изготвило
заключение, прието като доказателство по делото като обективно,
компетентно и безпристрастно.
След преценка - поотделно и в съвкупност на представените писмени
доказателства, доводите и становищата на страните и приобщеното по делото
1
заключение на вещото лице, съдът намира за установено следното от
фактическа страна:
Ищецът, в качеството си на ЧСИ, регистриран под №879 е образувал по
молба на Община Троян изпълнително дело № 20178790401440 въз основа на
акт № АУ000180/2017г. и акт № АУ000181/2017 г. по описа на Отдел „МДТ"
към Община Троян, към които са присъединени акт № АУ000221/2018 г.,
акт№ АУ000222/2018 г., акт № АУ000223/2018 и акт № АУ000224/2018 г.
срещу "ИЗИ ПАРКЕТ" ООД ЕИК ***, с адрес: ***, представлявано от П. В. за
заплащане на дължим данък недвижими имоти, такса битови отпадъци и
данък върху превозни средства по ЗМДТ.
По делото присъединени взискатели са „***" ЕООД ЕИК ***за вземане
по изпълнителен лист от 06.02.2017 г., издаден по търговско дело № 28/2013г.
по описа на Окръжен съд - Ловеч и НАП за публични
задължения.
На 05.04.2018 г. е изготвено разпределение на получената по делото
сума в общ размер на 4 200 лв., от които 1 784.50 лв. в полза на ЧСИ В.П. и 2
355. 50 лв. в полза на Община Троян, което разпределение е влязло в законна
сила и сумите са преведени, като за взискателите НАП и „***" не са
разпределени суми.
На 30.08.2019г. е изготвено разпределение на получена по делото сума в
общ размер на 10 860 лв., които са разпределени и преведени както следва:
сумата 1500. 00 лв. в полза на ЧСИ В.П., представляваща частично погасяване
на т. 26 от ТТР към ЗЧСИ и 600 лв. на основание т. 5 от ТТРЗЧСИ в полза на
ЧСИ В.П.; сумата 8280.20 лв. в полза на Община Троян; сумата 39.80 лв. в
полза на НАП и на взискателя „***" сумата 1040.00лв.
На 21.02.2019 г. между „ВИКО" ЕООД и Община Троян е сключено
споразумение, по силата на което страните са постигнали съгласие „ВИКО"
ЕООД да замества Община Троян като взискател по изп.д № 1440/2017 г. по
описа на ЧСИ В.П., поради което в полза на „Вико“ ЕООД, по силата на
сключеното споразумение е преведена сума в размер на 17662 лв. като
взискател.
На 22.11.2019 г. е изготвено разпределение на получена по делото сума
от длъжника „ИЗИ ПАРКЕТ" ООД в размер на 18 500.00лева, която е
разпределена както следва: 1 193,50 лв. в полза на ЧСИ В.П.; 10 041, 10 лв. в
полза Община Троян и на взискателя „***" - 1570,00 лева, като на основание
чл. 460 от ГПК във вр. с чл. 137 от ЗЗД за взискателя „ВИКО" ЕООД е
разпределена сума в размер на 5 695,49 лв.,която останала по сметка на ЧСИ
В.П. до представяне на изпълнителен лист за горепосоченото
вземане.
Постановлението за разпределение е обжалвано и е образувано гр. дело
№ 80/2019 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, по което е постановено
решение № 260024/24.09.2020 г., с което е отменено разпределението на
постъпилите суми с мотив, че „Вико" ЕООД „няма качеството на кредитор с
обезпечено вземане съгласно чл. 459 от ГПК, като ГПК не предвижда
предварително събиране на суми по изпълнително дело и задържането им до
снабдяване на евентуален взискател с изпълнителен титул…“, което решение
2
е обжалвано и с решение № 26 от 25.02.2021 г. по в. гр. д. № 18/2021 по описа
на Апелативен съд - Велико Търново изцяло е потвърдено Решение №
260024/24.09.2020 г. по гр. дело № 80/2019 г. по описа на Окръжен съд -
Ловеч.
На 13.08.2020 г., по изп. дело е постъпила сума в размер на 15 197.53лв.
по сметка на ЧСИ В.П., в изпълнение на наложен запор на вземанията на
„ИЗИ ПАРКЕТ" ООД по изпълнително дело № 92/2014 г. по описа на ЧСИ
Р.Д., per. № 880.
По описа на РС-Троян е образувано гр.д.№3/2020г. по искова молба от
„ВИКО" ЕООД срещу „ИЗИ ПАРКЕТ" ООД, за сумата 17 662лева изплатени
от „Вико“ЕООД по изпълнителното дело 1440/2017 г. по описа на ЧСИ В.П.
за погасяване на задължение на „ИЗИ ПАРКЕТ" ООД. С решение
№260043/02.10.2020 г. постановено по гр. д. № 3/2020 по описа на Районен
съд –Троян е отхвърлил изцяло като неоснователен предявения иск до пълния
му размер 17 662 лв., което решение е обжалвано и потвърдено с Решение от
12.04.2021г., постановено по в.гр.д. № 716/2020г., по описа на Окръжен съд –
Ловеч.
На 19.11.2020 г., сумата от 17662 лева е преведена по сметка на „Вико"
ЕООД ЕИК ********* с посочено основание за превода „ИД 20178790401440
ЕИК ***Изи паркет ООД" и поради пълно погасяване вземанията на
кредиторите, дължимите такси и разноски, изпълнителното дело е
прекратено.
Последвала покана вх. № 22719/03.06.2021 г., депозирана от „ИЗИ
ПАРКЕТ" ООД, ЕИК ***, със съдебен адрес: ***, чрез адв. В.А. към ЧСИ
В.П. в 3 /три/ дневен срок да им бъде изплатена сума в размер на 20 324 лева.
С платежно нареждане от 08.06.2021 г. е преведена от ЧСИ В.П. по
предоставената към покана вх. № 22719/03.06.2021 г. от „ИЗИ ПАРКЕТ" ООД
банкова сметка сума в размер на 17 662 лв.
По делото е реализирана ССчЕ, което е приета като доказателство по
делото като компетентно изготвена, обективна и съответстваща на събраният
по делото доказателствен материал.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и
съобрази доводите на страните, прави следните правни изводи:
Основателността на иск при квалификацията на чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД се обуславя от кумулативното наличие на следните елементите:
извършена от ищеца в полза на ответника престация на определено благо – в
случая парична сума в размер на 17662 лева, при несъществуване между
страните на валидно правоотношение, което да съдържа задължение за
извършването й и да оправдава имущественото разместване. Общи елементи
от фактическите състави, пораждащи вземания за неоснователно обогатяване,
независимо дали произтичат от престационна /чл.55 ЗЗД/ или непрестационна
кондикция /чл.59 ЗЗД/, са намаляването на имуществото на едно лице и
увеличаването на това на друг правен субект, т.е. обедняване и обогатяване.
Съдът счита, че първо следва да изложи аргументи относно въведеното
от проц.представител на ответното дружество възражение, досежно правната
квалификация на заявената искова претенция.
3
Общата уредба на института на неоснователното обогатяване се намира
в чл. 55 – 59 от ЗЗД, където са уредени две групи претенции. В литературата
преобладаващо е застъпено схващането, че разпоредбите на чл. 55 – 58 ЗЗД
уреждат хипотезите, при които е налице даване и получаване на нещо без
основание, респективно при отпаднало и неосъществено основание – т. нар.
специални състави на неоснователно обогатяване, докато чл. 59 от ЗЗД
урежда субсидиарния или наричан още общ иск за неоснователно
обогатяване, при който е налице обогатяване без основание за чужда сметка.
Чл. 55 и чл.56 от ЗЗД по същество уреждат основанията на претенциите,
хипотезите при които можем да претендираме връщането на една
неоснователно осъществена престация. В разпоредбата на чл. 55 от ЗЗД са
уредени три кондикции, които се разграничават в зависимост от това, дали
основанието е налице в момента на получаването на престацията или отпада в
последствие.
Фактическите състави на претенцията за връщане на даденото без
основание са уредени в чл. 55 – 56 от ЗЗД. В тях се говори за получаване
без основание, а за да бъде получено нещо се предполага, че преди това то
трябва да бъде дадено. Става въпрос за конкретни активни действия, които
водят до пряко имуществено разместване между даващия и получаващия, за
разлика от чл. 59 от ЗЗД, където имущественото разместване не се дължи на
пряка предметна престация.
Характерно за първата кондикция, уредена от разпоредбата на чл.55 от
ЗЗД е, че основанието, което е в състояние да оправдае имущественото
разместване между даващия и получаващия липсва изначално. Релевантен е
моментът на получаването – към този момент между даващия и получаващия
не е налице валидно задължение, част от съдържанието на валидно
правоотношение, което да бъде погасено чрез даването или както е
определено в ППВС № 1, 1979 г.: „ при самото получаване липсва основание
за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на
друго“. Тук намират място широк кръг от случаи, при които едно лице
получава нещо, без да има основание за това, като не се очаква то да възникне
впоследствие, поради което липсва и основание за задържане на полученото.
При първата кондикция можем да разграничим няколко хипотези. На
първо място, основание липсва, когато получаването е въз основа на нищожен
акт. Получаване без основание е налице и в случаите на частична нищожност,
когато полученото е въз основа на отделна нищожна клауза, тъй като тя е
основанието, с оглед на което е получена сумата и нищожността й означава
.
липса на основание. В тези случаи липсва валидно съществуващо
задължение, което даването цели да погаси.
В контекста на изложената по-горе теоретична постановка, спорният
въпрос по настоящото дело се заключава до това дали сумата е дължимо
платена на ответното дружество или разместването на имуществени блага е
без основание, което обстоятелство се покрива от хипотезата на чл.55 ал.1
предл.1 ЗЗД.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест по чл. 154
ГПК, ответникът следваше да установи по делото, че ищецът е престирал
4
основателно.
Между страните е безспорно, а и това обстоятелство е установено от
събраните по делото доказателства, в това число и реализираната ССчЕ, че
ищецът е заплатил в полза на ответника процесната сума в размер на 17662
лева.
Изложените от проц.представител на ответното дружество аргументи в
представената по делото писмена защита в смисъл, че „…ищецът
добросъвестно е изпълнил задължението си за плащане на суми от
приключването на принудителното изпълнение към лице, което въз основа на
недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи изпълнението….,
че сумата е преведена от ищеца на ответника с правно основание -
постановление на ЧСИ за приключване на принудителното изпълнение и че
ищецът (ЧСИ) сам е конституирал ответника като взискател, като го е смятал
за такъв и му е изплатил процесната сума именно в това му качество…“,
поради което счита претенцията на ищеца за неоснователна, съдът намира за
несъстоятелни, поради следните съображения:
От приложеното към исковата молба Решение от 24.09.2020 год. по
в.гр.д. 80/2020 год. на ОС -Ловеч, което е потвърдено с Решение № 26 от
25.02.2021 год. по в.гр.д. 18/2021 год. по описа на Апелативен съд - Велико
Търново се установява, че „Вико „ЕООД няма качеството взискател по
изп.дело№1440/2017г., тъй като споразумението от 21.02.2019г. между
„Вико“ ЕООД и Община Троян не е достатъчно основание да се приложи
разпоредбата на чл.429 ал.1 ГПК, за да се приеме, че е встъпил в правата на
взискателят по делото – Община Троян, тъй като дружеството не е поръчител,
солидарен длъжник или частен правоприемник, т.е. не разполага с качеството
кредитор.
Настоящият състав споделя изложените от проц.представител на ищеца
аргументи, че липсата на това качество е изначална, т.е. независимо дали е
бил неправомерно конституиран като такъв по изпълнителното дело, то това
изпълнително действие е незаконосъобразно, тъй като липсва изпълнително
основание. В този смисъл е налице и практика на ВКС при хипотезата на
чл.429 ал.1 ГПК, която разпоредба касае именно правоприемството на
страната на взискателя и която ясно сочи, че съдебният изпълнител преценя
единствено обстоятелствата, възникнали след образуване на изпълнителното
производство. Чл. 429, ал.1, изр.2 ГПК ограничава проверката, която
съдебният изпълнител дължи по надлежната легитимация на лицето, което не
фигурира като кредитор в изпълнителния лист до правоприемството, респ. –
до плащането на дълга /вкл.съгл.цит.решение №71/2019г. на ВКС по гр.дело
№2576/2018г./, т.е. правоприемството в тези хипотези следва издаването на
изпълнителния лист. От друга страна, чл.429, ал. 1, изр. 2 ГПК не предвижда
съдебният изпълнител да установява фактите, които са породили
правоприемството на страната на взискателя ако то предхожда
изпълнителното производство. При наличие на спор между тези лица, именно
съдът е този, който следва да разреши на чия страна е настъпило валидно
прприемство в правата върху вземането. В тази насока е и разпоредбата на
чл.429, ал.1 ГПК, която не допуска разширително тълкуване.
Установи се в процеса, че че с оглед депозирана молба с вх. №
05579/12.02.2019г., подадена от „Вико" ЕООД до ЧСИ В.П., съдебният
5
изпълнител с разпореждане от 22.02.2019 г. е конституирал „Вико" ЕООД
като взискател по делото и по искане на дружеството е насочил
принудителното изпълнение върху вземанията на „Изи Паркет" ООД по изп.
д. № 20148800400092 по описа на ЧСИ Р. Й. Д., per. № 880 в КЧСИ, район на
действие: Окръжен съд - Ловеч, за което е уведомен длъжника „Изи паркет"
ООД.
Безспорно се установява от приобщеното като доказателство по делото
Решение от 24.09.2020 год. по в.гр.д. 80/2020 год. на ОС -Ловеч, което е
потвърдено с Решение № 26 от 25.02.2021 год. по в.гр.д. 18/2021 год. по описа
на Апелативен съд - Велико Търново, че „Вико „ЕООД няма качеството
взискател по изп.дело№1440/2017г., тъй като споразумението от 21.02.2019г.
между „Вико“ ЕООД и Община Троян не е достатъчно основание да се
приложи разпоредбата на чл.429 ал.1 ГПК и да се приеме, че е встъпил в
правата на взискателят по делото – Община Троян.
Безспорно се явява обстоятелството, че сумата е преведена от ЧСИ В.П.
на 19.11.2020 година и е получена от „Вико" ЕООД на 20.11.2020 година, към
който момент производствата пред АС - Велико Тъвново във връзка с
оспорване качеството на „Вико" ЕООД като взискател по изпълнително дело
и пред ОС - Ловеч във връзка с оспорване качеството на „Вико" ЕООД като
кредитор на „Изи паркет" ООД не са били приключили.
След приключването на тези производства с окончателни съдебни
актове е установено, че „Вико" ЕООД не е имало качеството на кредитор на
„Изи паркет" ООД и конституирането му като взискател по изпълнителното
дело е изцяло нищожно поради липсата на изпълнително основание, в който
смисъл е и Решение № 71 от 24.07.2019 г. по к. гр. д. № 2576/2018 г. по описа
на ВКС, ГК, Трето отделение, с което касационният съд изрично посочва
кръга на частните правоприемници по чл. 74 от ЗЗД само до поръчителят и
солидарният длъжник.
Горепосоченото позволява да се обобщи, че предявеният иск е
процесуално допустим, основателен и доказан, поради което следва да бъде
уважен.
Съдът намира, че „Вико“ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на
ЧСИ В.П. сумата от 17 662.00 лева, представляваща преведена без основание
сума по изп.дело№1440/2017г. по описа на ЧСИ В.П., в едно със законната
лихва върху тази сума, считано от 26.07.2021г. до окончателното
изплащане.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да заплати направените деловодни разноски в размер на
2396.48 лева, от които: 706.48 лв. за ДТ, 40.00 лева обезпечение на бъдещ иск
по ч.гр.д.№490/2021г. на ТРС, 150.00 лв. депозит вещо лице и 1500.00 лв.
адвокатско възнаграждение, съобразно приложен по реда на чл.80 от ГПК
списък на разноските /л.124/.
По изложените съображения Троянският районен съд
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА, на основание чл. 55 ал.1 предл.1 от ЗЗД, "Вико" ЕООД с
ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Н. Н. –
управител, да заплати на ЧСИ В.П., рег.№879, с район на действие Окръжен
съд Ловеч, ЕИК **********, с адрес: ***, сумата от 17 662.00 /седемнадесет
хиляди шестстотин шестдесет и два/лева, представляваща преведена без
основание сума по изп.дело№1440/2017г. по описа на ЧСИ В.П., в едно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото -
26.07.2021г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, "Вико" ЕООД с ЕИК:
***, седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Н. Н. –
управител, да заплати на ЧСИ В.П., рег.№879, с район на действие Окръжен
съд Ловеч, ЕИК **********, с адрес: ***направените разноски по делото в
общ размер на 2396.48 / две хиляди триста деветдесет и шест лева и
четиридесет и осем стотинки/ лева, съобразно приложен по реда на чл.80 от
ГПК списък на разноските /л.124/.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – гр. Ловеч в
двуседмичен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
7