РЕШЕНИЕ
№ 873
гр. Кюстендил, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. В.ев Гражданско дело №
20221520100812 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба, депозирана от Д. М. против Община
Кюстендил.
В исковата молба се сочи, че на 17.03.2022 г., около 13:45 часа
следобед, ищецът, придвижвайки се в района на плажа в гр. Кюстендил и по-
конкретно – на пресечката между ул. „Земен“ и ул. „Стоян Лудев“, се
натъкнал на глутница от около 4-5 безпризорни кучета, едно от които
внезапно се спуснало към него и без да е провокирано по какъвто и да е
начин, го ухапало по десния крак – на подбедрицата. Ищецът изпитал силна
болка, като установил, че на мястото на ухапаното панталонът му е скъсан, а
имал и рана, която кърви. Наблизо имало хора, които се притекли на помощ
на пострадалия, а кучето избягало. Сочи се, че непосредствено след това бил
закаран до Бърза помощ от П. Н., където обработили и превързали раната му
като му поставили и противобясна ваксина № 23ОВ2019 с назначена схема,
по която да бъдат поставени и останалите дози от същата. Назначено му било
и медикаментозно лечение, възлизащо на сума от 43,80 лв. Тъй като раната не
заздравявала, на 04.04.2022г. ищецът бил хоспитализиран с проведено
лечение с обезболяващи, антибиотик и стерилни превръзки. Изписан бил на
08.04.2022г., като заплатил такса леглоден в размер на 23, 20 лв. През време
на престоя си в болницата отново се провело лечение, изскващо разходване
1
на средства, с оглед изписаната му от докторите рецепта. В резултат на
ухапването и преживения от това стрес, се влошили и показателите на
кръвната му захар, заради което посетил още един специалист в областта, а и
кръвното му налагане било 160/90. След ухапването ищецът бил
изключително притеснен да не се зарази с билестта бяс, за която нямало
установено лечение, а за заразените изходът винаги бил летален. Започнал да
има проблеми със съня, да вдига кръвно и да сънува кошмари. Твърди се, че и
към 26.04.2022 г. раната все още не била заздравявала, заради което бил
изписан отново антибиотик – Сефпотек. След посещението си при д-р Н. на
05.05.2022 г. ищецът получил медицинско свидетелство № 29/2022 г., видно
от което, към същата дата бил с разкъсно-контузна рана на дясната
подбедрица, която макар да била заздравяла, имало назначено лечение на
цикатрикс, неводещ до функционални нарушения и до съществена промяна
на вида на крайника. След ухапването се развил възпалителен процес в
меките тъкани около раната в последващия инцидента период. Като резултат
от претърпения инцидент ищецът преживял уплаха за личността и здравето
си, търпял болки по време на ухапването, а и след това с оглед третирането на
раната, получил психическа травма, която не била отшумяла и до днес, а
рефлектирала върху съня му, кръвното налягане, както и на стойностите на
кръвната му захар. Уплахата от ухапването продължавала и до днес избягвал
мястото на инцидента, постоянно се оглеждал за кучета и се страхувал дали
би реагирал адекватно при повторно нападение. Всичко това предпоставило и
посещение при психиатър – д-р П.. При прегледа тя установила, че е
тревожен, лабилен, с множество невротични оплаквания, чести психогенни
кризи и актуални прихотравмени преживявания. Назначено му било лечение,
за което заплатил сума от 5,98 лв. Поддържа се, че именно ответната община
е отговорна за настъпилия инцидент поради бездействието на нейните органи
и служебни лица, касателно задълженията им да изолират безстопанствените
кучета в обособени за това места. Позовава се на теоретични постановки и
съдебна практика в този смисъл.
Ето защо се поддържа искане да бъде осъдена Община Кюстендил,
адрес: пл. „Велбъжд“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ на Д. З. М., ЕГН:**********, с
адрес: гр. *********, ул. „********“ № **, обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди в размер на 2000.00 лв. (две хиляди лева),
изразяващи се в причинени на ищеца болки, страдания и психически
дискомфорт в следствие ухапване по десния крак – на подбедрицата от
безпризорно куче, на 17.03.2022 г., около 13:45 часа следобед, в района на
плажа в гр. Кюстендил и по-конкретно – на пресечката между ул. „Земен“ и
ул. „Стоян Лудев“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на увреждането - 17.03.2022 г., до окончателното й изплащане, както и сумата
в размер на 91,06 лв. – имуществени вреди, представляващи разходи по
лечението в резултат на ухапването. Претендират се и сторените съдебно-
деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата
2
молба, с който искът се оспорва по основание и размер. Оспорва пасивната
процесуална легитимация по така предявения иск, доколкото не се доказало
твърдените за настъпили вреди от страна на ищеца да се дължат на
неправомерно действие или бездействие на ответната община. Претенцията
била и изцяло неоснователна. Излагат се подробни съображения по посока на
това, че общината е изпълнила законово вменените й задължения като е
предприела действия за овладяване и контрол на популацията на
безстопанствените кучета. В тази връзка, считано от 01.09.2008 г. на
територията на общината функционирал приют за бездомни кучета. Там те се
маркирали, което означавало, че кучето е регистрирано и ваксинирано против
бяс, и настанявали, но само временно – до осиновяването им или докато
бъдат върнати на местата откъдето са взети, но след извършване на
съответните ветеринарно-медицински дейности. Така, ответната страна
изпълнила законово вменените й задължения според изискванията на чл. 47,
ал.1 от Закона за защита на животните, поради което и не било налице
противоправно бездействие, а оттук и причинно-следствена връзка с
твърдените за настъпили вреди за ищеца. Спори се по изложените в исковата
молба фактически твърдения. Ищецът следвало да докаже пълно и главно, че
е ухапан и то именно от безстопанствено куче, както твърди. Отделно от това,
че кучето е маркирано, също не означавало, че е безстопанствено, доколкото
същото може и да е осиновено. Твърди се още, че в описания в молбата район
няма безстопанствени кучета, което могло да се потвърди чрез гласни
доказателствени средства. На сочената дата не е постъпвал и сигнал за
подобен инцидент, а ищецът, и да би бил налице такъв, не бил положил
дължимата грижа за здравето и телесната си цялост. Ответникът оспорва и
размера на предявения иск за неимуществени вреди, тъй като същият бил
силно завишен – не съответствал на принципа за справедливост по смисъла на
чл. 52 от ЗЗД, на социално-икономическите условия в страната, на населеното
място, в което живеел ищецът, както и на установената съдебна практика.
Ето защо се иска отхвърляне на исковата претенция в цялост,
алтернативно – редуциране размера на отговорността, касателно претенцията
за неимуществени вреди. Претендират се сторените разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа, а ответната страна
не се представлява.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, ведно с
доводите и твърденията на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото е установено, че на 17.03.2022 г., около 13,45 ч., на
пресечката на ул. „Земен“ и ул. „Стоян Лудев“ в близост до плажа в гр.
Кюстендил куче е ухапало Д. М. по десния крак в областта на подбредицата.
В този смисъл са събраните в хода на производството гласни доказателства
3
чрез разпита на свидетелите П. Н. и С. С., които съдът кредитира изцяло, тъй
като са логични и безпротиворечиви, като данни, които изнася Н. се
преценяват в светлината на чл.172 от ГПК, доколкото последният е бил
колега в таксиметрова компания на ищеца. От показанията им се установява,
че те като очевидци са възприели М. на процесната дата, като същият е бил
заобиколен от глутница кучета, видимо безстопанствени и ищецът е имал
нараняване на десния си крак. Свидетелите са съдействали на М. да се
превърже раната му и Н. го е закарал до болницата на процесната дата, за да
му се окаже лекарско съдействие с оглед на нараняването.
Разпитан по делото и свидетелят П. В., чийто показания съдът
кредитира и същите са насочени единствено към установяване на
стандартната процедура за третиране на бездомните кучета в гр. Кюстендил
и до мнението на свидетеля, че в посочения от ищеца район на гр. Кюстендил
няма бездомни кучета, тъй като там обичайно кучетата няма с какво да се
хранят.
Посочените от тези двама свидетели данни са в корелативна връзка с
данните от писмените доказателства, като съгласно Медицинско свидетелство
№29/2022г., издадено от д-р В. Н. М. на 17.03.2022 г. е третиран в МБАЛ
„Никола В.иев“- гр. Кюстендил за разкъсно–контузна рана на дясната
подбредица, като в документа е посочено, че нараняванията е възможно да са
възникнали по начина, който М. сочи. Потвърждава се твърдението на ищеца,
че му е поставена противобясна ваксина на 17.03.2022 г., за което
свидетелства заверенотo и приложено по делото копие от медицинско
направление – л. 24 от делото. И в допълнителен лист към листа за преглед
на пациент се сочи, че раната на М. е превързана. В приложената епикриза от
кюстендилската болница се сочи, че е проведено лечение с антибиотици и
обезболяващи във връзка с нараняването на ищеца в областта на дясната
подбедрица. Налице е по делото и амбулаторен лист от 04.05.2022г., издаден
от психиатър – д-р П. /л.28/, съгласно което на М. във връзка с травменото му
преживяване – ухапване от куче се появили тревожност и психотравмени
преживявания, довели и до проблеми със съня, поради което му е определена
медикаментозна терапия. Приложени са по делото и са неоспорени от
ответника рецепти и касови бонове за изписани и закупени лекарства за
лечение на раната от ухапването, както и такса за болничен престой в общ
размер на 91,06 лв., от които 23,20 лв. за един леглоден в МБАЛ „Никола
В.иев“- гр. Кюстендил.
Според заключението по допуснатата и приета съдебно-медицинска
еспертиза, изготвена от вещото лице д-р Н., при процесния инцидент ищецът
е получил разкъсно-контузна рана на дясна подбедрица, усложнено с
възпалителен процес в меките тъкани около раната и е констатирано, че е
възможно раната да е в резултат на събитията, посочени от ищеца. Срокът за
възстановяване на М. е бил около 1,5 – 2 месеца, като през него пострадалият
е търпял болки и страдания от нараняването, възпалението и лечението – по-
силни през първата половина от лечението и постепенно затихващи.
4
Отклоненията в стойностите на кръвна захар не могат категорично да се
обвържат с ухапването на кучето.
По делото е назначена и приета съдебно-психологична експертиза,
изготвена от вещото лице С. М.. В заключението е отразено, че негативните
психически преживявания у ищеца са обусловени от случката му с
ухапването от кучето на процесната дата, М. преживява тревожност и страх за
живота си, налице било травматично разстройство у него, чийто симптоми
могат да продължат до година и половина след инцидента.
Приложени са и Програма за овладяване на популацията на
безстопанствените кучета на територията на община Кюстендил 2019 г.- 2023
г. и отчет по тази програма за 2021 г.
Другите приобщени доказателства по делото не влияят върху правните
изводи на съда, поради което не следва да се коментират.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
Предявеният е иск с правно основание чл. 49 във вр. чл. 45 във вр. чл.
52 от ЗЗД - за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на 2000 лева в следствие на нанесените му травматични
увреждания – ухапване от куче на 17.03.2022 г., около 13,45 ч., в района на
плажа в гр. Кюстендил и по-конкретно – на пресечката между ул. „Земен“ и
ул. „Стоян Лудев“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на депозиране на исковата молба - 16.05.2022 г., до окончателното й
изплащане, както и сумата в размер на 91,06 лв. – имуществени вреди,
представляващи разходи по лечението в резултат на ухапването.
Съдът приема, че предявеният иск за допустим, а разгледан по
същество и за частично основателен, по изложените по-долу съображения:
Законодателят в разпоредбата на чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ е посочил кому
принадлежи задължението за осъществяване надзора и грижите за
безстопанствените животни, като приема, че това са общините, организациите
за защита на животните или други лица, които са подписали декларация за
спазване изискванията на чл. 49 и чл. 50.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от Глава V "Безстопанствени животни" от ЗЗЖ
общинските съвети са длъжни да приемат програми за овладяване на
популацията на безстопанствените кучета, да изградят приюти, за чиято
дейност отговаря кметът. Предвид нормата на чл. 41, ал. 4 от ЗЗЖ тези
приюти трябва да се стопанисват от общините и/или организациите за защита
на животните, регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с
нестопанска цел. Регламентирана е мярка за овладяване на популацията,
изразяваща се в задължително кастриране - чл. 47, ал. 1, предл. 1 ЗЗЖ, както и
задължителни грижи за кучетата по чл. 45, т. 5 и чл. 47, ал. 1, предл. 2 и 3.
От посочената нормативна уредба се налага изводът, че на общината със
закон е възложен надзор върху безстопанствените кучета, изразяващ се в
5
изпълнение на вменени конкретни задължения във връзка със здравето,
популацията и поведението на кучетата. С оглед на това бездействието по
тези дейности ангажира отговорността им по общия исков ред по чл. 49 ЗЗД,
като общините отговарят именно съобразно разпоредбите на гл. V от Закона -
"Безстопанствени животни". В този смисъл Решение № 279/28.09.2011 г. по
гр. д. № 1533/2010 г. на ІІІ-гр.о., ВКС постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Съгласно съдебната практика, установена и с решение № 488 от 07.02.2012 г.
по гр. дело № 899/2010 г. на ВКС, IV г. о. в производство по реда на чл. 290
от ГПК, държавните органи, в т. ч. общините, са длъжни да изпълняват
правомощията си, а така те биха постигнали целта на закона - добро
управление на съответните обществени процеси. Когато обаче не бъдат
предприети предписаните от закона действия или са предприети, без да бъде
положена дължимата грижа и от това настъпят вреди, общината дължи
обезщетение.
За основателността на претенцията е необходимо да бъде установено
със средствата на ГПК бездействие от страна на служители на общината,
изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за предотвратяване
на агресивно поведение на безстопанствено куче към хора и за осъществяване
на надзор и грижи за върнатите по места след маркиране животни;
причиняване на неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в болки и
страдания в резултат на ухапване от безстопанствено куче на територията на
общината; причинна връзка между неимуществените вреди и
противоправното поведение на общинските служители, на които е било
вменено изпълнение на задълженията, произтичащи от цитираните
разпоредби на ЗЗЖ. В този смисъл е и установената съдебна практика на
ВКС на РБ (Определение № 388/30.03.2011 г. по гр. дело № 1533/2010 г., III г.
о.; Решение № 279/28.09.2011 г. по гр. дело № 1533/2010 г., III г. о.;
Определение № 810/07.06.2011 г. по гр. дело № 1945/2010 г., IV г.о. и др.).
В случая от събраните доказателства се налага извод, че на 17.03.2022
г., около 13,45 ч., на пресечката на ул. „Земен“ и ул. „Стоян Лудев“ в близост
до плажа в гр. Кюстендил куче е ухапало Д. М. по десния крак в областта на
подбредицата. Фактът, че ухапването е причинено от безстопанствено
/бездомно/ куче, по смисъла на ЗЗЖ се потвърждава от показанията на
свидетелите П. Н. и С. С., доколкото не бе опровергана тезата, че кучето не е
било в определено за това място, или в дом и не е имало стопанин с него - в
тази връзка е и Решение № 262/11.05.2010 г. по гр. дело № 1155/2009 г. на
ВКС, ІV г. о. За пълнота следва да се посочи, че положителният факт – че
кучето е имало стопанин, следва да се докаже по реда на пълното и главно
доказване от ответната страна. В случая по делото се установи, че ищецът е
бил нападнат на обществено място (на улицата) и там не е имало човек, който
да покаже признаци, че е стопанин на кучето, което е индиция, че то е
безстопанствено. С което се установява твърденият механизъм на
причиняване на вредите.
Въпреки наличните данни за приета Общинска програма за овладяване
6
на популацията на безстопанствени кучета на територията на Община
Кюстендил, процесният инцидент сочи на неизпълнение на задълженията за
осъществяване на адекватен надзор в т.см. в пълен обем. Поради това съдът
приема, че ответната община действително не е изпълнила задълженията си,
установени с разпоредбите на чл. 50, т. 2, вр. чл. 49, чл. 40, ал. 1 и 2, чл. 41,
ал. 1 - 3, чл. 47, ал. 1 и 3 и чл. 48 от Закона за защита на животните (ЗЗЖ),
както и от § 5 от ПЗР на ЗЗЖ. Именно в резултат на това ищецът е претърпял
неимуществени и имуществени вреди, изразяващи се в претърпени физически
и психически болки и страдания, както и разходи за лечението си, като пряка
и непосредствена последица от осъщественото противоправно деяние, като в
продължение на 1,5-2 месеца понасял болки и страдания, развил силно
тревожно поведение, което е с продължителност до 6 месеца след инцидента,
нарушил съня си. В този аспект са събраните по делото гласни доказателста
чрез разпита на П. Н. и С. С., както и приетото без възражения заключение по
допуснатата съдебно-медицинска и съдебно-психологична експертиза.
От показанията на свидетеля Н. и заключенията по съдебно-
медицинската и съдебно-психологическата експертизи се установява по
несъмнен начин, че непосредствено след извършване на деянието
психическото състояние на ищеца също се влошило, бил неспокоен, изпитвал
страх, като в продължение на около 2 месеца търпял болки и се налагало да
му се направи превръзка, да приема различни лекарства, включително и
успокоителни за тревожността си, чийто симптоми са активни и
понастоящем, а могат да продължат и до 1,5 г. след инцидента.
От горното се налага обоснован извод, че е налице причинна връзка
между вредите – претърпените болки и страдания, тревожност, разходи за
лечение и противоправното поведение на общинските служители, на които е
било вменено изпълнение на задълженията, произтичащи от цитираните
разпоредби на ЗЗЖ.
Поради горните съображения, съдът приема, че претенцията е доказана
по своето основание.
Относно размера следва да се вземе предвид принципното разбиране, че
неимуществените вреди, с оглед естеството им, не могат да бъдат поправяни.
Именно заради това предназначението на паричното обезщетение е да улесни
увредения в друга област, като законът овластява съда да определи размера
на паричното обезщетение по справедливост. Съдебната практика приема, че
размерът на обезщетението зависи от вида на накърнените блага – душевен
или телесен интегритет, степента и продължителността на увреждането,
очакваното развитие на страданието, наличието на трайни увреждания,
интензитет на негативните преживявания, допълнителното влошаване на
здравето на пострадалия, загрозявания и др. (така и Постановление № 4 от
23.ХІІ.1968 г. на Пленума на ВС). В този аспект от подробния анализ на
събраните писмени доказателства и свидетелските показания, може да се
изведе, че на ищеца е причинено временно разстройство на здравето без
7
опасност за живота – в т.см. е неоспореното заключение по допуснатата СМЕ,
като според вещото лице е необходим период за възстановяване около 1,5-2
месеца. Не може да остави без внимание и това, че при подобен инцидент
негативните изживявания, страхът и ужасът от случилото се са вън от всяко
съмнение. Следва да се отчете, че съгласно заключението от съдебно-
психологичната травматичното стресово разстройство може да продължи до 6
месеца след инцидента, а а симптомите да траят до 1,5 г. след него.
Ето защо съдът намира, че справедливо обезщетение за претърпените
неимуществени вреди се явява такова в размер на 1 700 лева, като
предявеният иск в останалата част над уважения до пълния заявен размер от
2000 лева не отговаря на принципа на справедливост, и като такъв следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен. Наред с това съдът ще уважи като
основателна и доказана претенцията за сумата от 91,06 лв. за имуществени
вреди изцяло.
На основание чл. 86 от ЗЗД и предвид изхода на делото по главния иск с
правно основание чл. 49 от ЗЗД, следва да се уважи и акцесорният иск за
присъждане на законната лихва върху обезщетението от 1 700 лева, считано
от датата завеждане на исковата молба – 16.05.2022г., както е поискано, а не
от датата на увреждането – 17.03.2022г. по арг. от нормата на чл. 84, ал. 3 от
ЗЗД.
По разноските:
С оглед изхода от делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в размер на 954, 18
лева - за внесена държавна такса, разноски за вещи лица и платено адвокатско
възнаграждение, които са поискани своевременно, налице са доказателства да
са платени и е представен списък за разноски.
По възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца, релевирано от ответника с отговора на
исковата молба, съдът намира, че същото е неоснователно, тъй като съгласно
размера на ищцовите претенции и относимата към тях разпоредба на чл. 7, ал.
2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е видно че размерът на адвокатското
възнаграждение не надхвърля минимума.
Налице е искане от ответника по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ, във връзка с чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ
за заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Настоящият съдебен състав
определя, че при пълно отхвърляне на исковете то би се дължало в
минималния размер от 100 лв., а с оглед частичното отхвърляне на исковете
на ищеца, то последният ще бъде осъден да плати на ответника сума в
пропорционалния размер съобразно отхвърлителната част – 14, 35 лв.
Насрещните вземания за разноски не могат да бъдат компенсирани
поради липса на искане в т.см.
По обжалваемостта:
8
Настоящият съдебен акт може да бъде обжалван в двуседмичен срок от
връчването му чрез Районен съд – Кюстендил пред Окръжен съд- Кюстендил.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНА КЮСТЕНДИЛ, представлявана от кмета П. П., с
адрес гр. *********, площад „*******“ № *, ДА ЗАПЛАТИ на Д. З. М., ЕГН:
**********, с адрес: гр. ********, ул. „********“ №**, сума в размер на 1
700,00 лв. (хиляда и седемстотин лева), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени му на 17.03.2022 г., около 13,45 ч., на
пресечката между ул. „Земен“ и ул. „Стоян Лудев“ в района на плажа в гр.
Кюстендил, когато бил ухапан от безстопанствено куче, при което получил
телесни увреждания – разкъсно-контузна рана в областта на дясната
подбедрица, от което търпял болки, страдания и тревожност ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –
16.05.2022 г., до окончателното изплащане, и ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
ИСКА за разликата до пълния предявен размер от 2000,00 лв., КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ОБЩИНА КЮСТЕНДИЛ, представлявана от кмета П. П., с
адрес гр. *********, площад „*******“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ на Д. З. М., ЕГН:
**********, с адрес: гр. *********, ул. „********“ №**, сума в размер на 91,
06 лв. (деветдесет и един лева и 6 ст.), представляваща обезщетение за
имуществени вреди – заплатени лекарства и един леглоден в МБАЛ „д-р
Никола В.иев“ – гр. Кюстендил, поради ухапване от безстопанствено куче в
областта на дясната му подбедрица, станало на 17.03.2022 г., около 13,45 ч.,
на пресечката между ул. „Земен“ и ул. „Стоян Лудев“ в района на плажа в гр.
Кюстендил, при което получил здравословни увреждания.
ОСЪЖДА Община Кюстендил, представлявана от кмета П. П., с адрес
гр. *********, площад „*******“ № *, ДА ЗАПЛАТИ на Д. З. М., ЕГН:
**********, с адрес: гр. *********, ул. „********“ №**, сума в размер на
954, 18 лева лв. (деветстотин петдесет и четири лева и 18 ст.) – разноски в
първоинстанционното производство, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Д. З. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. *********, ул.
„********“ №**, ДА ЗАПЛАТИ на Община Кюстендил, представлявана от
кмета П. П., с адрес гр. *********, площад „*******“ № *сумата в размер на
14, 35 лв. (четиринадесет лева и 35 ст.) – юрисконсултско възнаграждение, с
оглед отхвърлената част от исковете.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Кюстендил с
въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на връчването му в препис на
страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
9
10