№ 1173
гр. П., 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря Г.Н.Т.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20221720103728
по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Производството по делото е образувано по предявен иск от „***“ ЕООД, ЕИК ***
със седалище и адрес на управление: *** чрез пълномощника си ю.к. П., срещу И. С. М.,
ЕГН **********, с адрес: гр. П. ***, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, с
които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца, следните
суми: сумата от 609.12 лева, представляваща главница за периода от 01.05.2014 г. до
01.12.2015 г. по Договор за револвиращ заем № *** от 08.11.2011 г.; сумата от 666.50 лева,
представляваща договорно възнаграждение за периода от 01.05.2014 г. до 01.12.2015 г.;
сумата от 390.81 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.12.2015 г.
(датата на изтичане на погасителния план) до 29.03.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението с искане за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК – 30.03.2022 г. до окончателното изплащане на задължението,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 992 от 01.04.2022 г. по ч. гр. д. № *** г.
по описа на ПРС, като им се присъдят направените в заповедното и исковото производство
разноски.
В законоустановения срок ответникът И. С. М. не е подал отговор на исковата молба
и не е взел становище по иска. В проведеното пред ПРС заповедно производство е подал
възражение срещу издадената заповед за изпълнение, в което е заявил, че вземането по
заповедта за изпълнение е погасено по давност.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В депозирана писмена молба чрез
1
ю.к. П. поддържа предявения иск и моли съда да го уважи, като им се присъдят сторените по
делото разноски.
Ответникът в съдебно заседание не се явява, не се представлява и не взема становище
по иска.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, П.
районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410
ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение № 992 от 01.04.2022 г.
по ч. гр. д. № *** г. по описа на ПРС, поради което съдът намира, че исковете са допустими
и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
От приложения Договор за револвиращ заем № ***, се установява, че на 08.11.2011 г.
страните по делото са постигнали съгласие ищецът, в качеството му на кредитодател, да
предостави на ответника, в качеството му на кредитополучател, заем в размер на 1400.00
лева, срещу задължението на последния да върне сума в общ размер от 2268.00 лева, на 48
месечни вноски от по 63.00 лева, с падеж на първата вноска съгласно представен
погасителен план на 01.01.2012 г. и на последната на 01.12.2015 г., дата на плащане – 1-во
число от месеца, при фиксиран годишен лихвен процент по заема от 98.34 % и годишен
процент на разходите от 144.54 %. Няма спор, че по силата на този договор ответникът е
получил сумата от 1400.00 лева, което се установява и от приложеното преводно нареждане
от 09.11.2011 г.
Доколкото не се спори и по размера на иска, следва и да се приема че за периода от
01.05.2014 г. до 01.12.2015 г. ответника не е заплатил дължимите от него суми по процесния
договор за револвиращ заем.
Ищецът „***" ЕООД на 30.03.2022 г. е подал до ПРС заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК против ответника И. С. М. за дължими
суми по договор за потребителски кредит от 08.11.2011 г., въз основа на което е образувано
ч. гр. д. № *** г. на ПРС. В рамките на образуваното заповедно производство, в полза на
заявителя, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 992 от 01.04.2022 г.
против длъжника и настоящ ответник.
В законоустановения едномесечен срок от връчване на заповедта за изпълнение по
чл.414, ал.1 от ГПК, длъжникът е депозирал възражение за недължимост на сумите по нея, в
което е посочил, че сумите по издадената заповед за изпълнение са погасени по давност. В
едномесечния срок от съобщаването ищецът е предявил настоящия иск.
Възможността на длъжника да обоснове оспорванията си във възражението по
чл.414, ал.1 от ГПК има правните последици на отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 от
ГПК. Независимо, че ответникът не е подал отговор на исковата молба, то исковият съд е
2
длъжен да разгледа депозираното от ответника в заповедното производство мотивирано
възражение, за погасяване по давност на процесните суми. В този смисъл е и т.11а от
Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г., по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно постановената по реда на чл.290 от ГПК съдебна практика, намерила израз
в решение № 118 от 12.12.2019 г., по т.д. № 2288/2018 г. на ВКС, разясненията, дадени с т.9
от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
че с разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК, според която искът за установяване
съществуването на вземането се смята за предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, е създадено изключение от общото правило на чл.125 от
ГПК, относно момента на предявяване на иска и възникване на съответните правни
последици (вкл. прекъсване и спиране на давността). В т.14 от Тълкувателно решение № 2
от 26.06.2015 г., по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, се правят разяснения, че сега
действащият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и
затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се
прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането по чл.422, ал.1 от ГПК, като
предявяването му има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл.415, ал.1 от ГПК,
какъвто е настоящият случай. Предвид изложеното, липсва бездействие на кредитора в
заповедното производство при издаване на обикновена заповед за изпълнение, т. к. препис
от нея се връчва на длъжника за възражение от заповедния съд и изпълнителен лист може да
се издаде едва след влизането й в сила (чл.416 от ГПК). Преди този момент кредиторът няма
правна възможност да действа по изпълнението й. Ето защо е прието, че погасителната
давност се прекъсва с предявяване на иска за съществуване на вземането, но към минал
момент - този на подаване на заявлението, ако искът е предявен в срока по чл.415 от ГПК,
съгласно прогласеното в чл.422, ал.1 от ГПК обратно действие на исковата молба, което
важи безусловно за заповедите, издадени по чл.411, ал.3 от ГПК.
По възражението на ответника в заповедното производство, следва да се има
предвид, че съгласно чл.111, б.“в“ от ЗЗД тригодишна давност, с изтичане на тригодишна
давност се погасяват вземания за наем, за лихви и други периодични плащания, а нормата на
чл.110 от ЗЗД регламентира, че с изтичане на петгодишен давностен срок се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД,
давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а според ал. 2 от
същата разпоредба, ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
Задължението за възстановяване на отпусната по договор за кредит сума има
характер на задължение по договор за заем, като при заема е налице неделимо плащане,
независимо дали е уговорено да бъде извършено на вноски. Погасителните вноски не
представляват периодични плащания по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД, тъй като с
постигнатите уговорки за разсрочено плащане кредиторът се е съгласил да получи
изпълнение на части по смисъла на чл.66 от ЗЗД, в който смисъл е решение № 261 от
12.07.2011 г. на ВКС, по гр. д. № 795/2010 г., ГК, IV г. о. Предвид това, съдът счита, че
3
погасителната давност в процесния случай е петгодишна съгласно чл.110 от ЗЗД, по иска за
главницата, и започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо в пълния
му размер – в случая, считано от 01.12.2015 г. – последна погасителна вноска, съобразно
разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД.
Видно от данните по делото, заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК е депозирано от ищеца пред ПРС на 30.03.2022 г., т.
е. след изтичане на петгодишния давностен срок, при което кредиторът е изгубил правото си
да търси принудително изпълнение на задължението. Поради това, съдът приема за
основателно и обосновано възражението на ответната страна, противопоставено в
заповедното производство, че сумите предмет на издадената заповед за изпълнение са
погасени по давност. С погасяването по давност на главницата се погасяват и акцесорните
вземания за лихви, за които чл.111, б.“в“ от ЗЗД предвижда кратка тригодишна давност,
изтекла към 02.12.2018 г.
С оглед изложеното съдът намира, че вземането на „***“ ЕООД за невърната част от
заетата сума по процесния договор е погасено по давност, поради което и предявените
искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013 г. на ОСГКТ с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното
производство, така и в исковото производство.
Ищецът е направил искане за присъждане на разноски, но с оглед изхода на делото,
такива не следва да му бъдат присъждани.
Воден от горното П. районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „***“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: ***, срещу И. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр. П. ***, с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, за признаване за установено, че И. С. М. дължи на „***“
ЕООД, следните суми: сумата от 609.12 лева, представляваща главница за периода от
01.05.2014 г. до 01.12.2015 г. по Договор за револвиращ заем № *** от 08.11.2011 г.; сумата
от 666.50 лева, представляваща договорно възнаграждение за периода от 01.05.2014 г. до
01.12.2015 г.; сумата от 390.81 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
01.12.2015 г. (датата на изтичане на погасителния план) до 29.03.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението с искане за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 30.03.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 992 от 01.04.2022 г. по ч.
гр. д. № *** г. по описа на ПРС, поради погасяването им по давност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П. в двуседмичен срок от
4
връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д. № *** г. на ПРС да бъде върнато на
съответния състав на ПРС.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5