Решение по дело №132/2020 на Районен съд - Балчик

     Р Е Ш Е Н И Е

                №…..

                                                        ГР.БАЛЧИК,21.08.2020  г.

 

                                        В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

БАЛЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав, в публично съдебно заседание на пети август през две хиляди и двадесета година,   в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ  :ГАЛИН ГЕОРГИЕВ

                                                      СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :1.

                                                                                                         2.

при секретаря: ГЕРГАНА ГЕОРГИЕВА

и в присъствието на прокурора:.БЕЗ

като разгледа докладваното от Председателя  АНХД №132 по описа за..2020 год.на БРС,  за да се произнесе взе предвид следното:................................................…

 

            Производството е образувано по предявена жалба от Б.М.Р.,ЕГН********** ***,чрез адвокат С.К.С. ***,срещу наказателно постановление №20-3394-000030 от 02.04.2020г.г.на Началника на РУ на МВР-Албена,с правно основание в разпоредбата на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Жалбата е подадена,чрез административно-наказващия органи ведно с административната преписка, е постъпила в Районен съд-Балчик с Рег.№1705 от 05.06.2020год.

Образувано е АНХД№132/2020по описа на БРС.

Р. твърди в жалбата си,че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно.Твърди,че има допуснати съществени процесуални нарушения,които опорочават обжалваното наказателно постановление.Твърди,се че не са налице доказателства за наличието на повторност на деянието.

Моли съда да отмени изцяло наказателното постановление.Претендират се направени деловодни разноски в размер на 350 лева.

 Редовно призован,жалбоподателят  не се явява в съдебното заседание,представлява се от процесуалният си представител адвокат С.К.С. ***.

Възиваемата страна,редовно призована не се представлява в съдебно заседание.

В придружителното писмо,с което е изпратена жалбата,ведно от обжалваното наказателно постановление и административната преписка,административното-наказващя орган е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение,по смисъла на чл.63 ал.4 от ЗАНН.

По делото,като свидетел е разпитан В.П.А.-актосъставител.

В съдебно заседание,свидетелят е направил искане за заплащане на пътни разноски като свидетел и такива му са изплатени в размер на 7,52лв.(седем лева и петдесет и две стотинки) от бюджета на Районен съд-Балчик.

Съдът след преценка на събраните писмени и гласни доказателства,прие за установена следната фактическа обстановка :

            На 03.03.2020год.,Р. управлявал лек автомобил марка М.С *** с Рег.№В****НР,в с.Кранево,по ул.България ,балчишка община,в посока КК“Златни пясъци“,когато до дом 52 на същата улица бил спрян за проверка от контролните органи на полицията.

            При последвалата проверка било установено,че автомобилът който управлявал няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка“Гражданска отговорност на автомобилистите“.

            С оглед на това,свидетелят В.А.,служител на РУ на МВР-Албена,съставя Акт за установяване на административно нарушение срещу жалбоподателя Б.Р..АУАН №GA12317 е съставен на 03.03.2020 год.,като препис от него е връчен веднага на жалбоподателя.

Свидетелят А. посочва като нарушена правна норма,нормата на чл.483 ал.1т.1 от Кодекса за застраховането.

            Въз основа на образуваната административна преписка,Административно наказващия орган,издава наказателно постановление№20-3394-000030 на 02.04.2020год.с което приема,че  Б.Р. е допуснал  административно нарушение по чл.638 ал.5 от Кодекса за застраховането,като му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 800лв.(осемстотин лева).

            Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните свидетели и писмените доказателства.

            При така установената фактическа обстановка,въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление,по отношение на законосъобразността,обосноваността и правилността му,съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата :

Жалбата е депозирана в срок-наказателното постановление е връчено на 21.05.2020г. на Р..Жалбата е получена в деловодството на възиваемата страна  с Рег.№339400-1080 от 01.06.2020г.Жалбата е подадена по пощата и видно от пощенското клеймо на пощенския плик,това е станало на 26.05.2020год.

 Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок от съобщението и е процесуално допустима и е приета за разглеждане.

                        Относно компетентността на административно-наказващия орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-Началника на РУ на МВР-Албена,упълномощен с това правомощие,съгласно заповед№8121з-515 от 14.05.2018г.на Министъра на вътрешните работи.

            Относно материално-правната и процесуална законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно постановление.

            Разпитан в съдебно заседание,свидетелят А. твърди,че е установил факта на липса на застрахователен договор за засраховка“Гражданска отговорност на автомобилистите“,относно управлявано МПС,чрез техническо средство,таблет.

На следващо място в съдебно заседание,свидетелят твърди,че още при проверката бил установени друг факт,а именно,че автомобилът,управляван от Р. не бил негова собственост.

Независимо от това при съставянето на АУАН,свидетелят А. посочва като нарушена нормата на чл.483 ал.1т.1 от Кодекса за застраховането,който норма регламентира административно нарушение,допускано от лице което е собственик на конкретното управлявано МПС.

В конкретния случай,жалбоподателя Б.Р. не е собственик на управляваното от него МПС,а негов ползвател.Правилната норма ,която е следвало да посочи като нарушена актосъставителя,в съдържанието на АУАН е тази по чл.638 ал.5 от КЗ.

В действителност,при разпита си в съдебно заседание,свидетелят А. твърди,че не може да установи факта на повторност на деянието,в момента на съставяне на АУАН.

            В последствие въз основа на образуваната административна преписка,административно-наказващия орган е приел,че жалбоподателят е допуснал административно нарушение на чл.638 ал.3 от НК,като изрично е посочил,че управляваното МПС не е собственост на жалбоподателя.В същото време е използвал термина“… повторно управлява МПС…“

            В последствие в дипозитивната част на наказателното постановление,административно наказващия орган е посочил като нарушена правната норма на чл.683 ал.5 от КЗ,като описва,че деянието е повторно,като сочи доказателства за това,а именно,че преди това за същото нарушение,жалбоподателят е бил санкциониран с влязло в сила друго наказателно постановление№19-3394-000222/20.02.2020,влязло в сила на 29.02.2020год.

            С оглед изложеното,съдът достига до извода,че при изготвянето на процесното обжалвано наказателно постановление,административно наказващия орган е допуснал съществени процесуални нарушения.

На първо място:

            Налице е противоречие между описаната във АУАН фактическа обстановка(наличие на административно нарушение по чл.483 ал.1т.1 от КЗ ) и описаното в обстоятелствената част на наказателното постановление административно нарушение по чл.638 ал.3 от КЗ.

На второ място:

Налице е противоречие между описаното в обстоятелствената част на наказателното постановление,административно нарушение по чл.638 ал.3 от КЗ и описаното в диспозитивната част на наказателното постановление съвсем различно административно нарушение по чл.638 ал.5 от КЗ,което предполага наличие а повторност.

            Съдът счита,че в случая не са налице условията на чл.53 ал.2 от ЗАНН,даващ възможност на да се издаде наказателно постановление независимо ,е налице нередовност на АУАН,стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

            В конкретния случай,свидетелят е описал различна фактическа обстановка и е посочил като допуснато административно нарушение съвсем различна правна норма от тази в последствие приета от административно наказващия орган.Налице е съществено различие между административните нарушения по чл.483 ал.1т.1 от КЗ и това по чл.638 ал.3 от КЗ.

            На следващо място незаконосъобразно,     административно-наказващия орган в диспозитивната част на наказателното постановление вкарва нова описателна част на ново административно нарушение,а именно това по чл.638 ал.5 от КЗ,което включва изискването за повторност.

Такава повторност в обстоятелствената част на наказателното постановление не е посочена и описана.

            Тези съществени процесуални нарушения на АНО относно формата и съдържанието на процесното наказателно постановление,не могат да бъдат приети от съда като саниращи действия по чл.53 ал.2 от ЗАНН,защото те не установяват по безспорен начин наличието на конкретно административно нарушение,а напротив,чрез описването на две различни административни нарушения в наказателното постановление,съответно във обстоятелствена,а след това и в диспозитивната част на наказателното постановление,административно наказващия орган е ограничил правото на защита на жалбоподателя,като същия не е могъл да възприеме по правилен начин за което точно твърдяно административно нарушение е санкциониран и следва да се защитава.

            На следващо място:

Макар и формално,административно-наказващия орган е допуснал и друго съществено процесуално нарушение,а именно това,че в обстоятелствената част липсват мотиви относно анализа на наказващия орган относно наличието или не на условията на чл.28 от ЗАНН.Този елемент,съобразно константната съдебна практика е задължителен за всяко едно наказателно постановление и подлежи на задължителен съдебен контрол.

Липсата на мотиви относно наличието или не на условията на чл.28 от ЗАНН представлява съществено процесуално нарушение,което също опорочава процесното наказателно постановление,до степен на незаконосъобразност.

            С оглед изложеното,настоящия съдебен състав счита,че обжалваното процесно наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло,като незаконосъобразно.

            По делото се претендират от защитата на жалбоподателя направени деловодни разноски ,в размер на 350 лева.представляващи адвокатско възнаграждение.

            Съдът съобразява факта,че съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН страните могат да претендират направени деловодни разноски.

В делото са представени адвокатско пълномощно и договор за правна помощ и съдействие,в който е посочена сумата от 350 лева,представляваща договорено възнаграждение,която е платена в брой.

            По делото,възиваемата страна  е направила възражение за прекомерност на размера на адвокатско възнаграждение,на основание чл.63 ал.4 от ЗАНН.

В предвид на това,съдът се съобразява с разпоредбата на чл.18 ал.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,съгласно която минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лв.

Сложността на делото не е голяма,а продължителността му  е била само в едно съдебно заседание,поради което съдът счита,че са налице условията за присъждане на минимално адвокатско възнаграждение,съобразно разпоредбата на чл.63 ал.4 от ЗАНН

            С оглед на това и съобразно изхода на делото,а имено отмяна изцяло на наказателното постановление,съдът счита,че ОД на МВР-Добрич следва да заплати в полза на Б.М.Р.,направени деловодни разноски, в размер на 300 лева,представляващи адвокатско възнаграждение.

            Направените деловодни разноски в размер на 300 лева следва да бъдат заплатени в полза на Р. ***,защото РУ на МВР-Албена е част от структурата на ОД на МВР-Добрич,която е самостоятелното юридическо лице.

В останалата си част,искането за присъждане на  деловодни разноски от 300 лв.до 350 лева,следва да бъде отхвърлено,като неоснователно.

            По делото са изплатени от бюджета на съда пътни разноски ,в размер на 7,52лв.в полза на свидетеля В.А..

Съдът съобразява факта,че наказателното постановление е отменено изцяло.

В предвид на това,следва на основание чл.84 от ЗАНН във вр.чл.190 ал.1 от НПК, изплатените пътни разноски,представляващи деловодни разноски,следва да останат за сметка на бюджета на Районен съд-Балчик.

            Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът

           

 

                                                Р     Е     Ш     И     :

 

                                                                                                         

ОТМЕНЯ изцяло  наказателно постановление №20-3394-000030 от 02.04.2020г.на Началника на РУ на МВР-Албена,с което за констатирано на 03.03.2020г.,в с.Кранево,до дом52,на улица България,Балчишка община,в посока КК“Златни пясъци“,при управление на лек автомобил марка „М.С ***”,с Рег.№В****НР,административно нарушение на чл.638 ал.3 от КЗ,на Б.М.Р.,с ЕГН********** ***,е наложено административно наказание–ГЛОБА в размер на 800лв.(осемстотин лева),като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ОД на МВР-ДОБРИЧ,на основание чл.63 ал.3 във вр.ал.4 от ЗАНН,да заплати направени деловодни разноски в полза на Б.М.Р. ЕГН********** ***,в размер на 300 лева(триста  лева),представляващи адвокатско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ частично искането на жалбоподателя Б.М.Р.,със снета по-горе самоличност за заплащане на деловодни разноски,представляващи адвокатско възнаграждение за разликата от 300 лв.до 350лв.,като неоснователно.

НА ОСНОВАНИЕ чл.84 от ЗАНН,във вр.чл.190 ал.1 от НПК изплатените пътни разноски в размер на 7,52лв.(седем лева и петдесет и две стотинки) в полза на  свидетеля В.П.А.,следва да останат за сметка на бюджета на Районен съд-Балчик.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Добрич в четиринадесет дневен срок от съобщението му до страните.

 

 

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :