Решение по дело №208/2023 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 457
Дата: 4 декември 2023 г. (в сила от 4 декември 2023 г.)
Съдия: Красимира Керанова Иванова
Дело: 20237100700208
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 24 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                № 457

  Добрич, 04.12.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА


          Административен съд - Добрич, в съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди двадесет и трета година, ІII състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

при секретаря СТОЙКА КОЛЕВА изслуша докладваното от председателя административно дело № 208/ 2023 год.

Производството е по реда на чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на М.М.М., ЕГН **********,***, чрез адв. К., ДАК, срещу Заповед за налагане на наказание с рег. № 240з-97/ 20.03.2023 г. на Началника на Районно управление – Балчик.

Според жалбоподателя оспореният акт е издаден в нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че не са спазени изискванията на чл. 199, чл. 206 и чл. 210 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), с оглед на което счита, че са налице основания по смисъла на чл. 146, т. 2, 3, 4 и 5 от АПК за отмяната му.

С уточнителна молба вх. № 2283/ 05.06.2023 г. (л. 236) добавя, че сред посочените в чл. 199, ал. 1 от ЗМВР нарушения, за които може да се наложи наказание „писмено предупреждение“, не е включено нарушението „неизпълнение на служебни задължения“ по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, като изтъква, че за такова нарушение е предвидено наказание „порицание“.

На следващо място излага становище, че нарушението неправилно е квалифицирано като такова по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР – неизпълнение на служебни задължения, като счита, че е следвало да бъде подведено под чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник – министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. В тази връзка настоява, че соченото в Заповедта основание е неправилно, поради което е налице съществено противоречие, тъй като от изложените в акта мотиви се достига до извод за неизпълнение на подзаконов нормативен акт – нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 от МВР. Набляга, че законът разграничава неспазването на подзаконов нормативен акт, издаден въз основа на ЗМВР, от неспазването на служебни задължения, предвид че в първия случай задълженията на служителя са императивно регламентирани в подзаконовия акт, а във втория са част от длъжностната му характеристика. Твърди, че в случая не са налични, каквито и да е доказателства ДНО да е анализирал задълженията на жалбоподателя по длъжностна характеристика при преценката за наличие на дисциплинарно нарушение, респ. че липсва фактическо описание какви конкретни задължения по длъжностна характеристика не е изпълнил, с кои текстове от длъжностната характеристика са му вменени. При тези съображения счита, че обжалваната Заповед е издадена при липса на материалноправни предпоставки за конкретното наказание. Изтъква в тази връзка и противоречие в изводите на Комисията и настоява същевременно, че поради допуснатите нарушения е нарушено и правото на защита на служителя.

Възразява, че липсват мотиви и относно срока на наказанието, поради което оспореният акт е издаден в нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Позовава се на това, че ДНО е посочил, че видно от кадровата справка, жалбоподателят е образцов служител, многократно е награждаван, а в противоречие с това е определил наказание над минимума, без да изложи съответни мотиви.

На последно място излага доводи и за нарушение на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР.

В заключение моли да бъде отменен оспореният акт и да му бъдат присъдени сторените по делото разноски. С вх. № 4137/ 20.11.23 г. представя Писмено изложение на защита, в което подробно развива доводите си за незаконосъобразност на оспорения акт.

Ответникът, началник на Районно управление – Балчик (РУ – Балчик) при Областна дирекция (ОД) на МВР - Добрич, чрез процесуалния си представител, гл. юрисконсулт М.Ж., оспорва жалбата. Моли жалбата да бъде отхвърлена и претендира юрисконсултско възнаграждение.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Със Заповед № 240з-2/ 03.01.2022 г. на Началника на Районно управление – Балчик относно определяне на комисия за извършване на проверка, на основание чл. 205 от ЗМВР, във връзка с писмо № 7855-11470/ 14.12.2022 г. на ДВС, е определен състав на комисия, която да извърши проверка по отразеното в писмото (л. 29). В Заповедта е посочено, че след преглед на видео файлове е установено, че на 26/ 27.11.2022 г. за времето от 03 и 45 часа до 06 и 07 часа за по – голяма част от времето в служебния автомобил „Киа Сийд“ с рег. № ****е установено неизпълнение на служебните задължения от служител на РУ – Балчик, който е на предна дясна седалка, отпуснат, със затворени очи, не извършва движения с тялото и видимо не изпълнява служебните задължения съгласно длъжностна характеристика и за същата дата от 04 и 40 часа до 06 и 06 часа водачът на патрулния автомобил е отпуснат, със затворени очи, не извършва движения с тялото и видимо не изпълнява служебните си задължения съгласно длъжностна характеристика. Указано е, че след извършена справка в РУ – Балчик относно време, задачи и място на изпълнение на служебните задължения е установено, че със служебния автомобил са били мл. инспектор М.М.М. – старши полицай и мл. инспектор Илко Николов Колев – автоконтрольор втора степен. Със заповедта е разпоредено извършването на проверка от конкретно изброени в нея лица и е определен срок на проверката до 25.01.2023 г.

Със Заповеди №№ 240з – 20/ 24.01.2023 г. и 240з – 83/ 23.02.2023 г. на Началника на РУ – Балчик срокът на проверката е удължен с по 30 дни и е разпоредено за резултатите да се докладва до 24.03.2023 г. (л. 30)

На 20.03.2023 г. е регистриран Протокол за преглед на предоставени видеозаписи, извършен на 22.02.2023 г. за времето от 13.00 до 14.00 часа,  от ДВС – МВР на видеофайлове, съдържащи информация от АИС „Видеозаснемане на пътен контрол“ от Комисията, назначена за извършване на дисциплинарна проверка, цитирана по – горе. В Протокола (л. 61) е описано, че на електронната папка са предоставени 32 видеофайла от първа, втора и трета камери, монтирани на посочения по – горе служебен автомобил. Описано е, че са прегледани предоставените от камера 2 видеофайлове, като от файл СВ4383КК_ 50026B7278028A19_ ch02_20221127044000_20221127050645_00000100098000000 и следващите от 4:40:01 часа комисията разпознава, че на мястото на водача е служителят мл. инспектор М.М.М. – ВПА, а на мястото на пасажера на предна дясна седалка е мл. инспектор Илко Николов Колев – мл. автоконтрольор (МАК), като осветлението в купето е изключено и се вижда, че мл. инспектор М. е седнал на седалката в служебния автомобил и същата е с изправена облегалка. Служителят е отпуснат, със затворени очи, не извършва движения с тялото си. След този част действията на служителя са идентични до 06:06:46 ч. В 06:06:47 служителят отваря очи, извършва движения с тялото си, разговаря с мл. инсп. Колев, като непосредствено след това потегля със служебния автомобил.

На 20.03.2023 г. е регистриран с № 240р - 3861 Протокол за запознаване, извършено на 26.01.2023 г., на държавен служител със заповед за извършване на проверка по чл. 205 от ЗМВР, съставен на основание чл. 14, ал. 4 от Инструкция № 8121з-877/ 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, в който е обективирано запознаване на 26.01.2023 на служителя със Заповедта за провеждане на дисциплинарна проверка (л. 63).

На 22.02.2023 г. служителят е запознат със съдържанието на 4-те броя файлове с видеоинформация от АИС ВОДПК за дата 27.11.2022 г. (л. 65).

На 22.02.2023 год. на г-н М. е връчена покана за даване на писмени обяснения с формулирани от дисциплинарно разследващия орган въпроси, целящи установяване на фактическата обстановка и действията му по време на дежурството на 26/27.11.2022 г. (л. 67). От служителя е предоставено Сведение от 27.02.2023 г. (л. 62), в което обяснява, че на 26.11.2022 г., съвместно с мл. инсп Илко Колев - МАК при РУ Балчик, съгласно график е бил нощна смяна за времето от 20:00 ч. до 08:00 ч. на 27.11.2022 г., като сочи, че той бил водач на патрулен автомобил „Киа Сийд“ с per. № ****и описва задачите при изпълнение на ППД съгласно Разпореждане на Началник РУ гр. Балчик, а именно: Превенция на битовата престъпност, Недопускане не противообществени прояви, проверка на водачи, употребили алкохол и НВ, Антитерористично наблюдение, Проверки на лица и МПС с цел установяване на инкриминирани вещи, притежание на НВ и акцизни стоки без бандерол, СПО Бежанци от Украйна, СПО Пешеходни пътеки, Акция Зима, СПО Номад.

По отношение запознаването със съдържанието на 4-те броя видео файлове, съдържащи информация от АИС ВОДПК, отразено в Протокола от 12.02.2023 г., заявява само, че тъй като той бил водач на служебния автомобил, то той е на предната лява седалка на патрулен автомобил „Киа Сийд“ с per. № ****през цялото време при изпълнение на наряда.

За времето от 04:40 ч. до 06:06 ч. на 27.11.2022 г., като старши полицай по опазване на обществения ред от състава на наряда, съгласно чл. 56 от Инструкцията за патрулно - постова дейност и във връзка с подобряване визията на МВР и в изпълнение на писмо № 810191/ 18.06.2021 г., твърди, че съвместно с мл. инсп. Илко Колев са извършвали превантивна дейност чрез видимо присъствие, като служебният автомобил е бил видим за гражданите и не е затруднявал останалите участници в движението.

Продължава, че по време на изпълнението на наряда, около 01:30 ч. получил обаждане от гражданин, лоялен на полицията, пожелал анонимност, че лице от с. Соколово на име ****, употребяващо НВ, сутринта на 27.11.2022 г. ще посети гр. Балчик с управлявания от него лек автомобил „Форд Ескорт“ с варненска регистрация, в ранните часове между 05:00 ч. и 05:30 ч., тъй като приятелката му Анелия в този момент била при родителите си в гр. Балчик, а и Касимов искал да избегне евентуалното му спиране от органите на полицията. По повод получената информация и за последващото ѝ реализиране, след обсъждане със старшия на наряда, мл. инсп. Илко Колев, взели решение да заемат по-рано УП „Зърнени храни“, което сторили около 04:40 ч., като поради ранния час, липсата на движение на МПС и лица решили да не слизат от автомрбила, а да водят наблюдение на преминаващите автомобили и при евентуално установяване на автомобил „Форд Ескорт“ с варненска регистрация (чийто номер не им бил известен), да последват автомобила и да го спрат чрез използване на светлинна и звукова сигнализация. На УП „Зърнени храни“ останали до 06:10 ч., като през цялото време наблюдавали пътното платно за преминаване на посочения автомобил. След като не се появил, около 06:10 ч. напуснали УП „Зърнени храни“ и минали по маршрута съгласно Разпореждането. Получената информация била предадена на служителите от група „КП“ при РУ гр. Балчик.

На 20.03.2023 г. е регистрирана с № 240р-3864 Справка (л. 23) за извършената проверка. В справката са посочени членовете на състава на ДРО, извършили проверката. Посочено е, че от събраните документи е установено, че съгласно месечен график за изпълнение на ППД, КПД и дежурство в ОДЧ мл. инсп. Колев и мл. инсп. М. са назначени за контрол на пътното движение и ООР и ПК с позивна „334“ с процесния служебен автомобил, като за водач е определен жалбоподателят. Отразено е, че служителите са инструктирани срещу подпис от ОДЧ при РУ – Балчик при започване на смяната, запознати са с оперативната обстановка, разпоредените задачи и определените за работа установъчни пунктове/точки за контрол за осъществяване на дейността, видно от ежедневната ведомост. Записано е, че съгласно часовия график (разпореждане за работа на нарядите, осъществяващи ООР и ПК на територията на РУ – Балчик), от 04:20 до 05:00 часа на 25.03.2021 г. автопатрулът е следвало да изпълнява задълженията си, като извършва обход по М – 1, ПУ – 1, гр. Балчик, като непосредствено след това от 05:00 часа до 06:00 часа да заеме УП „Зърнени храни“, гр. Балчик. ДРО е посочил, че при прегледа на видеофайловете служебният автомобил и проверяваният служител от 04:40:01 часа престоява на УП „Зърнени храни“, но комисията на установява служителят да извършва обход или контролна дейност извън купето. Преповторено е описаното в Протокола за преглед на видеофайловете. Обсъдено е даденото от жалбоподателя Сведение с изложеното в него и като е съпоставено с визуализирането на видеофайловете, предоставени от ДВС - МВР, обективирани в Протокол, е направен извод, че за времето от 04:40 ч. до 06:06 ч. на 27.11.2023 г., видно от прегледа на камера № 02 на служебен автомобил с per. № СВ4383КК, проверяваният служител е извършил нарушение на Инструкция № 8121з-929/ 02.12.2014 г. за патрулно - постова дейност (Инструкцията), чл. 56, ал. 2, че на установъчните пунктове, разпоредени в указанията по чл. 29, ППД се изпълнява извън служебните помещения и МПС, като полицейските органи извършват и обход пеша в рамките на указаните за пункта граници за изпълнение на конкретни задачи, като изключения се допускат при неблагоприятни метеорологични условия или при изпълнение на конкретна задача. Указано е, че за да е налице нарушение на тази разпоредба, е достатъчно служителите да не са съобразили дължимото поведение с разпоредените за изпълнение задачи, съгласно часови график в Разпореждане рег. № 240р-12177/ 25.11.2022 г., издадено от Началник на РУ – Балчик. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 11, предложение първо от ЗМВР, във връзка с чл. 56, ал. 2 от Инструкция № 8121з-929/ 02.12.2014 г. за патрулно - постова дейност, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца до 1 година.

В Справката са описани заеманите от служителя длъжности според кадровата му справка, получените от него награди, завършени курсове, като е отразено изрично, че до съответния момента няма налагани наказания.

Изложено е какви основни задължения има служителят според Типовата длъжностна характеристика, с която е запознат, а именно: да носи отговорност за собствената си безопасност, както и за тази на лицата, които могат да пострадат от неговите действия или бездействия; да работи по  осигуряване на обществения ред, да предотвратява и оказва съдействие при разкриване на престъпления и нарушения на обслужваната територия.

Счетено е, че деянието е извършено в условията на непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал. 3 от НК, като е уточнено, че жалбоподателят не е желаел да извърши нарушението, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди. Добавено е, че за целия си трудов стаж служителят е бил с образцово поведение, за което многократно е награждаван. Отбелязано е, че за процесния период, видно от дневника за получени и предадени сигнали и разпореждания, в ОДЧ не са постъпвали сигнали за нарушения на обществения ред или за извършени ПТП, че е съобразено служебното поведение на проверявания служител, но е прието, че случаят не е маловажен и не е налице основание за прилагане на чл. 198 от МВР.   

Предвид установеното Комисията е направила предложение на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 199, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 2 от ЗМВР – небрежност в служебната дейност и на основание чл. 204, т. 3 от ЗМВР на мл. инспектор М. да бъде наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 4 (четири) месеца (л. 26).

В резултат на 20.03.2023 г. е издадена оспорената в настоящото производство Заповед № 240з-97, в която е преповторено буквално изложеното в Справката и е наложено предложеното в нея дисциплинарно наказание в посочения в Справката срок.

На 22.03.23 г. с рег. № 240р-4076 е регистриран Протокол за запознаване със Заповед за налагане на наказание на държавен служител (както е изписано в Протокола), Справка и материалите по дисциплинарното производство, както и за възможността за даване на допълнителни обяснения или възражения в срок от 24 часа от запознаването (л. 21). Протоколът е връчен на 22.03.2023 г. в 15.30 часа, което е удостоверено с подписа на служителя, като е записано, че той отказва да дава допълнителни обяснения.

По делото е приложена административната преписка.

Протоколът, в който е обективиран прегледът на видеозаписите, не е оспорен от жалбоподателя.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

Заповедта е издадена от компетентен орган – Началник на РУ – Балчик към ОД на МВР – Добрич предвид установеното с чл. 204, т. 3 ЗМВР правомощие на ръководителите на структурите по чл. 37 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи, във връзка с чл. 26, ал. 3, т. 6 от Правилника, да издават заповеди за налагане на наказание за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, като в случая заповедта е издадена за наказание по чл. 197, ал. 1, т. 2 от ЗМВР на младши инспектор. Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма.

Основателни са твърденията в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на оспорената заповед:

Дисциплинарното производство е образувано със Заповедта, с която е назначена Комисията за извършване на проверка.

 Вярно е, че на служителя е връчена покана за даване на писмени обяснения с формулирани от Комисията (дисциплинарно разследващия орган) въпроси, целящи установяване на фактическата обстановка и действията му по време на описания случай в Заповедта за назначаване на Комисия и служителят е дал Сведение, като е описал действията си на 27.11.2022 г.

Оспорената Заповед обаче е издадена преди да се запознае служителят с  Обобщената справка и направеното с нея предложение, респ. описаното в нея. Видно от Протокола за запознаване и отбелязването върху самата Заповед (л. 5), оспорената Заповед вече е била издадена и на служителя са връчени за запознаване едновременно и Заповедта, и Справката, като е записано, че му е предоставена възможност за запознаване с материалите по дисциплинарното производство и за даване на обяснения и възражения. С оглед на това е налице нарушение на чл. 206 от ЗМВР, съгласно който дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Това нарушение е съществено, тъй като е в противоречие с разписаната в закона възможност за защита на наказаното лице и впоследствие е довело до издаване на акт, който е при неправилно приложение на материалния закон.

Защитата на привлеченото към отговорност лице се гарантира от задължителното процесуално действие по запознаването му със съдържанието на справката за резултатите от проверката и приемането на писмените му обяснения, които са задължителни условия за законосъобразност на акта за налагане на дисциплинарно наказание. При наведени възражения по верността на фактите, ДНО е длъжен да събере посочените доказателства от служителя за съществуване на други обстоятелства от значение за разкриване на обективната истина. Видно от гореизложеното, в настоящия случай обаче жалбоподателят не е бил запознат със Справката преди издаване на Заповедта.

Процесуалната гаранция за упражняване правото на защита на привлечения към дисциплинарна отговорност служител, а именно правото му да участва в производството самостоятелно или да бъде подпомаган в защита си от друг държавен служител, както и задължително да бъде изслушан лично от ДНО или да бъдат приети писмените му обяснения преди издаване на акта, е нарушена, предвид че привлеченият към отговорност държавен служител не е запознат със справката преди издаване на Заповедта.

Спазен е срокът по чл. 195, ал. 1 ЗМВР, съгласно който дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му, макар в самата заповед да липсва изложение в тази насока.

Съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В случая в Заповедта е преповторено, както беше посочено по – горе, изписаното в Справката. Липсва конкретно описание на деянието, прието за нарушение. Според настоящия състав административният орган вменява на служителя следното нарушение, а именно, че е следвало да изпълнява задълженията си, като извършва обход по М – 1, ПУ – 1, гр. Балчик, като непосредствено след това от 05:00 часа до 06:00 часа да заеме УП „Зърнени храни“, гр. Балчик, където да изпълнява задълженията си също чрез обход, а вместо това е седял отпуснат, със затворени очи на седалката в служебния автомобил. Подобно описание обаче в Заповедта липсва, поради което за наказаното лице не е налице възможност да разбере срещу какво точно обвинение следва да се защищава.  Формално посоченото в Заповедта съдържание на постъпилото от ДВС – МВР писмо с № 7855-11470/ 14.12.2022 г. на ДВС – МВР, не изпълнява изискването на закона, тъй като по писмото е извършвана проверка и следва ДНО да посочи какво счита, че е установено при проверката, защо не кредитира описаното от служителя в Сведението му и по какъв начин приетото за нарушение следва да бъде квалифицирано. В самата Заповед след думите, че служителят „е извършил следното нарушение“, липсват фактически посочвания на нарушението, а е описан текст от чл. 56, ал. 2 от Инструкцията, като е указано, че за да е налице нарушение, е достатъчно служителят да не е съобразил поведението си с разпоредените за изпълнение задачи съгласно съответното Разпореждане  от 25.11.2022 г. С какво конкретно действие или бездействие е осъществено нарушението, липсва отразяване в Заповедта, което нарушава правото на защита на наказаното лице.

Посочено е в оспорения акт, че при определяне на наказанието е съобразено поведението на служителя и заповеди за награда, липсата на вредни последици от деянието, но в противовес на това е прието, че служителят е проявил небрежност в служебната дейност и му е наложено наказание „писмено предупреждение“ за срок от 4 месеца на основание чл. 199, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. От една страна ДНО е приел, че е налице нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР - неизпълнение на служебните задължения, а от друга страна пък е описал нарушение на чл. 56, ал. 2 от Инструкцията. Неизпълнението обаче на служебно задължение, произтичащо от административен акт (разпореждане на пряк ръководител в случая), представлява нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, за което законът предвижда дисциплинарно наказание „порицание“, а не „писмено предупреждение“. В конкретния случай вмененото дисциплинарно нарушение е неправилно квалифицирано като такова по чл. 199, ал. 1 т. 3 от ЗМВР. ДНО е приел в конкретния случай, че от страна на жалбоподателя е налице неизпълнение на чл. 56, ал. 2 от Инструкцията и разпорежданията на преките ръководители по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, като се е позовал на неизпълнение на Разпореждане  за изпълнение на ППД с рег. № 240р-12177/ 25.11.2022 г. на Началника на РУ - Балчик. С оглед на това ДНО е следвало да наложи дисциплинарно наказание „порицание“ по реда на чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, за нарушение на чл. 200, ал. 1 т. 11 от ЗМВР - неизпълнение на служебни задължения, каквото според събраните в хода на проверката доказателства е установено, ако е счел, че не е налице маловажен случай.

За сметка на това административният орган е посочил като основание нормата на чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, която предвижда налагане на дисциплинарно наказание – „писмено предупреждение“ при установена небрежност в служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед, каквито в административната преписка, респ. в оспорения акт не са описани. Обяснението на процесуалния представител на ответника, че деянието представлява такова, което се наказва с „порицание“, но не административният орган решил да наложи по – леко наказание, не кореспондира с разписаното в закона и сочи на акт, издаден в нарушение на материалния закон. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл. 194, ал. 2 от ЗМВР. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушение, което не съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител от МВР. Съгласно чл. 194, ал. 1 ЗМВР държавните служители в МВР, които са нарушили служебната дисциплина, се наказват с предвидените в този закон дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в ал. 2 на чл. 194 по т. 1-4 ЗМВР. В случая ДНО е приел, че жалбоподателят с описаните деяния е осъществил нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР - неизпълнение на служебни задължения, макар от изписаното в Заповедта се установява, че се твърди и неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове (чл. 56, ал. 2 от Инструкцията), но обвинение по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР не е повдигнато. Следва да се има предвид обаче, че дисциплинарните наказания са определени от законодателя конкретно и точно, лимитативно изброени за съответните видове нарушения и не може административният орган да излиза извън рамките на закона, което се явява допълнително основание за отмяна на оспорения акт.

За пълнота на изложението настоящият състав счита, че следва да отбележи, че изискването е оспореният акт да бъде мотивиран, като мотивите касаят не само вида на наказанието, а и неговия срок. В случая, в противоречие с изложеното, че служителят имал образцово служебно поведение, не бил наказван до момента на проверката, а от деянието не били произтекли вредни последици, е наложено наказание над минимума, което не е обосновано и  се явява в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

Анализът на събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства и издадената въз основа на тях Заповед обосновава извода, че производството по издаване на оспорения индивидуален административен акт е проведено в нарушение на административнопроизводствените правила, регламентирани в ЗМВР и при неправилно приложение на материалния закон, поради което Заповедта подлежи на отмяна.

Налице е и несъответствие на акта с целта на закона. Оспорената заповед е издадена с цел да бъде наказан служител на МВР, извършил дисциплинарни нарушения, с оглед оказване на правомерно въздействие върху нарушителите за спазване на служебната дисциплина и предупреждение да не се извършват последващи нарушения, което представлява осъществяване на лична и генерална превенция съгласно чл. 4 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г., но целта на закона е да бъдат налагани наказания съответни на извършените нарушения в предвидените от закона граници и основания, което в случая не е сторено.

Предвид горното, съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна, а жалбата срещу нея – основателна и следва да бъде уважена изцяло.

При този изход на спора и предвид своевременно направеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане, на последния, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800.00 лв. (осемстотин лева) и за държавна такса в размер на 10.00 лв. (десет лева).

Водим от горното, Административен съд – Добрич, III състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на М.М.М., ЕГН **********,***, Заповед за налагане на наказание с рег. № 240з-97/ 20.03.2023 г. на Началника на Районно управление – Балчик.

ОСЪЖДА Районно управление – Балчик при Областна дирекция на МВР – Добрич да заплати на М.М.М., ЕГН **********,***, сумата от 810.00 лв. (осемстотин и десет лева), представляваща съдебно – деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

СЪДИЯ: