№ 320
гр. София, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Радостина Данаилова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.
като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело №
20221100900744 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 535 ТЗ от
Е.М. ЕООД срещу И.Ф. ЕООД за установяване, че ответникът, в качеството
му на издател на запис на заповед, издаден на 21.04.2020 г., с падеж
14.06.2020 г., дължи на ищеца сумата по записа от 79 000 лв.
Твърденията на ищеца са, че с ответника са сключили договор за заем от
30.07.2018 г., с който се задължил да му предостави сумата от 80000 лв., като
временна финансова помощ, като сумата е преведена на ответника на
30.07.2018 г. С анекс от 21.04.2020 г. страните уговорили по-висок размер на
финансовата помощ от общо 159 000 лв., като разликата между първоначално
предоставената и уговорената с анекса сума от 79000 лв. била преведена на
ответника на 21.04.2020 г. В обезпечение на задълженията по договора и
анекса ответникът издал два броя записи на заповед – първият за сумата от
80000 лв. е с падеж 10.08.2018 г., а вторият - за сумата от 79000 лв. е с падеж
14.06.2020 г. Тъй като ответникът не изпълнил задълженията си ищецът се
снабдил със заповед за изпълнение, срещу която ответникът е подал
възражение, поради което се претендира установяване на вземанията по
заповедта.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с която оспорва иска и
съществуването на задължението с доводи, че записът на заповед, издаден на
21.04.2020 г. не му бил предявен за плащане, а удостоверената дата на
предявяване е написана след като се подписал за предявяването при самото
издаване на записа и преди да е настъпил падежа. Твърди да е върнал на
1
ищеца по договора за финансова помощ от 30.07.2018г., чието сключване не
се оспорва, сумата от 40000 лв. на 16.08.2018г., сумата от 30000 лв. на
20.09.2018 г., сумата от 15000 лв. на 27.11.2018 г., които плащания са
извършени по банков път, след което е извършено още едно плащане по
банков път в размер на 40000 лв., за което не е посочил дата, а твърди да са
заплащани и суми в брой без да сочи размер и време на извършване на
плащанията.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните
по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
В тежест на ищеца е да докаже качеството си на приносител по редовен от
външна страна запис на заповед, качеството на издател на записа на заповед
на ответника, твърденията си, че записът на заповед обезпечава задължения
на ответника –търговец да върне предоставени в заем суми по договор от
30.07.2018г и анекс от 21.04.2020 г., както и че заемните суми са реално
предоставени на ответника.
В тежест на ответника е да докаже твърденията си относно извършени
плащания по договора за заем с ищеца.
С оглед твърденията на страните, съдът намира за безспорни и
ненуждаещи се от доказване в отношенията обстоятелствата, че записът на
заповед е издаден от ответника в обезпечение на задълженията му по
договора от 30.07.2018г. и анекса към него, както и сключването на
последните.
Съгласно договора за предоставяне на временна финансова помощ от
30.07.2018 ищецът предоставя на ответника заем в размер на 80000 лв. срещу
задължение да заплаща годишна възнаградителна лихва от 7 % и да върне
сумата в срок до 10.08.2018 г., като за обезпечаване на задълженията по
договора страните не спорят, че ответникът е издал за сумата от 80000 лв.
Няма спор, а се установява и от представените писмени доказателства и
заключението на счетоводната експертиза, че заемната сума е преведена по
банковата сметка на ответника на 30.07.2018 г.
С анекс от 21.04.2020 г. страните са се съгласили да изменят договора за
заем, като наред с първоначално предоставената сума от 80000 лв. ищецът
предостави на ответника още 79000 лв. до общ размер на заемните средства
от 159000 лв. С анекса страните изменили и срока за връщане на сумите на
14.06.2020 г. и уговорили възнаградителната лихва да се заплати на падежа на
главното задължение.
Установява се, че ищецът е превел сумата от 79000 лв. по сметката на
ответника на датата на сключване на анекса, като за същата сума ответникът е
издал на същата дата 21.04.2020 г. запис на заповед с падеж 14.06.2020 г. –
падежът на задължението по договора за финансова помощ съгласно
уговорките в анекса.
От приетата по делото и неоспорена от страните счетоводна експертиза се
установява, че ищецът е превел на ответника на 30.07.2018 г. / датата на
2
сключване на договора за финансова помощ/ сумата от 80 000 лв., като в
платежното нареждане е посочено като основание „ по договор“. От своя
страна ответникът е превел на ищеца на 16.08.2018г. сумата от 40000 лв. с
посочено основание „връщане на заем“, което плащане ищецът признава в
исковата молба да погасява задължението на ответника по договора от
30.07.2018 г. На 20.09.2018 г. ответникът е превел на ищеца сумата от 30000
лв. с посочено основание „връщане на кредит“, на 27.11.2018 г. е превел на
ищеца 15000 лв. с посочено основание „връщане на кредит“ и на 31.05.2019г.
сумата от 9000 лв. с посочено основание за плащане „връщане на кредит по
договор“ или общо са преведени от ответника в периода 20.09.2018 г. –
31.05.2019 г. 54000 лв. След 31.05.2019 г. няма доказателства ответникът да е
извършвал каквито и да било плащания към ищеца.
От своя страна и извън уговорката в договора от 30.07.2018 г. и след
превеждането на сумата от 80000 лв. въз основа на договора и преди
сключване на анекса от 21.04.2020 г., ищецът е превел на ответника също
суми в общ размер на 54000 лв. на два пъти, съответно 29000 лв. са
преведени на 13.06.2019 г. и 25000 лв. на 12.09.2019 г., като в основанието за
плащане е посочил „по договор“, а след сключването на анекса и още 79000
лв.
Ответникът, който носи тежестта, не е представил доказателства за други
плащания, извън тези, които вещото лице е установило въз основа на
извлечения от банковите сметки на ищеца и данните в счетоводството му,
като ответникът не е осигурил достъп и до счетоводните си документи за
изследване, поради което и съдът приема разменените парични престации да
са именно посочените от вещото лице, а именно ищецът да е платил на
ответника 80 000 лв. при сключването на договора за финансова помощ,
54000 лв. в периода 20.09.2018 г. – 31.05.2019 г. и 79 000 лв. при сключването
на анекса към договора за финансова помощ, или общо 213000 лв., а
ответникът да е превел на ищеца общо 94000 лв. Всички плащания на
ответника предхождат сключването на анекса и предоставянето на
допълнително отпуснатата с него в заем сума от 79000 лв., поради което и
съдът приема, че не погасяват задължението за връщането й, тъй като са
направени преди възникването му, а възражения за прихващане с други
вземания и задължения между страните не са направени, макар и да се
установява по делото, че ищецът е превел на ответника суми в общ размер по-
голям от уговореното в договора и анекса, без никоя от страните да е въвела
твърдения дали се касае за друго правоотношение, за плащания без основание
или за негласни уговорки за револвиране на заема, каквито не следват от
писмените съглашения.
Издаденият запис на заповед не се спори между страните, че е издаден в
обезпечение на задълженията на ответника във връзка с анекса по договора за
финансова помощ, като съдът намира, че обезпечава само задълженията за
допълнително предоставената в заем главница, доколкото сумата по записа
съвпада именно с нея, записът е издаден на датата на сключване на анекса, а
3
падежът на задължението по записа съвпада с уговорения с анекса срок за
връщане на заема, като не се установява задължението за връщане на
допълнително предоставените 79000 лв. да е било погасена.
Записът на заповед съдържа всички изискуеми от закона реквизити,
поради което е действителен и удостоверява възникване на вземане на ищеца
срещу ответника за посочената в него сума и до размера до който се
установява да са възникнали и непогасени задълженията по каузалното
правоотношение, във връзка с което е издаден – съдържа наименованието
запис на заповед както в заглавието, така и в текста на документа, безусловно
задължение за заплащане на сумата от 79000 лв. от страна на ответника в
полза на ищеца или на негова заповед, дата на издаване, адрес на издателя,
място на плащане, като падежът е посочен като конкретна дата и е настъпил.
Доводите на ответника относно липсата на предявяване на записа на
заповед са неотносими към съществуването и изискуемостта на
задълженията, тъй като в записа на заповед е посочена конкретна дата като
падеж, която определя и настъпване на изискуемостта на задълженията, като
непредявяването му е от значение единствено за последиците на забавата в
плащането /Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. по тълк. д. № 1/2004 г.
ОСТК на ВКС/, които не са въведени като предмет на делото, доколкото
петитумът в исковата молба е само относно вземането за главницата от 79000
лв., но не и относно другите вземания по заповедта за изпълнение.
Следователно по делото се установяват предпоставките за
съществуването и изискуемостта на вземания на ищеца срещу ответника, в
качеството му на издател на записа на заповед за задълженията, които се
установи да са възникнали и обезпечени с него по договора за заем, а именно
за сумата от 79000 лв., представляваща част от главницата по договора за
финансова помощ и анекса към него, поради което и предявеният
установителен иск е изцяло основателен.
Право на разноски при този изход от спора има ищецът, който обаче не
е претендирал разноски нито в исковата молба, нито в хода на
производството, поради което и не следва да му се присъждат такива нито за
исковото, нито за заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че И.Ф. ЕООД, ЕИК ******* дължи
на Е.М. ЕООД, ЕИК ******* на основание чл. 422, вр. чл.415 ГПК, вр.
чл.535 ТЗ в качеството си на издател сумата от 79000 лв., представляваща
задължение по запис на заповед, издаден на 21.04.2020 г. за същата сума, с
падеж 14.06.2020 г., за която сума е издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 36504/2020 г. на СРС, 67 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
4
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5