Определение по адм. дело №243/2025 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр. с чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни.

Постъпила е жалба от И. М. И. от [населено място], подадена чрез адв. Н. Х. от АК – Разград, против мълчалив отказ на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, [ЕИК] да предостави достъп до обработваните от дружеството лични данни на жалбоподателя. В жалбата се твърди, че на 28.10.2024 г. между страните е сключен договор за паричен заем № 5262359, който е носител на лични данни, обработвани от ответника. С молба вх. № 0-307/2025 г. от 08.07.2025 г. жалбоподателят е поискал да му бъде предоставено копие от договора, но до изтичане на законоустановения едномесечен срок администраторът на личните му данни не се е произнесъл по искането. Моли мълчаливият отказ да бъде отменен и преписката да бъде върната на органа с указания по тълкуването и прилагането на закона. Заявено е искане за заплащане на адвокатско възнаграждение на адв. Н. Х. на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД оспорва жалбата като недопустима. Счита, че подадената молба вх. № 0-307/2025 г. от 08.07.2025 г. не представлява искане за предоставяне на достъп до лични данни, а се отнася до отношения, уредени от Закона за потребителския кредит. Сочи, че е образувано производство пред Комисията за защита на потребителите, която е компетентния орган по спора. Моли жалбата да бъде оставена без разглеждане, а производството да бъде прекратено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Разградският административен съд като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Безспорно е по делото, че между страните е сключен Договор за паричен заем № 5262359 от 28.10.2024 г.

С молба вх. № 0-307/2025 г. от 08.07.2025 г. жалбоподателят е поискал от ответника да му бъде предоставено копие от договора. Тази молба има характера на заявление по чл. 37б от Закона за защита на личните данни, тъй като с нея е поискано копие от документ, съдържащ лични данни на заявителя, с които оперира дружеството.

Ответникът не се е произнесъл в едномесечния срок по член 12, пар. 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, при което и съгласно чл. 58, ал. 1 АПК е формиран мълчалив отказ от администратора на лични данни да предостави на субекта на данните достъп до тях.

В хода на производството ответникът представя копия от Договор за паричен заем № 5262359 от 28.10.2024 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД – София и И. М. И. от [населено място], [област]; както и Споразумение от 27.11.2024 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД – София, „Файненшъл България“ ЕООД – София и И. М. И.. Двата документа са връчени от съда на жалбоподателя чрез неговия процесуален представител.

При това искането на жалбоподателя е удовлетворено и правният му интерес от оспорването на мълчаливия отказ е отпаднал. Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата, при отсъствието на която и на основание чл. 159, т. 4 АПК жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото подлежи на прекратяване.

Неоснователни са възраженията на ответника, че молбата на жалбоподателя е извън предмета на настоящото производство и че отношенията се уреждат по реда на Закона за потребителския кредит. Съгласно член 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до данните; а съгласно член 15, параграф 3 администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване.

Съгласно задължителното тълкуване на член 15, параграф 3, първо изречение от Регламент (ЕС) 2016/679, дадено в Решение на Съда (първи състав) от 4 май 2023 година по дело C-487/21, правото да се получи от администратора копие от личните данни, които са в процес на обработване, изисква на субекта на данните да се предостави точна и разбираема реплика на всички тези данни. Това право предполага правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори от цели документи или от извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с този регламент права, като се подчертава, че в това отношение трябва да се вземат предвид правата и свободите на други лица.

Следователно, след като субектът на данните е поискал да получи копие от документ, съдържащ лични данни, администраторът, обработващ данните, е бил длъжен да му го предостави. По този начин се реализира в пълнота правото на достъп на субекта, за да може да се запознае с данните, да провери дали са точни, дали се обработват законосъобразно и при нужда да предприеме съответни мерки за защита.

С оглед изхода на делото и предвид факта, че ответникът е дал повод за завеждането му искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата е основателно. Съгласно чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗА съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В частта, препращаща към чл. 36 ЗА, респ. към Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА не съответства на правото на ЕС /вж. Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22/, поради което не следва да се прилага. В чл. 8, ал. 2, т. 10 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. е посочен размер от 900 лв. за дела по ЗЗЛД, който размер не обвързва съда, а следва да се преценят видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Настоящото дело не представлява фактическа и правна сложност. В него не е защитаван материален интерес, проведено е едно открито съдебно заседание и са събрани минимален брой писмени доказателства. При това съдът намира за пропорционален размер на възнаграждението от 500 лв.

Предвид изложеното и на основание чл. 159, т. 4 АПК Разградският административен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И. М. И. от [населено място], подадена чрез адв. Н. Х. от АК – Разград, против мълчалив отказ на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, [ЕИК] да предостави достъп до обработваните от дружеството лични данни на жалбоподателя.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 243/2025 г. по описа на Административен съд – Разград.

ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, [ЕИК] да заплати на адв. Н. Х. от АК – Разград адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.