МОТИВИ към Присъда № 208/24.08.2018 г. по НОХД №613/2018
г. по описа на Окръжен
съд-гр.Бургас
Подсъдимият Ц.В.М.
ЕГН **********, с адрес ***, *** гражданин,
с ***
образование, *****, ****, ******, е предаден на съд по обвинение в следните престъпления:
1./По чл.198, ал. 1 от НК, за това, че на 09.12.2017г. около 5.25ч. в гр.Бургас, ж.к.“Меден
рудник“ до бл.*** отнел
1/един/бр. дамска чанта на стойност 7 /седем/ лева ведно със сумата от
5/пет/евро, чиято равностойност е 9.80лв.,
1/един/брой/ бяла електронна запалка на стойност 21.00 лева, 3
бр.секретни ключа на стойност 29.00лева, дамско портмоне марка „Прада“ на
стойност 9.00 лева, 1 бр. мобилен телефон марка „Самсунг А3“ ведно със зарядно
устройство на стойност 325.00лева, 1 бр. пинсета за мигли „Филипс“ на стойност
8.00 лева, кредитна карта на БНП „Париба“ и лична карта , всичко на стойност
409.80лв. от владението на П.П.К., ЕГН **********, с намерение противозаконно
да ги присвои, като употребил за това сила-издърпал със сила дамската чанта от
ръката на К., като я хванал за дръжката;
2./По чл.249, ал.1, вр. чл.26 , ал.1
от НК, за това, че на 09.12.2017 г.
за времето от 07:11 часа до 07:16 часа в гр. Бургас ж.к. „Меден рудник“ при
условията на продължавано престъпление , на ATM устройство № 061203 на „Сосиете
Женерал Експресбанк” монтирано на супермаркет „Лидл”, използвал платежен
инструмент - кредитна карта № ******, издадена от
„БНП Париба“ ЕАД, без съгласието на титуляра П.П.К.,*** и извършил успешни
трансакции общо на сумата от 300,00 лева /триста лева/, като деянието не
съставлява по-тежко престъпление, както следва:
-Ha
09.12.2017 г. в 07:11 часа в гр. Бургас к-с „Меден рудник” супермаркет „Лидл”
на ATM устройство № 061203 на „Сосиете Женерал Експресбанк”, използвал платежен
инструмент – кредитна карта № *****, издадена от
„БНП Париба” ЕАД, без съгласието на титуляра П.П.К.,*** и извършил успешна
трансакция на сумата от 50,00 лева /петдесет лева/.
-На
09.12.2017 г. в 07:12 часа в гр. Бургас, к-с „Меден рудник”, супермаркет „Лидл”
на ATM устройство № 061203 на „Сосиете Женерал Експресбанк”, използвал платежен
инструмент – кредитна карта № *****, издадена от
„БНП Париба” ЕАД, без съгласието на титуляра П.П.К.,*** и извършил успешна
транзакция на сумата от 200,00 лева /двеста лева/.
-На
09.12.2017 г. в 07:15 часа в гр. Бургас, к-с „Меден рудник”, супермаркет „Лидя”
на ATM устройство № 061203 на „Сосиете Женерал Експресбанк”, използвал платежен
инструмент – кредитна карта № *******, издадена от
„БНП Париба” ЕАД, без съгласието на титуляра П.П.К.,*** и извършил успешна
транзакция на сумата от 50,00 лева /петдесет лева/.
В съдебно заседание подсъдимият Ц.М.
се призна за виновен по повдигнатото му обвинение, както и изцяло изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти , като заяви, че не желае за
тях да се събират доказателства и приема съдът да постанови присъдата си на
събраните на досъдебното производство .
С оглед направеното от подсъдимия и
неговия служебен защитник искане, и след като съдът констатира, че
самопризнанието се подкрепя от събраните по реда и посредством способите
предвидени в НПК доказателства, производството се проведе по реда на
съкратеното съдебно следствие, съобразно диференцираната процедура на чл.371,
т.2 от НПК.
Прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение. Счита изложената в обвинителния акт фактическа обстановка за установена по категоричен начин от
събраните по делото доказателства. За престъплението по чл.198, ал.1 от НК предлага
на подсъдимия да се определи наказание лишаване от свобода за срок от 4 години
, което да се намали с 1/3 и му се наложи такова за срок от 2 години и 8 месеца
. За това по чл.249, ал.1 от НК- наказание от три години лишаване от свобода,
което да се редуцира до такова със срок от 2 години и глоба от 300лв. Да се
определи едно общо наказание между двете в размер на най-тежкото от 2 години и
8 месеца , при първоначален общ режим на изтърпяване и към него се присъедини
глобата.
Защитникът на подсъдимия Х. излага
становище, че признанието на подсъдимия кореспондира с доказателствата по
делото. Пледира за налагане на наказания при превес на смекчаващите вината му
обстоятелства. Като такива сочи: оказано на досъдебното производство съдействие
за разкриване на обективната истина, възстановяването на отнетите пари и вещи. Предлага,
поради това, за престъплението по чл.198 , ал.1 от НК да бъде отмерено
наказание в минимално предвидения размер -3 години лишаване от свобода, което
след редукцията с 1/3 бъде определено на 2 години . За престъплението по
чл.249, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК също да се определи наказание в размер на
минимума за този състав-2 години лишаване от свобода, което се редуцира до
такова в размер на 1 година и 4 месеца лишаване от свобода и глоба от 200лв.
Моли за налагане на едно общо наказание в размер на най-тежкото между
определените му, а именно лишаване от свобода за срок от 2 години ,
изпълнението на което се отложи с тригодишен изпитателен срок , като към същото
се присъедини и глобата .
Пред съда подсъдимия
изразява разкаяние за стореното, а по отношение въпроса за определяне на
наказанието се присъединява към казаното от защитника си, като моли за отлагане
изпълнението на лишаването от свобода с подходящ изпитателен срок. Поднася извинение
на пострадалата, намираща се в залата.
От събрания по реда на съдебното
следствие доказателствен материал за изясняването на делото от фактическа и
правна страна, преценен в съвкупност и поотделно, съдът приема за установено
следното:
I. ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
На
09.12.2017 г. около 05:15 часа свидетелката П.П.К. излязла от дома си находящ
се в гр. Бургас к-с „Меден рудник“ бл. ***,
вх. ***. Тръгнала към ул. „В.“,
като минала между бл. 86 и бл. 73. След като стигнала до спирката срещу
автокъща на посочената улица, движейки се по тротоара, се насочила към бл. 100,
където работела като продавачка в закусвалня „П.“.
Около
05:25ч., намирайки се пред вх. 2 на бл. 115 усетила, че някой зад гърба й
хванал и започнал силно да дърпа нейната дамска, която носела в дясната си ръка.
Св. К. се обърнала и видяла непознат за нея мъж - подсъдимия Ц.В.М., който
дръпнал още по-силно чантата, скъсал дръжката й и така успял да я вземе. От
употребената сила за отнемане на чантата, свидетелката паднала на земята. В
този момент на помощ й се притекъл неустановен по делото мъж от **** произход с колело, който ровел в близките
контейнери за смет. Мъжът успял да хване подсъдимия М., но след кратко
боричкане, последният побягнал в посока зад бл. 115 с чантата на стойност 7 /седем/
лева , в която се намирали сумата от 5 /пет/ евро с равностойност 9,80 лв., 1 /един/
лев, 1 /един/ бр. бяла електронна запалка на стойност 21 /двадесет и един/ лева,
3 /три/ броя секретни ключа на стойност /двадесет и девет/ лева, дамско
портмоне марка „Прада“ на стойност 9 /девет/ лева, 1 /един/ бр. мобилен телефон
марка „Самсунг А 3” със зарядно устройство използван със СИМ карта на „Теленор“
с номер ******* на стойност 325 /триста двадесет и пет/
лева, 1 /един/ бр. пинсета за мигли марка „Филипс“ на стойност 8 /осем/ лева,
кредитна карта на „БНП Париба” и листче, на което бил записан ПИН кода за нея,
лични документи - лична карта. Общата стойност на отнетите вещи /без последните
три изброени/ е в размер на 409,80 лв. /четиристотин и девет лева и осемдесет
стотинки/.
Св.
К. тръгнала след обвиняемия, но когато стигнала зад бл. 115, го изгубила от
поглед. След това се отправила към закусвалнята, в която работела. На спирката
пред закусвалнята видяла свой познат таксиметров шофьор- свидетеля А. Д. М., на когото
разказала за случилото се и го помолила да се обади на тел. 112, което той
направил. Тя разказала за случилото се на пристигналите на място полицейски
служители от Четвърто РУ-Бургас и дала описание на извършителя.
След
като отнел процесните вещи и се отдалечил от местопрестъплението, подсъдимият М.
хвърлил чантата и портмонето в контейнер за боклук, а останалите прибрал в себе
си. Отишъл до дома на свой приятел – Н.С.Ч. по прякор „Р.“ находящ се в гр. Бургас кв. „П.“ ул. „А. М.“ № ***. Показал му
отнетото от свидетелката К., като обяснил, че го е намерил. Поискал от свидетеля
Ч. да му даде чисти дрехи, защото неговите били
изцапани и получил чифт дънки и горница с качулка и черна шапка. Своите дрехи
поставил в торба и по-късно изгорил. Пожелал също, свидетеля Ч. да го заведе до банкомат.
Същият
ден, около 07.10 ч., подсъдимият М. и свидетелят Ч.
отишли до ATM устройство № ***** на „Сосиете Женерал
Експресбанк”, монтирано на супермаркет „Лидл” в гр. Бургас к-с „М. Р.“,
на което подсъдимият използвал три пъти издадената от „БНП Париба“ ЕАД на името
на титуляра П.П.К. кредитна карта № *******, представляваща
платежен инструмент по смисъла на чл. 93, т. 24 от НК и ПИН кода за нея и
осъществил трансакции, чрез които изтеглил следните суми от сметката на
последната, без нейно съгласие: в 07,11ч.- 50 /петдесет/ лева, в 07:12 ч. 200 /двеста/
лева и в 07:15 ч. – 50 /петдесет/ лв., общо сума в размер на 300 /триста/ лева.
След това счупил и изхвърлил кредитната карта.
Подсъдимият
предложил на няколко непознати за него човека да им продаде отнетият от
свидетелката К. мобилен телефон , но те отказали да го закупят. След това
извадил и изхвърлил намиращата се в него СИМ картата и дал телефона на свидетеля
Ч., указвайки му, да го продаде за сумата от 50,00 лв.
Последния го сторил, като по-късно в същия ден продал телефона на свой познат -
свидетеля М. И. М. за сумата от 70,00 лв. От получената сума дал на подсъдимия
М. 50,00 лв., каквато била уговорката им, а 20,00 лв. задържал за себе си.
Описаните обстоятелства се
установяват по категоричен начин от събраните доказателства: обяснения на подсъдимия
М. /л.72,79 от ДП/; показания на свидетелите П.К. /л.6,8,86,87/, А. М. /л.88/, М.М. /л.89/, Н.
Ч. /л.91/; справка от БНП Париба за
извършени трансакции /л.13/; Разпореждания на БОС по чл. 159а от НПК /л.56,57,58/;справка
от мобилния оператор „Теленор България“ ЕАД , относно номерата на сим-картите
поставяни в телефона на св.К. с имей №********** и техните
ползватели след отнемането на телефона от св.К., както и отговорите от БТК ЕАД
и Мобилтел ЕАД /л.63-67/; видеозапис от охранителна камера на СЖ Експресбанк; Протокол
за доброволно предаване на моб. телефон /л.90/; заключение по назначена техническа
експертиза и фотоалбуми /л.95-101, 105-109/; заключение по назначена оценителна
експертиза /л.111-113/; протокол за извършен на 15.01.18г. с участието на
подсъдимия следствен експеримент и фотоалбум /л.116-126/; свидетелство за
съдимост на подсъдимия М. /л.128/; Гаранционна
карта за мобилен телефон „Самсунг галакси А3 2016 голд“ и фактура .
Показанията на
свидетелката-очевидец К. съдът намира за последователни, подробни , вътрешно
непротиворечиви и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства,
поради което и следва да бъдат кредитирани като достоверни.
Дава вяра също и на изложеното от
свидетеля А. М.,
възприел състоянието на К. непосредствено след нападението над нея , чиито
показания също счита за правдиви и подкрепящи се от изложеното от пострадалата
.
Непротиворечиви, логични ,
последователни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал са също
свидетелските показания на Н.Ч. и тези на М. М..
Като обективно и безпристрастно
дадени , съдът кредитира заключенията по извършените на досъдебното
производство експертизи: техническа експертиза на видеозаписите от камера за
видеонаблюдение монтирана на ATM устройството на магазин „Лидл“, от което са
извършени процесиите трансакции и оценителна експертиза
за стойността на отнетите вещи .
Вещите предмет на грабежа ,
съгласно заключението по оценителната експертиза са на обща стойност 409.80лв.
Според
вещото лице по извършената техническа експертиза, на извлечените кадри от
видеозаписите , с най-висока степен на вероятност са заснети едни и същи лица- подсъдимия
Ц.М. и свидетеля Н. Ч..
Сведения за времето и мястото на
нападението върху свидетелката К. се
съдържат в показанията на пострадалата, както и тези на свидетеля А. М.,
потвърждаващи се изцяло от обясненията на подсъдимия М. и от установеното
посредством проведения на 15.01.2018 г. следствен експеримент с участието на последния.
Конкретните физически
телодвижения и тяхната последователност ,
извършени от М., спрямо
пострадалата К. , се изясняват посредством показанията на последната и обясненията на подсъдимия . От
същите по безспорен начин се установява механизма на отнемане от подсъдимия М. на
чуждите вещи , посредством сломяване на съпротивата на пострадалата с издърпване
от ръцете на същата и напускане на местопрестъплението , отнасяйки със себе си чантата, с намиращите се в нея пари, вещи и
документи .
Вещите предмет на престъпление ,
намирали се в чантата по време на отнемането й със сила от подсъдимия – от
показанията на пострадалата, на свидетелите Ч., М., М., справката от мобилния оператор,
показанията на св.Н.
Ч.,
показанията на св.М.
М.
и протоколът от 12.01.18г. за доброволно предаване от него по делото на
мобилния телефон на св.К.- „Самсунг А 3” , протокол за
доброволно предаване от Г. Д. - *** на подсъдимия на 1 бр. зарядно устройство за
мобилния телефон, признанието направено от подсъдимия М., както и от
техническата експертиза на видеозапис от АТМ устройството на „СЖ Експресбанк“ и
оценителната експертиза.
Посоката и направлението на оттегляне
на подсъдимия от местопрестъплението, след извършване на грабежа се сочат от
свидетелката К. и се потвърждават от обясненията на подсъдимия.
Конкретните
фактически действия на подсъдимия по използване на платежния
инструмент-кредитна карта с титуляр пострадалата К. , включват трикратно
поставяне на картата на предвиденото за това място на АТМ-устройството ,
набирането на пин-кода за достъп до наличните финанси , задаването на искана
сума и изтеглянето на суми съответно от 50лв., от 200лв. и накрая от 50лв. и
отнасянето им със себе си . Същите се установяват посредством показанията на
св.Н. Ч., заключението по
извършената фотопортретна експертиза, справката от БНП“Париба“ за извършени
тегления , показанията на св.К. относно местонахождението на картата и пин-кода към нея по време на
противозаконното й отнемане от М. преди извършените тегления, както и от
направените от подсъдимия самопризнания. Липсата на съгласие на титуляра на
картата съдът извежда от показанията на св.К. за предхождащото направените
тегления противозаконното отнемане на
кредитната карта и пин-кода за нея и от направените от подсъдимия самопризнания
потвърждаващи изцяло изложеното от същата свидетелка.
ІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ.
По отношение
обвинението в престъпление по чл.198, ал.1 от НК:
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира за безспорно установено, че с горепосоченото си
поведение подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. чл. 198, ал. 1 от НК,
тъй като на 09.12.2017 г. около 05.25
ч. в гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“ до блок № *** отнел
дамска чанта , ведно със сумата от 10,80 лв., електронна запалка 3
секретни ключа, дамско портмоне, мобилен телефон със зарядно устройство и пинсета
за мигли, всичко на стойност 409,80 лв. от владението на П.П.К., ЕГН **********,
с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – хващайки
за дръжката издърпал със сила дамската чанта от ръката на К..
От
обективна страна е налице отнемане на чужди движими вещи от страна на
подсъдимия от владението на собственика – свидетеля К., тъй като е налице
прекъсване на фактическата власт на последния и установяване на своя трайна
такава от страна на подсъдимия. Безспорно това е извършено без съгласието на
техния владелец, с оглед физическото противопоставяне от страна на пострадалата.
Предмет
на отнемането са движими вещи – дамска чанта , електронна запалка , три секретни
ключа, дамско портмоне, мобилен телефон със зарядно устройство и пинсета за
мигли, ведно с парична сума от 10.80 лева.
Налице е и принудата като елемент от фактическия състав на грабежа,
представляващ сложно съставно престъпление. Осъществено е физическо въздействие върху
личността на пострадалата К., за сломяване съпротивата й-приближавайки я в
гръб, подсъдимият задърпал със сила
чантата , стискана от К. с ръце, докато не я измъкнал и бягайки отнесъл със
себе си.
По
описаният начин парите и вещите са преминали във
фактическата власт на подсъдимия М.. Така последния е прекъснал фактическата
власт на свидетелката К. върху предмета на престъплението и установил своя.
Между двата акта съществува функционална връзка, тъй като упражнената чрез сила
принуда, съвпада по време с отнемането на вещите от пострадалата и е осъществена
именно с цел подсъдимия да установи фактическа власт върху вещите и парите на
пострадалата. Поради това съдът намери, че грабежът е довършен и призна
подсъдимия М. за виновен по обвинението в извършване на престъпление по чл. 198,
ал.1 от НК.
Съобразявайки
трайната и непротиворечива съдебна практика, според която кредитната карта на
„БНП Париба” и личната карта са вещи неучастващи в гражданския оборот и
непритежаващи поради това пазарна стойност, съдът прие, че не могат да бъдат
предмет на престъпление против собствеността, следователно отнемането им се
явява несъставомерно. Поради това и съдът призна подсъдимия Ц.М. за невиновен
по обвинението да е извършил грабеж на същите вещи.
Причините
за извършване на деянието се коренят в ниската правна култура на подсъдимия и в
желанието му да се облагодетелства неправомерно, в неуважението към личността и
собствеността на другите членове на обществото.
По отношение
обвинението в престъпление по чл.249, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК:
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се налага
несъмнения и категоричен извод за осъществен от подсъдимия по делото Ц.М. от
обективна и субективна страна и състав на престъпление по чл. 249 от НК, както
следва:
Деятелността на подсъдимия изпълва признаците на
състава на чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, затова защото на 09.12.2017 г. за времето от 07:11 часа до 07:16 часа
в гр. Бургас, при условията на продължавано престъпление, използвал платежен
инструмент - кредитна карта № 12916915, издадена от „БНП Париба“ ЕАД/ и данни
от нея-пин-код/, без съгласието на титуляра П.К., като изтеглил трикратно суми
/ съответно 50лв, 200лв и 50лв./ в общ размер от 300,00 лева /триста/, което
деяние не съставлява по-тежко престъпление.
Установява се
безспорно, че на посочената дата в гр. Бургас подсъдимия М., използвайки
„платежен инструмент” по смисъла на чл. 93, т. 24 от НК – веществено средство,
което позволява самостоятелно или във връзка с друго средство да се прехвърлят
пари или парични стойности, в случая кредитна банкова карта и данни от нея, без
съгласието на титуляра й, при условията на продължавано престъпление, е
изтеглил общо сума в размер на 300 лева и деянието не съставлява по – тежко
престъпление, с което е осъществил от обективна и субективна страна състав на
тежко умишлено престъпление против паричната и кредитната система от раздел ІV
на глава VІ на особената част на НК.
От обективна страна
е безсъмнено, че подсъдимият на посочените по-горе време и място неправомерно
си е послужил с платежен инструмент, издаден на името на друго лице, като се е
снабдил със същия /и с данните за пин-кода му/ по противозаконен начин,
придобивайки го с предхождащия го грабеж.
Изпълнителното
деяние е осъществено от подсъдимия М. чрез извършване на конкретни действия –
осигуряване държането на картата /и данните за пин-кода й/, използването й чрез
трикратно поставянето в АТМ устройство и извършването на съответните мануални
операции за активиране на системата/набиране на пин-код/, в резултат от което ,
чрез регистриране на конкретните транзакции парични се отпускат суми, предоставени
от банката в разпореждане на титуляра на картата .
От субективна
страна съдът приема, че подсъдимия Ц. М. е извършил деянието при форма на вината „пряк умисъл”, тъй като е
осъществил същото със съзнанието за запретеност на извършваните банкови
транзакции посредством чужда кредитна карта, за механизма на придобиването на чуждите
финансови средства и липсата на съгласие от титуляра именно подсъдимия да си
послужи с неговата кредитна карта и да получи са себе си паричните средства
предоставени му от банката издател на картата.
Действията на подсъдимия са подчинени на користната цел лично да се
облагодетелства неправомерно.
Субективните признаци от състава и психичното отношение на дееца към
така реализираното престъпление, конструирано от две отделни, сами по себе си
съставомерни деяния, се проектират в обективираните действия на подсъдимия при
осъществяване на описаната престъпна деятелност.
Съдът приема , че
така извършеното от подсъдимия престъпно деяние, инкриминирано по своите
обективни и субективни признаци в обвинителния акт, при което на посочената
дата и място е използвал чужд платежен инструмент , каквато се явява по делото
кредитна банкова карта на св. К./ и пин-кода за нейното обслужване/, без
съгласието на титуляра, като изтеглил сума в размер на 300 лева и деянието не
съставлява по-тежко престъпление, е извършено от него при форма на вината пряк
умисъл.
Подсъдимият М. е
придал външен израз на съществувалите в съзнанието му представи, както за
обществената опасност на деянието, така и на общественоопасния произтичащ от
него резултат, като е осъществил съставомерно по своя характер поведение-ползването
на платежен инструмент -чужда кредитна карта, желаейки настъпването на
общественоопасните последици чрез непозволеното преминаване на парична сума -
чужда собственост, в неговото владение.
Престъплението
извършено от подсъдимия Ц.М. включва три престъпния деяния , изпълващи поотделно
състава на чл.249, ал.1 от НК, за които се установява, че второто и третото са
осъществени сравнително кратко време
след първото, при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което се
явяват от обективна и субективна страна продължение на първото. Поради това
цялостната престъпна деятелност се квалифицира като единно продължавано
престъпление.
Причините за
извършване на престъплението се коренят в ниската правна култура на подсъдимия,
незачитането на действащия в страната правов ред, както и стремежа му към
облагодетелстване по неправомерен начин.
III. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО.
Първото
от осъществените деяние е квалифицирано по основния състав на престъплението
грабеж, а именно по чл. 198, ал. 1 от НК . Предвижданото за него наказание е
лишаване от свобода за срок от 3 до 10 години.
Ръководейки
се от степента на обществена опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства, както и целите на наказателната репресия по
чл.36 от НК, съдът определи за подсъдимия съответно наказание, в рамките на
предвиденото от закона за съответния престъпен състав . Съобрази също и
императива на чл.373, ал.2 от НПК за намаляване на същото с 1/3, с оглед
протичане на производството по реда на диференцираната процедура на чл.371, т.2
от НПК.
Степента
на обществена опасност на деянието е типичната за този квалифициран състав .
Засегнати са два вида обществени отношения – тези осигуряващи защитата на
частната собственост и тези свързани със защита на личната неприкосновеност на
гражданите.
Степента
на обществена опасност на подсъдимия М. е малко по-висока от обичайната,
предвид това, че преди настоящото деяние, същия е наказван за престъпление
против собствеността , с оглед данните от приложената по делото справка за
съдимост , независимо от настъпилата реабилитация за това осъждане.
Този факт го характеризира
негативно като личност и е индиция за затвърждаващи се престъпни нагласи у М..
Съдът намери, че в случая като смекчаващи вината
на подсъдимия обстоятелства следва
да се отчете , че се касае за млад човек, трудово ангажиран и заявяващ пред
съда искрено съжаление и разкаяние за стореното, като поднася и лично извинение
на пострадалата. Съдът съобрази също, че употребената сила не надхвърля
необходимото за отнемането на чуждата вещ-дамска чанта и в този смисъл не се
касае за значителна по обем , интензитет или бруталност агресия .
Деянието е извършено на 09.12.17г., а
подсъдимият е бил задържат от органите на МВР едва на 12.01.18г., след поредица
от извършени действия по разследване . Съдът намира, че с направеното след
задържането му признание за стореното , същият не е допринесъл съществено за
разкриване обективната истина по делото, тъй като към него момент вече са били
налични сведения за времето, мястото, начина и авторството на деянието . Такива
се съдържат в показанията на свидетеля очевидец-П.К., тези на свидетелите А. М.,
М.
М.
и Н.
Ч.,
протокол от 12.01.18г. за доброволно предаване на мобилен телефон от св.М.
. Затова освен като предпоставка за протичане на съкратеното съдебно следствие
по специфичната процедура, гарантираща намаляване на наказанието с 1/3 , признанието
му не следва да се отчита повторно и
като смекчаващо обстоятелство.
Не следва да се разглежда в
контекста на смекчаващо вината обстоятелство и възстановяването на отнетите
пари и вещи, което е сторено не лично от подсъдимия и не в резултата на негови
усилия , а на действията на полицейските служители и поведението на св.Г.
Д.
и св.М.
М.,
първия от които предоставил парична сума равна по стойност на отнетите вещи без
мобилния апарат, а втория предал по делото закупения от него телефон-предмет на
грабежа.
Следва
да се отбележи също, че стойността на отнетото от подсъдимия без мобилния
телефон, възлизащо на 84,80 лв. и сумата от 300лв. по второто обвинение, съобразно заключението по приетата по делото
оценителна експертиза са възстановени от
бащата на подсъдимия М., в хода на досъдебното производство .
Настоящото деяние е извършено три
години след изтичане на изпитателния срок за друго умишлено престъпление от общ
характер, а именно такова против собствеността. Видно от приложената по делото
справка за съдимост, с присъда в законна сила от 29.10.11г. по НОХД№1775/11г.
на РС-Русе , за вещно укривателство на движими вещи на стойност 5567.50лв.
извършено в условията на продължавано престъпление-на три пъти, в съучастие с
лицата Г.
Н.
Д./
негов ***
според данните по настоящото дело/и А. М., при приложението на чл.58а,
ал.1 от НК му е наложено наказание от 8 месеца лишаване от свобода , чието
изтърпяване било отложено с изпитателен срок от 3 години. Същия е изтекъл на
28.10.2014г. Очевидно е, че поправителния и превъзпитателен ефект от
наказанието не е бил постигнат, щом три години по-късно извършва ново
престъпление от същия вид.
С
оглед посочените отегчаващи и смекчаващи вината на дееца обстоятелства съдът
намери, че справедливо за извършеното от него се явява наказание при превес на смекчаващите
отговорността му обстоятелства, а именно
от 4 години лишаване от свобода. Последното следва да се намали с 1/3 и му се наложи такова от 2 години и 8
месеца лишаване от свобода. Не намери да са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината на
подсъдимия М. обстоятелства, при които и най – лекото, определено в закона
наказание, би могло да се окаже несъразмерно тежко, поради което при отмерване
на наказанието му не приложи разпоредбата
на чл. 55, ал.1, т.1 от НК .
За престъплението чл. 249, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем години и глоба до
двойния размер на получената сума. Нормата на чл. 373, ал. 2 от НПК обаче
задължава съда да определи на подсъдимия наказание при условията на чл. 58а от НК в случаите, когато е направил самопризнание на обстоятелствата по
обвинението по реда на чл. 371, т. 2 от НПК. Съгласно рестрикцията на чл.373,
ал.2 от НПК , при определяне на наказанието, съдът определи наказанието
лишаване от свобода, ръководейки се от разпоредбите на Общата част на този
кодекс и намали така определеното наказание с една трета.
Като смекчаващи вината на подсъдимия М., съдът отчете обстоятелството,
че се касае за все още млад човек, трудова ангажираност и заявяващ искрени съжаление
и разкаяние за стореното, включително извинение поднесено лично на пострадалата.
Съдът не споделя мнението на защитата, че направеното
от подсъдимия в досъдебното производство самопризнание следва да се цени като
смекчаващо вината му обстоятелство , по следните съображения: С направеното след задържането му признание за
стореното , същият не е допринесъл съществено за разкриване обективната истина
по делото, тъй като към него момент вече са били налични сведения за времето,
мястото, начина и авторството на деянието . Такива се съдържат в показанията на
свидетеля очевидец-П.К., тези на свидетелите А. М., М. М. и Н.Ч., протокол от
12.01.18г. за доброволно предаване на мобилен телефон от св.М. .Това сочи, че с
поведението си подсъдимият не е допринесъл съществено за установяване
авторството на деянието и останалите обстоятелства от значение за делото.
Установен е като извършител на престъплението не в резултат на неговото
съдействие и признание, което се явява последващо спрямо вече събраните доказателства
за неговата съпричастност към престъплението, в което е обвинен. Необоснована
се явява тезата на защитата на подсъдимия , че ако не беше съдействал на
органите на разследването, щеше да остане неразкрит като негов извършител.
Затова и направеното в досъдебното производство признание по това обвинение, не
следва да се отчита повторно като смекчаващо отговорността му обстоятелство, а
да се разглежда единствено като предпоставка за разглеждане на делото по реда
на съкратеното съдебно следствие и налагането на наказанието съобразно
правилата на чл.58а, ал.1 от НК.
От друга страна,
като отегчаващи взе предвид престъпният начин за сдобиване с банковата карта
–средство за извършване на престъплението и причиняването на имуществена вреда
с престъплението .
Настоящият съдебен състав не намери да са налице изключителни или
многобройни смекчаващи вината на подсъдимия М. обстоятелства, при които и най –
лекото, определено в закона наказание, би могло да се окаже несъразмерно тежко,
поради което и не отмери наказанието му прилагайки разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.1 от НК .
В този смисъл
съдът, като се ръководи от доказателствата по делото и следвайки своето
вътрешно убеждение, определи на подсъдимия М. като справедливо наказание при
превес на смекчаващи вината на последния обстоятелства, а именно – три години
„лишаване от свобода”, което намали същото с 1/3 и му наложи наказание от две
години „лишаване от свобода”, както и глоба в размер на 300лв., колкото е и
изтеглената неправомерно сума.
Към датата на извършване на двете престъпления, предмет
на настоящото производство липсва влязъл в сила съдебен акт, за което и да е от
тях, с който да се решават въпросите за деянието, авторството, виновността и
отговорността на дееца. Двете се намират в отношение на реална съвкупност,
изпълват престъпни състави на различни по вид престъпления, и не се намират
помежду си в положение на поглъщане. Налице са следователно материалноправните предпоставки
на чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1от НК, за определяне на едно общо наказание
в размер на най-тежкото измежду тях, а именно лишаване от
свобода за срок от 2 години и 8 месеца, като към така наложеното му наказание,
съдът присъедини на основание чл.
23, ал. 3 от НК наложената ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лева.
Съдът намира, че включването на
две престъпления , извършени от подсъдимия М. в рамките на едно денонощие,
подчинени на една цел, а именно да се сдобие противозаконно с чуждите парични
средства, не повлиява значително обществената опасност на цялостната престъпна
деятелност, за която бива наказан и за
поправянето и превъзпитанието му не се налага да се увеличи по реда на чл.24 от НК така определеното общо наказание в размер на най-тежкото от 2 години и 8
месеца лишаване от свобода.
Съобразявайки също обстоятелството, че подсъдимия за първи път ще търпи
ефективно наказание лишаване от свобода, съдът счита, че така посочения
размер е достатъчен за постигане на
целения поправителния и превъзпитателен ефект на наказването.
Настоящите
деяния са извършени три години след изтичане на изпитателния срок за предходното
осъждане на наказание лишаване от свобода. Съдът счита, че именно това
обстоятелство обуславя извода за липса на формирани нагласи за въздържане от
противоправно поведение, ерго за непостигане на търсения поправителен и
възпитателен ефект от условното осъждане. Затова и прие, че единствено с ефективното
изтърпяване на наказанието могат да бъдат постигнати целите на
наказването по чл.36 от НК и преди всичко поправително-възпитателното
въздействие на наказанието спрямо
подсъдимия. По тези съображения и постанови , наложеното общо наказание
от 2 години и 8 месеца лишаване от свобода да се изтърпи ефективно от дееца, в
някое от предвидените от ЗИНЗС пенитенциарни заведения. Предвид отсъствието на
който и да е от признаците изброени в т.1 и т.2 от чл. 57, ал. 1 от ЗИНЗС
, съдът определи най-лекият предвиден от закона като
първоначален режим на изтърпяване, а именно „общ“ , съобразно правилото на т. 3 от същата норма.
Приспадна
на основание чл. 59, ал. 1 от НК от така наложеното общо наказание от две
години и осем месеца лишаване от свобода времето, през което осъденият Ц.В.М. е
бил задържан по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
С оглед признаването на подсъдимия за виновен по възведеното му
обвинение, на основание чл.189, ал.3 от НПК в негова тежест възложи направените
по делото –на досъделното производство разноски за извършени експертизи в размер на 46,92 /четиридесет
и шест лева и деветдесет и две стотинки/ .
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :