РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 945 / 20.12.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в открито заседание на двадесет
и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ :
НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
СВЕТОМИР
БАБАКОВ
при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА и участието на
прокурора ПАУН САВОВ, като разгледа
докладваното от съдия ГЕОРГИ ПЕТРОВ к.н.а. дело № 1124 по описа на съда за 2021
год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните :
1. Производството е по реда на Глава Дванадесета
от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ
от ЗАНН.
2. Образувано е по жалба на Дирекция „Инспекция
по труда“, Пазарджик, срещу Решение № 554 от 27.08.2021 г., постановено по а.н. дело № 632 по описа на Районен съд
Пазарджик за 2021г., с което е отменено
Наказателно постановление № 13-002606 от 09.04.2021г., издадено от Директор на
Дирекция „Инспекция по труда“, Пазарджик, с което на „Резиденция конака“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. …., за
нарушение на чл. 402, ал. 2 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5,
във връзка с чл. 415, ал. 3 от Кодекса на труда е наложено наказание
„имуществена санкция” в размер на 5000,00 лв.
Заявените касационни основания се субсумират в твърдението,
че атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие с приложимия материален
закон, т.е. касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН.
Поддържа се, че контролния орган съставил акта за
установяване на административно нарушение, правилно е възприел деянието на
дружеството като съставомерно, съгласно разпоредбата на чл. 402, ал. 2 от
Кодекса на труда, в която са визирани именно отговорността и задължението на
работодателят да оказват съдействие на контролните органи при изпълнение на
техните функции. В този смисъл, неявяването
на управителя или упълномощено от него лице представлява своеобразно
възпрепятстване дейността на контролните органи.
Счита се за неоснователен мотив на решаващия съд, че в
случая е даден изключително кратък срок за представяне на изисканите документи,
тъй като на дружеството е връчена призовка още на 26.11.2020г., за явяване в Дирекция
„Инспекция по труда“ на 01.12.2020г, който четиридневен срок, по молба на
дружеството е удължен до 16.12.2020г., на която дата представител на
дружеството отново не се е явил и не е представил изисканите документи.
Поддържа се, че работодателят е имал достатъчно
време да подготви и изпрати съответните документи, но не го е сторил, и на
същият е дадена повторна възможност да го направи, с които си действие
препятства възможността на контролния орган да осъществи служебните си
задължения/правомощия, поради което правилно е подведен под
административнонаказателна отговорност.
Иска се обжалваното съдебно решение да бъде
отменено, като се отмени оспорения електронен фиш.
3. Ответното „Резиденция конака“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. …., чрез
процесуалния си представител адв. М. е на становище, че жалбата е
неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи
формирани от първостепенния Съд в обжалваното решение. Счита се, че не е налице
аналогичност на разпоредбите на чл. 414, ал. 1 и чл. 415, ал. 4 от КТ.
Иска се първоинстанционното решение да бъде
оставено в сила, като се присъдят сторените разноски за касационното производство.
4. Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна.
ІІ. За допустимостта :
5. В представената по делото товарителница и
върху пощенския плик, няма посочена дата, на която жалбата е получена от
куриера. На товарителницата има изписана да 13.09.2021 г., за която не става
несъмнено ясно, какво действие или документ удостоверява
При това положение, ще следва да се приеме, че касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при
наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
6. Съобразно представените в първоинстанционното
дело доказателства, включително и гласните такива, решаващия съд е приел за
установени следните факти и обстоятелства :
На 26.11.2020 г. по повод подаден сигнал
инспектори от Дирекция „Инспекция по труда“, Пазарджик е била извършена проверка
в обект на дружество „Резиденция Конака“ ЕООД, представляващ „Ресторант“,
находящ се в гр. Пазарджик, на ул. ….. При проверката присъствал управителя на
дружеството С. Щ., на която била връчена призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК във връзка със започнато административно производство с изх.№20079254 от 26.11.2020
г. (л. 8 по
а.н.д 632/2021 г.),
за явяване в сградата на дирекцията на 01.12.2020 г. и представяне на
поисканите с призовката документи. На посочената в призовката дата управителят
или упълномощено от него лице не се явил в администрацията, като не е уведомил
контролния орган за наличие на обективна причина за неявяването.
С писмо с вх. № 20100758 от 07.12.2020 г. (л. 14 по а.н.д
632/2021 г.),
изпратено на ел. поща на дирекцията в Пазарджик, управителят на
дружеството-жалбоподател С. Щ. е поискала отлагане на срока за предоставяне на
документите във връзка с епидемиологичната обстановка и заболяване на
съответната служителка, не по- рано от 15.12.2020 г. Искането е било
удовлетворено, като с писмо с изх. № 20081099 от 08.12.2020г. (л. 15 по а.н.д 632/2021
г.), била
насрочена нова дата за явяване и представяне на документите на 16.12.2020 г. в 10:30ч.
Писмото било връчено на управителя на дружеството. На въпросната дата отново не
се е явил представител на дружеството, нито били предоставени исканите
документи. Това обстоятелство било удостоверено със съставена декларация от
страна на контролния орган (л. 16 по а.н.д 632/2021 г.).
На управителя на дружеството било връчено ново
писмо-покана с изх. № 20082709 от 17.12,2020г. за явяване и предоставяне на
документи на 18.12.2020 г. в 9:30 ч. (л. 9 по а.н.д 632/2021 г.). На посочената дата и
час и до края на работния ден отново не се явил управителя или негов пълномощник
и не били представени документи, което било удостоверено със съставена
декларация (л.
17 по а.н.д 632/2021 г.).
В следобедните часове на 18.12.2020 г.
управителят на дружеството- жалбоподател изпратил имейл с част от изисканите с призовката
от 26.11.2020г. документи, които не били подписани с електронен подпис(л. 18 по а.н.д 632/2021
г.). Тези
документи според административния орган били недостатъчни, за да бъде
осъществен контрол по спазване на трудовото законодателство и Закона за
здравословни и безопасни условия на труд. От дружеството били изпратени
множество прикачени файлове, голяма част от които не се отваряли, а една част
от които контролният орган отворил били нечетими. Така били получени файлове
представляващи трудовото досие на М. П., присъствени форми за месеците юли,
август и септември 2020 г. и касови ордери. Останалите изискани с призовката
документи - трудови досиета на освободените работници, не били представени нито
с изпратените файлове по ел. поща, нито по друг начин до приключване на
проверката. Направените
констатации при проверката били отразени в Протокол № ПР2034885 от 20.01.2021
г. (л. 6 по
а.н.д 632/2021 г.),
който бил връчен на управителя на дружеството на 21.01.2021 г.
7. Въз основа на тези констатации от Г. В. М.,
ст. инспектор в дирекцията е съставен Акт за установяване на административно
нарушение № 13 – 002606 от 21.02.2021 г.
Деянието е квалифицирано, като нарушение на чл.402 ал.2 от КТ. Посочено е, че
нарушението било извършено на 18.12.2020 г. в гр. Пазарджик, когато управителят
или упълномощено от него лице не се явило и не са били представени писмени
доказателства за възникнала обективна невъзможност за същото, като по този
начин не било изпълнено задължението за оказване на съдействие на контролен
орган по спазване на трудовото законодателство да изпълни функциите си.
Посочено е, че нарушението е констатирано на 05.01.2021 г. в сградата на
Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Пазарджик, при преглед на фирмената
документация.
Акта е връчен на неговия адресат на 21.01.2021
г., като управителя на дружеството е вписал, че „… Възразявам представил съм документите на ел. поща на деловодството
….“.
Описаните в акта за установяване на
административно нарушение факти и обстоятелства, са възприети и изцяло
възпроизведени от административно наказващия орган в процесното наказателно
постановление, като на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 415, ал. 3 от
Кодекса на труда, на дружеството е наложено наказание „имуществена санкция” в
размер на 5000,00 лв.
8. При разрешаване на правния спор с който е
сезиран, първоинстанционния съд е приел, че направеното в АУАН и в НП описание
на нарушението не е в пълно единство с дадената правна цифрова квалификация,
тъй като е следвало да се направи и необходимата привръзка с разпоредбата на
чл. 402, ал. 1, т. 2 от КТ, доколкото възприетото неоказване на съдействие от
страна на дружеството в качеството му на работодател е именно във връзка с
упражненото правомощие на служителите на Дирекция „Инспекция по труда“, да
изискат необходимите документи във връзка с осъществяваната от тях контролна
функция. Счетено е, че непосочването на коректната правна квалификация или
посочване на непълна квалификация в АУАН и НП, накърнява съществено правото на
защита на санкционираното лице, което има право да научи в цялост какво точно
нарушение е извършил, за да може да организира защитата си. Още повече че тази
непълнота означава липса на правна квалификация на нарушението и съставлява
нарушение на разпоредбите на чл.42 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН.
Решаващия Съд е намерил, че е налице и още едно
основание за отмяна на обжалваното пред него наказателно постановление като
незаконосъобразно, а именно това, че на дружеството-работодател е даден
изключително кратък срок за оказване на съдействие чрез явяване и представяне
на изисканите документи.
Посочено от първоинстанционния съд е, че
несъмнено, обществените интереси в областта на трудовото и осигурително
законодателство са значими и защитими, посредством административно наказателните
разпоредби съдържащи се в КТ, но не трябва да се пренебрегват и правата на
санкционираното лице, което има гарантирана от закона възможност в едно
производство да наведе всички свои възражения и да представи своите
доказателства, а едва след това въз основа на съвкупното им разглеждане да се
прави преценка дали може и следва да
бъде осъществена неговата административно наказателна отговорност. В тази
връзка според Съда, не е изследван въпроса - защо управителят на дружеството не
се е явил лично или пък негов представител в дирекцията, респ. не е изпратил
всички поискани документи, както и на какво се дължи невъзможността да бъдат
отворени част от изпратените по ел. поща файлове с документи и не са поискани нови,
четими екземпляри на нечетимите документи.
Формирания от Съда решаващ извод е, че всичко
това е довело до опорочено тълкуване на нормата на чл. 402, ал. 2 от КТ, а от
там и до липса на обоснованост и доказаност на повдигнатото административно обвинение
до изискваната от закона степен на несъмненост, което опорочава издаденото на
наказателно постановление и е достатъчно основание за неговата отмяна.
Възражението на дружеството за нарушение на
правилото на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН е счетено за неоснователно. Посочено е, че
административното наказание е наложено на основание чл. 415, ал. 3 от КТ, която
норма е нова и е въведена с изменението и допълнението на КТ, обнародвано в ДВ
бр.107/2020 г. в сила от 22.12.2020 г. Тоест към датата на извършване на
нарушението - 18.12.2020 г. тази разпоредба не е била действаща. Тя обаче има
аналог към датата на нарушението, а именно разпоредбата на чл.414 ал.1 от КТ,
която предвижда санкция за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото
законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд.
ІV. За правото :
9. Според чл. 402, ал. 2 от КТ, работодателите,
органите по назначаването, длъжностните лица, работниците и служителите са
длъжни да оказват съдействие на контролните органи при изпълнение на техните
функции.
Съобразно чл. 401, ал. 1, т. 2 от КТ, контролните
органи в рамките на своята компетентност имат право да: изискват от
работодателя, съответно от органа по назначаването, обяснения, сведения и
представяне на всички необходими документи, книжа и заверени копия от тях във
връзка с упражняването на контрола.
Според чл. 414, ал. 1 от КТ, работодател, който
наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко
наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15
000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с
глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.
Съобразно чл. 415, ал. 3 от КТ(Нова – ДВ, бр. 107 от
2020 г., в сила от 22.12.2020 г.) който не оказва съдействие на контролен орган
за спазване на трудовото законодателство при изпълнение на неговите функции,
ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба в размер от 100 до 500
лв. или имуществена санкция в размер от 2500 до 15 000 лв., а виновното
длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание – с глоба в размер от
1000 до 10 000 лв.
10. В рамките на тази материално и
административно наказателно правна уредба, по отношение на възраженията,
възведени в първоинстанционното производство, които всъщност са и възражения,
поддържани пред касационната инстанция, районният съд е изложил подробни и
задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност.
Съобразени са в пълнота всички представени по делото доказателства.
Въз основа на правилно установените факти, са
направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и
административно наказателния и на процесуалния закони.
Както фактическите констатации, така и правните
изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата
инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното
повтаряне.
11. Относно поддържаните в касационната жалба
възражения, е необходимо да се отбележи следното :
С оглед установените по делото факти и
обстоятелства, несъмнен се явява извода, че в случая от страна на дружеството
не е осъществено деяние, което да е в нарушение на материалното правило за
поведение, възведено в чл. 402 от КТ. Очевидно от страна на дружеството, в
качеството му на задължено лице са откликнали на направеното искане за
представяне на документи, като са поискали да се даде възможност за създаване
на необходимата организация за изпълнение на задължението. Били са изпратени
документи които явно са били налични в дружеството на хартиен и магнитен
носител. След като контролния орган е констатирал, че някои от документите на
магнитен носител не могат да бъдат прочетени или пък не са удостоверени с
електронен подпис или „…не внасят
достатъчно яснота…“(каквото и да означава това), вместо да даде
изчерпателни указания относно, конкретните документи които се иска да бъдат
представени и формата в която това следва да бъде сторено, като съответно се определи
подходящ срок за изпълнение, административните органи е определил нов срок за
изпълнение, който е в рамките на по-малко от двадесет и четири часа и е счел,
че при явно, невъзможното в този срок изпълнение, това е напълно достатъчно за
да наложи на дружеството, твърде значимата като наказание имуществена санкция в
размер на 5000,00лв. В случая, грубото нарушаване на принципа за съразмерност
установен в чл. 6 от АПК е очевидно, като не действията на представителите на
дружеството, а действията контролния орган са на границата на произвола.
Като е достигнал до същите изводи, районният съд
е постановил в рамките на установените процесуални правила, един валиден, обоснован и съответен на
материалния закон съдебен акт.
V. За разноските :
12. С оглед констатираната неоснователност на
касационната жалба, на дружеството се дължат сторените разноски по
производството, които се констатираха в размер на 600,00лв., заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 554 от 27.08.2021 г., постановено по а.н. дело № 632 по описа на Районен съд
Пазарджик за 2021г.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“, Пазарджик, да
заплати на „Резиденция конака“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Цар
Симеон“, № 7, сумата от 600,00 лв.(шестстотин лева), представляващи извършени
от дружеството разноски по производството.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/