Р Е Ш
Е Н И Е
№ 341
гр.Кюстендил, 30.12.2019год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в публичното съдебно заседание на трети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
при секретаря И. С. и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Стойчева адм. дело № 323 по описа за 2019год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК.
С.С.Г. с ЕГН **********, понастоящем в затвора-гр.Бобов дол, 4 група, е предявил иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София за заплащане на обезщетение в размер на 7 000лв. за неимуществени вреди, претърпени в периода 13.04.2016г.-27.06.2019г., изразяващи се в психически страдания – дискомфорт, недоспиване и нарушения на съня, вследствие нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС – неблагоприятни условия, при които изтърпява наказанието „лишаване от свобода“ в затвора – гр. Бобов дол, а именно наличие на дървеници в спалните помещения.
Във връзка с исковата претенция, ищецът сочи, че във всички помещения, в които е бил настанен при пребиваването си в затвора – гр. Бобов дол, разположени на първия и на втория етаж в основния корпус, има дървеници, които пречат на съня му като му причиняват му сърбежи; че действията на затворническата администрация са неефективни и не решават проблема. В изложения смисъл са обстоятелствата в предявената искова молба и уточненията с допълнителните молби, както и изявленията на ищеца в съдебно заседание.
В хода на съдебните прения, ищецът прави искане за уважаване на предявения иск изцяло, като го счита за доказан, включително размера на неимуществените вреди. Приема, че анализът на доказателствата сочи на осъществяване на законовите предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на ответника, оспорвайки като неверни показанията на разпитаните свидетели на ГДИН и приложените от ГДИН документи.
Ответникът Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” – София, чрез процесуалния си представител юк Г., изразява писмено становище за оспорване на иска по основание и размер. Поддържа, че ищецът не доказва незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица при затвора гр.Бобов дол, довели до нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, както и настъпването на неимуществени вреди, поради което липсват елементите от фактическия състав на отговорността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Сочи, че администрацията на затвора чрез санитари от МЦ извършва веднъж месечно дезинсекция и дератизация на спалните помещения, а при жалби от лишени от свобода, засегнатите помещения се третират допълнително с универсални химически препарати с широк спектър на действие за различните видове инсекти; че въз основа на договор с външна фирма се извършва два пъти годишно дератизация и на два месеца – дезинсекция, вкл. и три извънредни обработки, като се ползват обучени специалисти и професионални препарати; че спалното и постелъчно бельо са предоставят изпрани и дезинфекцирани, а при нужда се подменят дюшеците и възглавниците и се боядисват вишките; че при поискване, препарати срещу вредителите се предоставят на лишените от свобода за лично третираните на засегнатите площи; че причина за наличие на дървеници е и неподдържането на добра хигиена в помещенията, което е задължение на лишените от свобода. Прави искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Заключението на прокурора е, че предявения иск е недоказан и следва да бъде отхвърлен, тъй като не са установени елементите от фактическия състав на отговорността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, като ищецът не е доказал наличието на незаконосъобразни действия и бездействия от страна на администрацията на затвора, както и настъпили вреди за него, които да се намират в причинна връзка помежду си. Приема се, че ответникът е изпълнил надлежно задълженията си за осигуряване на добри битови условия, вкл. чрез планирано и извънредно третиране на помещенията.
Административният съд
постави на обсъждане доказателствата по делото, доводите и възраженията на
страните и въз основа на съвкупната им преценка прие за установено следното:
Ищецът С.С.Г. изтърпява общо наказание „лишаване от свобода“ в размер на 6 години по присъди № 14 от 22.05.2015г. по НОХД № 398/2014г. на КОС за престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр. с чл.198, ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ от НК и № 56 от 15.05.2018г. по НОХД № 1513/2016г. на ДРС за престъпление по чл.195,ал.1, т.3 и т.5 вр. с чл.194, ал.1 от НК и определение № 66 от 06.02.2019г. по ЧНД №79/2019г. на ДРС. В затвора – гр. Бобов дол ищецът постъпва на 13.04.2016г. и е разпределен в 4-та група, като е настанен в спално помещение № 4, а на 25.07.2016г. е преместен в спално помещение № 7, двете на долния етаж на групата. С оглед започналия ремонт на основния корпус на затвора, Г. е преместен на горния етаж в спално помещение № 4, а впоследствие в помещение № 2 /вж. докладна записка на ИСДВР на л.30 от делото/.
Във връзка с фактическите обстоятелства, относими към предявения иск, ответникът е представил писмени доказателствени средства, от които се установява следното:
Дезинсекция и дератизация в спалните и битови помещения, които се обитават от лишените от свобода, се извършват веднъж месечно от длъжностни лица при затвора – Бобов дол /санитари от МЦ/, а при подаден сигнал – се извършва допълнително третиране, като се използват универсални химически препарати с по-широк спектър на действие за различни видове инсекти. Третиране на вредителите се провежда и въз основа на договор, сключен с търговско дружество „ДДД-1“ ООД, специализирано в услугите по дезинсекция и дератизация, като съгласно договора дератизация са извършва два пъти годишно, а дезинсекция – по график на два месеца. Предвидена е възможност и за извънредни дейности при възникнала необходимост, като в рамките на исковия период са проведени три извънредни обработки. Преди третиране на помещенията, настанените там лишени от свобода, се предупреждават и инструктират за спазване на указанията на използваните препарати. По отношение на спалното бельо се извършва изпиране и дезинфекция, а дюшеците и възглавниците се дезинфекцират периодично, а при необходимост - се подменят.
По делото са представени: протокол за извършена ДДД обработка от 15.06.2017г. за дезинсекция и дератизация на помещенията на затвора –Бобов дол от „ДДД-1“ ООД, както и протоколи за извършени услуги по дезинсекция срещу дървеници от „ДДД-1“ ООД – Килъри, на 12.10.2017г., 08.11.2017г., 22.11.2017г., 20.02.2018г., 15.05.2018г., 20.07.2018г., 14.09.2018г., 15.11.2018г., 20.11.2018г., 21.01.2019г., 20.03.2019г., 20.05.2019г., 19.07.2019г., 20.08.2019г. и 30.08.2019г., част от които са извънредни дейности, т.е. извън планираните по договор.
Съдът е приел показания на свидетелите: И.П. – лишен от свобода, изтърпяващ наказанието си в 4 група, Р.М. на длъжност ИСДВР в затвора – Бобов дол и Ц.Х. на длъжност началник сектор ФЛКР в затвора –Бобов дол. От показанията на свид. П. се установява, че в помещенията има дървеници въпреки дейностите по обезпаразитяване, които се извършват на всеки два месеца; че ищецът страда от ухапванията от дървениците, които му пречат да спи и са налага често да се мокри с вода за облекчаване на дразненията. Свидетелят счита, че служителите на фирмата за дезинсекция не действат правилно, тъй като третират с препарати само част от помещенията, а не цялата площ, те. че ефекта е незначителен.
От показанията на свидетелите М. и Х. се установява, че дейностите срещу вредители се провеждат от администрацията на затвора чрез санитари от МЦ, които пръскат ежемесечно и по-често при оплаквания от лишените от свобода; чрез специалисти от външна фирма веднъж на два месеца, както и извънредно при необходимост. Свидетелите сочат, че препарати – белина се предоставят по искане на лишените от свобода за почистване и дезинфекция на шкафовете и стените; че вишките се боядисват също с цел дезинфекция и борба срещу вредителите; че спалното бельо са пере и дезинфекцира, а дюшеците и възглавниците се обработват допълнително, като при нужда се подменят. Свид. М. счита, че лошата хигиена в помещенията, вкл. съхраняването на много лични вещи от лишените от свобода причинява проблемите с дървениците.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе доказателства.
Съдът, като взе предвид установените факти и на осн.чл.235, ал.2 ГПК вр. с чл.144 АПК, счита предявеният иск за допустим, а разгледан по същество - за неоснователен, поради следното:
Исковата претенция е с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС вр. с чл.203 и сл. от АПК. Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3 от закона. Съгласно чл.285, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава единадесета от АПК и се предявява срещу органите по чл.284, ал.1 от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Предвид нормативната рамка и с оглед установената фактическа обстановка съдът намира, че предявения иск е допустим. Ищецът е легитимиран от закона правен субект с право да предяви иск за доказване нарушение на чл.3 от ЗИНЗС като лице, изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“. Ответникът Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” със седалище София като юридическо лице е пасивно легитимиран да отговаря за вредите, които ищецът е претърпял от незаконосъобразни действия на служители на администрацията на затвора гр. Бобов дол, който пък е териториална служба на ГДИН /арг. чл. 12, ал.3 ЗИНЗС/, по отношение на която като място за лишаване от свобода осъществява пряко ръководство и контрол, т.е. административна дейност, а работещите там служители имат качеството на специализирани органи по изпълнение на наказанията. Съгласно чл.285, ал.2 от ЗИНС съдът е родово и местно компетентен да разгледа спора.
Разгледан по същество, искът е неоснователен. Съображенията за това са следните:
Фактическият състав на отговорността включва следните кумулативни елементи: нарушение на чл.3 от ЗИНС, изразяващо се в незаконосъобразни административен акт, фактическо действие или бездействие; настъпили вреди за ищеца и пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението. Доказването на първия елемент е в тежест на ищеца, а за останалите два елемента съдът прилага принципа за кумулативния ефект на всички условия, при които пребивава лишеният от свобода и презумпцията за понесени неимуществени вреди в случай на установено нарушение /арг. чл.284, ал.5 вр. с ал. 2 от ЗИНЗС/. Размерът на неимуществените вреди се определя по справедливост съгласно общото правило на чл.52 от ЗЗД.
Както се посочи, по реда на специалния закон на обезвреда подлежат вредите, причинени на лишените от свобода в резултат на нарушение по чл.3 от ЗИНЗС. Разпоредбата в ал.1, въвежда забрана за изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение спрямо осъдените лица, а в ал.2 се съдържа примерно изброяване на възможни проявления на нарушения на забраната, а именно поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Според практиката на ЕСПЧ, нарушение по чл.3 от ЕКПЧ би било налице, ако неблагоприятното третиране надхвърля неизбежното ниво на страдание, свързано със законното задържане или законно лишаване от свобода.
В разглеждания случай вредите се претендират като причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица при ответника във връзка със задължението за осигуряване на благоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ и конкретно за недопускане на дървеници в спалните помещения.
Съдът, въз основа на анализ на събраните писмени и гласни доказателствени средства, счита, че ищецът не доказва нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, т.е. поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието от страна на затворническата администрация.
По делото е безспорно, че през исковия период ищецът е пребивавал в различни спални помещения, обитавани от лишените от свобода от 4-та група. Установи се също, че в спалните помещения има вредители – дървеници. В случая обаче се доказа изпълнение на задължението от администрацията на затвора да реализира мерки за тяхното унищожаване. Налице са доказателства, че ответникът е предприел необходимото за да осигури нормални от гледна точка на заявената претенция, условия за живот на лишения от свобода, като са извършвани действия по периодична дезинсекция и дератизация на помещенията. Данните от писмените доказателства за горното се потвърждават и от показанията на разпитаните свидетели. Съвкупната преценка на същите сочи на изводи за това, че дейността за борба с вредителите е провеждана пряко от администрацията на затвора чрез служители от медицинския център, които ежемесечно са извършвали дезинсекция на помещенията, както и извънредно при подадени оплаквания. От друга страна, визираната дейност е осъществявана и въз основа на договор с външна фирма, която е провеждала химическа дезинсекция веднъж на два месеца и дератизация – два пъти годишно, както и извънредно при възникнала необходимост. Извън горното, доказва се предоставянето на препарати /белина/ при поискване от администрацията на лишените от свобода с цел дезинфекция на шкафовете и стените в килиите. Установяват се действия по хигиенизиране на спалното и постелъчно бельо чрез изпиране, дезинфекция и подмяна чаршафи, одеяла, дюшеци и възглавници, както и третиране /боядисване/ на вишките. Всичко изложено сочи на ангажираност на администрацията в борбата срещу вредителите. Ответникът е създал организация и е осигурил периодични и извънредни действия в тази насока.
В приетите по делото протоколи за извършените услуги се съдържа информация за вида и количеството на ползваните химически препарати, с което се опровергават като неверни твърденията на свидетеля П. за частично и неправилно третиране на помещенията. Обратното, установява се надлежно изпълнение на дейността за борба с вредителите, но ефектът от същата е ограничен вследствие бездействията на лишените от свобода във връзка с поддържането на хигиената в помещенията.
Изводът от изложеното е, че ответникът чрез служителите от затвора – Бобов дол е спазил задължението да осигури нормални условия, при които да изтърпява наказанието си ищеца. Липсва поведение на затворническата администрация, което да е поставило С.Г. в неблагоприятни условия в спалните помещения по отношение поддържане на хигиена чрез борба с вредителите. Не се доказа нарушение на забраната по чл.3, ал.1 от закона за унизително отношение спрямо осъдените лица.
Предвид горното съдът счита, че ищецът не е подложен на неблагоприятно третиране и не е засегнато човешкото му достойнството, поради което искането за заплащане на обезщетение е неоснователно. Липсва елемент от фактическия състав на отговорността на ответника по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС и предявеният иск следва да се отхвърли.
Въпреки изхода от спора, ответникът няма право на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение, тъй като нормата на чл.286, ал.2 от ЗИНЗС не ги предвижда.
Мотивиран от горното и на основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС във вр. с чл. 203 АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.С.Г. с ЕГН **********, понастоящем в затвора - гр.Бобов дол, 4 група, иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София за заплащане на обезщетение в размер на 7 000лв. за неимуществени вреди, претърпени в периода 13.04.2016г.-27.06.2019г., изразяващи се в психически страдания – дискомфорт, недоспиване и нарушения на съня, вследствие нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС – неблагоприятни условия, при които се изтърпява наказанието „лишаване от свобода“ в затвора – гр. Бобов дол, а именно наличие на дървеници в спалните помещения.
Решението може
да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване
на съобщението, че е изготвено.
Решението да се съобщи на страните и на Окръжна прокуратура – гр.Кюстендил чрез изпращане на преписи.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: