Решение по дело №189/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ОД МВР – Кърджали, чрез главен юрисконсулт С. Ч., срещу Решение с номер 209/02.11.2023г., постановено по АНД с номер 680/2023г. по описа на Районен съд – Кърджали, с което е изменен електронен фиш „Серия К“ с номер 6154514, издаден от ОД МВР – Кърджали, с който за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП на Н. В. К. му е наложено наказание „глоба“ в размер на 800,00 лв. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 4 ЗДвП, като с решението санкционната норма е преквалифицирана по чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, а наложеното административно наказание „глоба“ е намалено на 400,00 лв.

Касационният жалбоподател сочи, че, за да измени обжалвания електронен фиш, районният съд, след като е взел предвид приложените по делото доказателства, е счел, че не споделя довода на АНО, досежно „повторността“ като признак на деянието. Приел е, че няма безспорни доказателства, от които да се установи кога ЕФ, серия К, номер 4346061, е влязъл в сила. В тази връзка се твърди, че ЕФ серия К, номер 6154514, е издаден на 08.07.2022г. и към момента на установяване на нарушението на водача са били налице условията да се приеме, че деянието е извършено в условията на „повторност“. Сочи се, че районният съд е имал задължение сам да събере необходимите доказателства, преди да се произнесе с решение - в случая да приобщи към преписката и доказателства, удостоверяващи към кой момент е влязъл в сила ЕФ серия К, номер 4346061. Признава се, че към административнонаказателната преписка не е приложен посоченият в оспорения електронен фиш, влезналият в сила предходен електронен фиш. Моли се обжалваното решение да бъде отменено, а електронен фиш Серия К с номер 6154514, издаден от ОД МВР – Кърджали, да бъде потвърден. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение.

Ответникът – Н. В. К. в писмено становище изразява, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Противопоставя се на приемането на новопредставени пред касационната инстанция доказателства.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково сочи, че решението е неправилно и следва да бъде отменено.

Касационната инстанция, като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на чл. 218 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

За да постанови своя съдебен акт, районният съд е приел, че при издаване на атакувания ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения. Установил е, че обжалваният акт изхожда от компетентен орган, както и че са спазени изискванията, досежно съдържанието му.

Приел е за безспорно от събраните по делото доказателства, че на 08.07.2022г. в [населено място], по [улица], до хотел „Ида“, посока от завод „О.“ към разклона за [населено място], при въведено ограничение на скоростта за населеното място от 50 км.ч., е било извършено засичане на скоростта и заснемане с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 с фабричен номер 120cd09. Техническото средство отчело, че автомобилът „Джип Гранд Чероки“, с рег. номер [рег. номер], се движел със скорост от 81 км.ч. при разрешена максимална скорост от 50 км.ч., т.е. допустимата максимална скорост е била превишена с 31 км.ч. Така Н. К. извършил нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Районният съд е приел още, че не споделя изводите на административно-наказващия орган, досежно повторността на деянието, доколкото по делото липсват доказателства, от които да се установи съществуването на влязъл в сила електронен фиш в период от една година преди констатиране на процесното нарушение.

Решението на Районен съд – Кърджали е валидно и допустимо, доколкото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Произнасянето по жалбата е извършено от компетентен съд и в рамките на правомощията му.

Решението обаче е неправилно. Заверен за вярност препис на справка от АИД АНД бе приет при разглеждане на делото, образувано по подадената касационна жалба. Съдът прие това доказателство, доколкото чл. 219 АПК урежда, че за установяване на касационните основания се допускат писмени доказателства. Изключение е възможно само когато се иска приемането на доказателства за установяване на обстоятелства, несвързани с касационните основания. Едно от касационните основания, посочени в чл. 348, ал. 1 НПК, е нарушение на закона, като съгласно чл. 218, ал. 2 АПК за съответствието ма решението с материалния закон съдът следи и служебно. Именно, за да се установи това касационно основание касаторът представи:

• Електронен фиш за налагане на глоба, серия К, номер 4346061, издаден от ОДМВР – Пловдив, за това, че на 12.08.2020г. в 16:54ч., в [населено място], [улица]до номер 1 посока север, водачът Н. К., упралявайки л.а. „Шкода Октавия“, с рег. номер [рег. номер], се е движел със скорост от 81 км.ч. при разрешена скорост 50 км.ч., с което е нарушил чл. 21, ал. 1 ЗДвП и му е била наложена глоба в размер на 400,00 лв.;
• Справка за връчване и влизане в сила на електронен фиш за налагане на глоба, серия К, номер 4346061, издаден от ОДМВР – Пловдив.

Установи се от съответната справка, че електронен фиш за налагане на глоба, серия К, номер 4346061, издаден от ОДМВР – Пловдив, е влязъл в законна сила на 27.08.2021г.

Процесният електронен фиш е издаден за осъществено нарушение от Н. К. на чл. 21, ал. 1 ЗДвП на 08.07.2022г.

В §6, т. 33 ЗДвП е посочено, че "повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. Т.е. в настоящия казус АНО е следвало да установи, че спрямо Н. К. е бил издаден електронен фиш за същото по вид нарушение в срока от 08.07.2021г. до 08.07.2022г., който е бил връчен и е влязъл в сила.

В приложените по делото на районния съд писмени доказателства липсват такива, от които да се установи кога е влязъл в сила ЕФ К/4346061. По този начин квалифициращото обвинение, че в случая е налице „повторност“ на деянието, не се е доказало в съответната съдебна инстанция.

В касационната жалба е изложено, че районният съд е имал задължение сам да събере необходимите доказателства преди да се произнесе с решение - да приобщи към преписката и доказателства, удостоверяващи към кой момент е влязъл в сила ЕФ серия К номер 4346061. Настоящият съдебен състав намира, че в случая не е допуснато съществено процесуално нарушение. Безспорно е установено, че с Решение по КАНД 75/2023г. Административен съд – Кърджали е върнал делото за ново разглеждане от Районен съд – Кърджали, доколкото в административната преписка на органа липсвало годно доказателство, от което да се установи наличието на „повторност“ на извършеното от К. нарушение. С Разпореждане номер 1029 от 01.09.2023г. на Районен съд – Кърджали административният орган е бил задължен да представи цялата преписка по издадения Електронен фиш серия К, номер 6154514.

Въпреки указанията на Административен съд - Кърджали, с които касаторът се е запознал, и въпреки задължението, вменено на О. М. – Кърджали от Районен съд – Кърджали с Разпореждане номер 1029 от 01.09.2023г., административният орган не представил доказателства, установяващи повторността на извършеното деяние. По този начин самият орган се е поставил в положение на неизпълнение на законово-вмененото му задължение, а именно – да представи доказателства, от които да се установи законосъобразността на издадения санкционен акт.

Въпреки изложеното обаче, следва да се зачете обстоятелството, че пред касационната инстанция бе представено необходимото доказателство - електронен фиш за налагане на глоба, серия К, номер 4346061, издаден от ОДМВР – Пловдив и Справка за връчване и влизане в сила на електронен фиш за налагане на глоба, серия К, номер 4346061, издаден от ОДМВР – Пловдив, които се възприемат като относими към наведените касационни основания.

По този начин се установи, че в действителност правилно административният орган е приел, че деянието е било извършено от Н. К. в условията на „повторност“.

Доколкото направените от Районен съд – Кърджали изводи не съответстват на фактическата обстановка, установена в настоящия процес, макар и обективно съдът да няма вина за това, решението му следва да се отмени, а издаденото НП да се потвърди. Основанието за това е именно несъответствие на изводите на съда с материалния закон, предвид изяснената фактическа обстановка.

С оглед изхода на спора разноски на касатора се дължат, доколкото такива са били поискани. В полза на ОД МВР – Кърджали следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.

 

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 209/02.11.2023г., постановено по АНД № 680/2023г. по описа на Районен съд – Кърджали.

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К, номер 6154514, издаден от ОД МВР – Кърджали, с който за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП на Н. В. К., [ЕГН], от [населено място], [община], обл. С., е наложено на осн. чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 800,00 лв.

 

ОСЪЖДА Н. В. К., [ЕГН], от [населено място], [община], обл. Смолян, да заплати в полза на ОД МВР – Кърджали разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.

 

Решението е окончателно.