Решение по дело №4924/2020 на Районен съд - Пловдив

     

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    № 260050

гр. Пловдив, 06.01.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 09.12.2020 г. в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА

 

при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4924 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от Гаранционен фонд срещу В.М.С., с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 770.64 лева, представляващо сбора на изплатеното от ищеца обезщетение по щета № ***, ведно със законна лихва върху главницата от датата на постъпване на исковата молба в съда – 11.05.2020 г. до окончателното плащане.

В исковата молба и допълнителните молби от 26.05.2020 г. се излагат твърдения, че на 26.12.2014 г., около 21.45 ч.  ответникът, управлявайки лек автомобил „БМВ 730Д“ с рег. № ***, на територията на Р. А., на автомагистрала Инкрайз А8, 47.103 км., посока ***. Излагат се твърдения, че при снеговалеж и пътна лента, покрита с киша, ответникът се е движел с монтирани автомобила летни гуми, поради което изгубил контрол над същия, отклонил се надясно от пътното платно и се блъснал в намиращото се там направляващо стълбче и бетонен елемент, поставени отдясно на пътното платно за защита и информационно табло. Това бил механизмът на ПТП. От така описаното ПТП са настъпили имуществени вреди за „Асфинаг Сървис“ ГмбХ, Служба за финансиране на магистрали и скоростни пътища на Р. А., представляващи причинени щети на съоръженията на автомагистралата и замърсяване с изтекло масло. Възстановителните работи и работите по почистване на мястото на ПТП били предприети и извършени от службата по поддръжка на магистралите, при което са възникнали разходи. Разчетът на тези разходи се е осъществил съгласно Каталога за щети на Федералното министерство за климатична защита, околна среда и енергия, изготвен за „Асфинаг Сървис“ ГмбХ. Разходите са следните: разходи по възстановителната дейност на направляващото стълбче с размери 310х1250. Към датата на ПТП ответникът е управлявал посочения лек автомобил без наличие на сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Размерът на вредите на стойност 240 евро, начислени са и 23 евро – банкови такси или общо 394.о2 евро с левова равностойност 770.64 лева. Сумите са заплатени на увредените лица  от  Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, а Гаранционния фонд ги е заплатил на НББАЗ. Счита, че съгласно чл.288а, ал.3, вр. с чл.288, ал.12 и ал.14 КЗ /отм./ Гаранционния фон встъпва в правата на увреденото и удовлетворено лице. Гаранционен фонд има задължение да възстанови платените от НББАЗ суми при настъпило ПТП в чужбина съобразно Директива 2000/26/ЕО от 16.05.2000 г. на ЕП. Сумите не са платени от ответника, което поражда интерес от предявяване на исковете. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения  на ответника особен представител, с който оспорва иска, като не се сочат конкретни обстоятелства за неоснователност на иска. Прави се възражение за изтекла погасителна давност. Иска се отхвърляне на иска.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация по чл.288, ал.12 ЗК /отм 2016 г./

В тежест на ищeца е да установи, че в резултат на виновно поведение на ответника с лек автомобил „БМВ 730Д“ с рег. № *** е причинено ПТП на 26.12.2014 г.на територията на Р. А., на автомагистрала Инкрайз А8, 47.103 км., посока ***, в резултат на което са настъпили имуществени вреди в размер на 770.64 лева, че на увредените са заплатени посочените суми като обезщетения за имуществени вреди от НББАЗ, както и посочените разходи са възстановени от Гаранционен фонд. По възражението за погасителна давност на ответника ищецът следва да докаже обстоятелства, водещи до спирането и/ или прекъсването на давността. Ответникът носи насрещно доказване, а при установяване на горното следва да докаже, че е платил претендираната сума, че е имал валидно сключена застраховка Гражданска отговорност към датата на ПТП за процесния автомобил. По възражението за давност следва да докаже изтичането на предвидения в закона давностен срок.

С Определение от 13.10.2020 г. като безспорно между страните е отделено, че на 26.12.2014 г. ответникът, управлявал „БМВ 730Д“ с рег. № ***, на територията на *** при снежна пътна обстановка и наличие на киша по пътя, с летни гуми  и без наличие на застраховка „Гражданска отговорност“, причинил ПТП, в резултат на което са настъпили вреди, повреда на направляващо стълбче и замърсяване на пътя с масло, които щети довели до разходи за„Асфинаг Сървис“ ГмбХ, размерът на вредите – 770.64 лева, платени от НББАЗ на увреденото лице и от Гаранционен фонд на НББАЗ.

Спорно по делото е единствено дали е изтекла погасителната давност за вземането на ищеца.

Съгласно задължителна практика, обективирана в т.14 от ППВС №7/77г., обективирана и в актовете на ВКС - Решение №178 от 21.10.2009г. по т.д. №192/2009г., II т.о., Решение №173 от 30.10.2009 г. по т.д. №455/2009г., II т.о., Решение №53 от 16.07.2009г. по т.д. №356/2008 г., I т.о., Решение №2 от 02.02.2011г. по т.д. №206/2010г., II т.о., решение №15 от 04.02.2011г. по т.д. №326/2010г., II т.о. и др. се приема, че регресните суброгационни искове на застрахователя и Гаранционния фонд се погасяват с изтичане на общата петгодишна погасителна давност по чл.110 ЗЗД, която започва да тече от момента, в който застрахователят, съотв. Гаранционният фонд изплати обезщетенията на правоимащите лица.

Видно от платежно нареждане от 15.06.2015 г. /54/ Гаранционен фонд изплаща на НББАЗ сума в размер на 770.64 лева по щета с № ********** г.

От датата на плащане – 15.06.2015 г. вземането на Гаранционен фонд спрямо ответника става изискуемо и от тази дата започва да тече предвидената в закона 5-годишна давност. До датата на завеждане на исковата молба – 08.05.2020 г. не е изтекъл давностният срок за процесното вземане. С оглед изложеното възражението на ответника се явява неоснователно.

Предвид липсата на други спорни въпроси по делото съдът намира, че исковете са доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени.

Като законна последица от уважаване на иска ще се присъди и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.05.2020 г. до окончателното плащане, каквото искане е направено от ищеца още в исковата молба.

По отговорността за разноските:  

С оглед изхода на спора право се пораждат за ищеца.  Ищецът доказа следните разноски в исковото производство – 50 лева – платена държавна такса и 300 лева депозит за особен представител. Общо разноски за ищеца в размер на 350 лева, които на основание чл.78, ал.1 ГПК ще се присъдят в пълен размер.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА В.М.С., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА Гаранционен фонд, с адрес: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, представлявано от М. М. и С. С. – И. д., сумата в размер на 770.64 лева, представляващо сбора на изплатеното от ищеца обезщетение за имуществени вреди по щета № 120417 от 01.06.2015 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на постъпване на исковата молба в съда – 08.05.2020 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 350 лева – разноски в производството.  

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала!ВГ