Решение по дело №1876/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, депозирана чрез представител по пълномощие, срещу Решение № 878/09.06.2023 г., постановено по АНХД № 1774/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление № 03-2100236/01.12.2021 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на „Прима Строй-d.“ ЕООД, ЕИК *********, за нарушение на чл.2, ал.1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“, вр. чл.52, ал.1 и ал.2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 лв., на основание чл.416, ал.5, вр. чл.413, ал.2 от Кодекса на труда.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Не се споделят мотивите на РС за непълнота на описанието на административното нарушение, като се сочи, че при съставяне на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения. Според касатора нарушението е описано с достатъчна конкретност, която кореспондира с хипотезата на на посочената като нарушена, норма. Административнонаказващият орган правилно приложил материалния закон, като отнесъл установените фактически констатации към съответстващата им правна норма, респективно, съдът неправилно преквалифицирал нарушението.В заключение се моли съдът да отмени обжалваното решение, и като реши спора по същество, да постанови друго, с което да потвърди изцяло наказателното постановление, като правилно и законосъобразно, ведно със законните последици от това.

Ответникът по касация – „Прима строй d.“ ЕООД, не изразява становище по касационната жалба.

Участващият по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на жалбата, като счита решението, постановено от Районен съд – Варна, за правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените в нея доводи представляват касационни основания по смисъла на чл.348 ал.1 от НПК, приложим по препращане от чл.63в от ЗАНН.

Производството пред районния съд е образувано по жалба на „Прима строй d.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „арх. **********“ № **, ет.*, ап.**, представлявано от управителя Г.П.Д., срещу Наказателно постановление № 03-2100236/01.12.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на дружеството, за нарушение на чл.2, ал.1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ (Наредбата), вр. чл.52, ал.1 и ал.2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ), е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 (две хиляди) лева, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.413, ал.2 от Кодекса на труда (КТ).

За да потвърди НП, въззивният съд от фактическа страна е установил следното:

Служители на ДИТ - Варна извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на „Прима Строй-d.“ ЕООД. Било установено, че лицето М. М. престарало труд в полза на „Прима Строй- d.“ ЕООД, изпълнявайки трудови функции - кофражист в основната дейност на работодателя - КИД 2008 строителство на жилищни и нежилищни сгради, с коефициент на трудов травматизъм през 2021 г., 1,39 по висок от средния за страната - 0,62 - подлежащи на задължително застраховане през 2021 г., съгласно Заповед РД 0161 от 22.10.2020 г. за определяне на Коефициент на трудов травматизъм по икономически дейността, изд. от МТСП.

Съдът след проверка на издаденото наказателно постановление е направил правен извод за допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като, както в АУАН, така и в НП нарушението не е описано пълно и точно от фактическа страна. Посочено е, че субект на това нарушение може да бъде единствено лице, което притежава качеството работодател, а в АНП не се съдържат доказателства, че наказаното дружество притежава това качество спрямо лицето М. М., както и че нито в АУАН, нито в НП е посочено въз основа на какви факти и доказателства е направен извода, че между М. и дружеството са налице трудовоправни отношения. Посочено е също, че не са описани фактите, въз основа на които АНО е направил извод, че дейността на наказаното дружество е по „строителство на жилищни и нежилищни сгради“ с код по КИД 2008. При тези установявания, ВРС е приел, че липсват факти, пряко относими към съставомерните признаци на нарушението, което е нарушило правото на защита на жалбоподателя. Приел е , че това е съществено процесуално нарушение и е достатъчно НП да бъде отменено само на това основание. С тези мотиви ВРС е отменил оспореното пред него НП.

Решението на РС е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.2, във вр. с чл.348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК:

На първо място касационната инстанция не споделя мотивите на РС за отмяна на наказателното постановление поради нарушение на разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като намира в тази част мотивите на РС за бланкетни. Районният съд е приел, че не е налице пълно и изчерпателно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, като е посочил, че: "Не са описани обстоятелствата, въз основа на които да се направи извод, че между дружеството и М. М. е имало трудово правоотношение. Не се сочи дали между тях е имало договорено работно време, работно място, трудово възнаграждение, отпуски и почивки и т.н. Не са описани и фактите, въз основа на които е направен извода, че М. М. е изпълнявал трудови функции на „кофражист“, като не става ясно нито къде е бил, нито какво е правил. Не са описани фактите, въз основа на които е направен извод, че дейността на дружеството е дейност по строителство на жилищни и нежилищни сгради е код по КИД 2008“.

Няма спор по делото, че към датата на извършване на проверката – 01.11.2021 г., "Прима Строй-d.“ ЕООД не е изпълнило задължението си да сключи договор за застраховане за риска "трудова злополука" за 2021 г. на всички свои работници и служители, и в частност на работника М. А. М.. Няма спор по делото и относно обстоятелството, че предметът на дейност на "Прима Строй-d." ЕООД е „строителство на жилищни и нежилищни сгради“ с код 41.20 от КИД 2008, с определен за прилагане през 2021 г. коефициент на трудов травматизъм 1.39. На първо място в административнонаказателната преписка се съдържа копие от трудов договор № 00286/08.09.2021 г., сключен между „Прима Строй-d.“ ЕООД, в качеството на работодател, и М. А. М., в качеството му на работник, в който е описано, че последният приема да изпълнява длъжността „кофражист“, НКИД 4120, НКПД 7114 2003, в строителен обект в гр. Варна, при 8-часово работно време и с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 650 лв. На следващо място признание в тази насока се съдържа и в самата въззивна жалба от страна на санкционираното дружество до ВРС, в която се посочва, че не се оспорва посочената фактическа обстановка и извършеното нарушение.

Ето защо касационната инстанция намира, че не са нарушени разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и наказателното постановление не е следвало да бъде отменено на това основание.

На следващо място, във въззивната жалба се твърди, че са налице основанията за приложение на привилегирования състав на чл.415в, ал.1 от КТ, тъй като нарушението е отстранено веднага, без да са възникнали вредни последици за служителя. Твърди се, че в тридневен срок от издаване и връчване на АУАН, с възражението по акта, са представени Добавък № 2 към застрахователна полица № 0142/09/21/030/000052, в който е посочено, че се застрахова допълнително новоназначеното лице М. А. М., ЕГН: **********, поради което се моли размерът на наложената имуществена санкция да бъде определен под регламентирания в чл.415в, ал.1 от КТ, законов максимум.

Съгласно чл.415в, ал.1 от КТ, за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. При тази правна уредба, "Маловажните нарушения", установени по КТ, имат два основни признака: нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители.

При положение, че в административнонаказателната преписка липсват доказателствата, описани като приложени към Възражението, подадено срещу АУАН с твърдение, че доказват, че нарушението е отстранено веднага, следвало е районният съд да събере такива, а именно: да изиска от АНО да представи копие от липсващото в преписката по думите на представляващия дружеството доказателство - Добавък № 2 към застрахователна полица № 0142/09/21/030/000052, в който фигурира работникът М. А. М.. След като стори това, районният съд е следвало да направи преценка дали разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ е приложима за процесния случай, предвид това, че същата представлява привилегирован състав на административни нарушения по КТ. Производството пред РС се развива по реда на НПК. Така, съобразно чл.314 от НПК и в аспекта на регламентираното служебно начало, въззивната инстанция проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните. При разрешаването на спора районният съд е следвало да издири истината за правнозначимите факти, цитирани в АУАН и НП, като ги изясни и възоснова на пълната административна преписка, а ако тя е непълна- да събере всички относими към фактите доказателства. В обсега на така разписаната дейност по разрешаване на материалноправния спор, въззивният състав е следвало да отграничи правнозначимите обстоятелства и да събере относимите към предмета доказателства, както и след това да ги анализира.Съдът не е издирил обективната истина, не е събрал релевантни доказателства въпреки регламентираното в чл.314 от НПК служебно начало.Като не е сторил това, районният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до неизясняване на фактическата обстановка. Констатира се пречка за касационната инстанция да извърши проверка на съдебния акт на районния съд в неговата цялост за законосъобразност, тъй като в него не са изградени изводи досежно въведени твърдения още във въззивната жалба.

Предвид сочените съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК, довели до ограничаване на процесуалните права на страните и липса на мотиви относно правната квалификация на санкционната разпоредба по привилегирования състав на чл.415в, ал.1 от КТ, следва решението на ВРС да бъде отменено и делото върнато на друг състав на същия съд със задължителните указания, посочени по-горе.

На основание чл.222, ал.2 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, І тричленен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 878/09.06.2023 г., постановено по АНД № 1774/2023 г. на Варненския районен съд, двадесет и девети състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския районен съд.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: