О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1178 14.04.2020 г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен
състав
На четиринадесети март, две хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с. ВАНЯ ВАНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 831 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №320 от 23.01.2020г. по
гр.д.№7597/19г. на РС- Бургас Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – Бургас, с адрес: град Бургас, ул.”Христо Ботев” 46, е осъдена да
заплати на М.К.Х., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***- адв.З.К. и
адв.Тургай Хасан, сумата от 2113,05 лв., представляваща допълнително трудово
възнаграждение за извънреден труд от 304,73 часа, за периода от 01.09.2016г. до
31.08.2019г., получени в резултат на преизчисление с коефициент 1.143 на реално
положения нощен труд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.09.2019г.
до окончателното изплащане. ОДМВР – Бургас е осъдена да заплати на ищеца и
сумата от 370 лв.- разноски по делото, а в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на БРС сумата от 84,52 лв.- държавна такса и 160 лв.- възнаграждение
за вещо лице.
Решението е връчено на страните
както следва: на ищеца- на 28.01.2020г., а на ОДМВР- на 24.01.2020г.
Против решението е постъпила
въззивна жалба вх.№4325/27.01.20г. по описа на РС-Бургас, подадена от ОДМВР-Бургас
чрез юрисконсулт Димчева. С нея решението е обжалвано изцяло. Изложени са оплаквания,
че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради
необоснованост- отменителни основания по чл.271 ГПК.
Изразено е несъгласие с
решаващите изводи на БРС, че липсата на
изрична нормативна уредба, действала през процесния период не следвало да се
тълкува като законово установена забрана за преобразуване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен чрез преизчисляването им с
коефициент 1,143 и отчитането му и заплащането му като извънреден, а
представлявала празнота в уредбата относно реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурството, времето за отдих
и почивките на държавните служители в МВР. Неправилно било прието, че при наличие
на такава празнота в специалната уредба субсидиарно следвало да се приложи
чл.9, ал.2 от общата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата. Неправилно било прието също, че общата и специалната наредби действали
едновременно, а не паралелно и алтернативно и при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщали в дневни с коефициент 1,143 и за
същите тези нощни часове се заплащало допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд.
Намира, че по отношение организацията на
работната заплата и полагането на нощния труд приложение намират правилата на
действалите към процесния период Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. Разпоредбите
ѝ /както и на предходната наредба от 2015г./ действали паралелно по време
с наредбата за структурата и организацията на работната заплата и са уреждали
по специален за системата на МВР начин заплащането на нощния труд. В тези
наредби липсвал текст, регламентиращ преизчисляването при сумирано отчитане на
отработеното време по отношение на общия брой часове положен труд между 22.00ч.
и 6.00ч., какъвто бил този на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г./отм./.
Идентичните текстове на чл.3, ал.3 в двете
наредби постановявали при работа на смени възможност да се полага нощен труд и
през нощта между 22.00ч. и 6.00ч., като работните смени не следвало да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Това означавало, че съгласно
правната норма, действаща в системата на МВР, за целия процесен период
съотношението между дневен и нощен труд било 1 към 1 / т.е. 8 часа нощен труд,
равни на 8 часа дневен труд/, а не както по КТ и по НСОРЗ, съгласно които 7
часа нощен труд се приравнявал на 8 часа дневен труд. Изтъква се, че целта на
този коефициент 1,143 била да определи така възнаграждението на работника или
служителя, че когато той работи 7 часа да получава трудово възнаграждение за 8
часа, т.е. заплащането на нощния труд да бъде увеличено. Следователно в тези
случаи работникът или служителят не работел извънредно по смисъла на чл.143,
ал.1 КТ. Получените часове в повече при
преизчисляването на дневния и нощния труд създавали неточно разбиране за
наличието на извънреден труд. Такъв щяло да бъде налице само, ако работниците и
служителите действително работели извън установеното за тях работно време.
Заплащането на положения нощен
труд било в съответствие със Заповед №8121з-791/28.10.2014г. и заповед
№8121з-1429/23.11.17г., издадени от министъра на вътрешните работи, съгласно
които за всеки отработен час или за част от него между 22.00 и 6.00ч. на
държавните служители се заплащало допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер на 0,25 лв. Моли решението на БРС да бъде отменено, като вместо него се
постанови друго, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан. Не са ангажирани доказателства.
В законоустановения срок е
подаден отговор на въззивната жалба от адв. З.К. и адв.Тургат Хасан,
пълномощници на въззиваемия М., К.Х., с който въззивната жалба се оспорва като
неоснователна. Въззиваемата страна намира решението на РС- Бургас за правилно и
законосъобразно, обосновано и постановено при пълно и задълбочено изследване на
фактическите обстоятелства по делото, поради което моли същото да бъде потвърдено.
Извършен е обстоен анализ на нормативната уредба- ЗМВР, Наредбите по
приложението му, както и КТ, като е изведен извод, че при липса на специално
правило, което да определи методология за превръщане на отработените нощни
часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на
държавните служители в МВР, е налице нормативна празнота, която следва да се
преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, а възприемането
на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно
положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират
от КТ и НСОРЗ. Субсидиарно приложената разпоредба на чл.9, ал.2 от НСОРЗ е в
съответствие с основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация,
закрепен в чл.6 от Конституцията и члр.14 от КЗПЧОС. Развити са подробни
съображения. Не са ангажирани доказателства. Претендират се разноски.
На основание чл.267 от ГПК съдът
извърши проверка относно допустимостта на жалбите:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която
има правен интерес да го обжалва. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и
261 ГПК. Отговорът е подаден своевременно от надлежно упълномощени представители
и е редовен.
Страните нямат доказателствени
искания.
Мотивиран от горните съображения
и на основание чл.267 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И :
Насрочва делото в открито съдебно заседание на 8.06.2020г. от 10.00 ч.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад на въззивната жалба и отговора, както и останалите
въпроси по чл.267 ГПК съобразно обстоятелствената част на настоящото
определение.
Препис от определението да се
връчи на страните след отмяна на извънредното положение.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.