Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260122
гр.Бургас, 03.09.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53-ти наказателен
състав, в публично заседание на осемнадесети август две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА
МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Златка Калоянова, като
разгледа НАХД № 1279 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по повод жалба на И.Д.П. ЕГН ********** *** против наказателно
постановление № 19-0769-006803/12.02.2020г., издадено от Началник на Група към
ОДМВР Бургас, с-р Пътна Полиция Бургас, с което за нарушение на чл. 186, ал. 7
от ЗДвП и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП на основание чл. 185 ЗДвП
му е наложено наказание глоба в размер на 20 лева и на основание чл. 183, ал.
1, т. 1 пр.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лева.
С
жалбата жалбоподателят счита, че издаденото наказателно постановление, с което
на основание чл. 185 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 20 лева е
незаконосъобразно. Моли да се отмени наказателното постановление.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява за него
се явява адв. К., който представя пълномощно. В
съдебно заседание моли наказателното постановление да се отмени изцяло,
претендира разноски.
За
Административно - наказващият орган, редовно призован, не се явява представител,
депозирано е становище, с което жалбата се намира за неоснователна, претендира
възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът
приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59,
ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на жалбоподателя на 26.02.2020 г., а жалбата е
депозирана с п.к. от 04.03.2020 г.).
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество съдът намира следното:
На
22.12.2019г. свидетелят Л.Р.М. съставил
АУАН за това, че около 16,50 часа в гр. *****срещу магазин Л. в посока ул. С.С., И.П. управлява лек автомобил О.З. с рег. № ***** с
наложено наказание глоба с фиш серия Н № 710769 от 04.11.2019г. за
нарушение на ЗДвП. При проверката И.П. е представил свидетелство за управление
на МПС и свидетелство за регистрация на МПС.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства, обективирани в гласните и в
писмените доказателства и доказателствени средства – разпит
на актосъставителя, справка от ОД на МВР за
водач, квитанция за извършено плащане и
разписка за извършено плащане, АУАН.
Съдът
намира, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че
към момента на проверката жалбоподателят
е имал незаплатен в срока на доброволно плащане фиш серия Н 710769 от
04.11.2019г. В представената справка за нарушител е отбелязано, че фиш серия Н
710769 от 04.11.2019г. е влязъл в сила и че същия е платен без да е посочена
дата за плащане. Представената по делото квитанция за плащане и платената сума в размер на 30 лева
съответстват на наказанието на процесното нарушение
като в квитанцията е посочен номера на обжалваното по настоящото дело
наказателно постановление. Свидетелят посочи, че е изминало много време и не си
спомня добре за случая, поради което не може да се приеме, че е безспорно и
категорично доказано соченото, че жалбоподателят е управлявал МПС в срок, в
който не е заплатил наложеното наказание глоба наложено с фиш в срока за доброволно
плащане и обвинението не е доказано. Отделно от посочено съдът намира, че следва
да се държи сметка за принципа за законоустановеност
на административните нарушения и наказания, установен с чл.2 ал.1 от ЗАНН, съгласно който деянията, които
съставляват административни нарушения, и съответните за тях наказания, се
определят със закон или указ. В светлината на този принцип следва да се тълкува
нормата на чл.185 от ЗДП, съгласно която за нарушение на този
закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е
предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20лв. За да
е налице нарушение по чл.185 ЗДП следва привлеченото към
отговорност лице да не е изпълнило изрично вменено му от ЗДП задължение или да е извършило
нещо, което законът изрично е забранил. В процесния
случай АНО е посочил, че привлеченото към отговорност лице е управлявал
моторното превозното средство при наличие на неплатена в срока
по чл. 186, ал. 7 ЗДвП глоба. Разпоредбата предвижда, че издаден фиш,
глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на
издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление и се изпраща
за събиране на публичния изпълнител. Разпоредбата указва последиците от липсата
на доброволно заплащане на фиш, но не предвижда правило за поведение и не може
да бъде нарушена /в този смисъл Решение № 1429 от 26.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 1289 / 2019 г. на XIII състав на
Административен съд – Бургас; Решение № 821 от 23.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 598 / 2019 г. на XIII състав на
Административен съд – Бургас/. Ето защо жалбоподателят неправилно е
санкциониран за нарушение на чл. 186, ал. 7 ЗДвП като му е наложена глоба в
размер на 20 лева.
На
следващо място атосъставителят посочи, че при
проверката са били представени
свидетелството за управление на МПС и свидетелството за регистрация на
МПС, за други документи не си спомня. Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1,
т. 1 ЗДвП водачът на моторно превозно
средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него като задължението
на водача е за носене и двата документа. Санкционната норма на чл. 183, ал. 1,
т. 1, предл. 2 ЗДвП предвижда наказание в размер на
10 лева, за водач, който не носи контролен талон. В случая обаче като нарушение
е описано, че жалбоподателят не „представя“ контролен талон. За да се представи
съответният документ, той трябва да бъде поискан от проверяващия орган, а по
делото няма данни да е било поискано представянето на контролен талон. Касае за
различно нарушение, поради което е нарушено правото на защита на
санкционираното лице да разбере в какво точно е обвинено – за това, че носи
документа в себе си, но не го представя или за това, че не носи и затова не
представя. Ето защо съдът намира, че наказателното постановление следва да се
отмени изцяло.
На
основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН съдът следва да се произнесе по разноските като
разноски претендират и двете страни. Предвид отмяната на наказателното
постановление право на разноски има само жалбоподателя, който представя
доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. От АНО
е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради
което съдът съобрази разпоредбата на чл. 18, ал. 2 вр.
чл. 7 , ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения като при интерес до 1000 лева минималния размер на
адвокатското възнаграждение е 300 лева, поради което възнаграждението не е
прекомерно и следва да се присъди в пълния претендиран
размер от 200 лева.
Предвид гореизложеното и
на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 19-0769-006803/12.02.2020г., издадено от Началник
на Група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна Полиция Бургас, с което за нарушение на
чл. 186, ал. 7 от ЗДвП и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП на основание
чл. 185 ЗДвП на И.Д.П. ЕГН ********** *** е наложено наказание глоба в размер
на 20 лева и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 пр.2 от ЗДвП му е наложена глоба
в размер на 10 лева.
ОСЪЖДА
ОД на МВР Бургас Булстат ********* да заплати на И.Д.П. ЕГН ********** ***
сумата в размер на 200 лева (двеста лева) разноски за адвокат.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
С.П.