№ 509
гр. Сливен, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20222230100855 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ЕМ. ВЛ. КР., ЕГН:
**********от гр. **** чрез адв. М. от АК - Велико Търново срещу „Империя“
96 ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, с която са
предявените искове с правно основание чл. 128 КТ за сумата от 1554,43 лв.,
съставляваща нетния размер на незаплатено трудово възнаграждение за
периода от 16.06.2021 г. до 08.09.2021 г., както и иск по чл. 86 ЗЗД за
заплащане на мораторна лихва върху главницата в размер на 75,95 лв. от
датата на забавата до датата на подаване на исковата молба-01.03.2022 г. и
иск с правно основание чл. 224 КТ за заплащане на сумата от 185,71 лв.,
съставляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Тези
обективно и кумулативно съединени искове са допустими. Ищецът посочва,
че на 16.06.2021 г. бил сключил трудов договор № 001/16.06.2021 г. с
„ИМПЕРИЯ” 96 ЕООД гр. Сливен, от който било възникнало трудово
правоотношение между него и „ИМПЕРИЯ” 96 ЕООД гр. Сливен. По силата
на този договор бил поел задължението да изпълнява длъжността „Продавач-
консултант” в отдел Магазин за играчки и с месторабота - гр. Приморско.
Към този момент бил уговорен размер на основното му месечно трудово
възнаграждение -650.00 лв„ с периодичност на изплащане еднократно в сл.
месец до 25-то число. В договора било предвидено допълнително
1
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0.60 % за
всяка година трудов стаж при настоящия работодател/за всяка година трудов
стаж на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или
професия. В устна форма, обаче работодателят бил поел обещанието, че наред
с основното му възнаграждение , ще му заплаща и 3% от оборота всеки месец.
Договорът бил сключен на основание чл. 68. ал. 1, т. 1 от КТ., като в чл. 3 от
същия изрично било посечено и срокът, а именно - до 10.09.2021 г. Твърди, че
в самото начало, след започване на работа, бил работил от 8:00 ч. до 18:00
часа. Впоследствие обаче, работодателят му бил обяснил, че има желание
магазинът да работи с по-дълго работно време, тъй като има много
курортисти и му бил обещал по-голям процент, обвързан с печалбите от
оборота. По този начин бил обосновал и желанието си ищецът да работи не до
18 часа, а до по-късно вечер (докато има хора). От този момент, ищецът
заявява, че бил започнал да работи по повече часове, всеки ден, без почивка -
7 дни в седмицата. Трудовият му договор бил прекратен на 08.09.2021г., като
заявява, че не му била предоставяна Заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение. Ищецът твърди, че работодателят „ИМПЕРИЯ’’ 96 ЕООД
гр. Сливен не бил изпълнил задължението си да му плаща уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа, като изцяло не бил получил
дължимите от работодателя трудови възнаграждения за периода на действие
на договора - 16.06.2021г. - 08.09.2021г. Работодателят така и не му бил
попълнил трудовата книжка и не бил нанесъл в нея изискуемите по закон
данни. При постъпването, той бил обещал, че ще направи това по-късно - при
прекратяване на договора, но и тогава, не бил изпълнил задължението си.
Ищецът посочва, че на основание чл. 128, т. 3 от КТ бил отправил писмена
молба до работодателя, с която бил пожелал да му бъдат издадени извлечения
от ведомостите за неизплатените ми трудови възнаграждения и обезщетения.
В законоустановения срок не бил получил желаната информация. 2 По негови
изчисления задължението на „ИМПЕРИЯ” 96 ЕООД гр. Сливен към него за
неизплатени основни и допълнителни трудови възнаграждения било в общ
размер от 1 554, 43лв., а по периоди са както следва: - за периода от
16.06.2021 г. до 30.06.2021 г. - 343.90 лв.; - за периода от 01.07.2021 г. до
31.07.2021 г. - 504.39 лв.; - за периода от 01.08.2021 г. до 30.08.2021 г. - 504.39
лв.; - за периода от 01.09.2021 г. до 08.09.2021 г. - 201.75 лв.; В процесния
трудов договор било уговорено задължение на работодателя да изплаща
2
трудовите възнаграждения еднократно всеки месец в срок до 25-то число за
предходния. От тук следвало, че при неизпълнение или при частично
изпълнение на това задължение за работодателя било възниквало и акцесорно
задължение за лихви за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. При това положение
общият размер на това задължение по изчисления на ищеца бил 75.95 лв., а по
периоди, както следва: - лихва за забава в размер на 20.83 лв. върху главница
от 343.90 лв., която била незаплатено трудово възнаграждение за м. Юни
2021 г., като работодателят бил изпаднал в забава от 26.07.2021 г.; - лихва за
забава в размер на 26.20 лв. върху главница от 504.39 лв., която била
незаплатено трудово възнаграждение за м. Юли 2021 г., като работодателят
бил изпаднал в забава от 26.08.2021 г.; - лихва за забава в размер на 21.86 лв.
върху главница от 504.39лв., която била незаплатено трудово възнаграждение
за м. август 2021 г., като работодателят бил изпаднал в забава от 26.09.2021 г,
- лихва за забава в размер на 7.06 лв. върху главница от 201.75 лв., която била
незаплатено трудово възнаграждение за м. септември 2021 г,, като
работодателят бил изпаднал в забава от 26.10.2021 г. По време на действие на
трудовия договор през 2021 г. ищецът твърди, че не бил използвал нито един
ден от уговорения платен годишен отпуск. В Трудов договор №
002/16.06.2021 г. , чл. 5.1 бил предвиден „Основен /удължен платен годишен
отпуск по чл. 155 от КТ за срок от 20 работни дни”. При прекратяване на
договора ищецът твърди, че не му било изплатено обезщетение по чл. 224, ал.
1 от КТ за неизползвания от него годишен отпуск за отработеното време /2
календарни месеца и 23 дни/. Моли съдът, да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати сумата от 1 554, 43лв., представляваща нетния
размер на неиздължените трудови възнаграждения и части от трудови
възнаграждения за период от 16.06.2021 г. до 08.09.2021 г., да осъди
ответника да му заплати сумата 75.95 лв., представляваща мораторната лихва
върху дължимите суми от момента на забавата до предявяването на
настоящата искова молба, да осъди ответника да му заплати сумата от 185.71
лв., представляваща обезщетение по чл.224, ал. 1 от КТ, заедно със законната
лихва от датата на предявяването на исковата молба до окончателното
изплащане на сумите. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
страна на ответника.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с пълномощник, който
3
прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответното
дружество.
Ответното дружество, редовно призован, не се явява и не се
представлява в съдебно заседание, не е представил писмен отговор на
исковата молба и не е направил искане за разглеждане на делото в отсъствие
на негов представител по закон или пълномощие.
Съдът счита, че предявеният иск е основателен, тъй като видно от
представените писмени доказателства, представени с исковата молба, ищецът
безспорно е доказал по иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ престирането
на труд за периода от 16.06.2021 година до 08.09.2021 година на работодателя
в изпълнение на трудовите си задължения.
Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка И, ищецът и
тя са работили заедно за ответното дружество на длъжност „Продавач-
консултант“ с работно време, всеки ден от 08,00 часа до 22,00 – 23,00 часа,
като са полагали труд за ответното дружество за процесния период с
месторабота в гр. Приморско, били са осигурявани от ответното дружество,
като неговият управител им е обещал да им заплати трудови възнаграждения
и процент от оборота на магазините в които са работили, но към настоящият
момент, не са били заплатени трудовите им възнаграждения за процесния
период, независимо от отправените от тях молби до работодателят им.
Ищецът успя да докаже по искът с правно основание чл. 224 КТ, че в негова
полза е възникнало след прекратяване на трудовото му правоотношение с
ответника правото на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск,
както и неговия размер. Ищецът също така доказа, по иск с правно основание
чл. 86 ЗЗД, забавата на работодателя при изпълнение на неговото задължение
за заплащане на трудово възнаграждение, както и размера на мораторната
лихва.
Като прецени, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 от ГПК и
чл. 239 от ГПК, съдът прие, че срещу ответната страна следва да се постанови
неприсъствено решение, с което исковите претенции на ищеца да се уважат
изцяло, като се осъди ответното дружество, да заплатят претендираните от
ищеца суми.
По правилата на процеса на ищеца се следват разноски, изчислени като
възлизащи на сумата от 650,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
4
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ИМПЕРИЯ“ 96 ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. **** ДА ЗАПЛАТИ на ЕМ. ВЛ. КР., ЕГН: ********** от гр.
****, следните суми:
по иск с правно основание чл. 128 КТ - сумата от 1554,43 лв.,
съставляваща нетния размер на незаплатено трудово възнаграждение за
периода от 16.06.2021 г. до 08.09.2021 г., ведно със законната лихва, от
датата на предявяване на исковата молба – 01.03.2022 година до
окончателното изплащане на сумата;
по иск с правно основание чл. 86 ЗЗД - сумата от 75,95 лв.
съставляваща мораторна лихва върху главницата от датата на забавата до
датата на подаване на исковата молба - 01.03.2022 г.
по иск с правно основание чл. 224 КТ – сумата от 185,71 лв.,
съставляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно
със законната лихва, от датата на предявяване на исковата молба –
01.03.2022 година до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ИМПЕРИЯ“ 96 ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. **** ДА ЗАПЛАТИ на ЕМ. ВЛ. КР., ЕГН: ********** от гр.
****, сторените по делото разноски в размер на 650,00 лева.
Решението е НЕПРИСЪСТВЕНО и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5