Р
Е Ш Е
Н И Е
№35/23.4.2018г.
гр. Девня
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Девненският
районен съд, в публично съдебно заседание на 23.04.2018г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при секретаря
Петя Симеонова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 348/2018 г. по
описа на ДРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.4, ал.1 от ЗЗДН.
Съдът е сезиран с
молба от от Д.Г.Г.,
ЕГН **********, лично и като възходящ на детето М.П.Г., ЕГН **********, против П.Г.Г.,
ЕГН **********.
Молителката
твърди, че на 30.03.2018г. ответника упражнил физическо и психическо насилие
спрямо нея в присъствие на сина им М.П.Г.
чрез отправяне на обидни изрази – „ курва , малоумна, махай се ,
да не те виждам „ , обидни действия – плюене по земята и по молителката и
нанасяне удар на молителката в областта на главата с юмрук, за което потърсила
помощ по телефон 112. Твърди, че органите на МВР пристигнали на адреса и
съставили предупредителен протокол, като след тяхното заминаване ответника
започнал да звъни и блъска по вратата,
за което молителката отново позвънила на телефон 112. Излага, че ответника
непрекъснато употребява алкохол, като след това има агресивно поведение спрямо
нея. Твърди, че е търсила защита от предходни прояви по реда на ЗЗДН, за което
е било образувано гражданско дело в РС
Варна. Моли съда, да бъде издадена заповед за незабавна защита спрямо нея и детето М.П.Г., тъй като се
опасява от действията на ответника и отправяните от него заплахи, като му бъдат
наложени следните мерки за защита – забрана да приближава молителката и детето М.
в жилище на адрес в гр. ***, детско заведение, което посещава детото М., детски
паркове, улици, магазин и всички други места, които посещава. В съдебно
заседание лично поддържа изложеното в молбата и моли съда за положително
произнасяне по същата.
В
съдебно заседание ответникът се явява лично, оспорва обстоятелствата, така като
са описани в исковата молба.
Редовно
уведомена ДСП – Вълчи дол, не изразява становище по съществото на делото
Молителката представя писмени доказателства. Представен е и изготвен социален
доклад от ДСП Вълчи дол.
СЪДЪТ,
след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
Не е е
спорно между страните, че Д. и П. са
понастоящем в съжителство /по делото няма представени доказателства за сключен
граждански брак между страните /, от което имат общо дете,както и че обитават
едно жилище, поради което съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 3 ЗЗДН
, ал.1 , т 2 и т. 4 .
В
тежест на молителите е да установят при
условията на пълно и главно доказване, че спрямо тях чрез действие от ответника
е реализирано домашно насилие изразяващо се в конкретни прояви, които от
обективна страна попадат в приложното поле на чл. 2 от ЗЗДН, - “ всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или
са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство".
В
подкрепа на твърденията си за осъществено домашно насилие молителката Д. е
представила декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, на която законът е предвидил
доказателствена сила, както и протокол за полицейско предупреждение от 30.03.2018г., с който П.Г.Г. е
предупреден, да не отправя закани за саморазправа с Д.Г.Г..
В доказателствена тежест на ответника, беше да проведе
успешно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и
разколебаване нейната доказателствена сила. За
казусът ответника не проведе никакво
доказване, което да опровергае изложеното в декларацията по чл. 9 от ЗЗДН,
не ангажира каквито и да било доказателства за опровергаване на изложените в
молбата твърдения, поради което съдът приема предприетото от него оспорване на
молбата за защита за неоснователно и голословно, неподкрепено с доказателства.
В представеният по делото социален доклад, изготвен от
ДСП Вълчи дол, се излага, в началото на 2017г. спрямо г –жа Г. и детето М. е
предприета мярка за закрила : предоставяне на социална услуга “ настаняване в
кризисен център за лица “ гр. Варна след осъществено домашно насилие от г-н Г..
На по- късен етап през юни 2017г. мярката е прекратена и г –жа Г. с детето се
завръщат да живеят при г –н Г.. Проведеното социално проучване не е установило
наличието на данни за прилагано физическо насилие спрямо детето М.. Вследствие
влошилите се взаимоотношения между родителите детето е ставало свидетел на
агресията между тях, което се
отразява негативно на психическото и
емоционалното му състояние.
След преценката и анализа на събраните по делото
доказателства, за съда се налага извод за основателност на молбата.
Доказателствата по делото водят до извода, че ответникът е проявил
неконтролируемо и агресивно по смисъла на ЗЗДН поведение спрямо молителката,
което поведение не може да бъде оправдано. Упражняваното от него насилие се
изразява във психически тормоз спрямо молителката и детето – отправяне на
заплахи, закани и обиди към молителката, като тези действия са извършени в
присъствието на малолетното дете М., в следствие на което молителката Д. се
чувства застрашена за живота и здравето си, както и това на детето си, видно от
заявеното в молбата, поради което съдът намира, че е налице хипотезата на чл.2,
ал.1 и ал.2 ЗЗДН. По делото са налице данни за упражняваното спрямо
пострадалите лица насилие, извод за което може да се направи от представената
декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, за която законодателят е въвел абсолютна
доказателствена стойност, тъй като в много случаи актовете на насилие са извършвани,
без да има свидетели. От изложеното в социалния доклад може да се заключи също
така, че действията на ответника не са единичен случай, като молителката и
детето са били и преди подлагани на тормоз от негова страна, провокиран от
злоупотребата му с алкохол според твърденията на молителката. Предвид горното,
според съда, данните по делото сочат на извода за осъществено домашно насилие
спрямо молителката и малолетното дете, което е основание за налагане на мерки
за защита по ЗЗДН. В тази връзка, съдът намира, че дори и поведението на
ответника да е било провокирано по някакъв начин от други обстоятелства,
посочени в социалния доклад и в молбата за образуване на дело – неспособността
на ответника да се справи с алкохолната му зависимост и поведението му в пияно
състояние, задлъжнялост на г-н Г., вследствие което наследственото жилище в
което са живеели, било обявено за продажба, които обстоятелства евентуално са обострили
отношенията между страните, това по никакъв начин не може да оправдае извършеното
от ответника актове на насилие, поради което в случая са налице предпоставките
за налагане на мерки за защита по смисъла на ЗЗДН и ответникът следва да понесе
отговорността, предвидена в закона.
За пълнота на изложението следва да се упомене, че по
делото не бяха представени никакви доказателства за упражнено физическо насилие,
както и за предходно осъждане на ответника по реда на ЗЗДН от РС Варна, поради
което съдът приема тези обстоятелства за недоказани.
Горните обстоятелства мотивират съда да приеме, че
осъществените от ответника действия спрямо молителката и детето представляват
акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН, налице е нужда от защита на
живота и здравето на молителката и на ненавършилото пълнолетие дете, което
обуславя основателността на молбата за предприемане на исканите мерки за
защита. Следва да се отбележи, че съдът не е обвързан с
посочените мерки в молбата, а постановява едни или други с оглед необходимостта
за защита във всяка конкретна ситуация. Посочените в молбата мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1-4 ЗЗДН са наложени от съда и действат понастоящем като временни мерки за
незабавна защита - така чл.19 от ЗЗДН. Съдът намира, че същите продължават да
са адекватни на нуждата от защита и следва да бъдат наложени в същия вид като окончателни
мерки. По отношение на срока, за който следва да бъдат наложени мерките за
защита по ЗЗДН, съдът намира, че същите следва да бъдат наложени за срок от пет
месеца, считано от датата на постановяване на решението и издаване на
заповедта. Настоящият състав счита, че определеният срок за защита от пет
месеца е подходящ и съобразен със степента и интензитета на извършеното от
ответника насилие, същият
дава възможност на извършителя да преосмисли своето отношение към молителката, а
налагането на мерките за по-дълъг срок би отчуждило ответника от семейството му
и би прекъснало връзките му с него и сина му, което не е в интерес на детето.
Останалите поискани мерки
съдът намира за неподходящи, доколкото първо не са конкретизирани – „ улици и
магазини и всички др. места, които посещаваме „ / цитата е от молба от
03.04.2018г./ и налагането на същите във вида, в който са поискани с молбата,
би довело да невъзможност ответника да продължи да обитава същото населено
място, в което живее съвместно с молителите, а и ответника е носител на родителски права
спрямо детето М.П.Г. / което обстоятелство не се оспори от него и от
молителката в о.с.з. на 18.04.2018г. / и не би могъл да бъде възпрепятстван да
упражнява същите в пълен обем, включително чрез забрана да посещава детската
градина, в която учи сина му и детските паркове, които посещава в свободното си
време, което би го лишило от каквато и да било възможност да участва в грижите
по неговото отглеждане и възпитание. Поради това в тази част молбата за защита
от домашно насилие следва да бъде отхвърлена
На
основание чл.5, ал.4 от ЗЗНД на ответника следва да бъде наложена глоба, чийто
размер съдът определя на 200 лв., като на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН в
негова тежест следва да бъде възложена и дължимата държавна такса за
производството в размер на 25 лева.
От
страните не са отправяни искания за разноски и доказателства за извършването
им, поради което съда не присъжда такива
Мотивиран
от така изложените съображения, Девненският районен съд
Р Е Ш И :
ЗАДЪЛЖАВА П.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на
домашно насилие срещу Д.Г.Г., ЕГН ********** и детето М.П.Г., ЕГН **********;
ОТСТРАНЯВА П.Г.Г., ЕГН **********, за срок от 5 /пет/ месеца, считано от постановяване на решението и
издаване на заповедта от
съвместно обитаваното жилище с молителката Д.Г.Г., ЕГН ********** и детето М.П.Г.,
ЕГН **********, находящо се в гр. ***;
ЗАБРАНЯВА за срок от
5 /пет/ месеца считано от постановяване на решението и издаване на заповедта на
П.Г.Г., ЕГН **********, ДА ПРИБЛИЖАВА пострадалите лица Д.Г.Г., ЕГН **********
и детето М.П.Г., ЕГН **********, на по
– малко от 50 метра, както и на същото разстояние жилището, в което живеят
пострадалите лица, находящо се в гр. ***, като ОТХВЪРЛЯ
молбата на Д.Г.Г., ЕГН **********, в останалата й част за издаване на
заповед за защита за налагане за забрана на извършителя П.Г.Г., ЕГН **********,
да приближава детска градина, детски паркове, улици и магазини и всички други
места, посещавани от пострадалите;
ОПРЕДЕЛЯ за срок от
5 / пет / месеца считано от постановяване на решението и издаване на заповедта местоживеене на пострадалото дете М.П.Г.,
ЕГН **********, при пострадалия родител Д.Г.Г., ЕГН **********, в жилище с
адрес: гр. ***;
ОСЪЖДА П.Г.Г., ЕГН **********, с адрес:
***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд
– Девня глоба в размер на 200 /двеста лева/ лева, на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА П.Г.Г., ЕГН **********, с адрес:
***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд
- Девня, държавна такса в размер на 25 /двадесет и пет/ лева, на основание чл.
11, ал. 2 от ЗЗДН.
УКАЗВА на П.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, че при липса на представено
доказателство за доброволно плащане на дължимата сума в размер на 25 / двадесет и пет / лева за държавна такса на
основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН и на дължимата сума от 200 /двеста лева/ -
глоба на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН по сметка на РС- Девня - BG37BIUB78983120431801, в седемдневен срок от влизане в сила на
настоящия съдебен акт, съдът ще пристъпи към принудително изпълнение на
вземането чрез издаване на изпълнителни листи, включително с присъждане на
държавни такси за служебно издадените изпълнителни листи, а при доброволно
изпълнение в указания срок държавни такси за служебно издадените изпълнителни
листи няма да бъдат присъждани.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на молителите заповед за защита по чл.15, ал.2 ЗЗДН.
ПРЕДУПРЕЖДАВА П.Г.Г., ЕГН **********, с адрес:
***, за последиците по чл.21, ал.2 ЗЗДН – при неизпълнение на съдебната
заповед, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и
незабавно уведомява органите на прокуратурата.
ПРЕПИС от решението и заповедта да се изпрати на съответното РПУ съгласно чл.
16, ал. 3 от ЗЗДН.
УКАЗВА на полицейските органи да следят
за изпълнението на заповедта.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
седемдневен срок, считано от датата на
връчване на решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: