№ 36
гр. Плевен, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и
четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА
Търговско дело № 20214400900118 по описа за 2021 година
Искове с пр. основание чл. 432 вр.чл. 380 ал.1 от КЗ и чл. 86
от ЗЗД.
Плевенски окръжен съд е сезиран с искова молба от В. В. П. чрез
нейната майка и законна представителка С. Х. П. чрез пълномощника адв. Р.
М. срещу ЗК ЛЕВ ИНС АД , в която се твърди, че на *** между градовете
Долни Дъбник и Искър водачът на л. а *** Р. П. е нарушил правилата за
движение по пътищата и реализирал ПТП с друг л.а *** като при ПТП е
загинала сестрата на малолетната ищца Н. В. П.. Бил е съставен констативен
протокол за ПТП и образувано досъдебно производство, което не е
приключило. Твърди се ,че водачът на л. а *** е имал валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника . Твърди се, че загубата на по –
малката сестра на ищцата й се е отразила сериозно, тя не може да понесе тази
загуба, пита за сестра си, сънува я, плаче, изпитва силна мъка, няма апетит,
страда от безсъние и тревожност. Твърди се, че двете деца са били
отглеждани заедно, играели са си,обичали са се, имали са общи занимания.
Твърди се, че ищцата е загубила важна част от семейството си на крехка
възраст и болката и мъката ще я съпътстват през целия й живот. Малолетната
ищца отказва да приеме загубата на сестра си, чувства се напрегната и
неспокойна, мени настроенията си, раздразнителна е. Твърди се, че между
1
двете сестри е била създадена трайна и силна житейска връзка и ищцата
попада в кръга на лицата, които съобразно разрешението ,дадено в ТР
1/21.06.2018 г, по т.д. № 1 /2016 г на ОСГТНК на ВКС, имат право на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Твърди се, че на 12.06.2019
г е била отправена писмена претенция до застрахователя за определяне на
дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, но това не е
сторено видно от писмо от 11.11.2019 г. Претендира се постановяване на
решение, с което да се осъди ответника да заплати обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от загубата при ПТП, описано в ИМ, на сестрата на
ищцата, в размер на 50 000 лв, заедно със законната лихва, считано от датата
на уведомяване на ответника 12.09.2019 г до окончателното изплащане на
сумата.
В отговора на исковата молба се прави противоречиво възражение
за допустимост и недопустимост на исковата молба. Възразява се, че до
застрахователя е била отправена извънсъдебна претенция, но документите,
представени с претенцията не са били достатъчни за разрешаване на спора.
Възразява се, че до ищците по настоящето дело е било изпратено писмо.
Според ответника, чл. 498 ал.3 от КЗ обвързва допустимостта на прекия иск с
наличието на започнатата процедура пред застрахователя за доброволно
уреждане на отношенията и изтичане на тримесечен срок от предявяване на
претенцията пред застрахователя. Твърди се ,че този тримесечен
рекламационен срок не е започнал да тече.Възразява се, че от изложеното в
ИМ не може да се направи извод за фактическите обстоятелства, на които се
основава иска, както и че не е посочена банкова сметка за превод на
евентуалното обезщетение. Възразява се, че липсват доказателства за
твърденията в исковата молба. Претенциите се оспорват по размер и
основание . Оспорват се твърденията за механизма на ПТП . Оспорват се
претенциите по размер като изключително завишени. Възразява се, че в
исковата молба не се твърди точно кои разпоредби ,установяващи правилата
за движение по пътищата, са нарушени от водача на л. а ***.В тази връзка е
направено възражение за причиняване на вредите , при условия на
евентуалност и за съпричиняване на настъпилите вреди от другия участник в
процесното ПТП – л.а ***, управляван от И.М. Възразява се също така, че
леталният изход от травмите на детето Н. е настъпил поради небрежност на
2
нейните родители и законни представители, които са допуснали детето да
пътува в автомобила при липсата на съответно обезопасено детско място,
което да го предпази в случай на ПТП.Оспорено е наличието на трайна и
дълбока връзка между ищцата и нейната загинала сестра. Оспорва се иска
като завишен по размер. Възразява се относно претенцията за лихва от
датата на извънсъдебното уведомяване с оглед направените възражения
относно рекламационния срок и неговото изтичане, както и с оглед
разпоредбата на чл. 496 ал.1 от КЗ.Възразява се срещу исканите разноски и
такси доколкото ищците са били освободени от заплащането на такива.
Възразява се и срещу размера на адвокатското възнаграждение.
В допълнителната искова молба се подържат твърденията в
първоначалната искова молба, исканията за доказателства, оспорват се
твърденията в отговора за съпричиняване и завишеност на размера на
претенциите. Възразява се, че извънсъдебната процедура е спазена , а чл. 496
ал. 3 от КЗ постановява, че застрахователят не може да откаже да се
произнесе по основателността на искането, когато е представен някой от
изброените там документи. Възразява се, че тримесечният срок за
произнасяне е изтекъл на 12.09.2019 г. Възразява се ,че не се представят
доказателства за виновно поведение на водача на л. а ***. Представеният
констативен протокол за ПТП е официален свидетелстващ документ и
представлява доказателство за изявленията пред съответния орган. В исковата
молба е посочен доколкото е възможно механизма на ПТП като е налице и
образувано досъдебно производство в каквато връзка с посочени
доказателства. Възразява се ,че търсеното обезщетение е съобразено с лимита
на отговорността и с принципа на справедливост.Възразява се, че загиналото
дете е пътувало в детско столче и нейната майка, която е пътувала заедно с
нея е взела всички мерки за безопасно пътуване на детето. Потвърждават се
фактическите твърдения относно наличието на трайна и дълбока връзка
между ищцата и нейната загинала сестра, установени с исковата молба.
Подържа се размера на исканото обезщетение като се сочи, че се касае за
смъртта на дете на крехка възраст и загубата за нейната сестра е значима като
тя е била безвъзвратно лишена от обичта й и цялата по – нататъшна връзка
3
между най – близки хора, съпътстваща с всички положителни емоции.
Подържа се претенцията за лихва от датата на уведомлението 12.06.2019 г
съгласно чл. 429 ал.3 от КЗ, на която дата е предявена и извънсъдебната
претенция. Възразява се, че освобождаването от такси и разноски е въпрос,
който не засяга ответника.
В допълнителния отговор се подържат всички направени
оспорвания с първоначалния отговор на исковата молба. Преповтарят се
всички възражения в първоначалния постъпил отговор.
Като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази
доводите на страните съдът намира за установено следното:
БЕЗСПОРНО е установено по делото, видно от писмените
доказателства на л. 14 и сл. от делото , че към ответника на 12.06.2019 г е
постъпила претенция за извънсъдебно уреждане на въпроса с обезщетението,
по тази претенция е била заведена щета № 0000-1000-01-19-7404/12.06.2019г
и е протекла кореспонденция за липса на основание за изплащане на
обезщетение.
БЕЗСПОРНО е установено по делото, видно от писмените
доказателства на л. 17 от делото, че е налице застрахователна полица
досежно гражданска отговорност на автомобилиста № BG/22/119001053472
от 11.04.2019г със срок от *** до 11.04.2020г за автомобила, участващ в ПТП
*** ЕН ***
БЕЗСПОРНО е установено по делото, видно от писменото
доказателства на л. 11 и 12 от делото, че Н. В. П. е починала на 15.04.2019 г и
е имала сестра В. В. П. – ищца по настоящето дело.
СПОРНИ по делото са въпросите досежно наличието на ПТП,
вина за настъпилото ПТП, причинно следствена връзка между ПТП и смъртта
на Н. В. П., вида и характера на претърпените и посочени в исковата молба
вреди, наличието на съпричиняване на вредоносния резултат, размера на
репарирането на претърпените неимуществени вреди по справедливост
Видно от приетата по делото автотехническа експертиза
произшествието е настъпило в светлата част на денонощието на път 11-13 Д.
4
Дъбник - Искър на кт 90+023. Пътното платно на мястото на ПТП
представлява част от хоризонтална права, двупосочно, като лентите за
движение (една за всяка посока ) са разделени от единична прекъсната линия.
Широчината на асфалтовата настилка е 7,8 м, като северния банкет е с
ширина 1 м, а южния с ширина 4,0 м и завършва с отводнителен канал.
Пътната настилка е с незначителен възходящ надлъжен наклон 0,3° (0,5 см. на
1м.) в посока от гр. Д .Дъбник към Искър.
Процесният автомобил "***" с per. № EH *** , управляван от Р. П.
непосредствено преди контакта между двете МПС се е движил в посока от гр.
Д. Дъбник към гр. И кър , а автомобил марка и модел "*** ***" с per. № М
*** в противоположната посока.
Скоростта на лек автомобил марка и модел "***" с per. № EH ***
към момента на отлагане на следи върху настилката преди момента на
контакт между МПС е Vo = 25,88м/сек - 93,17км/ч.
Скоростта на лек автомобил марка и модел "***" с per. № EH ***
към момента на първоначален контакт при удара е Vi = 18,29 м/сек = 65,51
км/час автомобил "*** *** с per. № М *** непосредствено преди и към
момента на първоначален контакт при удара между МПС е V = 25,18 м/сек -
2
90,66 км/час.
Мястото на първоначален контакт при удара, отразено като
вертикална проекция на контактното петно върху пътната настилка е в
лентата за движение на автомобил "*** *** с per. № М ***. В надлъжно
направление, мястото на удара е на S^w = 28,5 от приетия при огледа Ор. № 1
.В напречно направление, мястото на удара е на 1,2-1,8 от десния край на
асфалтовата настилка попосока на движение на автомобил ***.Положението
на двете МПС в мястото на удара е отразено с позиция № 6 в приложение № 1
от заключението.
Към момента на първоначален контакт при удара предна дясна
ъглова част на лек автомобил "***" с per. № EH *** в областта на облицовка
и основа предна броня, преден десен калник, дясна част от преден капак,
престилка, десен фар е контактувала с централна челна част от автомобил
"*** *** с per. № М *** в областта на предна броня престилка, преден капак,
предна напречна греда. В процеса на удара и транслационно - ротационното
движение на двата автомобила, деформациите са се предали и на други части,
5
неподвижно свързани с първоначално деформиралите се (подкалник, предна
дясна врата, колона, праг, надлъжна греда и др. за автомобил *** и радиатор,
вентилаторни перки, калници и подкалници, надлъжни греди и др. за
автомобил ***).
Произшествието се състои в сблъсък на два автомобила, което е
протекло по следния механизъм: движение на лек автомобил "***" с per. №
EH *** от полагащата му се лента към насрещната, с предхождащо отлагане
на следи от триене на ходови гуми, сблъсък с насрещно движещ се автомобил
"*** *** с per. № М ***, последващо движение на двата автомобила след
удара до установяването им в покой на местата, на които са намерени.
При сравнение на времето за реализиция за ефективно спиране от
страна на водача на *** с времето за движение на *** от момента на отлагане
на следи върху настилката до мястото на удара се получава следното
неравенство:
Тобщз - 1,55 сек > Totcii = 1,38 сек.
От горното неравенство е технически възможно да се направи
извода, според ВЛ, че водачът на *** към момента на отлагане на следи върху
настилката от *** и последващо навлизане на насрещно движещото се МПС в
полагащата му се пътна лента не е имал техническа възможност да реализира
закъснително движение до мястото на удара и предотврати ПТП.
Водачът на лек автомобил "***" с per. № EH *** е имал техническа
възможност чрез органите за управление (кормилен кръг и педали на
спирачката и съединителя ) да контролира движението на на ходовите гуми от
управляваното от него МПС в съответствие с изменението на направлението
на полагащата му се пътна лента, с което да предотврати ПТП.
9. До сблъсъка на ***., около 13,15 ч. на път 11-13 Д. Дъбник -гр. Искър на кт
90+023 лек автомобил "***" с per. № EH 6972 КН се е движил със скорост V*
- 25,88м/сек = 93Д7км/ч в посока от Д. Дъбник към гр. Искър.
Срещу него, в противоположната посока към гр. Дъбник се е
движил автомобил "*** *** с per. № М *** със скорост V.= 25,18 м/сек =
2
90,66 км/час.
Когато двете МПС са били на разстояние около 65,25 м едно от
друго, автомобил *** отлага следи върху настилката от ходовите гуми и
променя направлението си към насрещната пътна лента, с последващо
6
пресичане на осевата линия. Към този момента двата автомобила са се
намирали на различно разстояние от мястото на удара. Лек автомобил "***" с
per. № EH *** се е намирал на 30,5 м от мястото на удара, а автомобил ***
*** с per. № М *** на 34,75 м. Водачът на автомобил *** възприема
навлизането на *** в полагащата му се пътна лента, ( но времето за движение
на втория автомобил от момента на отлагане на следи върху настилката до
момента на удара между МПС по числена стойност е по-малка от времето
необходимо водача на *** да реализира закъснително движение), но не е имал
техническата възможно да реализира закъснително движение до мястото на
удара. Така движейки се един към друг, двете МПС в определен момент
достигат до мястото на удара, с което започва ударът между тях. Получил се
кос удар, между предната дясна ъглова част на "***" с per. № EH *** и
централната челна част на автомобил *** *** с per. № М ***. В надлъжно
направление, мястото на удара е на 28,5 от приетия при огледа Ор. № 1 .В
напречно направление, мястото на удара е на 1,2-1,8 от десния край на
асфалтовата настилка, по посока на движение на автомобил ***.
Положението на двете МПС в мястото на удара е отразено с позиция № 6 в
приложение № 1 от заключението.
В първа фаза на удара между двата автомобила, предна дясна
ъглова част на *** е контактувала с централната челна част на ***. Получили
са се еластични и пластични деформации в контактуващите се повърхнини и
части. С нарастване на силата на удара, съответно и загубата на енергия се
увеличава, като възникналите тангенциални ударни сили се стремят да
отделят двете МПС. В процеса на удара на телата возещите се в двата
процесии автомобили действат инерционни и кориолисови сили, чийто
направление е в противоположна посока на действащия ударен импулс.
Съобразно изложения анализ в констативно съобразителната част на
заключението, при удара на лек автомобил "***" с per. № EH *** върху
тялото на детето на задна дясна седалка ще действа инерционна сила,
насочена напред и на дясно спрямо първоначалната посока на движение на
МПС с големина в рамките на Ф = 2706-?-6765 N (276 ч- 690kgf), която се
есид
стреми да измести тялото на пострадалите напред и надясно спрямо мястото,
на което са седнали спрямо посоката на движение на МПС. При движение на
тялото на детето седящо на задна дясна седалка, същото ще се отклонят в
посока към вътрешната стена и стъкло на задна дясна врата, средна дясна
7
колона и тилната част на облегалката на предна дясна седалка.
Втора фаза съдържа транслационно движение на двете МПС с
ротация, в процеса на което от двата автомобила са се отделили части, които
са намерени при огледа. След отделянето на двете МПС, всяко едно от тях
изминава различно разстояние до установяване в покой. Автомобил *** 5,1 м
от мястото на удара, а *** 5,9 м до момента на установяване в покой. С
установяването на двете МПС в покой (позиции № 3 и № 5 в приложение №
1), произшествието е приключило.
В съдебно заседание на 2.12.2021 г ВЛ В.И. е отговорило на
поставените въпроси на страните. ВЛ утвърждава пред съда, че при
инцидента пострадалото дете Н. се удря във вратата със сила горе – долу от
270 кг. ВЛ е заявило, че столчето на детето е било поставено по посока
движението на автомобила и при ударен импулс и инерционна сила е
възможно част от тялото на детето да излезе извън столчето. ВЛ твърди, че
няма данни столчето да е било сложено неподходящо в автомобила. При
голяма инерционна сила е възможно детето да излезе от столчето независимо
от начина на поставяне на столчето. ВЛ е заявило, че в случая на столчето е
имало триточков колан. Твърди, че производителите обикновено създават
възможност за поставяне на столчето и в противоположна посока, при което
детето няма как да се премести напречно и надлъжно.
Съдът възприема заключението на автотехническата експертиза
като обективно, основано на събраните по делото доказателства и неоспорено
от страните доколкото такова изрично оспорване не е направено и в съдебно
заседание ВЛ е отговорило изчерпателно на поставените въпроси.
Видно от съдебно медицинската експертиза, приета по делото при
огледа и аутопсията на Н. П. е установено: черепно-мозъчна травма
(кръвоизливи между мозъчните обвивки - субдурален и субарахноидален
хематом; мозъчни контузии по двете челни области на мозъка; счупване на
костите на черепа - през лявата челна кост, двете теменни кости и дясната
слепоочна кост; кръвонасядане по меките черепни покривки двустранно
теменно и челно); лицева травма (счупване на долната челяст отляво; охлузна
рана по челото вляво с диаметър около 3,5-4,0 см, охлузвания и повърхностни
линейни ранички по лявата буза, охлузване по брадичката вляво; охлузване
по дясна скула); охлузвания по шията - ивичести, с размери 4/4 и 4/0,5 см;
гръдна травма (контузия на белите дробове, кръвонасядане на средостението);
счупване на дясна бедрена кост.
8
Смъртта на Н. П. е резултат на тежката черепномозъчна травма,
която по своя характер е несъвместима с живота.
Уврежданията са причинени при пътно-транспортното произшествие
и настъпилата смърт е пряко свързана с тях.
Според заключението на автотехническата експертиза за лек
автомобил„***" ударът е странично - кос в предна дясна част на колата, с
промяна на траекторията на движение с ротация в посока, обратна на
часовниковата стрелка. Движението на телата на задните седалки е в
противоположна посока на действащия ударен импулс, т.е., напред и надясно,
„към вътрешната стена и стъкло на задна дясна врата, средна дясна колона и
тилната част на облегалката на предна дясна седалка." Обезопасителните
колани препятстват движение на тялото напред и нагоре при челен удар. При
страничен удар коланите не могат да предотвратят движението на телата (и,
особено, на главата на пътника) встрани, с удар върху задна дясна врата и
колона (за пътник, седящ на дясна задна седалка).
Тялото на пострадалата Н. П. при огледа на произшествието е
установено в детското столче, на задна дясна седалка, вързано с предпазен
колан.
Основните увреждания по главата на детето, които са причина за
смъртта, са локализирани в дясната й страна и са резултат на удари върху и
от прилежащи части на купето. По същия механизъм е причинено и
счупването на дясна бедрена кост.
При огледа на автомобила е установено, че „предната дясна врата
заедно с десния калник са опрели до волана; задната колона опряна и
преместена до облегалката на предна дясна седалка, която е опряла в задната
седалка. Заден десен панел заедно с дясната колона е потънал в купето".
Тези деформации могат да обяснят наличието на увреждания по
лявата половина на лицето и гръдната травма, резултат от удар в предната
седалка, която при тази деформация на купето е в непосредствена близост до
задната дясна седалка и пътника в нея.
Основното увреждане, довело до настъпване на смъртта, е
черепномозъчната травма.
При аутопсията са описани охлузвания по шията на пострадалата,
които могат да се свържат с действие на коланите или от фрагменти на
дясното задно стъкло. В механизма на причиняване на гръдната травма също
може да се предположи действието на предпазните колани.
Обезопасителните колани предпазват тялото от движение, и,
съответно, от удари в предмети и елементи от купето на колата. Коланите не
могат да предпазят тялото на пътника от странично инерционно движение.
Коланите възпират движението на тялото напред, но движенията на
главата са сравнително свободни и тя може да се травмира в близкостоящи
предмети или елементи.
Като заключение, установените увреждания по тялото и главата на
Н. П. могат да бъдат получени и свързани с описаната обстановка на
9
пътно транспортното произшествие, независимо от поставени предпазни
колани.
Съдът възприема заключението на ВЛ като обективно и
обосновано на медицинската документация по делото.
Видно от приетата от съда комплексна съдебно – психиатрична
и съдебно психологична експертиза се касае за дете на 9 години и 6 месеца,
чието физическо, интелектуално и емоционално развитие отговаря на
календарната възраст. В. е контактна, спокойна, реагира адекватно на
стимулите на заобикалящата я среда. В. е дете, което има изградена
емоционална връзка с родителите си, които му дават сигурност и усещане за
принадлежност. Родителите са чувствителни, отзивчиви, физически и
емоционално достъпни за детето си. В. е в добро физическо и психическо
състояние, емоционално стабилна и се чувства сигурна и подкрепена от
своите родители. Не се установяват данни за разстройство в психичното
развитие и психична болест в тесния смисъл на думата. След цялостен анализ
на данните от делото, на анамнестичните данни и след проведеното
изследване експертизата приема, че В. е преживяла нормално психологична
реакция на скръб във връзка със смъртта на сестра си като към момента
не се обективизират белези на дистрес или постравматично стресово
разстройство във връзка със загубата. Благодарение на адекватната грижа
от страна на родителите и осигуряването на спокойна и сигурна среда,
негативните емоционални преживявания при В. са дезактуализирани.
Интерпретацията на резултатите от изследванията показва, според
експертизата, че В.П. на 9г. е преживяла нормално психологична реакция на
скръб във връзка със смъртта на сестра си като към момента не се
обективизират белези на дистрес във връзка със загубата.
От психологичното и психиатрично изследване към момента на
прегледа не се установяват данни за разстройство в психичното развитие или
психично заболяване в тесния смисъл на думата. Благодарение на адекватната
грижа от страна на родителите и осигуряването на спокойна и сигурна среда,
негативните емоционални преживявания , които са нормално психологично
изводими от ситуацията на за загуба на близък и са свързани с нормално
10
психологична реакция на скръб, при В. са дезактуализирани и не се отчита
нарушение във функционирането й.
Съдът възприема заключението на комплексната експертиза като
обективно, обосновано на прегледа на ищцата и неоспорено от страните.
Видно от разпита на св. Т. Н. същият е бил свидетел на процесното
ПТП, което е било преди около две години. Свидетелят твърди, че лекият
автомобил *** се е движел пред него, навлязъл е в насрещното платно за
движение и се е ударил в насрещно движещия се автомобил ***. Свидетелят
твърди, че е спрял след инцидента, в автомобила *** на предната седалка
шофьорът е бил без признаци на живот, детенце на задната седалка в същото
състояние и млада жена в съзнание. Твърди, че почти половината от тялото
на детето е било провиснало през прозореца. Свидетелят твърди, че няма
спомен да е видял стъкло, но не може да каже счупено или отворено е било.
Свидетелят не си спомня дали детето е било в столче и обезопасено по
някакъв начин.
Видно от показанията на св. В. В. П. същият е баща на ищцата и на
починалата при ПТП нейна сестра Н.. Свидетелят твърди, че при загубата на
Н. ищцата е била на 6 годинки. По съвет на психолог вестта за загубата на Н.
е съобщена на ищцата от родственица на семейството. Обяснено е било на
детето, че сестричката й е отишла на небето, но ищцата В. се е разплакала,
сринала се е и няколко дни е била при близка на семейството. В. се е
самоизолирала, рисувала е всякакви рисунки със сестра си – на небето, на
земята, как си играят заедно. Свидетелят твърди, че все още се сеща за сестра
си, взема таблет, на който имат общи снимки и си плаче в стаята. Свидетелят
твърди, че учителите споделят, че В. понякога плаче когато види други деца с
братчетата си и сестричетата. Свидетелят твърди, че В. не е водена на
психолог, говорят с нея. Твърди, че междувременно им се е родило още едно
дете, В. си играе с него, но се сеща за Н. и раждането на другото дете не е
променила съществено нещата. Свидетелят твърди, че са й разказали след
време как е загинала сестра й, има случаи нощем да се буди с пищене и да
казва, че е сънувала сестра си. Понякога В. казва, че я е страх от автомобили,
но се качва в тях като държи сама да си поставя колани.Свидетелт твърди, че
11
разликата между двете деца е била три годни като В. е по – голямата. Преди
раждането на Н. ищцата е била повече егоист, но след това е разделяла всичко
със сестричката си, играли са си заедно, търсили са се една друга.
Видно от показанията на св. П. Й. същата е съседка на
семейството на ищцата, живеят в къщи една срещу друга през улицата.
Свидетелката знае какво е преживяло семейството, детето В. е било при нея
непосредствено след инцидента, тъй като бабата на В. я е оставила при
съседката, за да отиде да разбере какво се е случило. Свидетелката твърди, че
детето е задавало въпроси, но тя не е посмяла да й каже какво се случва.
Свидетелката твърди, че децата са имали силна връзка, играли са си заедно. В
деня на инцидента, когато ищцата В. е била при свидетелката, децата на
последната са се опитали да разсеят детето, купили са му някакви неща, но тя
ги е оставила и е казала, че ще чака Н.. Свидетелката твърди, че В. има
собствено телефонче и често й показва снимки на починалата си сестра Н.,
децата са си били близки, понякога В. започва да плаче. Радва се на
новороденото дете, както се е радвала и на Н.. Свидетелката твърди, че двете
деца В. и Н. заедно са оцветявали книжки, когато майка им не е била наблизо
двете са си седели заедно и са се занимавали заедно.
Видно от показанията на св. И.М. последната е участник в
процесното ПТП и е шофирала л.а ***.Свидетелката твърди, че пътят е бил
сух, тя е пътувала към Плевен, не е имало интензивен трафик, другата кола е
навлязла в нейното платно,видяла е да криволичи по шосето и се е стигнало
до челен удар, което се е случило много бързо. Другата кола при удара се е
била завъртяла на дясно. Свидетелката твърди , че не е видяла какви хора са
се возили в другата кола, видяла е една жена в линейката, после не помни и се
е събудила в болницата.
Съдът кредитира показанията на свидетелите в съвкупност с
останалите събрани по делото писмени доказателства, заключенията на
вещите лица и при съобразяване на евентуалната заинтересуваност на св. В.
П.. Съдът възприема по принцип събраните гласни доказателства доколкото
същите не са противоречиви относно установяваните обстоятелства от
отделните свидетели като съобразява и че показанията са дадени от лица,
които са с преки впечатления от обстоятелствата, за които свидетелстват.
По делото са налице обяснения от майката на малолетната ищца,
12
С.П., която заявява, че няма съвсем съзнателни спомени от инцидента и
много неща й се губят. Твърди обаче, че при тръгването от Плевен тя е
поставила детето Н. в столчето и я е вързала с колана. Столчето е било
поставено вдясно на задната седалка. Няма спомени какво се е случило след
това.
Съдът приема обясненията на законната представителка на
малолетната ищца като непротиворечащи на останалите събрани по делото
писмени доказателства относно положението на столчето и детето в колата.
Съдът счита, че по делото се установява по категоричен начин,
видно от автотехническата експертиза, показанията на св. И.М. и писменото
доказателство на л. 9 от делото – констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, че причина за настъпилото ПТП е нарушение на правилата за движение
по пътищата от страна на водача на л.а *** Р. П., навлизането на автомобила
му в насрещната пътна лента и удар с насрещно движещ се автомобил ***. В
този смисъл са неоснователни възраженията от ответната страна за липса на
доказателства за механизма на ПТП и вината на водача на л.а ***, както и за
съпричиняване на вредите от страна на водача на л. а ***, другия участник в
процесното ПТП.ВЛ изрично е посочило, че водачът на л. а *** е навлязъл в
насрещното платно като е нарушил правилата за движение по пътищата, имал
е възможност за известна реакция преди инцидента, която не е сработила и се
е стигнало до удара. По делото липсват доказателства, които да установяват
нарушение на правилата за движение от страна на водача на л. а *** и
съпричиняване на вредите.
Съдът приема, че са неоснователни и възраженията за наличието
на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата,
респективно от законния представител на същата чрез неправилно превозване
на детето в автомобила. Установява се от автотехническата експертиза как е
било намерено детското столче на задната седалка на автомобила и
обясненията на законната представителка на малолетната ищца С.П. не
противоречат на установеното . От съдебно – медицинската експертиза се
установява, че детето е загинало от тежка черепно – мозъчна травма, която е
в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. Според съда от заключенията
на двете, приети от съда експертизи, не може да се установи категорично, че
13
детето се е намирало в неправилно закрепено детско столче. В протокола за
оглед / л. 66 и сл. / не е отразено точното положение на тялото на детето, но е
вписано ,че се намира на задната седалка на л.а *** като е отразено и
наличието на детско столче и в този смисъл не може да се приеме за
категорично установено, че детето е било изцяло извън столчето . Следва да
се отбележи, че в съдебно заседание при изслушване на съдебно –
техническата експертиза представителят на ответника не е оспорил същата. В
съдебно заседание при изслушването му ВЛ В.И. изрично е обяснил пред
съда каква е била инерционната сила , както и че е възможно детето да излезе
от столчето независимо от начина на поставяне на същото. В този смисъл
съдът приема, че не може да се приеме по категоричен начин съпричиняване
на вредата във връзка с положението на детското столче.
Съгласно чл. 432 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл. 380.
Застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" може да
прави възраженията, които произтичат от застрахователния договор и от
гражданската отговорност на застрахования, с изключение на възраженията
по чл. 395, ал. 6 и 7 и чл. 430, ал. 1, т. 1 – 4 и ал. 2. Когато застраховката
"Гражданска отговорност" е задължителна, застрахователят не може да прави
и възраженията за самоучастие на застрахования. По задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застрахователят
не може да прави и възраженията по чл. 363, ал. 4, чл. 364, ал. 4 и чл. 365, ал.
2.
По застраховка "Гражданска отговорност", която е задължителна,
застрахователят отговаря пред увреденото лице и когато застрахованият го е
увредил умишлено.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществените вреди
се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла
на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
14
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. От значение
са редица обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди. При определяне размера на вредите следва
да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди,
а в мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези
обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди.
ВКС неизменно приема, че справедливостта се основава на преценката на
конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и
степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено,
вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет.
По делото е налице възражение за липсата на трайна и дълбока
връзка между ищцата В. и починалата й сестра Н..
Съдът приема, че при настоящия правен спор следва да бъде
съобразено ТР № 1/2016г от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС според което
„материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък са освен лицата посочени в
Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на
Пленума на ВС , и по изключение всяко друго лице ,което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания ,които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени“. Според настоящия съд въпросното ТР е вътрешно
противоречиво ,тъй като веднъж в него се приема че „ в традиционните за
българското общество семейни отношения братята и сестрите ,съответно
бабите /дядовците и внуците ,са част от най-близкия родствен и семеен кръг
…“ ,което разбиране, ако се изтеглят логическите му консеквенции ,
предполага извеждането на оборима презумпция ,че лицата от този кръг
поначало търпят неимуществени вреди от смъртта на починалия си
родственик и вече е само въпрос на конкретно доказване какъв е размера на
тези болки и страдания , но заедно с това по-нататък пък се приема ,че
такова обезщетение се дължи само по изключение –когато претендиращия
обезщетение докаже ,че е изградил с починалия особено близка и трайна
15
житейска връзка и търпи значителни морални болки и страдания от неговата
загуба с продължително проявление във времето.
Въвеждането на критерий значителност на търпените от ищците
болки и страдания, за да се обоснове правото на тази категория пострадали
лица на обезщетение е погрешно ,тъй като въпросът дали те са значителни, е
въпрос не по основанието на иска за обезщетение на имуществени вреди , а
касае неговия размер.По тази причина критерият значителност на вредите не
би следвало да бъде от значение при преценката за това дали изобщо ищецът
има право на обезщетение,както се приема в ТР , а би следвало да се отрази
само върху неговия размер.
Сходни съображения важат и по отношение на възприетия в ТР
критерий продължителност на търпените болки и страдания,който би
следвало да рефлектира само върху размера на дължимото обезщетение , а не
върху това дали такова обезщетение изобщо се дължи или не.
Тъй като ,обаче , въпросното ТР № 1/2016г от 21.06.2018г. на
ОСНГТК на ВКС е задължително за настоящия съд ,то се налага изследването
на въпроса дали в конкретния случай между ищцата и починалата й по –
малка сестра , е била изградена толкова близка и трайна житейска връзка
,която да надхвърля формалната връзка на родство ,че поради загубата на
родственика ищцата да търпи значителни морални болки и страдания от
загубата с продължително проявление във времето.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и
изслушаната и приета от съда комплексна психолого – психиатрична
експертиза следва да се приеме, че при процесното ПТП ищцата е загубила
по – малката си сестра Н., с която са живеели заедно в общия си дом, играли
са си заедно, ищцата се е грижела , макар и по детски , за по – малката си
сестра, търсели са се взаимно и всяка една е присъствала пълноценно в
живота на другата. Загубата на Н. е поставила отпечатък върху живота и
психологическото състояние на по – голямата сестра. Тя е понесла тежко
трагедията в семейството, емоциите са бил негативни, детето не може да бъде
забравено, спомените за него съществуват и до днес. По – голямата сестра
продължава да пази снимки на загиналата си сестричка, вълнува се и се
натъжава при вида на деца с братчета и сестричета. Загубата е повлияла
върху характера на ищцата за определен период ,била е затворена и
тъжна.Предвид гореизложеното следва да се приеме, че между двете деца,
макар и на крехка възраст е имало изградена емоционална връзка, отношения
на привързаност и взаимна обич. От друга страна се установява, че с
помощта на родителите, ищцата е понесла тъгата и липсата на по – малката си
16
сестра без да се стига до разстройство в психичното развитие,
посттравматичен стрес или психично заболяване, както и до необходимостта
от специализирана медицинска помощ, които да сочат претърпени вреди в
значителен обем ,интензитет и продължителност. Следва да се присъди
обезщетение в размер на 20 000 лв като до пълния предявен размер от 50 000
лв иска следва да се отхвърли като неоснователен.
Следва да се присъди и компенсаторна лихва върху присъдените
обезщетения ,считано от 12.06.2019 г до окончателното изплащане като съдът
приема, че на посочената дата застрахователя е уведомен от ищците и е
сезиран с претенция за извънсъдебно уреждане на въпроса с дължимото
обезщетение. В този смисъл съдът приема, че е изпълнена разпоредбата на чл.
429 ал.3 от КЗ. Съдът приема, че е неоснователно възражението за
недължимост на лихвата от исканата дата като са налице условията на чл. 496
ал.3 от КЗ като от писменото доказателство на л. 14 от делото е видно какви
доказателства са били представени с молбата до ответника.
С оглед изхода на делото следва да се осъди ответника да заплати
държавна такса по сметка на Плевенски окръжен съд в размер на 800 лв с
оглед уважения размер на иска.
При този изход на делото следва да се осъди ответника да заплати
на адв. Р. М. на осн. Чл. 38 от ЗА разноски в размер на 1356 лв съобразно
уважената част от иска с оглед разпоредбата на чл. 7 ал.2 т.4 от наредба № 1
за минималните размери на адвокатските възнаграждения в която сума е
включен и ДДС в размер на 226 лв .
При този изход на делото и с оглед представения списък за
разноски от ответника за такива в размер на общо 1400 лв следва ищцата да
бъде осъдена да заплати на ответника разноски в размер на 840 лв с оглед
отхвърлянето на предявения иск в размер на 60 %.
Водим от горното, съдът
17
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС „ АД ЕИК ***
СЪС СЕДАЛИЩЕ И АДРЕС НА УПРАВЛЕНИЕ София, бул. ***,
представлявано заедно от изпълнителните директори С. А. и П. Д. ДА
ЗАПЛАТИ на осн. чл. 380 ал.1 от КЗ вр. с чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД на
В. В. П. ЕГН ********** , от от Искър, обл. Плевен, ул. *** чрез нейната
майка и законна представителка С. Х. П. от Искър, обл. Плевен, ул. *** ЕГН
********** обезщетение за претърпени неимуществени вреди от загубата на
сестра й Н. В. П., загинала при ПТП, причинено на *** от л.а *** рег. № ЕН
*** с водач Р. В. П. съобразно застрахователна полица BG/22/119001053472
от 11.04.2019г със срок от *** до 11.04.2020г В РАЗМЕР НА 20 000 лв
заедно с дължимата компенсаторна лихва, считано от 12.06.2019 г до
окончателното изплащане на сумите КАТО ДО РАЗМЕРА на 50 000 лв
ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС „ АД
ЕИК *** СЪС СЕДАЛИЩЕ И АДРЕС НА УПРАВЛЕНИЕ София, бул. ***,
представлявано заедно от изпълнителните директори С. А. и П. Д. ДА
ЗАПЛАТИ на осн. Чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на адв. Р. М. от САК възнаграждение
в размер на 1356 лв с ДДС
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС „ АД
ЕИК *** СЪС СЕДАЛИЩЕ И АДРЕС НА УПРАВЛЕНИЕ София, бул. ***,
представлявано заедно от изпълнителните директори С. А. и П. Д. ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН държавна такса в размер
на 800 лв
ОСЪЖДА В. В. П. ЕГН ********** , от от Искър, обл. Плевен, ул.
*** чрез нейната майка и законна представителка С. Х. П. от Искър, обл.
Плевен, ул. *** ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС „ АД ЕИК *** СЪС СЕДАЛИЩЕ И АДРЕС НА
УПРАВЛЕНИЕ София, бул. ***, представлявано заедно от изпълнителните
директори С. А. и П. Д. деловодни разноски в размер на 840 лв
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВТАС в
двуседмичен срок от съобщенията до страните
18
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
19