Р Е Ш Е Н И Е
№ …./……..08.2020г., гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито
съдебно заседание, проведено на пети август през две хиляди и двадесета година,
в състав:
СЪДИЯ:
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при секретар Нели Катрикова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1260 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание:
чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с
чл.415, ал.1 от ГПК от "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, ЕИ *********,
адрес на управление: гр. София, бул.“Витоша"
№ 89Б, представлявано от изпълнителните директори К.А.и С.Г., чрез
пълномощника юрк. К. Г.Н. срещу Г.Д.И., ЕГН **********, адрес: ***, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество
следните суми: 24 586.43 евро, представляващи непогасена
главница по Договор за предоставяне на
кредит за закупуване на недвижим имот от 22.08.2007г., изменен и допълнен с
Допълнително споразумение № 1 от 05.05.2011г. и Допълнително споразумение № 2
от 14.11.2012г.; 3 390.96 евро договорна лихва за периода от 15.07.201 Зг. до
07.04.2015г.; 1 718.31 евро наказателна
лихва за просрочени главници за периода от 15.07.2013г. до 07.04.2015г.; законна лихва върху просрочената главница, считано
от датата на подаване на заявлението в съда 09.04.2015г. до окончателното
изплащане на вземането; за които е издадена Заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по 417 ГПК № 2045/14.04.2015г., по
ЧГД №4042/2017г. на Районен съд – Варна, както и 6
150.35 лева, представляваща главница по Договор за предоставяне на кредит
за закупуване на недвижим имот от 22.08.2007г., изменен и допълнен с
Допълнително споразумение № 1 от 05.05.2011г.; 732.22 лева договорна лихва за
периода от 15.12.2013г. до 07.04.2015г.; 451.23 лева наказателна лихва за
периода от 15.12.2013г. до 07.04.2015г.; законна лихва върху просрочената
главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда 09.04.2015г. до
окончателното изплащане на вземането; за които е издадена Заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по 417 ГПК №
2034/14.04.2015г., по ЧГД №4043/2015г. на Районен съд - Варна.
Твърди се в исковата молба, че по силата на договор за предоставяне на кредит за закупуване на недвижим имот от
22.08.2007г., изменен и допълнен с допълнително споразумение №
1 от 05.05.2011г. и допълнително споразумение №
2 от 14.11.2012г., „ОББ" АД е предоставила на
кредитополучателя Г.Д.И., ЕГН **********, банков кредит в размер на 49 000
евро, със срок на издължаване 96 месеца, считано от 15/09/2007г. и с краен срок
15/08/2015г., като съгласно чл. 12 от договора кредитът се издължава на месечни
анюитетни вноски, всяка в размер на 550.51 евро, дължими на 15-то число на
месеца, всяка от които включва главница, лихва и съответната част от годишната
такса за управление и обслужване. Кредитът бил изцяло усвоен на 29/08/2007г. по
банкова сметка *** №BG61UBBS80021419346810. Твърди се, че съгласно договора
кредитополучателят се е задължил да ползва разрешения кредит съобразно целевото
му предназначение и да го издължава по реда и при условията, подробно описани в
разпоредбите на чл. 12, 13, 14 и 15 от договора за банков кредит. На основание
чл. 17 и чл. 18 от Договора за кредит, банката има право едностранно да направи
предсрочно изискуем целия дълг по кредита и да пристъпи към принудителното му
събиране, включително да пристъпи към принудително удовлетворяване на вземането
си върху предоставеното обезпечение, както и върху цялото секвестируемо
имущество на длъжника, в случай че длъжникът не издължи частично или напълно
две анюитетни погасителни вноски (включващи главница, лихва и съответната част
от годишната такса за управление и обслужване), както и при неизпълнение на
което и да е от задълженията или условията по договора за кредит. Сочи се, че
видно от извлечение от счетоводните книги, банката е обявила кредита за
предсрочно изискуем, поради неплащане на две погасителни вноски с падежи на
15.07.2013г. и на 15.08.2013г., като е
уведомила кредитополучателя с писмо изх. № 301-БД-56/20.03.2015г., връчено при
отказ /съгл. чл. 44, ал. 1 ГПК/, удостоверено с обр. разписка №
**********/26.03.2015г.
След обявената предсрочна изискуемост на целия
кредит, на 09.04.2015г. Банката е подала заявление в Районен съд - Варна, с
което се иска от съда да издаде заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Г.Д.И., ЕГН **********. По подаденото
заявление PC-Варна е образувал ЧГД № 4042/2015г., по което е уважил искането на
Банката за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
срещу ответника, като същият е осъден да заплати на „Обединена българска
банка" АД, ЕИК *********, следните суми: 24 586.43 евро, представляващи
непогасена главница; 1 718.31
евро наказателна лихва за просрочени главници за периода от 15.07.2013г. до
07.04.2015г.; законна лихва върху просрочената главница, считано от датата на
подаване на заявлението в съда 09.04.2015г. до окончателното изплащане на
вземането; 1 161.59 лева разноски за внесена държавна такса; 1 681.44 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
След издаване на заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист, между страните било подписано Споразумение на 24.09.2015г.,
съгласно което кредитополучателят и длъжник Г.Д.И., ЕГН ********** признава, че
вземанията на Банката са основателни, ликвидни и изискуеми, не оспорва
настъпилата предсрочна изискуемост на кредита и признава размера на
задълженията си, като заявява желание и готовност да погаси остатъка от
задължението си към Банката доброволно при договорените със споразумението
условия. На основание чл. 6.1. и чл. 6.2., във връзка с чл. 5 и сл. от
Споразумението, поради забава за плащане на вноските, Банката е пристъпила към
удовлетворяване своето притезание по принудителен ред, като е образувала срещу
длъжника изпълнително дело № 20197110400245, по описа на ЧСИ Д. П.-*** действие
Окръжен съд - Варна.
Твърди се в исковата молба, че на
същата дата 22.08.2007г. между страните е сключен и договор за предоставяне на
кредит за закупуване на недвижим имот, изменен и допълнен с Допълнително
споразумение № 1 от 05.05.2011г., по силата на който „ОББ" АД е
предоставила на кредитополучателя Г.Д.И., ЕГН **********, банков кредит в
размер на 15 000 лева, със срок на издължаване 84 месеца, считано от
15/09/2007г. и с краен срок 15/08/2014г., като съгласно чл. 12 от договора,
кредитът се издължава на месечни анюитетни вноски, всяка в размер на 264.34
лева, дължими на 15-то число на месеца, всяка от които включва главница, лихва
и съответната част от годишната такса за управление и обслужване. Кредитът бил
изцяло усвоен на 29/08/2007г. по банкова сметка *** № ********. Твърди се в исковата молба, че
съгласно договора кредитополучателят се е задължил да ползва разрешения кредит
съобразно целевото му предназначение и да го издължава по реда и при условията,
подробно описани в разпоредбите на чл. 12, 13, 14 и 15 от договора за банков
кредит. На основание чл. 17 и чл. 18 от Договора за кредит, банката има право
едностранно, да направи предсрочно изискуем целия дълг по кредита и да пристъпи
към принудителното му събиране, включително да пристъпи към принудително
удовлетворяване на вземането си върху предоставеното обезпечение, както и върху
цялото секвестируемо имущество на длъжника, в случай че длъжникът не издължи
частично или напълно две анюитетни погасителни вноски (включващи главница,
лихва и съответната част от годишната такса за управление и обслужване), както
и при неизпълнение на което и да е от задълженията или условията по договора за
кредит. Сочи се, че видно от извлечение от счетоводните книги, банката е
обявила кредита за предсрочно изискуем, поради неплащане на две погасителни
вноски с падежи на 15.12.2013г. и на 15.01.2014г., като е уведомила кредитополучателя с писмо изх. №
301-БД-56/20.03.2015г., връчено при отказ /съгл. чл. 44, ал. 1 ГПК/,
удостоверено с обр. разписка № **********/26.03.2015г. След обявената
предсрочна изискуемост на целия кредит, на 09.04.2015г. Банката е подала
заявление в Районен съд - Варна, с което се иска от съда да издаде заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Г.Д.И.,
ЕГН **********. По подаденото заявление PC-Варна е образувал ЧГД № 4043/2015г.,
по което е уважил искането на Банката за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника, като същият е осъден да заплати
на „Обединена българска банка" АД, ЕИК *********, следните суми: 6150.35
лева, представляваща главница по Договор за предоставяне на кредит за
закупуване на недвижим имот от 22.08.2007г., изменен и допълнен с допълнително
споразумение № 1 от 05.05.2011г.; 732.22 лева договорна лихва за периода от
15.12.2013г. до 07.04.2015г.; 451.22 лева
наказателна лихва за периода от 15.12.2013г. до 07.04.2015г.; законна лихва
върху просрочената главница, считано от датата на подаване на заявлението в
съда 09.04.2015г. до окончателното изплащане на вземането; 730.70 лева разноски
за внесена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение.
След издаване на заповедта за
изпълнение и изпълнителния лист, между страните е подписано Споразумение на
24.09.2015г., съгласно което кредитополучателят и длъжник Г.Д.И., ЕГН **********
признава, че вземанията на Банката са основателни, ликвидни и изискуеми, не
оспорва настъпилата предсрочна изискуемост на кредита и признава размера на
задълженията си, като заявява желание и готовност да погаси остатъка от
задължението си към Банката доброволно при договорените със споразумението
условия. На основание чл. 6.1. и чл. 6.2., във връзка с чл. 5 и сл. от
Споразумението, поради забава за плащане на вноските, Банката е пристъпила към
удовлетворяване своето притезание по принудителен ред, като е образувала срещу
длъжника изпълнително дело № 20197110400245, по описа на ЧСИ Д. П.-*** действие
Окръжен съд - Варна. При образуване на делото е спазена разпоредбата на чл.
427, ал. 1, от ГПК, досежно местната компетентност на съдебния изпълнител.
След
образуване на изпълнителното дело препис от Заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ЧГД №
4042 от 2015г. на Районен съд - Варна, както и Заповед за незабавно изпълнение,
издадена по ЧГД 4043/2015г. на Районен съд Варна са връчени на длъжника при
спазване процедурата на чл. 47, ал. 5, във връзка с ал. 3 и ал. 1 от ГПК,
поради което съдът е отправил съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК указания до
заявителя.
В
депозирания в срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК писмен отговор ответникът Г.Д.И. оспорва
предявените искове като неоснователни въз основа на твърдения, че през периода
от м.юли 2013г. до м.февруари 2015г. и по двата процесни договора за кредит са
осъществявани доброволни плащания чрез захранване на сметките, от които
съгласно сключените договори е предвидени да се изтеглят суми за погасяване на
задълженията. Твърди се, че по този начин след обявяване на предсрочната
изискуемост по двата договора за кредит са платени общо 29 052,50 лв. Сочи
се също, че в рамките на образуваното изп.дело въз основа на изп.листи,
издадени по ч.гр.д. №4042 и 4043 по описа за 2015г. на ВРС, са събрани чрез
продажба на ипотекирания за обезпечение на кредитите недвижим имот сума в
размер на 75 229, 91 лв. Твърди се, че доброволно платените суми и
събраните в изп.производство са в общ размер 104 282,41 лв., без да се
вземат предвид платените в периода от м.септември 2007г. до м.юни 2013г., въз
основа на което се твърди, че ищецът е получил в пълен размер всички дължими
суми, с оглед общия размер на претенцията по настоящите искове – 65 413,54
лв.
В допълнителната искова молба, депозирана в срока по чл.372 от ГПК, ищецът
поддържа твърденията си за дължимост на претендираните суми, като сочи, че те
са идентични със сумите по издадените в полза на банката заповеди за изпълнение
по по ч.гр.д. №4042 и 4043 по описа за 2015г. на ВРС. Твърди се, че към момента на подаване на заявлението следва да се
установи със сила на присъдено нещо дължимостта на претендираните със
заявлението суми, поради което твърденията за осъществени след този момент
плащания са неотносими към предмета на доказване. Сочи се също, че събраната в
рамките на образуваното изп.производство сума не може да бъде преведена на
взискателя поради постановено спиране по ч.гр.д. №4043/2015г.
В допълнителния отговор ответникът поддържа възраженията си относно
дължимите задължения по двата договора за кредит, като сочи, че плащанията,
осъществени след подаване на заявленията по реда на чл.417 от ГПК, следва да
бъдат взети предвид с оглед разрешенията на ТР №4/2013г.
Съдът, като прецени по реда на чл.12
от ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията
на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От
приобщеното в настоящото производство ч.гр.д.№4042/2015г. на ВРС се установява,
че същото е образувано по подадено от "ОББ"
ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.София, заявление срещу
Г.Д.И.,
ЕГН **********, за следните суми: 24 586.43 евро, представляващи непогасена
главница; 1 718.31
евро наказателна лихва за просрочени главници за периода от 15.07.2013г. до
07.04.2015г.; законна лихва върху просрочената главница, считано от датата на
подаване на заявлението в съда 09.04.2015г. до окончателното изплащане на
вземането; 1 161.59 лева разноски за внесена държавна такса; 1 681.44 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Поканата
за доброволно изпълнение по образуваното изп.дело е връчена на длъжника по
издадената заповед по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и на основание
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК заповедният съд е дал указания на заявителя, че може
да предяви иск за вземането си.
От приетия като доказателство по
делото договор за предоставяне на кредит за закупуване на недвижим имот от
22.08.2007г. се установява, че страните са се споразумели ищцовото дружество да
предостави на кредитополучателя Г.Д.И.
ползването на кредит в размер на 49 000 евро. Договорени са условията, при
които ползваният кредит се олихвява, както и начина на погасяване на
задълженията по договора, съгласно приложен погасителен план. В т.18 от общите
условия е предвидено, че при пълно или частично неплащане на две погасителни
вноски, кредитът става автоматично предсрочно изискуем. Към договора са
сключени допълнителни споразумения от 05.05.2011г. и 14.11.2012г., с които се
променя размера на месечната вноска по кредита и крайния срок на издължаване.
Прието е като доказателство по делото
уведомление до Г.Д.И. за
обявяване задълженията на адресата по договора за банков кредит за предсрочно
изискуеми, както и обратна разписка, от която е видно, че адресатът лично е
получил на 20.03.2015г. уведомлението за предсрочна изискуемост.
От приобщеното в настоящото
производство ч.гр.д.№4043/2015г. на ВРС се установява, че същото е образувано
по подадено от "ОББ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.София, заявление срещу
Г.Д.И.,
ЕГН **********, за следните суми: 6150.35
лева, представляваща главница по Договор за предоставяне на кредит за
закупуване на недвижим имот от 22.08.2007г., изменен и допълнен с допълнително
споразумение № 1 от 05.05.2011г.; 732.22 лева договорна лихва за периода от
15.12.2013г. до 07.04.2015г.; 451.22 лева наказателна лихва за периода от
15.12.2013г. до 07.04.2015г.; законна лихва върху просрочената главница,
считано от датата на подаване на заявлението в съда 09.04.2015г. до
окончателното изплащане на вземането; 730.70 лева разноски за внесена държавна
такса и заплатено адвокатско възнаграждение.
Поканата
за доброволно изпълнение по образуваното изп.дело е връчена на длъжника по
издадената заповед по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и на основание
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК заповедният съд е дал указания на заявителя, че може
да предяви иск за вземането си.
От приетия като доказателство по
делото договор за предоставяне на кредит за закупуване на недвижим имот от
22.08.2007г. се установява, че страните са се споразумели ищцовото дружество да
предостави на кредитополучателя Г.Д.И.
ползването на кредит в размер на 15000 лв. Договорени са условията, при които
ползваният кредит се олихвява, както и начина на погасяване на задълженията по
договора, съгласно приложен погасителен план. В т.18 от общите условия е
предвидено, че при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски,
кредитът става автоматично предсрочно изискуем. Към договора е сключено
допълнително споразумение от 05.05.2011г., с което се променя размера на
месечната вноска по кредита и крайния срок на издължаване.
Прието е като доказателство по делото
уведомление до Г.Д.И. за
обявяване задълженията на адресата по договора за банков кредит за предсрочно
изискуеми, както и обратна разписка, от която е видно, че адресатът лично е
получил на 20.03.2015г. уведомлението за предсрочна изискуемост.
Представени са споразумения от 24.09.2015г.,
сключени във връзка с договорите
за предоставяне на кредит за закупуване на недвижим имот от 22.08.2007г., с
които кредитополучателят е признал, че вземанията на банката в общ размер
64687,78 лв. по първия договор и в общ размер 9049,87 лв. по втория договор са
основателни, ликвидни и изискуеми, не оспорва настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита и признава размера на задълженията си. Със
споразуменията се договаря промяна в размера на погасителните вноски и сроковете
на погасяване.
От заключението на вещото лице, прието в съдебно
заседание на 05.08.2020г. и кредитирано от съда като обективно и компетентно
дадено, се установява, че на 29.08.2007г. с предоставените суми са заверени
посочените в договорите сметки, постъпилите суми са разходвани изцяло на същата
дата за плащане към „Кондор Комерс“ ЕООД. До 09.04.2015г. са извършени общо
погашения в размер на 37746,88 евро по договора в евро и 15 768,06 лв. по
договора в лева, в резултат на което вземанията на банката към тази дата са
били, както следва: по кредита в лева – 8064,50 лв. и по кредита в евро –
29695,70 евро и 2843,03 лева. През периода от 01.07.2013г. до 28.02.2015г. са
внесени следните суми – по договора в евро – 1015,92 евро и по договора в лева
– 1089 лева. Вещото лице е установило, че всички вноски по представените от
ответника по делото платежни нареждания са отразени в банковите записвания с
изключение на тези, с които са извършени погашения по друг кредитен продукт на
ответника – кредитна карта, които не са взети предвид при изчисляване на
вноските по споразуменията.
След сключване на споразуменията от 24.09.2015г. са
постъпили погашения в размер на 3188 лева и 7897 евро през периода до
10.01.2018г. и 834 лева до 27.07.2018г. и 2627 евро до 11.10.2018г. погашенията
са отнасяни по сметки със служебни номера, различни от посочените в двете
споразумения. От заключението се установява, че всички платени от
кредитополучателката суми след 24.09.2015г. са използвани за погасяване на суми
по двата кредита, като не са погасявани задължения по месечни вноски съобразно
уговорените с двете споразумения погасителни планове, а са погасявани вземания
на банката по т.IV от
споразуменията, а именно разноски и лихви, тоест с платените през периода от
24.09.2015г. до 11.10.2018г. банката е погасявала вземанията си по ИЛ, а не по
уговорените със споразуменията погасителни планове, следователно, след
извършените от банката погашения, от посочените в задачата видове задължения по
ИЛ е налице само остатък по главницата и по двата кредита – 24 586,43 евро
и 6 150,35 лв. Видно от заключението, в полза на ищеца не са постъпили
суми, събрани в рамките н принудителното изпълнение, съответно няма извършени
погашения на вземания по двата кредита.
По допуснатите допълнителни задачи вещото лице е
установило, че общо постъпилите суми по споразуменията са 4180,85 лв. и 10524
евро. За периода на действие на споразуменията от 24.09.2015г. до 01.12.2018г.
е начислявана текуща лихва 5% върху посочените в споразуменията присъдени
главници, а след 01.112.2018г. е начислявана законна лихва. С платените суми по
кредита в лева след сключване на споразумението са погасявани задължения за
разноски по ИЛ, присъдена главница и възн.лихва, законна лихва по ИЛ, текуща и
наказателна лихва и подновяване на ипотека. При този вариант на погашения към
27.07.2018г. е налице само задължение за главница в размер на 5385,70 лв. С
платените суми по кредита в евро в размер на 10524 евро след сключване на
споразумението са погасявани задължения за разноски по ИЛ, присъдена главница и
възн.лихва, законна лихва по ИЛ, текуща и наказателна лихва и подновяване на
ипотека. При този вариант на погашения към 11.10.2018г./дата на последната
постъпила сума/ е налице само задължение за главница в пълния присъден с ИЛ
размер 24 586,43 евро и задължение за присъдена законна лихва по ИЛ в
размер 844,28 евро.
Вещото лице е установило съобразно поставената
задача, че ако с постъпилите след 24.09.2015г. суми са извършени погашения по
предвидения в споразуменията начин, с платената сума в размер на 4180,85 лв. по
договора в лева се погасяват присъдени възн.лихви, законна лихва по ИЛ, текуща
и наказ.лихва, присъдена главница, подновяване на ипотека и наказ.лихви за
забава на вноски по споразумение, вследствие на което общата стойност на
непогасените суми възлиза на 6531,83 лв., от които 1394,38 лв. разноски по ИЛ,
4448,08 лв. главница, 689,37 лв. текуща лихва по анюитетни вноски с падежи в
периода 28.09.2018г. – 28.08.2023г. По договора в евро с платената сума в размер
на 10524 евро се погасяват присъдени възн.лихви, законна лихва по ИЛ, текуща и
наказ.лихва, присъдена главница, подновяване на ипотека и наказ.лихви за забава
на вноски по споразумение, вследствие на което общата стойност на непогасените
суми възлиза на 39 904,06 евро, от които 2092,35 евро /4092,29 лв.
разноски по ИЛ, в т.ч. 1441,57 лв. отложени/, 24165,79 евро главница,
13 645,92 текуща лихва по анюитетни вноски с падежи в периода 28.08.2018г.
– 28.07.2024г.
При така установените факти и
обстоятелства по делото на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
За успешното провеждане на
установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да
докаже дължимостта на претендираните суми. В разглеждания случай същият е
длъжен да установи при условията на пълно и главно доказване, че с ответника се
намират във валидни облигационни отношения, по силата на сключени между тях
договори за ипотечен кредит,
обстоятелството, че се явява изправна страна по договора, т.е. е изпълнил
задължението си да предаде реално уговорената сума на ответника, както и
размера на вземането си. При установяване на посочените обстоятелства
ответникът носи тежестта да докаже точното в количествено и времево отношение
изпълнение на задължението си за погасяване на кредита.
Съдът намира, че събраните в хода на
производството доказателства са в състояние да обусловят безспорния извод, че
страните са обвързани по силата на валидно сключени договори от 22.08.2007г. за
предоставяне на кредит за закупуване на недвижим имот в евро и в лева, изменени
с допълнителни споразумения от 05.05.2011г. и 14.11.2012г., въз основа на които
са сключени споразумения от 24.09.2015г. От заключението на вещото лице се
установява факта на усвояване на сумите по кредита, а именно че по посочените в
договорите банкови сметки са преведени отпуснатите суми, с които още на същата
дата кредитополучателят се е разпоредил.
От представените писмени договори от 22.08.2007г.
и допълнителните споразумения се установява размера на договорения кредит, срока
за издължаването му, предвидения лихвен процент, дължимостта на лихва за забава
и предвидените предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Не е спорен между страните въпросът дали е
настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по кредита. Съобразно постановките
на т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС
предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й. Банката - кредитор може да иска издаване на
заповед за изпълнение, след като кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем
поради неплащане на една или повече вноски, което действие следва да предхожда
по време сезирането на съда по реда на чл. 417, т. 2 ГПК. Не е спорен факта на
неплащане на две погасителни вноски и се установява от представените
доказателства, че преди подаване на заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК банката - кредитор
е обявила на длъжника предсрочната изискуемост чрез
отправяне на уведомления, връчени на длъжника лично 20.03.2015г.
В настоящия случай не са ангажирани
твърдения, както и доказателства за увеличаване на лихвения процент едностранно
от кредитора, поради което липсва и основание за служебна проверка от съда за
неравноправност на договорните клаузи относно олихвяването на кредита, дължима
поради повелителния характер на нормите на ЗЗП, уреждащи материята за
неправноправния характер на клаузи в потребителски договор, дори ако тяхното
нарушение не е въведено като възражение от ответника.
Сключените на 24.09.2015г. две
споразумения също следва да се приемат за валидно обвързващи страните поради
липсата на оспорване на тяхната автентичност и действителност. Споразуменията,
сключени след провеждане на заповедното производство, следва да бъдат
съобразени от съда на основание чл.235, ал.3 от ГПК. Наличието им не обосновава
промяна на основанието за претендиране на процесните суми, доколкото видно от
съдържанието им, те имат характеристиката на спогодба за разсрочване на
задълженията, липсва индиция за наличие на воля у съконтрахентите за
подновяването му по смисъла на чл. 107 ЗЗД,
която, за да е релевантна, трябва да е изрична и недвусмислена. Отсрочването,
разсрочването или друго преструктуриране на задължение по договор за банков
кредит в рамките на общия размер на дълга, което не е съпроводено с ясно
изразена воля на страните за погасяване на породените от договора задължения и
за поемане в замяна на тях на ново задължение, различно по основание или
предмет, не представлява обективна новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД.
Липсата на воля за подновяване на задължението е явна и от изричния текст в
споразуменията по т.11.
В т.IV на споразуменията е обективирано
признание от длъжника на ликвидността, изискуемостта и размера на задълженията
по двата договора за кредит в размер 9049,87 лв. по договора в лева и 64687,78
лв. по договора в евро. Спорен между страните е въпроса каква част от
задълженията е погасена с плащаните от длъжника суми и съответно каква част е
дължима.
Твърденията на ищцовата страна, че
извършените плащания след провеждане на заповедното производство не следва да
бъдат съобразявани съдът намира за неоснователни с оглед изричното разрешение
на ТР № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК, съгласно което
в производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал.
1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение
се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес,
като в това производство нормата на чл. 235, ал.
3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на
факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на
сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение в образувания изпълнителен процес.
Възраженията на ответника са свързани
основно с начина, по който са отнасяни от банката погашенията, извършени въз
основа на споразуменията от 24.09.2015г., а именно че постъпилите суми са
разпределяни по издадените изпълнителни листи, а не съобразно уговореното в
споразуменията.
В т.2 на споразуменията е договорен
погасителен план, съгласно който дължимите суми следва да се изплатят на три
етапа, като месечната анюитетна вноска е с различен размер в зависимост от
периода, но включва присъдена главница, присъдени лихви и текуща лихва съгласно
т.3.1. Видно от заключението на вещото лице платените суми след сключване на
споразуменията са отнасяни от банката за погасяване на разноски по
ИЛ, присъдена главница и възн.лихва, законна лихва по ИЛ, текуща и наказателна
лихва и подновяване на ипотека.
Твърди се
от ищцовата страна, че постъпилите суми не са отнасяни съобразно предвидения в
споразуменията начин, тъй като на основание т.6.1 вр.с т.5.1 споразуменията са
прекратили действията си поради допусната от длъжника забава при изплащане на
месечните вноски. От заключението на вещото лице се установява системна забава
при изплащане на вноските и по двата договора повече от 90 дни, което обуславя
и приложението на т.5.1 от споразуменията, реализирано от банката с начална
дата 10.01.2018г. От този момент, с оглед приложение на клаузата за автоматично
прекратяване действието на споразуменията, до окончателното прекратяване на
плащанията, банката е отнасяла постъпващите суми по издадените изп.листи.
По размер претенциите са установяват
от заключението на вещото лице, видно от което след приспадане на погасените
суми по кредита, е налице дължим остатък само по главницата в размер на 5385,70
лв. по договора в лева и по договора в евро 24586,43 евро и 844,28 лв.
присъдена законна лихва по ИЛ.
С оглед на изложеното основателни се явяват
претенциите за главница: по договора в лева за установения от вещото лице
размер 5385,70 лв. и по договора в евро в предявения размер 24586,43 евро,
както същият е установен от вещото лице. С оглед на акцесорния й характер
основателна е и претенцията за присъждане на законна лихва от датата на
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК. Исковете за договорна и наказателна
лихва се явяват неоснователни с оглед на установеното погасяване на
задълженията и следва да бъдат отхвърлени.
Предвид изхода от спора и въз основа
на направеното искане на ищцовото дружество следва да бъде присъдена сумата от 1968
лв. разноски по делото, включващи съответната на уважената част от предявените
искове част от заплатена по исковото производство държавна такса, депозит за
вещо лице и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение съобразно отправеното с исковата
молба искане и приложени по делото платежни нареждания. Съгласно т.12 от ТР
№4/2014г. по тълк.дело №4/2013г. следва да бъдат присъдени с настоящото решение
и разноските в заповедното производство в размер от 2970 лева съразмерно на
уважената част от предявените искове.
Искането на ответната страна за присъждане на разноски в размер на 150
лв. заплатен депозит за вещо лице следва да бъде уважено съразмерно на
отхвърлената част от предявените искове за сумата от 28 лв.
Мотивиран
от гореизложеното, Варненският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ищеца "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, ЕИ *********, адрес на управление:
гр. София, бул.“Витоша" № 89Б, че ответникът Г.Д.И.,
ЕГН **********, адрес: *** ДЪЛЖИ на ищеца сумата 24 586.43 евро, представляващи непогасена
главница по Договор за предоставяне на
кредит за закупуване на недвижим имот от 22.08.2007г., изменен и допълнен с допълнителни споразумения № 1 от 05.05.2011г. и № 2 от 14.11.2012г. и
споразумение от 24.09.2015г., ведно със
законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението в съда 09.04.2015г. до окончателното изплащане на
вземането, за които е издадена Заповед
за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по 417 ГПК
№ 2045/14.04.2015г., по ЧГД №4042/2017г. на Районен съд – Варна, като ОТХВЪРЛЯ исковете за 3
390.96 евро договорна лихва за периода от 15.07.2013г. до 07.04.2015г. и 1 718.31 евро наказателна лихва за просрочени главници за периода от
15.07.2013г. до 07.04.2015г., на основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415 от ГПК.
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ищеца "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, ЕИ *********, адрес на
управление: гр. София, бул.“Витоша"
№ 89Б, че ответникът Г.Д.И., ЕГН **********, адрес: *** ДЪЛЖИ на ищеца сумата лева, представляващи непогасена главница по Договор за предоставяне на кредит за закупуване на
недвижим имот от 22.08.2007г., изменен и допълнен с допълнително споразумение № 1 от 05.05.2011г.
и
споразумение от 24.09.2015г., ведно със
законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението в съда 09.04.2015г. до окончателното изплащане на
вземането, за които е издадена Заповед
за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по 417 ГПК
№
2034/14.04.2015г. по ЧГД №4043/2015г. на Районен съд – Варна, като ОТХВЪРЛЯ иска до претендирания размер от 6 150.35
лева главница, както и исковете за 732.22 лева
договорна лихва за периода от 15.12.2013г. до 07.04.2015г. и 451.23 лева
наказателна лихва за периода от 15.12.2013г. до 07.04.2015г., на основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415 от ГПК.
ОСЪЖДА Г.Д.И., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА" АД, ЕИ *********, адрес на управление: гр. София, бул.“Витоша" № 89Б сумата 1968 лв. разноски в настоящото
производство съразмерно на уважената част от исковете, както и сумата 2970 лева
разноски в заповедното производство, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА" АД, ЕИ *********, адрес на управление: гр. София, бул.“Витоша" № 89Б ДА ЗАПЛАТИ на Г.Д.И., ЕГН **********, адрес: *** сумата 28 лв. разноски в настоящото производство съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му
на страните.