РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. Монтана, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ ВЪЗЗИВННО-
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Таня Живкова
Албена Миронова
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело №
20251600500138 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С решение № 439/ 27.12.2024 г., постановено по гр.д. № 22/ 2024 г. Районен съд Лом
е признал за установено по отношение на „Е. П.” ЕАД, с ЕИК *, с адрес: гр. *, ПК *, район
*, ул. * № *, *., че ищецът М. П. с ЕГН ********** със съдебен адрес: гр.*, обл.*, ул.*№ *,
ет.*, не дължи сумата, предмет на ИД № 20187480401039 по описа на ЧСИ М.И. с рег. №
*към КЧСИ и р-н на действие ОС Монтана, по изпълнителен лист от 16.07.2014г. по ч.гр.д.
620/2014г. по описа на РС Лом, както следва: главница 1090.52 лв., ведно със законна лихва,
считано от 09.06.2014г. до окончателно плащане на вземането, 55.01 лв. лихва за периода
18.10.2013г. до 26.05.2014г. и 114.28 лв. разноски по делото, от които 25 лв. държавна такса и
89.28 лв. възнаграждение за представителство, поради погасяването им вследствие изтичане
на петгодишна давност. Със същото решение съдът е отхвърлил предявения от М. П. срещу
„Е. П.” ЕАД, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за
установяване недължимостта на сумата, предмет на ИД № 20187480401039 по описа на ЧСИ
М.И. с рег. № *към КЧСИ и р-н на действие ОС Монтана по изпълнителния лист от
02.11.2017г. по ч.гр.д.2367/2017г. по описа на РС Лом, както следва: главница - 3399.90 лв.,
ведно със законна лихва, считано от 12.09.2017г. до окончателно плащане на вземането,
266.18 лв. лихва за периода 06.10.2015г. до 04.09.2017г. и 131.32 лв. разноски по делото, от
които 73.32 лв. държавна такса и 58.00 адвокатски хонорар - поради погасяването им поради
изтекла пет годишна,като съответно е присъдил на страните и направените разноски
съобразно уважените искове.
Така постановеното решение е обжалвано от М. П. чрез процесуалния представител в
ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил предявения иск . В жалбата се твърди, че същото е
1
незаконосъобразно, като се излагат подробни съображение в тази насока . Предвид
гореизложеното моли съда да отмени решението,като постанови ново, с което да уважи
изцяло исковите претенции и се присъдят разноските за двете инстанции. В срока по чл.
263,ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Е.П.” ЕАД, с ЕИК *, който чрез
процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата по подробно
изложени съображения . Искането е да се потвърди решението в атакуваната част, като се
присъдят и направените в производството разноски.
Постъпила е и жалба от „Е.П.” ЕАД, с ЕИК *,който чрез процесуалния си
представител обжалва постановеното решение в частта, с която е уважен предявения
иск.Поддържа се,че не е настъпила твърдяната давност относно вземането по изпълнителен
лист от 2014г, издаден по ч.гр.д.620/2014г. на РС Лом,като са изложени доводи в тази
насока.Искането е да се отмени решението в обжалваната част, като се постанови ново, с
което да се отхвърли исковата претенция и в тази част.
Постъпил е отговор от М. П.,която чрез процесуалния си представител взема
становище за неоснователност на жалбата .
Окръжен съд Монтана , след като прецени събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Жалбата са ДОПУСТИМИ, като подадени от надлежно лице в законоустановения
срок.
По същество същите се явяват НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения:
За да постанови атакуваното решение първоинстанционният съд е приел ,че искът е
основателен само по отношение на вземането по изп.лист, издаден на 16.07.2014г. ,което е
погасено по давност .
Настоящата инстанция напълно споделя изводите на ЛРС, като съображенията за
това са следните:
Длъжникът - ищец има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на
погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание, въз основа на което
е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ изпълнителен
процес. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той
може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на ищеца
да иска установяване, че вземането е погасено по давност. Това е така, защото само
давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител
длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете. /
определение No513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. No 1660/ 2016 г., І т. о. и определение No 410 от
20.09.2018г. на ВКС по ч. гр. д. No 3172/2018 г., IV г. о./
За да е основателен предявения отрицателен установителен иск, в тежест на ищеца е
да докаже наличието на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание,които погасяват правото на
вземане .
Безспорно е установено от доказателствата по делото,че срещу ищцата в полза на
ответника има издадени изпълнителен лист от 02.11.2017г. по ч.гр.д. № 2367/2017г. по описа
на Районен съд Лом за сумите: главница - 3399.90 лв., ведно със законна лихва, считано от
12.09.2017г. до окончателно плащане на вземането, 266.18 лв. лихва за периода 06.10.2015г.
до 04.09.2017г. и 131.32 лв. разноски по делото, от които 73.32 лв. държавна такса и 58.00
адвокатски хонорар, и изпълнителен лист от 16.07.2014г. по ч.гр.д. 620/2014г. по описа на
2
РС Лом за сумите: главница - 1090.52 лв., ведно със законна лихва, считано от 09.06.2014г. до
окончателно плащане на вземането, 55.01 лв. лихва за периода 18.10.201 Зг. до 26.05.2014г. и
114.28 лв. разноски по делото от които 25 лв. държавна такса и 89.28 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Не се спори също така,че на основание двата изпълнителни листа по молба на
взискателя на 13.06.2018г. е образувано ИД № 1039/2018г. по описа на ЧСИ М.И. с рег. № *в
КЧСИ, р-н на действия - ОС Монтана . /безспорно е,че образуването на изп.дело само по
себе си не прекъсва давността - т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС/. С тази молба е
поискано и да бъде насрочен опис на секвестируеми движими вещи на длъжника,който е
насрочен за 30.08.2018г. Този опис не е бил извършен поради невнасяне на дължимата такса
от страна на взискателя и поради неоткриване на длъжника .С оглед обстоятелството,че
поисканото изпълнително действие не е извършено и по вина на длъжника, съдът намира,че
се касае за нередовна молба, която по никакъв начин не прекъсва давността.
Следващото изпълнително действие,поискано от взискателя, е на 16.05.2020 г.-
извършено проучване и наложен запор/20.10.2020г./ и вписана възбрана на 04.12.2020 г.
Анализирайки тези действия на взискателя, се налага извода,до който е достигнал и
РС , а именно ,че в законоустановения петгодишен срок взискателят не е поискал надлежно
извършването на изпълнителни действия ,поради което и правилно и в съотвествие със
закона ЛРС е уважил исковата претенция в тази част.
Предвид горното жалбата на процесуалния представител на ответника се явява
неоснователна.
Неоснователна се явява и жалбата на ищеца,като съображенията за това са следните:
Както бе изложено по-горе,вторият изпълнителен лист е издаден на 02.11.2017г. по
ч.гр.д. № 2367/2017г. по описа на Районен съд Лом за сумите: главница - 3399.90 лв., ведно
със законна лихва, считано от 12.09.2017г. до окончателно плащане на вземането, 266.18 лв.
лихва за периода 06.10.2015г. до 04.09.2017г. и 131.32 лв. разноски по делото, от които 73.32
лв. държавна такса и 58.00 адвокатски хонорар.
От изложеното се налага извод, че петгодишният давностен срок по чл.117, във
връзка с чл.110 ЗЗД по отношение на задължението на ищеца към ответника по силата на
този изпълнителен лист е започнал да тече от тази дата . Възможността на взискателя да
търси вземането си би се погасила по давност на 02.11.2022 година. Видно от приложената
справка, взискателят е поискал от ЧСИ да бъдат извършени следните изпълнителни
действия:
На 16.06.2020г. е депозирана нарочна молба до ЧСИ за предприемане на активни
действия за събиране на вземането му. Отправено е искане за цялостно проучване
имуществото на длъжника, извършване на опис, оценка и публична продан на установено
такова, налагане на възбрана върху недвижими имоти на същия.
На 20.10.2020г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника
,като е изискано от Агенция по вписвания копие от договор за доброволна делба, вписан с
акт *том * дв.вх.рег.*/14.02.2013г. на СВ *. С нарочно писмо от 28.10.2020г. същият е
представен, като с молба от 02.12.2020г., вписана към СВ *на 04.12.2020г. с акт *, том *,
вх.рег. *, е поискано вписване на възбрана върху ½ ид.ч. от общо 4 на брой имоти на
длъжника по ИД. До длъжника е изпратено съобщение за наложената възбрана от
08.12.2020г. Видно от върнатата обратна разписка писмото е отбелязано като „непотърсено“
с датата 04.01.2021г. На 15.11.2021г. е изготвено и изпратено отново запорно съобщение до
третото лице * ООД, гр.*– работодател на длъжника по ИД, като бил наложен запор върху
3
трудовото възнаграждение на П.. Видно от отбелязването, същото не е успешно връчено.
На 18.05.2022г. взискателят по делото е позирал искане за налагане на запори върху
всички вземания - трудови, пенсия или други налични суми по банкови сметки на длъжника,
след извършване на необходимите справки за наличие на такива. Евентуално е отправено
искане ако не бъдат установени, то да бъде насрочен опис на движимите вещи, находящи се
на адреса на длъжника С резолюция на ЧСИ са дадени указания за внасяне на дължими се
такси за извършване на исканите действия. Извършени са справки за трудови договори и
налични банкови сметки на длъжника, а с призовка от 23.06.2022г., адресирана до П.,
последната е уведомена за пристъпване към опис на всички секвестируеми движими вещи,
находящи се в дома й, на 12.08.2022г. Съобщението от пощенския оператор е върнато с
отбелязване, че лицето е в чужбина с вписана дата: 28.06.2022г.
С молба от 29.02.2024г. взискателят по делото е поискал извършване на справка в
Регистъра на банковите сметки и сейфове към БНБ за притежаваните от длъжника банкови
сметки, като при наличие на такива да бъдат наложени запор на всички новооткрити,
поискал е и обща справка НАП, като при наличие на валидно трудово
правоотношение/пенсия, е отправена молба за налагане на запор.
Съдебната практика е категорична/ ТР № 2/26.03.2015 г. на ОСГТК на ВКС/ ,че след
като е предприето изпълнителното действие, с което материалноправната норма на чл. 116,
б. „в“ ЗЗД свързва последици за давността, е осъществен нейният фактически състав и
погасителната давност е прекъсната. От прекъсването на давността започва да тече нова
давност. Видно от изложеното по-горе,взискателят е депозирал молби за извършване на
изпълнителни действия, които са прекъсвали погасителната давност.Фактът,че част от
същите не са осъществени поради липса на имущество, по никакъв начин не води до
извода,че не следва да бъдат зачитани като такива.Законът санкционира бездействието на
взискателя, а в процесния случай такова не е налице.Последното искане от страна на
взискателя е от 29.02.2024г.-за налагане на запор,което отново е прекъснало погасителната
давност.
Неосноснователно е твърдението в жалбата ,че първоинстанционният съд не е зачел
настъпилата перемция с оглед обстоятелството,че от 13.06.2018г. до 13.06.2020 г. не е
поискано от взискателя извършване на изпълнителни действия.
В тази насока следва да се има предвид т.3 от ТР № 2/23 г. от 04.07.2024г.,в която е
прието категорично,че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие,
извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. В това тълкувателно
решение подробно е разяснена разликата в двата института-перемция и давност, като е
достигнато до извода,че перемпцията е процесуален институт, при който санкцията засяга
конкретното процесуално правоотношение, но не и публичното субективно право на
кредитора да иска принудително изпълнение, нито кореспондиращото правомощие на
съдебния изпълнител като орган по принудително изпълнение, който от своя страна дължи
подчинение на изпълнителния лист.
Предвид горното съдът намира,че погасителната давност по отношение на вземането
по втория изпълнителен лист не е изтекла, поради което и искът в тази част се явява
неоснователен.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции решението в атакуваната част
следва да бъде потвърдено .
4
При този изход на делото всяка от страните следва да понесе направените в
производството разноски.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 439/ 27.12.2024 г., постановено по гр.д. № 22/ 2024 г.
на Районен съд Лом.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5