№ 165
гр. Разград, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шестнадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20223330101245 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове по чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1
от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
С искова молба от „Водоснабдяване - Дунав“ ЕООД с ЕИК: *********, със
седА.ще и адрес на управление: гр. Разград, ул. „Сливница“ № 3а,
представлявано от С. И., чрез пълномощника му адв. Д. Г. при АК – Разград,
срещу Б. Б. С. с ЕГН: ********** от с. Д.********, са предявени обективно
съединени искове за установяване, че ответника дължи на ищеца 299,03 лв.
(двеста деветдесет и девет лева и три ст.), представляващи стойността на
предоставени 101,00 куб. м. питейна вода по абонатен № ***** до
водоснабден имот, представляващ апартамент с адрес: с. Я.*********, по
издадени 6 (шест) броя фактури в периода 28.09.2018 г. – 28.02.2022 г. за
отчетен период 25.08.2018 г. 25.02.2022 г. ведно със законната лихва, считано
от датата на подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на задължението и изискуемо вземане в размер на 25,46 лв.,
представляващо лихва за забава за периода 28.10.2018 г. – 06.04.2022 г.
Претендират се разноските, направени в хода на заповедното и исковото
производство. В условията на евентуалност, в случай че искът бъде отхвърлен
и ответната страна е направила искане за присъждане на разноски, молят
същите да бъдат съобразени с разпоредбите на Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения, като бъдат присъдени такива в минимален
размер.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа страна, следното:
Процесният имот е присъединен към водопреносната и канА.зационната
системи, стопанисвани от ищеца, за който е отреден абонатен номер *****.
Партидата се води на ответника (видно от заявление-декларация на л. 17).
1
Ищцовата страна представя 6 бр. фактури, справка по електронен карнет,
протокол за монтаж на водомер, протокол за отказ на достъп до водомерен
възел и покана за доброволно плащане.
Според приложения като доказателство нотариален акт, присъединеният имот
е собственост на ответника, притежаван от него на основание договор за
покупко–продажба (л. 73). След придобиването ответникът депозирал
заявление-декларация за записване на нова партида на името му. Декларирал
е обстоятелството, че живее сам в имота. Като собственик на жилището
спрямо ответника са произвели действие Общите условия на ищцовото
дружество за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор,
одобрени с от ДКЕВР с решение от 11.08.2014 г., влезли в сила в едномесечен
срок от публикуването им в централен и местен ежедневник. Съгласно чл. 32,
ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползването на водоснабдителните и канА.зационни
системи услугите ВиК се заплащат въз основа на измереното количество
изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено през
монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Между страните
не е спорно, че в имота на ответника е извършвано отчитане на показанията
на монтираното в имота СТИ. Единствено се възразява, че две от фактурите
обхващат по-голям период от едномесечния, а едната обхваща период от
почти три години. Разпитаният в с.з. инкасатор на имота свид. А. Осман сочи,
че в периода 24.09.2018 г. до 14.07.2021 г. са отчетени 57 куб.м. В този
период той нямал достъп до имота. Свидетелят пояснява, че не знаел, че
собственика е в чужбина и доколкото нямал достъп, вписвал имота като
необитаем. В близост до имота в друг имот живеел бащата на ответника, но
той обяснил на свидетеля, че няма ключ, респективно не може да осигури
достъп. Свидетелят не е съставял протоколи. През 2021 г. след авария разбрал
според показанията, че са изразходени 57 куб.м. Свидетелят сочи, че е влизал
в имота от м. септември 2018 г. до м. юли 2021 г.
В с.з. процесуалният представител на ищеца сочи, че за измереното
количество има разбивка на три части, тъй като има смяна на цената на
предоставените услуги в този период от 34 месеца. Софтуерът автоматично
разбивал количествата, определяйки различна цена. Процесуалният
представител на ищеца сочи, че не знае на какъв принцип системата разделя
общото количество.
За предоставените количества питейна вода дружеството издало общо 6
(шест) броя фактури, чиято стойност предвид действащите през процесния
отчетен период цени на ВиК услугите са следните: във Фактура №
********** от 28.09.2018 г. за периода от 25.08.2018 г. до 24.09.2018 г. за
доставени 16 куб.м. на стойност 40,32 лв.; във Фактура № ********** от
30.07.2021 г. за периода от 24.09.2018 г. до 14.07.2021 г. за доставени 57
куб.м. на стойност 172,09 лв.; във Фактура № ********** от 30.11.21 г. за
периода от 14.07.2021 г. до 23.11.2021 г. за доставени 7 куб.м. на стойност
21,66 лв.; във Фактура № ********** от 30.12.2021 г. за периода от
23.112021 г. до 23.12.2021 г. за доставени 6 куб.м. на стойност 18,56 лв.; във
Фактура № ********** ОТ 31.01.2022 г. за периода от 23.12.2021 г. до
24.01.2022 г. за доставени 7 куб.м. на стойност 21,66 лв. и във Фактура №
********** от 28.02.2022 г. за периода от 24.01.2022 г. до 25.02.2022 г. за
доставени 8 куб.м. на стойност 24,74 лева, при обща стойност на всичко
фактурирано в размер на 299,03 лв.
2
За задълженията ищцовото дружество изпратило на ответника уведомление
чрез изпращане на покана за доброволно изпълнение, връчена на живущ на
адреса на 10.03.2022 г. Ищецът предприел и преустановяване на
водоподаването. Не са събрани доказателства за заплащане на посочените във
фактурите суми.
Въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК РС – Разград издал такава по Частно гражданско дело
№ 701 по описа за 2022 г. на съда, а именно за заплащане на сумите: 299,03
лв. (двеста деветдесет и девет лева и три ст.) – главница и 25,46 лв. (двадесет
и пет лева и четиридесет и шест ст.) – лихва за забава за периода 28.10.2018 г.
-06.04.2022 г. Поради връчване на заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК на
ищеца е указано да подаде иск за установяване на вземанията по издадената
заповед.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира иска за
допустим. Разгледан по същество се явява частично основателен.
В тежест на ищеца е да установи, че ответника е потребител на
водоснабдителни и канА.зационни услуги като титуляр на партида и че
количеството, чиято стойност се търси като цена на услугата реално е
доставено на абоната, неговата стойност е отчетена и измерена по
предвидения в общите условия ред, изискуемостта на задължението и размер
на мораторната лихва върху всяка от главниците.
Следва да се има предвид, че съгласно общите условия отчитането се
извършва с точност до 1 куб.м. за период не по-дълъг от три месеца.
Отчитането на индивидуалните водомери след общия водомер се осъществява
най-малко веднъж на три месеца. В междинните периоди между два отчета
ВиК операторът ежемесечно начислява количество изразходвана вода,
определено въз основа на средния месечен разход от предходните два отчета.
След отчитане на показанията на водомерите количеството вода се изравнява
в съответствие с реалното потребление. Когато се ползва електронен карнет,
за отчитането няма необходимост от подписа на потребител или негов
представител, с който да се удостовери съответствието на показанията с
дадените в отчета. Едва при отказ да потребителя до водомера и/или
неосигуряване на достъп повече от година, се съставя протокол. Такъв обаче
не е съставен. В случая съгласно събраните гласни доказателства се
установява, че инкасаторът е нямал достъп до имота от 2018 г. до 2021 г.
След извършено измерване е издадена Фактура № ********** от 30.07.2021 г.
за периода от 24.09.2018 г. до 14.07.2021 г. Посочените количества в
издадените фактури не са оспорени. Освен това ответникът не е изпълнил
задължението си да осигури достъп до имота за извършване на замерванията.
Съдът съобрази посоченото в ОУ, предвиждащо задължение на ищеца за
изравняване на отчетеното (ако такива са начислени предвид големия
период), в съответствие с реалното потребление (съгласно справката от ел.
карнет). Отразено е през 2019 г., че няма консумация, а след това - че имота е
необитаем. В този смисъл възраженията на ответната страна са неоснователни
и съдът приема че исковата претенция е доказана в своето основание по
отношение на количествата, отразени в горепосочените фактури.
По възражението за давност от ответната страна, направено с отговора:
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат
месечните вноски в 30-дневен срок след датата на фактуриране. По силата на
3
чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изскуемо. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение
№ 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието
„периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервА. от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по
аргумент от чл. 155 и цитираните по-горе разпоредби от общите
условия, вземанията на ищеца представляват периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б.”в” ЗЗД. С оглед посоченото задълженията по Фактура
№ ********** от 28.09.2018 г. за периода от 25.08.2018 г. до 24.09.2018 г. за
доставени 16 куб.м. на стойност 40,32 лв. са погасени по давност, доколкото
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено
на 12.04.2022 г., а тригодишната погасителна давност е изтекла по отношение
всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 11.04.2019 г., като
това обстоятелство не може да бъде променено от последващо издаване на
нова обща фактура. Вземането за лихви възниква от момента на изискуемост
на главното вземане и се погасява с погасяване на главното вземане (чл. 119
ЗЗД). Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. В този смисъл за обезщетението за забава за периода от
28.10.2018 г. до 06.04.2022 г. вземанията са погасени по давност. Доколкото
Фактура № ********** е издадена през 2021 г., задължението не е погасено
по давност. Без значение е факта, че ищецът е разбил отчетеното количество
на три, посочвайки цени отделно. На първо място, очевидно количествата са
разпределени на три за всяка година отделно съобразно действащите цени за
всеки от периодите. На следващо място, именно ответникът не е осигурил
достъп, т.е. дори да бяха начислени в периода служебно количества, то
съобразно ОУ отново следва да има една фактура, издадена след осигурен
достъп и направено отчитане съобразно показанията на водомера. Такъв
достъп е осигурен на 14.07.2021 г., а фактурата е издадена на 30.07.2021 г.
Поради изложеното исковата претенция за присъждане на 40,32 лв.
(главница) и 13,75 лева (лихва) е неоснователна, като погасена по давност,
поради което претенциите за тези суми следва да бъдат отхвърлени.
Съдът дължи произнасяне и по направените разноски, както в исковото, така
и в заповедното производства, съобразно уважените искове. В заповедното
производство е внесена минималната сума 25,00 лева, което следва да бъде
съобразено от съда. В исковото производство са направени разноски в размер
на 575,00 лв. (заплатена ДТ, за адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца и за възнаграждение на особения представител).
Съобразно уважената част от исковете ответникът дължи на ищеца разноски в
размер 491,68 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал.
1 от ГПК във вр. с чл. с чл. 124 от ГПК във вр. с чл. във вр. с чл. 79 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД, че ответника Б. Б. С. с ЕГН: ********** от с.
4
Д.********, дължи на ищеца „ВОДОСНАБДЯВАНЕ-ДУНАВ“ ЕООД с ЕИК
*********, със седА.ще и адрес на управление: град Разград, ул.“Сливница“
№ ЗА, представлявано от С. Р. И., следните суми във връзка с издадената
срещу ответника Заповед № 380 за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по Частно гражданско дело № 20223330100701 по описа на за
2022 г. Районен съд - Разград: 258,71 лв. (двеста петдесет и осем лева и 71
стотинки), представляващи стойността на незаплатени ВиК услуги, а именно
доставени 85 куб. м. вода за периода 24.09.2018 г. – 25.02.2022 г. в имот,
находящ се на административен адрес: с. Я.*********, с абонатен номер
*****, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази
сума, считано от подаване на заявлението на 11.04.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането; обезщетение за забава в размер на законната лихва,
начислена върху дължимото за периода от настъпването на изискуемостта на
всяко едно от месечните плащания, считано от 29.08.2021 г. за първото и за
всяко следващо до 06.04.2022 г. в размер общо на 11,71 лв. (единадесет лева и
71 стотинки), КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените установителни искове за
разликата над уважения размер от 258,71 лв. до претендирания размер от
299,03 лв. (част от главница) и за обезщетение за забава над уважения размер
от 11,71 лв. до претендирания размер от 25,46 лв. КАТО ПОГАСЕНИ ПО
ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Б. Б. С. с ЕГН: ********** от с.
Д.********, ДА ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ-ДУНАВ“ ЕООД с
ЕИК *********, със седА.ще и адрес на управление: град Разград,
ул.“Сливница“ № ЗА, представлявано от С. Р. И., съразмерно на уважените
искове:
- сумата от 25,00 лв. (двадесет и пет лева) за направени разноски по
заповедното производство по Частно гражданско дело № 20223330100701 по
описа на за 2022 г. на Районен съд – Разград и
- сумата от 491,68 лв. (четиристотин деведесет и един лева и 68 стотинки) за
направени разноски по настоящото исково производство, като отхвърля като
неоснователна претенцията за присъждане на разноски в останалата част.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5