РЕШЕНИЕ
Номер 261797 Година 2021 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд
VІІІ граждански състав
На 22.06
Година 2021
В публично заседание на 08.06.2021 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар:
НЕДЯЛКА КРАТУНКОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер 15856 по описа за 2020
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Бързо производство по реда на чл.310 и
следващите от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.
Ищцата С.А.З. *** моли съдът да постанови решение, с
което да признае за незаконна и като такава да отмени Заповед № **** г. на ****
на ответната страна, да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност и
да осъди ответника да й заплати обезщетение за оставането й без работа поради
уволнението за периода 20.11.2020 г. – 20.05.2021 г. в размер на 10 298,
88 лева, заедно със законната лихва върху тази сума, по изложените в исковата
молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.
Ответникът УМБАЛ “Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив оспорва обективно съединените
искове и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по
изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения.
Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата
на пълномощника й адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и с оглед
доводите на страните , намира за установено следното:
Не
се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че действително ищцата е работила по трудово правоотношение в ответното
дружество, последно като „****“ в ***, от 01.01.1977 г. С процесната Заповед,
връчена й на 20.11.2020 г. при условията на отказ (което обстоятелство е било
установено с подписите и имената на двама свидетели на отказа), на основание чл.195, ал.1 от КТ във връзка
с чл.194, ал.3, чл.188, т.3, чл.187, ал.1, т.3, предл.1 и 2 и т.10 от КТ,
чл.81, ал.2, т.1 и т.4 от Закона за здравето, чл.11 и чл.12 от Кодекса за
професионална етика на лекарите в България и във връзка с квалификацията и
Длъжностната характеристика на ищцата, на С.З. е било наложено наказание
„Дисциплинарно уволнение“. Като конкретни причини за издаването й, в Заповедта
е посочено, че на 16.11.2020 г. между 18.00 и 18.15 ч. доктор С.З. е отказала
да се отзове на поканата на Отделението по ***** за съдействие като специалист
по Анестезиология и интензивно лечение и извършване на животоспасяващи
мероприятия, в това число и кардипулмонална
ресуститация на пациента *****, като по този начин е извършила тежко
нарушение на трудовата дисциплина в болницата и на установения ред за оказване
на медицинска помощ, изразяващо се в грубо неспазване на правилата за работа,
злоупотреба с доверието на работодателя, уронване на доброто име на лечебното
заведение и неизпълнение на основни трудови задължения, предвидени във
Вътрешните правила, в Законите на страната и други нормативни актове, съгласно
чл.187, ал.1, т.3, предл.1 и 2 и т.10 от КТ, чл.81, ал.2, т.1 и т.4 от Закона
за здравето, чл.11 и чл.12 от Кодекса за професионална етика на лекарите в
България и във връзка с квалификацията и Длъжностната характеристика на ищцата
– които нарушения се установявали съгласно Доклад № **** г. на Комисия,
назначена със Заповед № 1108/18.11.2020 г. на **** на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД
– гр. Пловдив, Доклад № **** и от обясненията на ищцата.
Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.1
от КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която
се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законния
текст, въз основа на който се налага – като процесната Заповед съдържа всички
законоустановени реквизити, освен това преди налагане на дисциплинарното
наказание ответникът е изпълнил задължението си по чл.193 от КТ да изиска
писмени обяснения от ищцата и такива са били депозирани от нея, а освен това
дисциплинарното наказание е било наложено в рамките на преклузивните срокове по
чл.194, ал.1 от КТ от откриването, респективно - от извършването на твърдените
нарушения.
Същевременно, от събраните по делото писмени
доказателства и показанията на разпитаните по делото свидетели В.В. и Я.И.
(поискан от самия ответник), се установява, че ищцата не е допуснала твърдените
нарушения на трудовата дисциплина на 16.11.2020 г., и е изпълнявала
добросъвестно и всеотдайно служебните си задължения, като е оказала
своевременно необходимата медицинска помощ на посочения в Заповедта пациент.
При така установената фактическа обстановка, доколкото от
събраните по делото доказателства не се установява извършването от ищцата на
твърдените от ответника дисциплинарни нарушения, съдът намира, че искът с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява доказан по основание и следва
да се уважи, а отттук, с оглед на акцесорния му характер и основателността на
главния иск, следва да се уважи и обективно съединения с него иск с правно
основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ и ищцата да бъде възстановена на заеманата преди
уволнението й длъжност - „*****“ в ***** на ответното дружество.
Както се
установява от направената в съдебното заседание по делото на 12.04.2021 г.
констатация от оригинала на трудовата книжка на ищцата, след датата на
прекратяване на трудовото й правоотношение – 20.11.2020 г. до 01.01.2021 г., когато
е започнала работа по трудово правоотношение във ВМА МБАЛ – гр. Пловдив, тя не
е работила по друго такова, а от представените от ответника писмени
доказателства в тази насока се установява, че размерът на последното получено
от ищцата БТВ за предхождащия уволнението й пълен отработен месец – август 2020
г. е било в размер на 1 174, 68 лева.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира, че искът с правно основание
чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ също се явява доказан по
основание – за периода 20.11 – 31.12.2020 г. и до размера от 1 566, 24
лева – за който период и до който размер следва да се уважи този иск, заедно
със законната лихва от 30.11.2020 г. – датата на подаване на исковата молба,
като за периода 01.01 - 20.05.2021 г. и за разликата над уважения до пълния
предявен размер този иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва
да се отхвърли.
С оглед изхода от
спора и съобразно уважената част от исковете, ответникът следва да заплати на
ищцата и направените разноски за производството по делото в размер на 700 лева –
платено адвокатско възнаграждение, а в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на съда – 162, 65 лева ДТ за трите уважени иска, като с оглед
фактическата и правна сложност на спора и така определеният размер на
полагащите се разноски съобразно уважената част от исковете, съдът намира, че
направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата на
пълномощника й адвокатско възнаграждение се явява неоснователно и следва да се
остави без уважение.
Съобразно
отхвърлената част от исковете ищцата следва да заплати на ответника разноски по
съразмерност в размер на 430 лева – адвокатско възнаграждение и депозит за
призоваване на свидетеля на ответника.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА
НЕЗАКОННА Заповед № **** г. на **** на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско
шосе“ № 66, представлявано от ****, със съдебен
адрес:***, ***, адв. В.Б., с която на
основание чл.195,
ал.1 от КТ във връзка с чл.194, ал.3, чл.188, т.3, чл.187, ал.1, т.3, предл.1 и
2 и т.10 от КТ, чл.81, ал.2, т.1 и т.4 от Закона за здравето, чл.11 и чл.12 от
Кодекса за професионална етика на лекарите в България и във връзка с
квалификацията и Длъжностната характеристика на ищцата, на 20.11.2020 г. е било наложено наказание „Дисциплинарно уволнение“ на С.А.З., ЕГН **********,***, адв. Б.П., КАТО ТАКАВА Я ОТМЕНЯ И ВЪЗСТАНОВЯВА ИЩЦАТА НА заеманата преди уволнението й длъжност - „****“ в **** на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД.
ОСЪЖДА УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, с
посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител и съдебен
адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА С.А.З., с посочените ЕГН и съдебен адрес, СУМАТА
1 566, 24 лева, представляваща обезщетение за
оставането на ищцата без работа поради уволнението за периода 20.11.2020 г. –
31.12.2020 г., ЗАЕДНО със законната лихва върху тази сума, начиная от 30.11.2020
г., до окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за
производството по делото В РАЗМЕР НА 700 лева, А в полза на бюджета на
съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – Пловдив – 162, 65 лева ДТ, КАТО за
периода 01.01.2021 г. – 20.05.2021 г. и за разликата над уважения до пълния
предявен размер от 10 298, 88 лева ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно
основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА С.А.З., с посочените ЕГН и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител и
съдебен адрес, разноски за производството по делото ПО СЪРАЗМЕРНОСТ В РАЗМЕР НА 430 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното
от ищцата на пълномощника й адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред ПОС в двуседмичен срок, СЧИТАНО ОТ 22.06.2021
г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ П. ПАВЛОВ
Вярно с оригинала.
Р.М.