Р Е
Ш Е Н
И Е № 260040
гр.Пловдив, 28. 08. 2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският окръжен
съд, въззивно гражданско отделение – V с., в публичното заседание на петнадесети
юни през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Радостина Стефанова
ЧЛЕНОВЕ : Надежда Дзивкова
Зорница Тухчиева
Секретар Петя Цонкова
като разгледа Докладваното от съдия Радостина С.
възз.гр.д.№ 371/2020г.
И за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. от ГПК във вр. с чл.108 от ЗС във вр. с чл.24 и 25 от ЗЗД.
Постъпила е
въззивна жалба от А.П.М., ЕГН – **********, и М.И.М.,
ЕГН **********, чрез пълномощника адв. В.К.-Б., съдебен адрес-***, против Решение № 13603/04.12.2019г. на Районен съд- Пловдив, XVII гр.с., по гр.д.№ 6271/2018г., с което са отхвърлени предявените от тях
против А.В.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, искове с
правна квалификация чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищците
притежават правото на собственост въз основа на давностно владение продължило
повече от 10 години върху следните имоти: друга селищна територия с общо
застроено и незастроено пространство от 1911 кв. м., по стари документа за
собственост, а съгласно представената при съставянето на нотариалния акт
актуална скица с общо пространство от 1919 кв.м., находяща се в землището на *********,
съст. УПИ I-102002, масив 102 по
плана на землището на с. М., одобрен със Заповед №№ 651/12.10.2001 г.,
КЗЗ-7/26.09.2000 г. и КЗЗ-8/31.10.2000г., ведно
с построената в източната й част масивна
жилищна сграда, състояща се от сутерен и два етажа, със застроена площ от
131 кв.м., съответно разгърната застроена площ 410 кв.м., ведно с всички други подобрения, при граници: имот 000316-жилищна
територия на с. М., имот 102005-друг жилищен терен на А.П.М., имот 102001-друг
жилищен терен на Х. Г. К. и др., имот 102008-полски път на Община Родопи, имот
102007-нива на А.П.М., имот 102003-друга селищна територия на М. П. К. и др., а съгласно действащата КК и КР на с.М.
поземлен имот с ИД № 47295.102.15, ведно
с попадаща в него еднофамилна
жилищна сграда с ИД № 47295.102.15.1
и за предаване владението върху така описаните имоти, като неоснователни и недоказани;
както и са отхвърлени предявените
от тях
против „Еко
Клийн 11“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление- гр. Пловдив, ул. Загреб № 1-А, с управител С. Г., искове
с правна квалификация чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищците
притежават правото на собственост въз основа на давностно владение продължило
повече от 10 години върху следния имот: сграда
с ИД 47295.102.15.1 по КК и КР на с
М., със застроена площ от 133 кв.м.,
която представлява масивна жилищна сграда, състояща се от сутерен и два етажа и
за предаване владението върху така описания имот, като неоснователни и недоказани;
както и са осъдени да заплатят
общо в полза на А.В.С., ЕГН **********, с адрес-***, чрез адв. М. С., сумата от
3 500 лв. за разноски по делото за адвокатско възнаграждение;
както и са осъдени да заплатят
общо в полза на „Еко Клийн 11“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. Загреб № 1А, с управител С. Г. сумата от
9 000 лв. за разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Молят решението да бъде отменено изцяло като
незаконосъобразно и вместо това да се постанови друго, с което да бъдат уважени
предявените искове. Претендират разноски.
Въззиваемата
страна А.В.С., ЕГН **********, с адрес-***, чрез адв. Д.М., депозира писмен
отговор, че въззивната жалба е неоснователна; съответно обжалваното решение е
правилно, законосъобразно и обосновано. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна „Еко Клийн 11“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Загреб № 1А, чрез
адв.М.Ш., депозира писмен отговор, че въззивната жалба е неоснователна;
съответно обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Претендира
разноски.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните
предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във
връзка с доводите на страните, прие за установено следното:
От А.П.М. и М.И.М. против А.В.С. и „Еко Клийн 11“ ЕООД, заведена искова молба,
като първоначално е образувано гр.д.№ 159/2018г. по описа на Окръжен съд –
Пловдив, но след постановено и влязло в сила Определение № 600/16.03.2018г. производството
е прекратено и на осн. чл.104 т.3 от ГПК делото е изпратено на Районен съд
–Пловдив по правилата на родовата подсъдност. По описа на Районен съд –Пловдив
е образувано съответно гр.д.№ 6271/2018г., XVII гр.с.
Ищците са посочили, че притежават собствеността върху описаните по-горе
недвижими имоти въз основа на изтекла 10-годишна
придобивна давност. Владението им върху дворното място, предмет на делото
започнало от 1998г., когато го придобили с договор за покупко-продажба от
23.12.1998г., като към този момент недвижимият имот представлявал нива.
Впоследствие ищците променили предназначението на недвижимия имот, изградили
масивна жилищна сграда в имота и се снабдили с констативен нотариален акт за
собственост от 27.06.2001г.
С Договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 3, том № 32,
вх. рег. № 9565/12.04.2006г. АВ – Пловдив /на л.4 по гр..д.№ 159/2018г./ ищците
прехвърлили на С. С. Д. и Т. С. Д. собствеността върху процесните недвижими
имоти. Вместо плащане на продажна цена
купувачите се задължили да погасят задълженията на продавачите спрямо
кредитори, за вземанията на които е вписана и договорна ипотека върху имотите,
представляващо условие на договора, след сбъдването на което сделката да породи
вещноправно действие. Сочи се, че продавачите не загубили владението си върху
имота, като до сбъдване на условието по договора те предоставили ползването му
на купувачите, като в тази връзка бил сключен договор за заем за послужване от
дата 12.04.2006г.
Тъй като купувачите не изпълнили задължението си, продавачите предявили иск
за разваляне на сключения договор за покупко-продажба. С решение от
10.01.2017г. по гр.д. № 13682/2016г. по описа на РС - Пловдив цитираният
договор за покупко-продажба бил развален поради несбъдване на условието по
него.
След разваляне на договора ищците узнали, че на 21.07.2006г. С. Д. и Т. Д.
прехвърлили процесните недвижими имоти на ответника А.В.С. по силата на Договор за покупко-продажба № 39, том 70, вх.
рег. № 20405/24.07.2006г., за който възразяват да е привиден, като прикриващ
обезпечение по договор за заем. Изтъкват, че имотът се ползвал от С. Д. до
януари 2017г., когато последният бил изведен от имота от ответника.
В хода на процеса ищците са разбрали, че на 21.03.2017г. процесните имоти –
земя и сграда са били продадени от ответника А.В.С. на дружеството „Еко Клийн
11“ ЕООД, за което е бил оформен Нотариален акт № 86/21.03.2017г. на Нотариус
Елена Сопаджиян с рег. № 645 от НК като наред с прехвърлянето на собствеността
било предадено и владението върху имотите поради което и след направено изрично
искане на ищците наред с първоначалния ответник А.С. е конституиран и ответник
дружество „Еко Клийн 11“ ЕООД съгласно Определение № 1533/08.02.2019г.
Ищците застъпват, че са собственици на процесните имоти и по отношение на дружество „Еко Клийн 11“
ЕООД на основание давностно 10-годишно владение, тъй като никога не
са губили владението върху процесните имоти и винаги са го упражнявали за себе
си чрез С. С. Д. до принудителното му извеждане от имотите, поради което и щом
ищците са собственици към 21.03.2017г., то и ответникът А.С. не би могъл да
прехвърли правото на собственост към дружеството, тъй като не притежава в патримониума
си собственически права по отношение на процесните имоти.
Предвид на гореизложеното, са направили искане да се признае и по отношение на двамата
ответници, че ищците са собственици на процесните имоти на заявеното от тях
основание – придобивна давност изтекла в периода 1998г. – 2017г., както и да
бъдат осъдени ответниците да предадат владението на имотите в полза на ищците.
Претендирали са разноски.
Към исковата молба са приложили цитираните 2 бр. Нотариални актове от
12.04.2006г. и от 24.07.2006г., Договорът за заем за послужване от
13.04.2006г., Удостоверение за семейно положение за С. Д., от което е видно, че
бил адресно регистриран на процесния имот; заверени копия от заведена
искова молба с вх.№ 96038/02.11.2016г.
по чл.87 ал.1 и ал.3 от ЗЗД, Решение от 10.01.2017г. на Районен съд –Пловдив по
гр.д.№ 13682/2016г. , влязло в сила на 26.01.2017г.
Ответникът А.В.С., чрез адв. М. С., е депозирал Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който оспорва предявения иск изцяло. Заявява, че с Нотариален акт № 39,
том 70 от 24.07.2006г. по описа на
СВ при АВ – Пловдив, респ. нот.д.№ 799/2006г. по описа на Нотариус Таня
Дойчинова, рег. № 72, /на л.24 по гр.д.№ 6271/2018г./ сключен със С. С. Д. и Т.
С. Д., бил придобил собствеността върху процесните недвижими имоти, както и
върху още един имот - друг жилищен терен, с площ 400 кв. м., срещу обща сума в
размер на 90 000 лв., която сума била изплатена изцяло в брой на
продавачите. Оспорва се твърдението на ищците за привидност на посочената
сделка, както и за наличието на заемно правоотношение между С. С. Д. и Т. С. Д.,
от една страна, и ищците, от друга. Ответникът твърди, че от датата на
покупко-продажбата - 21.07.2006г. добросъвестно е придобил собствеността върху
процесните недвижими имоти. Изтъква, че
в периода 2002-2003 г. били учредени
две договорни ипотеки върху процесните недвижими имоти в полза на „Общинска
банка“ АД. Уточнява, че по тези 2 бр. нотариални актове за договорна ипотека от 02.09.2002г. и от
17.10.2003г. /на л. 26 и сл./ А.П.М. и М.И.М. имат качеството на трети лица – собственици на
ипотекирани имоти във връзка със сключен Договор за кредит между „Общинска
банка“ АД, като кредитор, и „Мултипол- груп“ ЕООД, като кредитополучател.
Впоследствие на 15.09.2004г. обезпеченията като част от съответните главни
задължения, са били прехвърлени от „Общинска банка“ АД в полза на „Пълдин
вакейшън“ ООД с Договор за цесия от
15.09.2004г. /на л.35 и сл./
А.В.С. посочва, че на 24.06.2008г. е сключил Споразумение /на л.39/ с кредитора
„Пълдин вакейшън“ ООД, въз основа на което е заплатил на осн. чл.155 от ЗЗД на дружеството сумата 148 000
лв. /сбор от остатъка от необслужената главница по кредита и законната лихва/
на пет вноски до 10.10.2008г., като са били съставени и разписки за това /на
л.40 и сл./, след което са били заличени
учредените договорни ипотеки върху процесните недвижими имоти.
А.В.С. се позовава и на чл. 88, ал. 2 от ЗЗД, като посочва, че исковата
молба, въз основа на която е постановено цитираното от ищеца съдебно решение за
развалянето на договора, била вписана на 02.11.2016г., а ответникът е придобил
добросъвестно имота на 21.07.2006г.- повече от 10 години преди вписването.
Оспорва твърденията на ищеца, че С. Д. е ползвал имота като държател, като
твърди, че последният е придобил собствеността върху вещта на 12.04.2006г. Също
така ответникът твърди, че не владее
жилищната сграда, чиято ревандикация се иска, като посочва, че с Нотариален акт
№ 86, том I, рег. № 890, нот. д. № 66 от
2017г. на Нотариус Елена Агоп Сопаджиян, рег. № 645 на НК /на л.33/ бил продал на „Еко Клийн 11“ ЕООД
построената в процесното дворно място сграда, като било предадено и владението
върху същата. Ответникът оспорва достоверността на датата на представения от
ищците Договор за заем за послужване, посочен в т. 3 на ИМ. Претендирал е разноски.
Към Писмения отговор по чл.131 от ГПК ответникът А.В.С. прилага всички
горецитирани документи.
Ответникът „Еко Клийн 11“ ЕООД, чрез адв. М.Ш., депозира Писмен отговор по
чл.131 от ГПК, като възразява за недопустимост на предявения иск по реда на чл.
228, ал. 3 от ГПК; поддържа и че е неоснователен изцяло. Счита, че чл. 228,
ал.3 от ГПК е приложим само по отношение на замяната на ответната страна по
спора, в случаите когато не е налице съгласието на новия ответник за това, но
не и за конституирането на нов ответник наред с първоначалния. Дружеството по
съществото на спора оспорва да е завършен фактическия състав на придобивната
давност за ищците, няма твърдение, че имотът се владее от дружеството, към
момента на сделката с праводателя А.С. последният е бил пълноправен собственик
на имотите и ги е прехвърлил надлежно. Оспорва се сделката от 12.04.2006г. да е
сключена под отлагателно условие, оспорва се, че ищците са владели имотите чрез
друго лице – правоприемник по договор за заем от 13.04.2006г. поради липса на
кауза /основание/. Заявява се противопоставимост на правата на ищците по чл.
88, ал.2 от ЗЗД като се позовава на оповестително-защитното действие, при което
сделката на праводателя на А.С. е развалена много по-късно, след като вече С. е
придобил собствеността, а и освен това развалянето е било допуснато без
участието на С. и на дружеството.
Към писмения отговор по чл.131 от ГПК ответникът „Еко Клийн 11“ ЕООД прилага
всички документите, на които се позовава- Нотариален акт за покупко- продажба
от 21.03.2017г. по нот.д.№ 66/2017г. по описа на Нотариус Елена Сопаджиян,
рег.№ 645, Предварителен договор от
29.12.2016г., Приемо – предавателен протокол от 05.01.2017г., сключен между А.С.
и „Еко клийн 11“ЕООД за предаване на процесния недвижим имот, 2 бр. скици
и др.
В хода на производството в съд. заседание на 22.01.2019г. /протокол – на
л.85/ са разпитани свидетелите на ищците – Р. С. /без родство/ и Г. П. /без
родство/, както и свидетелите на ответниците – А. Н. /без родство/.
Районният съд, за да отхвърли с атакуваното решение предявените искове против А.В.С.,
излага основни съображения, че се установява от нотариален акт № 12, том II, рег. № 2053, нот.дело № 212/2006г. от 12.04.2006г. на Нотариус Нели Белева,
рег. № 461 от НК, че ищците А.П.М. и М.И.М.
прехвърлят правото на собственост върху процесните имоти – дворно място,
представляващо УПИ I-102002, ведно с
построената в него масивна жилищна сграда в полза на приобретателите С. С. Д. и
Т. С. Д. срещу поемане задължение на последните да погасят солидарно вземания в
размер на 46 000 лв. към кредиторите наложили ипотеки върху имотите –
предмет на този нотариален акт.
Съгласно т.III от нотариалния акт изрично се
посочва, че приобретателите приемат собствеността и поемат към прехвърлителите
– ищци по делото задължението за погасяване на уговорената парична сума от
46 000 лв. Като се има предвид утвърдения принцип в българското гражданско
право относно облигаторно-вещното действие на транслативните договори уредено в
чл. 24, ал.1 от ЗЗД собствеността преминава от праводателите към
правоприемниците със сключването на самия договор.
При това положение на 12.04.2006г. ищците, за които не се спори от
ответниците, а и се е установило от нотариален акт № 63, т.1, дело 59/98г. на
Нотариус Проданов и нот. акт № 169, т.2, д.3258/2001г. на Нотариус Андасарова –
Ангелова, че са били собственици на процесните имоти и надлежно са прехвърлила
правата си в полза на С. Д. и С. Д.
Районният съд е приел за неоснователен довода, че сделката от 12.04.2006г.
е сключена под отлагателно условие – изплащане задълженията на праводателите,
тъй като съгласно чл. 25, ал.1 от ЗЗД фактическият състав на отлагателното
условие предполага най-малко два факта, първо - съгласие на страните за отлагане настъпването на правните последици
на сделката след настъпване на друго събитие, т.е съгласие на страните относно
обстоятелството, че правото на собственост няма да премине към приобретателите
съгласно правилото на чл. 24, ал.1 ЗЗД докато не бъде погасена сумата от
46 000 лева и второ - посочване
последиците от несбъдването на това отлагателно условие. От съдържанието на
нотариалния акт не се е установило нито,
че волята на страните е била собствеността да се запази в полза на
праводателите до погасяване на задълженията им, нито че при неизплащане на
сумата сделката няма да породи целените от страните правни последици.
Районният съд мотивира също, че след прехвърляне собствеността по отношение
на процесните имоти сключеният Договор за заем за послужване от 13.04.2006г. се явява сключен от несобственик,
което принципно не засяга валидността на сделката на това основание. Освен
това, заемателят С. С. Д. не може да кумулира качеството си на собственик на
имотите и качеството си на заемател, респ. държател на тези имоти от гледна
точка на вещноправния му статут.
С. Д. и Т. Д.се явяват пълноправни собственици и упражняват фактическата
власт върху процесните имоти въз основа правото си на собственост, а не въз
основа на възникналата облигационна връзка по силата на договора за заем за
послужване, защото тази облигационна връзка е безпредметна, тъй като касае
учредяването на относително субективно право по отношение на вещ, за която има
вече учредно абсолютно субективно право на собственост. Заемът за послужване не
може да доведе до целените правни последици на основанието за сключването му.
Наложен е изводът, че ищците не владеят имотите чрез
държателя С. Д.. Ищците към 13.04.2006г. не са били нито собственици, нито
владелци, нито пък е възможно трето лице да владее имота за тях, още по-малко това
трето лице да е собственикът, защото не може по отношение на един и същ имот да
има собственик и държател на различни основания.
Районният съд изтъква, че поддържаната теза от ищците би имала смисъл, ако е
било установено, че собствеността им след 12.04.2006г. е била запазена в техния
патримониум поради уговарянето на отлагателно условие и именно в качеството си
на собственици ищците са предоставили държането на третото лице, което владее
за тях.
На следващо място, Районният съд мотивира, че поддържаната от ищците теза е
непоследователна, тъй като, ако те считаха, че сделката от 12.04.2006г. е
сключена под отлагателно условие и че въобще собствеността не е преминала към С.
и Т. Д., е неясно защо тогава са пристъпили към развалянето на договора по чл.
87 от ЗЗД /исковата молба е заведена по
чл. 87 ал.1 и ал.3 от ЗЗД/ изобщо не е
повдигнат въпроса за наличието на отлагателно условие, а се поддържа пълно
неизпълнение на договора за прехвърляне на собствеността поради непогасяване на
задълженията на ищците и реституиране на правата по него. Ако ищците са считали,
че е налице отлагателно условие същите не биха имали правен интерес от
развалянето на договора, тъй като правото на собственост не може да се
реституира до колкото никога не е напускало техния патримониум.
Ако са считали, че това право не е напускало патримониума им, то същите
биха искали положително установяване несбъдването на условието, а не разваляне
на сделката или към датата на подаването на исковата молба по гр.д. №
13682/2016г. на РС – Пловдив, ищците са били с разбирането, че търсят реституция,
а сега вече твърдят, че изначално собствеността им никога не е прехвърляна
поради наличието на отлагателно условие. Районният съд налага извод, че сделката,
оформена в Нотариален акт № 18, том 5, рег. № 4922, нот. дело № 799/2006г. от
21.07.2006г. на Нотариус Таня Дойчинова, рег. № 072 от НК, с която С. Д. и Т. С. Д.
прехвърлят собствеността на процесните имоти в полза на ответник А.С. е валидна.
Ответникът С. е доказал, че в нито един момент не се е дезинтересирал от
собствеността, обслужвал е ипотечния дълг към „Общинска Банка“ АД, който пък е
бил поет от ищците в качеството на трети задължени лица, учредили ипотека върху
имотите към момента когато са били собственици за чужди задължения и в крайна
сметка е изплатил изцяло чуждите задължения, заплащал е дължимите данъци и
юридически се е грижил за собствеността си по начин и обем, които съответстват
на лице, което е изключителен собственик.
Районният съд аргументира, че са неоснователни доводите на ищците, че
ответникът С. е знаел за осъществявано владение чрез трето лице, първо, защото по делото не се е установило
владение за ищците от гледна точка на обективния му признак, а се установява
фактическо държане от страна на С. Д.. Това държане касае отношенията обаче не
с ищците, а отношенията му с ответника С., който е собственик. Второ, ищците се явяват трети лица за
сделката между С. Д. и Т. Д., от една страна като продавачи, а ответник С. като
купувач, от друга страна, поради което и недоказано е останало твърдението, че
действителната воля на тези страни не е била да се придобие собствеността. Районният
съд посочва, че дори да се приеме тази теза за наличието на абсолютна симулация
и затова че ответникът С. не е придобил собствеността на процесните имоти по
сделката от 21.07.2006г., то отново не може да бъде обяснено как собствениците С.
Д. и Т. Д. държат имотите за ищците. На трето
място, не се е установило ищците лично да са осъществявали фактическа власт
върху имота. Лицето за което е доказано, че е упражнявало фактическа власт е С.
Д. /показанията на св. Р. С. и Г. П./, но упражняването на тази фактическа
власт не е било за ищците независимо от субективните им възприятия, тъй като,
за да бъде за тях следва да има правно основание, а заемът за послужване не е
такова годно основание.
Районният съд аргументира, че с Решение от 10.01.2017г. по гр.д. №
13682/2016г., в сила от 16.01.2017г., на РС – Пловдив, сделката между ищците А.П.М. и М.И.М. и ответниците С. Д. и Т. Д.
е развалена на осн.чл.87 ал.1 и 3 от ЗЗД, което е след признание на предявения иск. В процеса
не са били привлечени правоприемниците А.В.С. и дружество „Еко Клийн“ ЕООД. При
развалянето на сделката реално не е обследвано неизпълнението на Д.и да погасят
дълга, а същевременно ответник С. е погасил задължения на ищците по ипотечен
дълг.
Районният съд, за да отхвърли с атакуваното решение предявените искове от А.П.М. и М.И.М. против
„Еко Клийн 11“ ЕООД, излага основни съображения, че не се споделя
възражението за недопустимост на предявения иск – арг. от т.3Б от тълкувателно решение № 4/2014 на ОСГК на ВКС от 14.03.2016 год. съгласно
която, налице е правен интерес от предявяване на иск за
собственост срещу лице, което се е
разпоредило със спорния имот преди завеждането
на исковата молба – какъвто е настоящия случай – отв. С. продава
жилищната постройка преди завеждането на настоящата искова молба. Със сделка от
21.03.2017г. оформена в нотариален акт № 86, том I, рег. №
890, нот. дело № 66/2017г. на Нотариус Елена Сопаджиян ответникът А.С. продава
на дружеството собствеността на имот - сграда с ИД № 47295.102.15.1. Към датата
на продажбата ответникът С. е бил собственик на имота, респ. не се е установило
ищците да са го придобили въз основа на твърдения от тях способ – придобивна
давност за период от 10 години по отношение на С.. Затова и по отношение на
„Еко Клийн 11“ ЕООД не се е установило ищците да са собственици на жилищната
постройка, тъй като дружеството черпи правата си от праводателя си, който пък
никога не ги е губил, нито пък ищците са ги придобивали въз основа на давностно
владение за да изключат правото на собственост на праводателя на дружеството. Районният
съд е постановил, че всички изложени вече горни аргументи за първия иск са
относими и по този втори иск, поради което не следва да бъдат преповтаряни до
колкото в случая се касае до частно правоприемство за жилищната постройка, при
което е достатъчно да се извърши преценка затова дали праводателят е бил
собственик, респ. дали ищците са били собственици по отношение на праводателя. Освен
това, и по този иск не е било установено дали ответното дружество към момента
на приключване на съдебното дирене владее имота без правно основание.
С подадената
въззивна жалба от А.П.М. и М.И.М. се възразява срещу направените
правни изводи с атакуваното решение и намира същото за неправилно.
Пред въззивната инстанция е представен и приет само за сведение по делото Дружествен
договор от 30.10.2007г. на „Пълдин вакейшън“ ООД –Пловдив, публично оповестен в
Търговския регистър. От същия се чете, че е подписан от съдружниците Й. Д. и от
А.С., в качеството му на директор на „Девант холдинг лимитид“.
ПдОС – V гр.с., въззивна инстанция, на
осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо.
От съдържанието на
въззивната жалба се извличат основни възражения, че неправилно Районният съд е
приел за сделката, оформена с Нотариален
акт № 12, том II, рег. № 2053, нот.дело №
212/2006г., че не е сключена под отлагателно условие; че неправилно е прието,
че ищците не са придобили имота по
силата на изтекла придобивна давност. Поддържат оплакването, че не са
преценени правилно и кредитирани показанията
на разпитаните ищцови свидетели. Също така, неправилни били правните изводи,
свързани с обследвания Договор за заем за послужване от 13.04.2006г., сключен
между А.П.М. и М.И.М., в качеството на заемодатели, от
една страна, и С. С. Д., в качеството на заемател, от друга страна.
Въззивната инстанция намира, че възраженията следва да
бъдат оставени без уважение.
Видно е от приложения по делото Нотариален акт № 18/21.07.2006г., том 5, нот.д. №
799/2006г., респ. с № 39, том 70 от 24.07.2006г.
по описа на СВ при АВ – Пловдив, респ. нот.д.№ 799/2006г. по описа на Нотариус
Таня Дойчинова, рег. № 72, /на л.24 по гр.д.№ 6271/2018г./ С. С. Д. и Т. С. Д.,
са продали на А.В.С. - общо застроено и незастроено пространство от 1911 кв. м.,
по стари документа за собственост, а съгласно представената при съставянето на
нотариалния акт актуална скица с общо пространство от 1919 кв.м., находяща се в
землището на **********, съст. УПИ I-102002, масив 102 по плана на землището на
с. М., одобрен със Заповед №№ 651/12.10.2001 г., КЗЗ-7/26.09.2000 г. и
КЗЗ-8/31.10.2000г., ведно с построената
в източната й част масивна жилищна
сграда, състояща се от сутерен и два етажа, със застроена площ от 131
кв.м., съответно разгърната застроена площ 410 кв.м., ведно с всички други подобрения,
а съгласно действащата КК и КР
на с.М. поземлен имот с ИД № 47295.102.15, ведно
с попадаща в него еднофамилна
жилищна сграда с ИД № 47295.102.15.1 за
сумата от 90 000 лв., която съгласно изричното отбелязване в акта, е
изплатена изцяло в брой на продавачите. Жалбоподателите, респ. ищци, по делото А.П.М. и М.И.М., намират, че тази описана сделка
не е породила правно действие по отношение на тях лично, тъй като с предходен Нотариален
акт № 18/12.04.2006г., нот.д.№
212/2006г., с № 3, том № 32, респ. с вх. рег. № 9565/12.04.2006г. АВ – Пловдив ищците били прехвърлили
на С. С. Д. и Т. С. Д. собствеността върху процесните недвижими имоти, но под
отлагателно условие - вместо плащане на продажна цена купувачите се задължили
да погасят задълженията на продавачите спрямо кредитори, като поддържат, че
поради несбъдването му, сделката не е
породила вещноправно действие. Видно е от Нотариалния акт от 12.04.2006г., че А.П.М. и М.И.М. са прехвърлили
на С. С. Д. и Т. С. Д. собствеността върху процесните недвижими имоти по
описани пазарни цени – 42 000лв.,
1 000лв. и 3 000лв., общо 46 000 лв. /обектите са три по този
нотариален акт, като последните два от тях не са предмет на иска делото/. В раздел II e записано –
Срещу собствеността върху прехвърлените имоти от раздел I от този
нотариален акт С. С. Д. и Т. С. Д. се задължават вместо да платят на прехвърлителите цени, да погасят солидарно вземания в размер на 46 000лв.
От прочита на съдържанието на документа от
24.06.2006г. не се налага извод да е налице приложимост на хипотезата на чл.25 от ЗЗД относно наличие на
условие за действието на договора. Това е така, защото страните не са поставили
изобщо под условие вещно-правното действие на договора, а са договорили вместо
плащане на цената 46 000 лв. за тези три обекта - да заплатят /погасят/
солидарно вземания в размер на 46 000 лв. към кредиторите, наложили
ипотеки върху имотите – предмет на този нотариален акт. Тази договорка е
напълно допустима и неизпълнението й би довело до съответните облигационни
последици, а именно правото на продавачите да искат от купувачите да заплатят сумата
46 000лв. Незаплащането договор за покупко- продажба на цената /изцяло или
частично/ от купувачите няма никакво правно значение относно действието на прехвърлянето
на собствеността на вещите / арг. от чл.24 от ЗЗД/.
За да е налице т.нар отлагателно условие, след настъпването на което описаната сделка да
породи действие, е необходимо в нотариалния акт сделката да е била поставена в
зависимост от бъдещото несигурно събитие /както повелява чл.25 ал.1 от ЗЗД/, тоест
да е записано ясно и недвусмислено, че по
волята на страните самото прехвърляне на
вещите е под условие от сбъдването
на конкретно договорено условие и едва тогава, след осъществяването на
условието, да се породи вещно -
транслативния ефект на сделката. В тази насока, показателно е, че в заведената
искова молба с вх.№ 36038/02.11.2016г. /на л.19 по гр.д.№ 159/2018г./ за разваляне
на този процесен договор на осн. чл.87 от ЗЗД ищците изобщо не са упоменали
сделката да е била поставена в зависимост от сбъдването на условие, а напротив
посочват изрично /абзац първи/, че са прехвърлили правото на собственост на С. С.
Д. и Т. С. Д. недвижимите имоти, но ответниците не били изпълнили задължението
да заплатят солидарно сумата 46 000 лв. чрез погасяването й към кредитори,
наложили ипотеки върху същите имоти. Решението от 10.01.2017г. на Районен съд
–Пловдив по гр.д.№ 13682/2016г. , влязло в сила на 26.01.2017г., за разваляне
на договора на осн. чл.87 от ЗЗД въз основа на признанието на исковете от Д.и, не е противопоставимо на придобилия
собствеността приобретател А.В.С., респ. на последващия собственик на описаната
сграда /жилищна постройка/ в имота - „Еко Клийн“ ЕООД, които не са участвали като
страни по делото.
Непротивопоставим на техните вещни права се явява и
Договорът за заем за послужване от 13.04.2006г., тъй като е сключен от лица,
които не са собственици на процесните
вещи.
До същия правен резултат е достигнал и Районният съд, включително
и относно това, че не е било доказано по делото твърдението на ищците /сега
жалбоподатели/ да са били придобили
имота по силата изтекла обща придобивна десетгодишна давност, считано от
сключване на сделката на 12.04. 2006г.
до 12.04.2016г. Показанията на разпитаните ищцови свидетели не
са довели до различни изводи, нито са били приложени други относими
доказателства в тази връзка към въведеното правно основание за придобиване на
собствеността.
Неотносим към спора за собствеността е приложеният във въззивното
производство Дружествен договор от 30.10.2007г. на „Пълдин вакейшън“
ООД –Пловдив, публично оповестен в Търговския регистър, от който се чете,
че е подписан от съдружниците Й. Д. и от
А.С., в качеството му на директор на „Девант холдинг лимитид“.
Обжалваното решение се явява законосъобразно и подлежи
на потвърждаване.
Разноски.
Съобразно правния
резултат, на осн. чл.78 ал.5 от ГПК във вр. с чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №
1/09.07.2004г. жалбоподателите ще бъдат осъдени да заплатят
на „Еко Клийн 11“
ЕООД общо сумата 982,72 лв. за направени разноски за адвокатско възнаграждение вместо
претендираните 9 000 лв., тъй като въззивната инстанция уважава
направеното от адв.В.К. –Б. в съдебно заседание на 15.06.2020г. възражение за
прекомерност.
Следва да се
отбележи, че въззиваемата страна А.В.С. също е претендирал присъждане на разноски, но
по делото не е приложен от него, респ. от пълномощника му, документ за
извършването им.
По мотивите,
Пловдивският окръжен съд - V възз.гр.с.
Р Е
Ш И :
Потвърждава
Решение №
13603/04.12.2019г. на Районен съд- Пловдив, XVII гр.с., по гр.д.№ 6271/2018г.
Осъжда А.П.М.,
ЕГН – **********, и М.И.М., ЕГН **********, да заплатят на „Еко Клийн 11“ ЕООД, ЕИК
*********, общо сумата 982,72 лв. за направени разноски за адвокатско възнаграждение по възз.гр.д.№
371/2020г. по описа на Окръжен съд –Пловдив, V гр.с.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :