Р Е Ш Е Н И Е
№.306, гр. Шумен, 11.06.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, в открито съдебно заседание, на четиринадесети май две хиляди
и десета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Г.
при секретаря Д. Х., като разгледа
докладваното от съдията гр. дело №2363 по описа за 2009 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно
съединени искове, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл.109 от ЗС.
В исковата си молба ищците Р.И.К., М.С.К. и З.С.К., действащи чрез
процесуалния си представител адв. С.Г. от ШАК твърдят, че са законни наследници
на С М К, починал на 08.02.2005 г., като въз основа на наследствено
правоприемство са придобили недвижими имот с площ от 1600 кв. м., представляващ
имот с №83510.77.29 по плана на новообразуваните имоти в местността “Смесе”, а
по кадастралната карта на гр. Шумен, имотът е индивидуализиран с идентификатор
№83510.663.90 по Кадастралната карта на гр. Шумен. Общият им наследодател от
момента на придобиването- преди 1964 г., на посочения недвижими имот, до
момента на смъртта си- 08.02.2005 г., първо чрез баща си, а после лично, бил
владял и ползвал така описания имот. Ищците живеели постоянно в гр. София, като
през тази година, при извършена справка
в СГКК- Шумен установили че за посочения имот в Кадастралния регистър е записан
като собственик ответника- Ф.С.О., който го бил придобил въз основа на НА №8,
том VІІ, рег. №17740, н.д. № от 2007 г.
№1105 за давностно владение. Последният нито бил владял, нито бил ползвал
имота. От друга страна така посочения
нотариален акт бил издаден в противоречие
със разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ. Ищците установили, че ответникът бил
подал и искане за издаване на строеж в имота. Поради гореизложеното, молят съда
да постанови решение, с което да се признае за установено, че ищците са
собственици, на основание наследствено правоприемство, на описания в исковата
молба недвижим имот, като молят на основание чл.537, ал.2 от ГПК, да бъде
отменен НА №8, том VІІ, рег. №17740,
н.д. № от 2007 г. №1105 на нотариус, с
рег. №222 на НК. На основание чл.109 от ЗС, молят да бъде осъден ответникът да
не извършва фактически и правни действия, касаещи нови кадастрални промени с
имота и издаване на документи за застрояване на имота със сграда. Претендират и
разноски. В течение на производството е установено, че процесния недвижим имот
е придобит от ответника въз основа на посочения нотариален акт за давностно
владение по време на валидно сключен граждански брак, като с протоколно
определение от 18.11.2009 г., съдът е конституирал като ответник в
производството съпругата- С.И.О..
Ответниците, действащи чрез
процесуалния си представител адв. Г Г от ШАК, излагат становище, че исковете са
изцяло неоснователни, сочейки подробни аргументи. Същите твърдят, че ищците не
са владели имота след 1987 г. Не го владеели и към настоящия момент. Имотът се
владеел изцяло от ответниците от лятото на 1987 г., които го владеели като свой
собствен, като владението им било необезпокоявано и непрекъснато. Счита, че не
са налице предпоставките на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ и същите са придобили правото
на собственост върху претендирания от ищците имот въз основа на изтекла
придобивна давност.
Досежно допустимостта на предявения
положителен установителен иск за собственост, съдът съобрази следното: За
допустимостта на тази претенция е необходимо наличието на правен интерес от
предявяването й. В настоящия случай, такъв интерес не е налице, поради
обстоятелството, че ищците са предявили и осъдителен иск, с правно основание
чл.109 от ЗС, при който ищците също трябва да докажат правото си на собственост
върху посочения от тях недвижим имот, съответно съдът е длъжен да изследва
обстоятелството дали същите са собственици
на претендирания от тях имот. Поради гореизложеното заключава, че така
предявеният иск, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, се явява недопустим и
производството по делото, по отношение на този иск, следва да бъде прекратено.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът установи от фактическа
и правна страна следното: Видно от представеното Удостоверение за наследници
№000074/29.03.2005 г., издадено от Община Столична се установи, че ищците са
законни наследници на С М К. Видно от представените Договор за доброволна делба
на наследствен имот, Договор за подялба на недвижими имот- непокрит полски,
Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот срещу гледане и издръжка
№29, том VІ, дело №1465/1992 г., издаден от ШРС, Скица №1/26.05.2009 г., Скица
№5349/02.07.2009 г., издадена от СГКК- гр. Шумен, както и от представеното заключение
по изготвена СТЕ, прието от съда като обективно и компетентно дадено, и
неоспорено от ищците се установи, че имот, описан в Договора за подялба на
недвижими имот от 1970 г. като “Лозе от 1 600 кв. м., в местността
“Смесе”, землището на гр. Шумен, съответства на имот с №77.29 по плана за
новообразуваните имоти от 2005 г. и на имот, с идентификатор 83510.663.90 по
кадастралната карта на гр. Шумен, т.е. с посочения от ищците имот. По силата на
така посочения договор, на наследодателя на ищците, заедно с М С К им е
определен дял от посочения по- горе недвижим имот, визиран в договора като “лозе
от 800 кв. м., находящо се в землището на гр. Шумен, в местността “Смесе”, но
така придобития имот, съобразно заключението на вещото лице, не съвпада с
процесния. От същия договор се установява, че Г С И. *** имота, целият от 1600
кв. м. Видно от Удостоверение за наследници №002705/09.09.2005 г., издадено от
Община Шумен, като единствен законен наследник на Г И. е посочен наследодателят
на ищците- СМК. Имайки предвид изложеното, съдът заключава, че сочените 540 кв.
м. от процесния недвижим имот са придобити от наследодателя на ищците въз
основа на наследствено правоприемство. Видно от Договор за подялба на
наследствен имот от 1975 г., както и от заключението по извършената СТЕ се
установи, че поставения в дял на Г С И. имот, представляващ лозе от 660 кв. м.
в местността “Смесе”, и поставения в дял на СМК имот, представляващ лозе от 400
кв. м. в местността “Смесе” са част от имот с №77.29 по плана за
новообразуваните имоти от 2005 г. и част от имот, с идентификатор 83510.663.90
по кадастралната карта на гр. Шумен, т.е. част от посочения от ищците недвижим
имот. От НА за покупко- продажба на недвижим имот срещу гледане и издръжка №29,
том VІ, дело №1465/1992 г., издаден от ШРС, както и от заключението по
извършената СТЕ се установи, че придобития от СМК, въз основа на посочената
сделка имот, представляващ лозе от 400 кв. м. в местността “Смесе” е част от
имот с №77.29 по плана за новообразуваните имоти от 2005 г. и част от имот, с
идентификатор 83510.663.90 по кадастралната карта на гр. Шумен, т.е. част от
посочения от ищците недвижим имот. От заключението по СТЕ, се установи, че
имотът, представляващ лозе от 400 кв. м., описан в нотариалния акт от 1992 г.,
продаден на СМК и имотът, описан в Договора от 1975 г., като лозе от 400 кв. м.,
даден в дял на СМК, е един и същ имот. Поради гореизложеното, съдът заключава,
че наследодателят на ищците, въз основа на посочените разпоредителни действия и
наследствено правоприемство, е станал собственик на посочения от ищците
недвижим имот.
По отношение на направеното от
ответниците възражение, че ищците са загубили собствеността си върху
претендирания имот, респективно ответниците са я придобили при условията на
придобивна давност, за да се произнесе, съдът съобрази следното: Видно от
Нотариален акт за собственост върху недвижими имот, придобит по давностно
владение №8, том VІІ, рег.№17740, дело №1105 от 2007 г. на Нотариус с рег. №222
на НК, се установи, че ответникът Ф.С.О. е признат за собственик на спорния
недвижими имот въз основа на давностно владение. От събраните гласни
доказателства, показанията на разпитаните в ползва на ответниците свидетели, се
установи, че от 1987 г., ответниците владеят процесния имот, като са го
придобили от М К, баща на наследодателя на ищците. Ответникът О., според същите
показания, е изкоренил намиращите се в имота стари дървета, изградил постройка,
засял нови дръвчета, прекарал вода до имота, осигурил електрозахранване, с
помощта на близки и съседи оформил път до имота. От същите показания става
ясно, че от посочената дата- 1987 г., до датата на депозиране на исковата
молба, ответниците са владеели явно и необезпокоявано имота, като никой друг не
е заявявал някакви претенции по отношение на същия. Съдът дава вяра на тези
гласни доказателства, поради обстоятелството, че същите произлизат от трети
незаинтересовани лица, които, предвид обстоятелството, че живеят в близост до
спорния имот, са в състояние да възприемат обстоятелствата във връзка с
извършваните в имота фактически действия. От друга страна показанията на
свидетелите са ясни, конкретни, подробни и са непротиворечиви помежду си. Съдът
не кредитира събраните в полза ищците гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля свидетелят Румен Станчев, поради обстоятелството, че същият изрично
заяви, че е имал възможност да се запознае с показанията на разпитаните в
предишно съдебно заседание свидетели, като в този смисъл се пораждат съмнения
за неговата обективност, както и съмнения относно точността на сведенията. По отношение на
другия, разпитан в полза на ищците свидетел, същият заяви, че отишъл да види
имота едва след като е разбрал от ищцата К., “че нещо е станало с него”, от
около година преди предявяване на иска, т.е. неговите наблюдения се отнасят до
твърде кратък период от време, неотнасящ се до периода, през който ответниците
твърдят, че са владеели необезпокоявано имота.
Досежно наведените от ищците аргументи,
че на ответниците им е признато правото на собственост въз основа на давностно
владение при нарушение на разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ, защото към
момента на съставянето на нотариалния акт - 26.10.2007 г. не са изтекли десет
години от датата на влизане в сила на посочената разпоредба- 21.11.1997 г., съдът
съобрази следното: Действително посочената разпоредба предвижда, че не се
зачита изтеклата придобивна давност за имоти, които подлежат на възстановяване по ЗВСВОНИ и ЗСПЗЗ,
като придобивната давност за тези имоти започва да тече от деня на влизане в
сила на тази разпоредба /обн., ДВ, бр.107 от 18.11.1997 г./. В настоящата
хипотеза се установи, че процесният недвижим имот не е бил отнет при някоя от
хипотезите на чл.10 от ЗСПЗЗ /включване в ТКЗС, ДЗС или други образувани въз
основа на тях селскостопански организации/, нещо повече, дори не се навеждат
твърдения в този смисъл. Именно за това не следва да се прилага разпоредбата на
чл. 5, ал.2 от ЗВСВОНИ, защото претендираната земеделска земя не е подлежала на
реституция по ЗСПЗЗ, като изричното изключване на института на придобивната
давност касае само земите, които са отнети или обобществени.
Имайки предвид изложеното, съдът
заключава, че ответниците повече от десет години са упражнявали фактическо
господство върху спорния недвижим имот, като чрез извършваните от тях действия
явно са афиширали правото си на владение, т.е считали са го за свой. Съдът се
съобрази и с разпоредбата на чл.69 от ЗС, която въвежда презумцията, отнасяща
се до предположението, че владелецът държи вещта като своя, докато не се
докаже, че я държи за другиго. Доказателства, че ответниците са били държатели
на имота не са ангажирани по делото. Владението върху имота е било постоянно, открито,
несъмнено и непрекъснато. Имайки предвид изложено счита, че ищците, на
основание чл.99 от ЗС, са изгубили правото си на собственост върху имота, тъй
като последният е придобит от ответниците на оригинерно правно основание-
придобивна давност.
Ето защо съдът счита, че така предявения осъдителен
негаторен иск за собственост се явява неоснователен и недоказан и следва да
бъде отхвърлен.
По отношение, искането за отмяна на
Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно
владение №8, том VІІ, рег.№17740, дело №1105 от 2007 г. на Нотариус с рег. №222
на НК, отмяната е последица от уважаването на иска, поради което счита, че не
дължи произнасяне.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК,
ищцовата страна следва да заплати на ответната направените деловодни разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска, в размер на 1000 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА частично производството по
гр.д. №2363/2009 г. по описа на ШРС по отношение на предявения от Р.И.К., ЕГН **********,***,
М.С.К.- С., ЕГН **********,***, З.С.К., ЕГН **********,*** и тримата, действащи
чрез процесуалния си представител адв. С.Г. от ШАК, положителен установителен
иск за собственост на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор
83510.663.90 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Шумен, с
площ от 1 445 кв. м., находящ се в гр. Шумен, при граници и съседи:
83510.663.94, 83510.663.225, 83510.663.82, 83510.663.347, 83510.663.89,
83510.663.95, като НЕДОПУСТИМО.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.И.К., ЕГН **********,***,
М.С.К.- С., ЕГН **********,***, З.С.К., ЕГН **********,*** и тримата, действащи
чрез процесуалния си представител адв. С.Г. от ШАК срещу Ф.С.О., ЕГН **********
и С.И.О., ЕГН ********** *** иск, с правно основание чл.109 от ЗС, за осъждане на ответника да не извършва фактически и правни действия,
касаещи нови кадастрални промени с имота и издаване на документи за застрояване
на имота със сграда, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Р.И.К., ЕГН **********,***, М.С.К.- С.,
ЕГН **********,***, З.С.К., ЕГН **********,*** и тримата, действащи чрез
процесуалния си представител адв. С.Г. от ШАК ДА ЗАПЛАТЯТ на Ф.С.О., ЕГН
********** и С.И.О., ЕГН ********** *** направените по делото разноски, в
размер на 1000 лв. /хиляда лева/.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд - гр.Шумен в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Решението, в частта му относно
прекратяване на производството, подлежи на обжалване пред ШОС в едноседмичен
срок, считано от уведомяване на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: