РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. Сливница, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Административно
наказателно дело № 20221890200215 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. Д. К., с която на основание чл. 59, ал. 1 и
ал. 2 ЗАНН се обжалва наказателно постановление № 21-1204-
001451/01.12.2021 г., издадено от И.П.Г. на длъжност началник група към
ОДМВР - София, сектор „Пътна полиция”, с което на основание чл.179, ал. 1,
т. 5, предложение 1 и 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на
150 лева и на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предложение 5 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) „глоба“ в размер на 150 лева.
В жалбата се посочва, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, несправедливо издадено в нарушение на материалния и
процесуалния закон и се иска неговата пълна отмяна.
В проведените публични съдебни заседания жалбоподателят, редовно
призован, се явява лично
Въззиваемата страна Административнонаказващият орган ОДМВР
София, сектор пътна полиция, редовно призован, не изпраща представител в
проведените публични съдебни заседания.
Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
На 05.11.2021 г., около 15:30 часа по ПП I-8 с посока на движение към
ГКПП-Калотина служителите при ОДМВР - София, сектор „Пътна полиция”–
Б. С. Б. и И. И. М. забелязали жалбоподателя М. К., който управлявал
1
автомобил “*************”, модел “********” с рег. № ************. В
района на км. 3+500 жалбоподателят извършил маневра, при която навлезнал
в насрещното движение и изпреварил колона от автомобили при наличие на
временна организация и безопасност на движението /ВОБД/, въведена със
Заповед № РД-11-1224/27.10.2021 на АПИ и при наличието на пътен знак
"В24", който забранява изпреварването и ограничителната табела "С4",
поставени във връзка с временната организация на движението. Свидетелите
спрели за проверка жалбоподателя и установили, че управлявания от него
автомобил е собственост на дружество „О.С.“ АД.
Актосъставителят Б. С. Б. преценил, че е извършено административно
нарушение и затова, в присъствието на свидетеля И. И. М., съставил акт за
установяване на административно нарушение серия АА № 498932/05.11.2021
г., в който описал горните обстоятелства и посочил, че жалбоподателят
нарушил разпоредбите на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и разпоредбите на чл. 42, ал. 2, т.
2 от ЗДвП. На жалбоподателя бил връчен препис от АУАН на български език,
срещу подпис, като в същия жалбоподателят не е направил възражение.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно
нарушение началникът на група към ОДМВР - София, сектор „Пътна
полиция”, е издал и атакуваното наказателно постановление № 21-1204-
001451/01.12.2021г. В наказателното постановление,
административнонаказващият орган е възпроизвел обстоятелствената част на
акта и е описал установеното в АУАН нарушение и е посочил нарушените
разпоредби.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно
установена въз основа на показанията на свидетелите Б. С. Б. и И. И. М.,
както и от приетите по делото писмени доказателства, а именно: акт за
установяване на административно нарушение АА498932/05.11.2021 г.,
заповед № РД-11-1224/27.10.2021, длъжностна характеристика на
актосъставителя, заповед № 8121К-1385/21.04.2015 г., заповед № 517з-
1758/10.06.2016 г., заповед № 81213-515/14.05.2018 г., справка за
нарушител/водач.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
приобщени на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са
пряко относими към предмета на доказване по делото.
Съдът извърши преценка на показанията на свидетелите и приема, че
тези показания са последователни и безпротиворечиви, като същите изясняват
фактическата обстановка по делото, и затова ги кредитира. Свидетелите са
очевидци на нарушението и пред съда излагат възприетите от тях и
релевантни за нарушението факти. Показанията на свидетелите
кореспондират с писмените доказателства по делото, в частност – със
съставения АУАН и писмени сведения, където са описани всички релевантни
обстоятелства по твърдяното нарушение, както и представените от
въззиваемата страна копия на въпросните документи. Затова и съдът основава
фактическите си изводи въз основа на тези показания.
За разкриване на обективната истина по делото способстват и
2
писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги
кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни
доказателства. Цялостният анализ на всички доказателствени материали
според съдебния състав води до еднозначен и категоричен извод относно
фактическата обстановка по конкретния случай. Релевантните по делото
факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични
доказателства по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН
(наказателното постановление е връчено на 10.02.2022 г., а жалбата е
подадена на 24.02.2022 г.), от процесуално легитимирано лице и съдържа
всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност.
По процедурата:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и
юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените
от административните органи наказателни постановления е за
законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН
или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на
контрол подлежи и самият АУАН.
При проверка на НП и АУАН съдът констатира, че е спазена
компетентността (материална и териториална) на длъжностните лица,
съставили, съответно издали, двата процесуални документа.
Спазени са и правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН – актът е съставен в
присъствието на свидетел-очевидец и на самия жалбоподател, и съгл.
разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН актът е подписан от актосъставителя,
свидетеля и нарушителя. Спазени са и сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от
ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване на НП.
Съдебният състав намира, че са спазени изискванията на ЗАНН относно
реквизитите на двата акта – АУАН и НП, изискуеми съгласно императивните
разпоредби на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. В АУАН са посочени датата на
съставяне на акта, индивидуализиращите белези на актосъставителя,
свидетеля и нарушителя, датата, мястото и времето на извършване на
нарушението, фактическите обстоятелства и описание на нарушението, както
и нарушените разпоредби. В процесното НП се съдържат изискуемите
съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити: посочени са индивидуализиращите
данни на наказващия орган; номера на НП и датата на издаването му; номера
на АУАН и данни за актосъставителя; индивидуализиращите данни и адрес на
нарушителя; времето (дата, място и часа) на извършване на нарушението,
както и обстоятелствата, при които е извършено; законовият текст, който е
нарушен. Следователно несонователни се явяват доводите на жалбоподателя
3
за допуснати процесуални нарушения.
По съществото на нарушението на чл. 6, т. 1 от ЗДвП:
Императивната разпоредба на чл. 6, т. 1 от Закона за движение по
пътищата предвижда задължение водачите на превозни средства да
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата,
както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
В конкретния случай, жалбоподателят М. К. е нарушил цитираната
разпоредба, тъй като не се е съобразил с действието на пътен знак "В24",
който знак сам по себе си визира задължението за водачите: “Забранено е
изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и
мотоциклети без кош”, използва се за сигнализиране на пътен участък, в
който не е осигурено минималното разстояние за видимост. Въведена забрана
е в сила до следващото кръстовище или до пътен знак, който отменя
забраната, какъвто пътен знак процесния участък не предвижда.
Ограничителните табели "С4" се използват за сигнализиране изменението на
широчината на платното за движение. Поставят се от страната на
стеснението, както следва С4.1 и С4.3 – отляво, или С4.2 и С4.4 – отдясно на
платното по посока на движението. Във въпросния процесен участък при
ВОБД е доказано по неоспорим начин, чрез представените доказателствени
документи и снимков материал, че такива знаци и табели са били поставени
от съответните органи.
Следователно, жалбоподателят М. К. видно от фактическите
обстоятелства по случая умишлено е навлезнал в насрещното пътно платно за
движение с управлявания от него автомобил ************* "********" с рег.
№ ***********, създавайки предпоставка и опасност за настъпването на
пътно транспортно произшествие. Разпоредбата на чл. 179, ал. 1 т. 5 пр. 1, 2
предвижда санкция за водач на пътно превозно средство, който не спазва
предписанието на пътните знаци и пътната маркировка и според съда
правилно е била ангажирана административно – наказателната отговорност на
жалбоподателя М. К. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 6, т. 1
от Закона за движение по пътищата.
По съществото на нарушението на чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП:
Съгласно посочената разпоредба водач, който изпреварва, е длъжен
когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за
насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните
средства, движещи се по нея. Съдът счита, че нарушението се установява,
както от свидетелските показания на свидетелите И. М. и Б.лав Б., така и от
приложения и приет като доказателство по делото снимков материал. В тази
част наказателното постановление съдът счита също за законосъобразно и
следва да го потвърди. В процесния участък разминаването на две моторни
превозни средства би било невъзможно да се осъществи без да се създадат
опасни предпоставки за възникване на пътно транспортно произшествие.
По наказанието:
Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗАНН административното наказание се
4
определя в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение.
Санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 1 и 2 от ЗДвП
предвижда административно наказание глоба от 150 лв., за водач на МПС,
който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и
другите средства за сигнализиране. В случая правилно и законосъобразно е
била ангажирана отговорността на жалбоподателя и е наложено предвиденото
по вид административно наказание. Неговият размер също е правилно и
законосъобразно определен.
Санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП
предвижда административно наказание глоба от 150 лв., за водач на МПС,
който не спазва предписанията за изпреварване или за заобикаляне. В случая
правилно и законосъобразно е била ангажирана отговорността на
жалбоподателя и е наложено предвиденото по вид административно
наказание. Неговият размер също е правилно и законосъобразно определен.
Съдът счита, въпреки липсата на изрично възражение в тази насока, че в
настоящата хипотеза не е налице „маловажен случай“ на нарушение по
смисъла на чл. 11 и чл. 28 ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 НК. Извършеното нарушение
е формално такова, като законодателят не е предвидил настъпването на
каквито и да е съставомерни вреди от същото. С оглед на това се явява
ирелевантно изследването на въпроса дали са настъпили или не някакви
вредни последици от извършеното нарушение. При това положение съдът
счита, че извършеното нарушение не представлява „маловажен случай“ по
смисъла на чл. 28 ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 НК, доколкото не се характеризира с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на нарушения от този вид. С оглед на това правилно
административнонаказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28
ЗАНН.
При законосъобразно проведено административно-наказателно
производство, без допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, при правилно прилагане на материалния закон, категорична
установеност на нарушението и неговия автор, както и справедливост на
наказанието, обжалваното НП като правилно и законосъобразно следва да
бъде изцяло потвърдено.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на разноски по
реда на АПК. Според чл. 143, ал. 3 от АПК когато съдът отхвърли
оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски,
освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за
правната помощ. В случая наказващия орган не е бил представляван от
юрисконсулт и не му се дължат разноски.
Така мотивиран, Районният съд - Сливница
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1204-
001451/01.12.2021 г., издадено от И.П.Г. на длъжност началник група към
ОДМВР - София, сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя М. Д.
К., с ЕГН **********, на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 1 и 2 от ЗДвП е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 150 (сто и
петдесет) лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал.
1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в
размер на 150 (сто и петдесет) лева за нарушение на чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва от страните в 14-дневен срок, считано
от получаване на съобщенията за неговото изготвяне, с касационна жалба
пред Административен съд – София област по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
6