РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Варна, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Дарина Ст. Маркова
при участието на секретаря Ели К. Т.
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20223001000584 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от А. Н. С. - гражданка на
Руската федерация против Решение № 301/19.07.2022 год., постановено по
т.д.№ 621/2021 год. по описа на ОС – Варна, с което са отхвърлени
предявените от страната искове с правно основание чл. 125, ал.3 ТЗ и чл. 86
ЗЗД за осъждане на ответника „Южен съюз“ ЕООД да заплати на ищцата
сумата от 30 000 лева – частичен иск от общо 301 500 лева, представляваща
равностойността на наследствения дял от прекратеното поради смърт участие
в дружеството – ответник на съдружника и съпруг на ищцата И. В. К.,
починал на 05.11.2020 год., ведно със законната лихва върху посочената
главница, считано от датата на завеждане на исковата молба – 01.09.2021 год.
до окончателното заплащане на задължението.
В предявената въззивна жалба се излага, че независимо от
констатациите за нередовно водено счетоводство съдът е мотивирал съдебния
си акт с баланс, изготвен по счетоводни данни на ответното дружество.
Страната оспорва наличието на пасив в размер на 441 450,16 лева, формиран
1
от предоставени от наследодателя – съдружник парични средства. Поддържа,
че вземането за връщане на предоставените парични средства е погасено по
давност. Съдът е препятствал събирането на доказателства за установяване
падежа на задълженията, респ. погасяването им по давност.
Претендира се отмяна на решението, ведно с присъждане на сторените
разноски.
Основателността на предявената въззивна жалба се оспорва в писмен
отговор на насрещната страна. Въззиваемото дружество поддържа, че
съдебният акт е постановен въз основа на презаведеното счетоводство на
ответника и след изготвена експертиза, базирана на първичните счетоводни
документи. Финансовите средства от съдружник са получавани въз основа на
Протокол на ОС от 07.04.2013 год. и без допълнителни формални писмени
споразумения. Вносителят не е заявявал отказ от вземанията си.
Опрощаването не може да се предполага.
Страната моли за потвърждаване на постановения съдебен акт и
присъждане на сторените разноски.
Съдът след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл. 125, ал.3 ТЗ. Пред въззивната
инстанция не е оспорена международната компетентност на българския съд.
Приложимото право е българското материално право, тъй като спорът касае
прекратяване на членствено правоотношение и свързаните с него права и
задължения – чл. 58, т.6 КМЧП вр. чл. 56, ал.1 КМЧП.
Във въззивната инстанция не се оспорва, че И. В. К. е бил съдружник в
ответното дружество, като е притежавал 50% от капитала му. Членственото
му правоотношение е прекратено с неговата смърт, настъпила на 05.11.2020
г.. Не се оспорва още, че ищцата е негов единствен наследник по завещание.
Правоприемството по завещание е удостоверено с официални свидетелстващи
документи, подписани от Нотариус, обявил завещанието. Последните се
ползват с обвързваща доказателствена стойност спрямо българския съд – чл.
38 вр.чл.12 от Договор между НРБ и СССР за правна помощ по граждански,
семейни и наказателни дела. Не са наведени твърдения за оспорване
действителността на завещанието по смисъла на чл. 90, ал.2 КМЧП. Ищцата
2
не е встъпила в членственото правоотношение на праводателя си, поради
което същата е титуляр на вземане с правно основание чл. 125, ал.3 ТЗ.
Съобразно разпоредбата на чл. 125, ал.3 ТЗ имуществените
последици между страните следва да се уредят въз основа на счетоводен
баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на
членственото правоотношение. Създадената от ВКС практика във вр. с
начина на определяне дължимата равностойност на дружествения дял на
съдружник с преустановено участие в ООД е последователна. Определянето
на равностойността следва да се осъществи въз основа на съставен от
дружеството междинен счетоводен баланс, който няма обвързваща съда
материална доказателствена сила. При оспорване на извършените счетоводни
записвания, редовността им подлежи на изрична проверка чрез експертно
заключение на вещо лице и съставяне на корективен баланс. От значение са
действително съществуващите активи и пасиви на дружеството, а не
счетоводно отразените.
В хода на първоинстанционното производство ищцата е оспорила
редовността на съставения от дружеството междинен счетоводен баланс,
поради което по делото е назначена ССЕ. Съобразното заключението на
вещото лице, вкл. и корекцията му /стр. 241/ счетоводната величина на актива
към 30.11.2020 год. възлиза на 394 х. лева и е формиран от налични ДМА,
подробно посочени. Пасивът на дружеството възлиза на 441 450, 16 лева и е
формиран единствено от осчетоводени като заем по сметка 499 задължения
към съдружниците – И. К. и А. И.. Въз основа на счетоводните данни съдът е
приел, че равностойност на дружествения дял не се дължи поради
превишаване на пасива над активите по баланса на дружеството към края на
месеца, през който е настъпило прекратяване на участието.
Съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице в частта,
касаеща величината на дружествения актив. Стойността му се формира от
недвижими имоти на дружеството и незавършено строителство, за чието
придобиване са представени доказателства по делото. ДМА са оценени по
препоръчителния подход от СС № 16, като всеки актив е отчетен по цена на
придобиване, намалена с начислените амортизации и натрупаната загуба от
обезценка. Липсата на инвентарни описи на ДМА не дерогира факта, че
активите са действително налични и следва да участват при формиране на
3
дружествения актив.
Основният спор пред настоящата инстанция е сведен до съществуването
на дружествен пасив в посочената по-горе величина. И пред първата, и пред
настоящата инстанция, ищцата – въззивник признава превеждането на
процесните суми по банков път и техния заемен характер. Твърди единствено,
че задълженията са погасени по давност и следва да бъдат отписани.
Представените писмени доказателства – извлечения от банкови сметки
на ответното дружество /в евро и в долари/ и аналитични счетоводни
записвания сочат, че получаването на паричните средства е осъществено в
периода 28.11.2011 год. – 10.11.2014 год. В този смисъл е и признание на
ответника, обективирано в съставен от него опис - стр. 316 от делото.
По делото липсват доказателства, които да обосноват извод, че
процесните суми са преведени в изпълнение на задължение за престиране на
допълнителни парични вноски по смисъла на чл. 134 ТЗ. Представеният
протокол от ОС на „Южен съюз“ ООД не обективира решение, което може
да се изтълкува като вменяване на задължение за един или за двамата
съдружници да направят допълнителни парични вноски за определен срок.
Решенията на ОС касаят единствено вътрешното разпределение на
задълженията между съдружниците във връзка с предприетото строителство,
както следва: съдружникът А. И. следва да осъществява функции по
координация и контрол на строителния процес и актуване /т.II/, респ.
съдружникът И. К. е упълномощен да осъществява дължимите плащания.
Употребеният термин „упълномощава“ означава, че при изпълнение на
вмененото задължение съдружникът действа като представител - от името и
за сметка на дружеството.
Единственият писмен двустранно съставен документ във връзка с
извършените преводи е договор за заем от 22.06.2012 год., по силата на който
съдружникът И. К. е предоставил целеви безлихвен заем на дружеството в
размер на 14 243, 48 Евро с уговорен срок за връщане – 22.06.2013 год. По
делото са налице доказателства за предаване на заемната сума чрез банков
превод. При съобразяване на падежа на уговорения дълг и на основание чл.
114, ал.1 ЗЗД, следва да се приеме, че към момента на прекратяване на
членственото правоотношение с починалия съдружник и понастоящем
ответникът разполага с основателно възражение за погасяване на
4
задължението по давност.
За всички останалите преведени суми липсва нарочно съглашение
между платеца и получателя, което да определя модалитетите за връщане на
заемните средства. При това положение и на чл.84, ал.2 ЗЗД дружеството –
длъжник изпада в забава, след като бъде поканено от кредитора. На
основание изричната разпоредба на чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от
деня, в който вземането е възникнало. Възникването на вземането съвпада с
превеждане на заемните суми /28.11.2011 год. – 10.11.2014 год/, респ. към
датата на прекратяване на членственото правоотношение и понастоящем
ответникът разполага с основателно възражение за погасяване на
задължението по давност.
Следва да се има предвид, че ответникът не е навел твърдения за
прекъсване или спиране на давността преди изтичането на давностния срок.
Фактът, че ответникът не е отписал задълженията си от счетоводните книги,
не следва да се приравнява на признание по смисъла на чл. 116, б.“а“ ЗЗД.За
да е налице прекъсване на давността по чл. 116, б. „а“ от Закона за
задълженията и договорите, изявлението или действието на длъжника, в
което се обективира признаването на вземането, следва да е адресирано до
кредитора или до негов представител по начин, по който с оглед
обстоятелствата е нормално признаването да достигне до знанието на
кредитора. То може да бъде обективирано изрично (макар и без изискване за
форма) или чрез конклудентни действия, но следва да бъде ясно и
недвусмислено изявление на длъжника за наличие на конкретен дълг към
момента на извършването му. Кредиторът като титуляр на вземането, наред с
длъжника, признаващ съществуването на задължението, са част от
индивидуализиращите белези на правоотношението, поради което
насочеността на изявлението, с което се признава вземането именно към
кредитора или негов представител, формира съществена част от
еднозначността и недвусмислеността на това волеизявление. Неотправянето
към кредитора дискредитира изявлението като годно да манифестира волята
на длъжника в достатъчна степен, че съществува конкретен дълг към
кредитора. В този смисъл е Тълкувателно решение № 4 от 14.10.2022 г. на
ВКС по т. д. № 4/2019 г., ОСГТК.
Изводимо от горното е, че дружеството не е извършвало дължимата
5
инвентаризация на пасива съобразно изискванията на чл. 28 ЗСч, поради
което балансът на дружеството към релевантната дата – 30.11.2020 год. не
отразява достоверно неговата величина. Юридическото лице разполага с
основателно възражение за погасяване по давност спрямо кредиторите си
(един от които е самата ищца като универсален правоприемник на
съдружника И.Колобаев), което би могло да противопостави в бъдещ
осъдителен процес с предмет конкретното вземане.
При съвкупната преценка на гореизложеното, съдът не кредитира
изводите на вещото лице за превишаване на величината на пасива спрямо
актива към 30.11.2020 год. Обратно – корективното тълкуване на записаните
счетоводни данни налага извода за превишаване на активите в размер
достатъчен за уважаването на предявената частична претенция в размер на
30 000 лева.
В съответствие с изложеното обжалваното решение следва да бъде
отменено, а предявеният частичен иск – уважен.
Разноски: В полза на ищцата следва да бъдат присъдени сторените
разноски в първоинстанционното производство в размер на 1888, 90 лева, за
които страната е представила доказателства /държавна такса и
възнаграждения – основно и допълнително за в.л./. Сторените във въззивното
производство разноски са в общ размер от 1300 лева съобразно представен
списък по чл. 80 ГПК. Общо на страната следва да бъдат присъдени 3188, 90
лева, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 301/19.07.2022 год., постановено по т.д.№
621/2021 год. по описа на ОС – Варна, с което са отхвърлени предявените от
А. Н. С. - гражданка на Руската федерация искове с правно основание чл. 125,
ал.3 ТЗ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника „Южен съюз“ ЕООД да
заплати на ищцата сумата от 30 000 лева – частичен иск от общо 301 500 лева,
представляваща равностойността на наследствения дял от прекратеното
поради смърт участие в дружеството – ответник на съдружника и съпруг на
ищцата И. В. К., починал на 05.11.2020 год., ведно със законната лихва върху
6
посочената главница, считано от датата на завеждане на исковата молба –
01.09.2021 год. до окончателното заплащане на задължението и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Южен съюз“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.Варна, ул.“Д-р Любен Попов“ № 28,бл.Ж, ап.56 ДА
ЗАПЛАТИ на А. Н. С. - гражданка на Руската федерация, род. на 16.09.1954
год. сумата от 30 000 лева – частичен иск от общо 301 500 лева,
представляваща равностойността на наследствения дял от прекратеното
поради смърт участие в дружеството – ответник на съдружника и съпруг на
ищцата И. В. К., починал на 05.11.2020 год., ведно със законната лихва върху
посочената главница, считано от датата на завеждане на исковата молба –
01.09.2021 год. до окончателното заплащане на задължението, на основание
чл. 125, ал.3 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
ОТМЕНЯ решението в частта за разноските.
ОСЪЖДА „Южен съюз“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.Варна, ул.“Д-р Любен Попов“ № 28,бл.Ж, ап.56 ДА
ЗАПЛАТИ на А. Н. С. сумата от 3188, 90 лева – дължими разноски за двете
инстанции, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от
връчването на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7