Против
подсъдимият Т.Е.Д. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.124 ал.1
пр.1 от НК ,за това ,че на 04.04.2011г. в гр.С., на бул.***********,на
строителен обект, по непредпазливост е причинил смъртта на Н.С. Д.,вследствие
на умишлено нанесена средна телесна повреда,изразяваща се в закрита гръдна травма,масивни кръвонасядания
на меките тъкани на гърба,счупване на двете лопатки,счупване на лявата
ключица,масивни кръвонасядания с охлузвания и рани,с
размачкване на тъканите в дълбочина и образуване на тъканни
джобове по двете подбедрици,охлузвания и кръвонасядания по главата,кръвонасядания
по двете ръце,изразена мастна емболия в белите дробове.
Съдът прие за съвместно разглеждане в процеса
предявените от А.Н.Д. и С.Н.П. против подсъдимият граждански искове в общ размер от 100 000лв./по
50 000лв за всеки от тях/ ,представляващи обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в резултат на престъплението,като ги конституира в
качеството на граждански ищци и частни обвинители в процеса.
В
съдебно заседание представителят на Софийска градска прокуратура поддържа
повдигнатото обвинение ,като счита ,че същото е доказано по безспорен начин, с
оглед на събраните по делото доказателства.Намира ,че подсъдимият следва да
бъдат признат за виновен ,като му бъде наложено
наказание около средният размер,изпълнението на което да бъде отложено
по реда на чл.66 от НК..Пледира предявените граждански искове да бъдат уважени
по справедливост..
Защитникът
на подсъдимият,счита ,че деянието описано в обвинителният акт е доказано по безспорен начин ,поради което
моли на подсъдимият да бъде наложено наказание лишаване от свобода при превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства,,изпълнението на което да бъде
отложено по реда на чл.66 от НК.Счита ,че гражданският иск е основателен,но
прекомерно завишен,предвид липсата на каквито и да е било контакти между
пострадалия и неговите наследници.
Подсъдимият Д. признава изцяло
фактите,описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.Изразява съжаление
за случилото се.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и
чл. 18 от НПК, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият
Т.Е.Д. е роден на ***г***,българин,български гражданин,с основно образование,женен,с
положителни характеристични данни по месторабота.Работи като охранител към
фирма У.Г. ООД.Не е осъждан.Спрямо него не се водят други неприключили
наказателни производства.
Подсъдимият Д. работел на трудов
договор като охранител в У.Г. ООД.
През месец април 2011г.
подсъдимият бил разпределен като охранител на строителен обект-новостроящ се
търговски център на фирма „У.Г. ООД,находящ се в
гр.София,,бул.***********.
На 04.04.2011г.
вечерта,след края на работния ден, подсъдимият Д. бил на работното си
място,когато забелязал на територията на обекта пострадалия Н. Д..Подсъдимият
,с помощта на продълговато парче дърво му нанесъл удари в областта на главата и
тялото,след което го изгонил.Пострадалият бил намерен в безпомощно състояние в
близост до обекта от неустановено по делото лице,което подало сигнал на
тел.112.На място бил изпратен екип на Спешна помощ,след пристигането на който
пострадалият бил транспортиран до
УМБАЛСМ Пирогов,където му била оказана медицинска помощ.Въпреки усилията на
лекарите,на 05.04.2011г.пострадалият Д. починал в болницата.
Според заключението на СМЕ на труп
непосредствена причина за смъртта е мастната емболия на белите дробове,довела
до остра съдова и дихателна недостатъчност.Същата е резултат от масивните
размачквания на меките тъкани в областта на гръдния кош и двете подбедрици.На пострадалия са причинени закрита гръдна
травма,масивни кръвонасядания на меките тъкани на
гърба,счупване на двете лопатки,счупване на лявата ключица,масивни кръвонасядания с охлузвания и рани,с размачкване на
тъканите в дълбочина и образуване на тъканни джобове
по двете подбедрици,охлузвания и кръвонсядания
по главата,кръвонасядания по двете ръце,изразена
мастна емболия в белите дробове.Според експертите,установените травматични
увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети,като видът и
характерът на някои от уврежданията по гърба и подбедриците-със
светла ивицовидна зона-позволяват извода ,че са
получени от действието на твърд,тъп предмет с тясна и продълговата удряща
повърхност.Между установените травматични увреждания и настъпилата смъртта е
налице непрекъсната причинно-следствена връзка.
От заключението на СХЕ се
установява,че концентрацията на алкохол в кръвтта на
пострадалия е била 1.80 промила , а на тази в урината 2.25 промила.Концентрацията
на алкохол в кръвта и урината отговорят на средна степен на алкохолно опиване в
стадии на елиминиране.
От заключението на СМЕ на
подсъдимия се установява,че не са открити травматични увреждания по тялото
му,непосредствено след процесния инцидент..
От заключенията на изготвените СПЕ на
подсъдимият се установи,че същият не страда от душевно заболяване и към момента
на деянието е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си.При него е налице смесено личностово
разстройство с емоционално-волево неустойчиви,хистрионни
и диссоциални черти.Според експертите няма основание
да се приеме,че по време на инцидента подсъдимият се е намирал в състояние на
физиологичен афект.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото гласни и писмени доказателства в хода на досъдебното производство: протокол
за оглед на местопроизшествие/т.1 л.10/,протокол за оглед на
местопроизшествие/т.1 л.23/,протокол за доброволно предаване/т.1 л.39/,протокол
за доброволно предаване/т.1 л.40/,протокол за освидетелстване /т.1 л.57/,заключение
на СМЕ на труп/т.1л.67/,заключение на СМЕ на подсъдимия/т.1л.77/,заключение на
СХЕ на пострадалия /т.1 л.80/,СМЕ на веществени доказателства/л.86
т.1/,допълнителна СМЕ/т.1 л.91/,заключение на биологична експретиза/л.96
т.1/,заключение на СМЕ на веществени доказателства/т.1 л.104/,заключение на
биологична експретиза/т.1л.108/,заключение на СМЕ
/т.1 л.129/,заключение на техническа експретиза/т.1
л.135/,заключение на дактилоскопна експретиза/л.148 т.1 /,заключение на СППЕ на подсъдимия/т.1
л.151/,заключение на видеотехническа експретиза/т.1 л.166/,препис-извлечение от акт за смърт на Н.
д./т.2 л.6/,удостоверение за наследници/т.2 л.8/,амбулаторна книга на
хирургична амбулатория при Пирогов,история на заболяването на Н. Д.,шоков лист
от шокова зала,амбулаторна книга от 105 и 108 кабинети,,свидетелство за
съдимост,ДНК експретиза на веществени
доказателства/т.2 л.173/,показанията на свидетелите С.П.,А.Д.,М.Д.,Д. Г.,,Р. М.,,В.С.,,Р.П.,К.Я.,С.А.,,Д.П.,,А.Т.,,С.С.,,А.Е. и обясненията на подсъдимия.
Анализирайки доказателствата по делото, настоящият съдебен състав намери, че макар
и същите да не са многобройни, позволяват
да се обоснове
категоричен извод, че подсъдимият Д. е
нанесъл множество удари на пострадалият,в резултат на които по-късно е
настъпила смъртта му.
Категорични изводи в тази посока се съдържат в
показанията на свидетелите С. и П.-полицейски служители,които са пристигнали на
местопрестъплението след инцидента и са задържали подсъдимия.Според показанията
им,подсъдимият е признал,че е нанесъл побой на пострадлия,който
по думите му е бил крадец.Изложеното от тях намира потвърждение в показанията
на св.А.Т.-лекар ординатор от Спешна помощ,който е първото медицинско лице
контактувало с пострадалия,в близост до мястото на инцидента.Пред
него,пострадалия Д. е споделил,че е бил бит от охранителя на намиращия се в
съседство строителен обект, а свидетеля Т. непосредствено е възприел видимите
травматични увреждания на пострадалия.Свидетеля Т. дава информация и за
подсъдимия,който се е появил на местопроизшествието и е заявил ,че пострадалия
се е опитал да краде,поради което го е набил.Според съдебно-медицинските експертизи
на пострадалия се установява,че травматични увреждания са получени от удари с продълговат предмет,който отговаря
на описанието на използвания такъв от подсъдимия.Травматичните увреждания до
довели до настъпване на смъртта на пострадалия,независимо от оказаната му
медицинска помощ.
Гореизложените
факти се подкрепят и от самопризнанието на подсъдимия в съдебната фаза на
процеса и от обясненията му,депозирани в хода на досъдебното производство.В тях
подсъдимият заявява ,че действително е нанесъл множество удари с продълговато
дърво по тялото на пострадалия,тъй като на два пъти го е заловил на територията
на обекта в опит да краде.Факта ,че на пострадалия са нанесени множество удари
по посочения от подсъдимия начин и в посоченото време се установява от заключението
на СМЕ на трупа на пострадалия и от показанията на свидетелите А.,П.,Т.-всички
лекари в спешното отделение на Пирогов,които са преглеждали пострадалия.В този
смисъл ,самопризнанието на подсъдимия намира опора в други доказателствени
източници с висока степен на убедителност.
Съдът
прие,че гореизброени доказателства водят до несъмнен извод както за
авторството,така и за механизма на извършеното престъпление.От заключенията на
две СМЕ се установява,че смъртта на пострадалия е настъпила вследствие мастна
емболия,която е причинена от травматичните увреждания,нанесени от подсъдимия.От
заключението на допълнителната СМЕ се установява ,че макар действията на
медицинските лица да не са били съвсем навременни,смъртта на пострадалия е била
неизбежна ,дори и да е му е била оказана адекватна и своевременна медицинска
помощ,доколкото за настъпилото усложнение -мастна емболия -няма лечение и
лекарският екип не би могъл да противодейства на подобен развой,първо защото е
бил неочакван/без оплаквания/ и второ защото е бил непредотвратим.
Съдът не кредитира
обясненията на подсъдимият,в частта в която твърди,че действията му спрямо
пострадалия са били продиктувани от състоянието на силно раздразнение, в което
се е намирал.Твърденията му се опровергават от заключението на СППЕ ,което
категорично изключва наличието на физиологичен афект при подсъдимия.Не следва да
се пренебрегва и факта ,че подсъдимият е имал както физическо,така и
възрастово/бил е доста по-млад от пострадалия/
превъзходство ,за да се справи със всякакви опити за нападение от страна
на пострадалия,който не е бил въоръжен ,а е бил и повлиян от алкохол в
значителна степен.
Изводите си относно психичното състояние на
подсъдимият и травматичните увреждания на пострадалия съдът основа на
заключенията на изслушаните по делото СППЕ
и СМЕ,които съдът прие за задълбочени и обосновани.
Съдът
кредитира показанията на наследниците на пострадалият –А.Д. и С.П. ,от които се
установява,че липсва здрава и сплотена връзка между родител и децата му.От
техните показания се изяснява обстоятелството ,че пострадалия рядко се е виждал
с децата си,не са поддържали дори контакт по телефона.Никои от двамата граждански
ищци не е в състояние да посочи адреса в
столицата,на който твърдят ,че баща им пребивавал.Нямат представа по какъв
начин се е издържал и с какви средства.Не са му оказвали каквато й да е било
финансова помощ или грижи.От свидетелските показания на медицинския екип в
Пирогов, а и обясненията на подсъдимия се установява ,че пострадалият е водил
скитнически начин на живот,не е имал установен адрес,помолил е да преспи на
една от количките в болницата,защото е бездомен.Не е бил здравноосигурен.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че с деянието си ,подсъдимият Д. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.124 ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимият е нанесъл поредица от удари на пострадалият,в резултат на
който му е причинил средна телесна повреда ,изразяваща се в закрита гръдна травма,масивни кръвонасядания
на меките тъкани на гърба,счупване на двете лопатки,счупване на лявата
ключица,масивни кръвонасядания с охлузвания и рани,с
размачкване на тъканите в дълбочина и образуване на тъканни
джобове по двете подбедрици,охлузвания и кръвонасядания по главата,кръвонасядания
по двете ръце,изразена мастна емболия в белите дробове,вследствие на която е
настъпила смъртта на пострадалият..
Между действията на подсъдимият и смъртта на Н.
Д. съществува пряка и непосредствена причинна връзка. Смъртта на пострадалия Д.
се дължи на изразената мастна емболия,която е настъпила вследствие масивните
размачквания на меките тъкани в областта на гръдния кош и двете подбедрици.Установените травматични увреждания се дължат на
действието на твърди тъпи предмети,като видът и характерът на някои от
уврежданията по гърба и подбедриците,позволяват
извода,че са получени от действието на твърд тъп предмет с тясна и продълговата
удряща повърхност,какъвто е използвал подсъдимия.
От субективна страна деянието е
извършено при пряк умисъл по отношение на нанесената средна телесна повреда по
смисъл на чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК. Подсъдимият е съзнавал
неговия общественоопасен характер, предвиждали е и е
искал настъпването на общественоопасните последици.
Вината като субективно психическо отношение на дееца към престъпния резултат
намира своето обективно проявление в действията на извършителя, в неговото
цялостно поведение, а поведението на подсъдимият сочи, че в съзнанието му са
били оформени ясни представи, че нанасяйки удари на пострадалият в областта на главата и тялото,може
да доведе до причиняване на средна телесна повреда,вследствие на която макар и
нежелана от подсъдимият до доведе до смъртта на пострадалият.
Подсъдимият не е целял
настъпването на смъртта на пострадалият,но е бил длъжен и е могъл да я предвиди
и предотврати.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При индивидуализация на
наказанието на подсъдимият ,съдът взе предвид няколко смекчаващи отговорността обстоятелства:чистото
съдебно минало,положителните характеристични данни по местоживеене ,липсата на
други противоправни прояви от датата на извършеното
престъпление до настоящият момент. ,което го поставя в категорията на лица с
невисока степен на обществена опасност. При определяне размера на наказанието
съдът прие като отегчаващо отговорността обстоятелство сравнително високата
степен на обществена опасност на извършеното,факта ,че подсъдимият е подходил с
ненужна жестокост и сила спрямо пострадалия,без да е бил провокиран и не е му е
оказал каквато и да е помощ след деянието..
С оглед на гореизложеното,съдът
наложи наказание на подсъдимият при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства –лишаване от свобода в размер на четири години и шест месеца.С
редукцията на наказанието по чл.58А ал.1 от НК наложеното наказание на
подсъдимия е три години лишаване от свобода.
Съдът счете ,че изброените смекчаващи
отговорността обстоятелства не са от категорията на многобройните , а липсва и
изключително такава,което да налага приложението на разпоредбата на чл.58А ал.4
вр.чл.55 от НК.
Съдът
счете, че по отношение на подсъдимият Д. са налице предпоставките на чл. 66 от НК за отлагане изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода.
Същото, по вид и размер отговаря на изискванията на цитираната разпоредба,
защото е лишаване от свобода за срок от три години. Подсъдимият не е осъждан. Изброените
по - горе смекчаващи отговорността обстоятелства го очертават като личност с
невисока степен на обществена опасност, поради което поправянето и
превъзпитаването на подсъдимия може да се постигне и без изолирането му от
обществото и ефективното му лишаване от свобода. Ето защо съдът отложи
изпълнението на така определеното наказание за срок от пет години от влизане на
присъдата в сила, като счете, че максималният изпитателен срок ще окаже най -
силно възпиращо въздействие върху подсъдимия и ще съдейства в максимална степен
и за постигане на генералната превенция по чл. 36 от НК.
ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:
С оглед приетото по – горе относно съставомерността
и правната квалификация на деянието, извършено на 04.04.2011г..,
съдът счете, че по принцип са налице всички предпоставки на чл. 45 от ЗЗД да
бъдат уважени гражданските искове на С.П. и А.Д. по основание..Цитираната
разпоредба намира приложение, когато са налице виновно и противоправно
поведение, вреда и причинна връзка между тази вреда и деянието. Както всяко
престъпно деяние, така и извършеното от подсъдимият е противоправно.
За гражданските ищци са настъпили неимуществени вреди, свързани със загубата на
техния баща. Смъртта на Н. Д. е пряка и непосредствена последица от поведението
на подсъдимият, който следва да носи отговорност за неговата смърт.
В случай,че съдът се придържа стриктно към трайната
съдебна практика,наследниците на пострадалия не би следвало да получат
обезщетение за настъпилата преждевременна смърт на баща си,доколкото по делото
не бяха доказани в необходимата степен близки взаимоотношения между тях и пострадалия.Сама
по себе си биологичната връзка между баща и деца не води до несъмнения извод,че
последните следва да бъда възмездени от смъртта му.Това е така ,защото
обезщетението за неимуществени вреди,предвидено в чл.52 от ЗЗД възмездява
главно страданията и загубата на морална опора и подкрепа,понесени от увредения
вследствие на увреждането.Правилното прилагане на закона изисква за
неимуществени вреди да бъдат обезщетявани
само най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт,и то само
след като бъде доказано,че действително са претърпели такива вреди.Т.е.
необходимо е да бъдат установени тесни,трайни и непрекъснати семейни връзки
между лицата..В конкретният случай,по делото бе установено,че пострадалия не е
поддържал контакти с децата си,не е бил в състояние да им оказва както
морална,така и финансова подкрепа през годините,като обратната връзка също
отсъства.Пострадалият е гостувал много рядко в дома на дъщеря си, а последната изобщо
не е правила опити да го търси в София,където пострадалия е пребивавал на
неустановен адрес.В още-по-голяма степен това се отнася за неговия син ,който
живее извън пределите на страната и е видял баща си за последен път през 2010г
в дома на своята сестра.Освен всичко друго,тези посещения не бяха доказани по
делото по безспорен начин,предвид интереса на наследодателите от изхода на
делото.Въпреки гореизложеното,съдът счете ,че гражданските ищци следва да
получат обезщетение за претърпените неимуществени вреди,доколкото връзката
между баща и деца не е напълно прекъсната.
При
определяне размера на обезщетенията, дължимо на гражданските ищци съдът прие,
че справедливо възмездие за претърпените от тях болки и страдания от
преждевременната загуба на баща им се явява уважаването на исковете в размер от
5 000 лева за всеки от тях. Лихва не се дължи ,тъй като такава не бе
поискана при предявяване на гражданската претенция.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед
изхода на делото ,подсъдимият беше осъден да заплати направените разноски в размер на 5200 лева по сметка на
СГС,/представляващи възнаграждения за вещи лица/, както и 400 лева държавна
такса върху уважените гражданските искове в полза на Държавата, и по пет лева
държавна такса за служебно издаден изпълнителен лист по сметка на СГС на осн.чл.189 ал.3 от НПК и Тарифа № 1 т.7 и 10 към ЗДТ.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: