№ 477
гр. Плевен, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЖАНЕТА Д. Г.
при участието на секретаря МАРИ СЛ. ЙОНЧОВСКА
като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. Г. Гражданско дело №
20224400100496 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба /ИМ/ от Б. Т. Д., Е. В. Д., С. Б. Д. и Р. Б. Д.,
всички чрез пълномощника си адвокат В. П. от ПлАК, с която всеки от
ищците е предявил солидарно против ответниците К. Е. И. и М. Т. С. искове с
правно основание чл. 48 ал. 1 вр. чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД за заплащане на
обезщетения за претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта на Р.
Б. Д., настъпила на 03.05.2017 г., причинена по непредпазливост от
непълнолетния син на ответниците Т. М.ов С., за което последният е осъден с
влязла в сила присъда по НОХД № 16/2018 г. по описа на ПОС, ведно със
законната лихва върху всяка от посочените главници на обезщетенията,
считано от датата на увреждането - 03.04.2017 г. до окончателно изплащане
на сумата.
В ИМ се твърди, че с влязла в законна сила присъда по НОХД № 16/2018
г. по описа на Плевенския окръжен съд непълнолетния син на ответниците Т.
М.ов С. е признат за виновен в това, че на 03.05.2017 г. като непълнолетен, но
могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи
постъпките си причинил по непредпазливост смъртта на Р. Б. Д. от гр. С., обл.
П. вследствие на умишлено нанесена лека телесна повреда, изразяваща се в
оток с диаметър 3 см, бледовато мораво на цвят кръвонасядане и уплътнение
на меките тъкани на дясната скула;овално червеникаво-мораво кръвонасядане
с диаметър 2.5 см. и две малки охлузвания -2-3 мм. в единия край на
1
брадичката в ляво, довели до болки и страдания без разстройство на здравето
– престъпление по чл.124 ал.І пр.3 вр. с чл.130 ал.ІІ вр. с чл.63 ал.І т.4 от НК.
Твърди се, че в резултат на смъртта на детето Р. Б. Д. всеки от ищците е
претърпял неимуществени вреди, които оценяват съответно на по 150 000 лв.
за първите двама ищци като родители на починалото дете и на по 100 000 лв.
за третия и четвъртия ищец като брат и баба на починалото дете.
Твърди се, че към момента на смъртта си Р. е бил на 15 години и ищците
са преживели много тежко смъртта му и обстоятелствата, при които е
настъпила, изпаднали са в състояния на шок, депресия, отчаяние, безсъние,
липса на утеха, тъга, песимизъм, чувство на тревожност и
безнадежност.Твърди се, че между ищците и починалото дете са
съществували силна емоционална връзка, чувства и отношения и животът на
ищците са променил непоправимо, като и към момента същите не са преодели
загубата на детето. Твърди се, че първите двама ищци като родители на
починалото дете живеят заедно повече от 30 години на семейни начала, имат
хармоничен и стабилен семеен живот и децата им Р. и С. са отгледани с обич,
грижи, уважение и разбирателство. Твърди се, че детето Р. е било добре
възпитано от тях и загубата му непоправимо е засегнала семейството им.
Твърди се, че в посоченото по-горе наказателно производство са
предявени искове за вреди срещу непълнолетния Т. М.ов С. като
непосредствен причинител на вредите, но според ищците ответниците като
негови родители носят отговорност за причинените от непълнолетния им син
вреди при условията на чл. 48 от ЗЗД.
Моли се съда като съобрази събраните по делото доказателства да
постанови решение, с което да уважи предявените искове и да присъди в
полза на пълномощника на ищците адвокат В. П. при условията на чл. 38 ал. 2
от ЗА възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в производството.
В срока за отговор по реда на чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор
на ИМ от ответниците К. Е. И. и М. Т. С..
В о.с.з. ищците Б. Т. Д. и Е. В. Д. лично и чрез пълномощника си адвокат
В. П. от ПлАК поддържат предявените искове, като правят уточнения на
основанията за солидарна отговорност на ответниците и намаление на цената
им от 150 000 лв. на 120 000 лв. за всеки от тях.. Ищците С. Б. Д. и Р. Б. Д. не
се явяват, но чрез пълномощника си адвокат В. П. от ПлАК поддържат
предявените искове. В депозираните писмени бележки по делото от адвокат
В. П. се поддържат твърденията в ИМ и счита, че от доказателствата по
делото се установяват понесените болки и страдания от всеки от ищците в
резултат на извършеното престъпление от страна на непълнолетния син на
ответниците Т. М.ов С., за което е осъден с влязла в сила присъда. Обсъждат
се подробно причинените на всеки от ищците неимуществени вреди, които
според тях са доказани по основание и размер, както и отговорността на
ответниците, които са упражнявали родителски права върху непълнолетния
2
си син Т. М.ов С. към датата на извършеното от него престъпление и не са
доказали при условията на чл. 48 ал. 3 от ЗЗД да са налице обстоятелства,
които ги освобождават от отговорност по този ред. Посочва се, че
действително към момента на извършване на престъплението синът на
ответниците не е бил под техен непосредствен надзор, тъй като е бил на
училище, но това не ги освобождава от отговорност за липсата на упражнен
контрол при възпитанието му с цел предотвратяване на протиобществени
прояви.
Ответниците К. Е. И. и М. Т. С. не се явяват и не се представляват и не
изразяват становище по предявените срещу тях искове.
Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по
делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 и чл. 235 ГПК
поотделно и в тяхната съвкупност и прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предмет на разглеждане в настоящото производство след допуснатите
уточнения и направеното по реда на чл. 214 от ГПК изменение на цената на
първите два от исковете са следните обективно и субективно съединени
предявени искове:
Иск с правно основание чл. 48 ал. 1 вр. чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД от ищеца
Б. Т. Д. солидарно против ответниците К. Е. И. и М. Т. С., като пасивно
солидарно отговорни със сина си Т. М.ов С. за сумата от 120 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
на смъртта на сина му Р. Б. Д., настъпила на 03.05.2017 г., причинена по
непредпазливост от непълнолетния син на ответниците Т. М.ов С., за което
последният е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 16/2018 г. по описа
на ПОС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането - 03.05.2017 г. до окончателно изплащане на сумата;
Иск с правно основание чл. 48 ал. 1 вр. чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД от
ищцата Е. В. Д. солидарно против ответниците К. Е. И. и М. Т. С., като
пасивно солидарно отговорни със сина си Т. М.ов С. за сумата от 120 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
на смъртта на сина й Р. Б. Д., настъпила на 03.05.2017 г., причинена по
непредпазливост от непълнолетния син на ответниците Т. М.ов С., за което
последният е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 16/2018 г. по описа
на ПОС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането - 03.05.2017 г. до окончателно изплащане на сумата;
Иск с правно основание чл. 48 ал. 1 вр. чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД от ищеца
С. Б. Д. солидарно против ответниците К. Е. И. и М. Т. С. за сумата от 100 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на смъртта на брат му Р. Б. Д., настъпила на 03.05.2017 г., причинена
по непредпазливост от непълнолетния син на ответниците Т. М.ов С., за
което последния е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 16/2018 г. по
описа на ПОС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
3
на увреждането - 03.05.2017 г. до окончателно изплащане на сумата;
Иск с правно основание чл. 48 ал. 1 вр. чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД от
ищцата Р. Б. Д. солидарно против ответниците К. Е. И. и М. Т. С. за сумата от
100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на смъртта на внука й Р. Б. Д., настъпила на 03.05.2017 г.,
причинена по непредпазливост от непълнолетния син на ответниците Т. М.ов
С., за което последният е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 16/2018
г. по описа на ПОС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждането - 03.05.2017 г. до окончателно изплащане на сумата.
Съгласно общото правило на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки, който е
извършил противоправно деяние, е длъжен да поправи виновно причинените
другиму вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от ЗЗД родителите и
осиновителите, които упражняват родителските права, отговарят за вредите,
причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при
тях.
Налице е трайно установена практика на ВКС, в която се приема, че
когато искът на увреденото лице е насочен срещу всички гражданско-
отговорни субекти /в едно или в отделни производства/, напр. срещу прекия
причинител на вредата /непълнолетен делинквент/ на основание чл. 45 ЗЗД и
срещу родителите му на основание чл. 48 ЗЗД или напр. срещу прекия
причинител /изпълнител/ на основание чл. 45 ЗЗД и срещу възложителя на
работата на основание чл. 49 ЗЗД отговорността на тези субекти е солидарна
и произтича от закона. Когато искът е бил предявен и е уважен само спрямо
прекия причинител, пострадалият има правен интерес в друг процес да
установи, че солидарно отговорен с него е и някой друг, ако се докаже, че са
налице предпоставките за ангажиране на отговорността му. Това означава, че
при осъществяване на този вид деликтна отговорност страните и съдът трябва
да съблюдават правилата на солидарността и в частност разпоредбата на чл.
122 ЗЗД, която определя правата на кредитора и начинът на реализиране на
правото. В производството пред наказателния съд е определен кръгът на
лицата, които имат право на обезщетение от делинквента, както и размерът на
дължимата репарация. /В този смисъл са решение № 223 от 12.07.2011 г. по
гр. д. № 900/2010 г., III г. о., ГК на ВКС, решение № 304 от 07.11.2011 г. по
гр. д. № 1749/2010 г., III г. о., ГК на ВКС, решение № 581 от 30.08.2010 г. по
гр. д. № 1019/2009 г., III г. о., ГК на ВКС, определение № 387 от 6.04.2015 г.
по гр. д. № 6796/2014 г., III г. о., ГК на ВКС и др./
Оправомощените лица, които могат да претендират неимуществени
4
вреди от непозволено увреждане са определени по задължителен и
изчерпателен начин в Постановление № 4/1961 г. ПВС и Постановление №
5/1969 г. на ПВС и това са неговите низходящи /деца/, съпруг и възходящи
/родители/ и по изключение отглежданото, но неосиновено дете, съответно
отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие непозволено
увреждане, както и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с
починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак.
С тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС е прието, че: 1. Материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5
от 24.ХI.1969 г. на ПВС и по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка
връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В
наказателния процес тази материална легитимация може да бъде реализирана
само от лицата, изброени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.ХI.1969 г. на ПВС, както и от братята и сестрите на
починалия и от неговите възходящи и низходящи от втора степен. Със
същото ТР е обявено за изгубило сила Постановление № 2 от 30.ХI.1984 г. на
ПВС.
При съобразяване на гореизложеното, съдът приема, че предявените
искове, така както са заявени обстоятелствата в ИМ са процесуално
допустими. Непълнолетният носи лична отговорност за вредите, които
виновно е причинил другиму по реда на чл. 45 ЗЗД. Материалноправната
отговорността на неговите родителите по реда на чл. 48 ЗЗД също е лична и
произтича неуспешното изпълнението на родителските им функции и
родителски дълг, на задължението по отглеждане и възпитание на
ненавършилите пълнолетие и неупражняване на необходимия надзор, за да се
предотврати извършването на деликта. Отговорността на непълнолетния по
реда на чл. 45 ЗЗД и тази на родителите му по чл. 48 ЗЗД съществуват
самостоятелно и паралелно и ако делинквентът е бил непълнолетен към
момента на причиняване на вредите увредените лица имат право на избор
дали да насочат исковете си за обезщетяването срещу прекия причинител,
5
срещу родителите му или солидарно към всички отговорни.
В тежест на ищците е да докажат по делото наличието на
предпоставките на чл. 48 вр. чл. 45 вр. 52 от ЗЗД за ангажиране на
отговорността на ответниците, а именно: че е налице деликтна отговорност на
сина на ответниците Т. М.ов С., в резултат на което са настъпили твърдените
неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални и психически болки и
страдания и причинната им връзка с увреждането, както и че деянието е
извършено от сина на ответниците Т. М.ов С. като непълнолетен и същият е
живеел заедно родителите си към този момент. В тежест на ищците С. Б. Д. и
Р. Б. Д. е да докажат, че имали създадена трайна и дълбока емоционална
връзка с починалото дете Р. Б. Д. и търпят от неговата смърт значителни и
продължителни емоционални болки и страдания.
Установява се от приложеното по делото НОХД №16/2018 г. по описа на,
че с влязла в законна сила на 07.08.2018 г. присъда по същото Т. М.ов С. е
признат за виновен в това, че на 03.05.2017 г. като непълнолетен, но могъл да
разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си
причинил по непредпазливост смъртта на Р. Б. Д. от гр. С., обл. П. вследствие
на умишлено нанесена лека телесна повреда, изразяваща се в
оток с диаметър 3 см, бледовато мораво на цвят кръвонасядане и уплътнение
на меките тъкани на дясната скула;овално червеникаво-мораво кръвонасядане
с диаметър 2.5 см. и две малки охлузвания -2-3 мм. в единия край на
брадичката в ляво, довели до болки и страдания без разстройство на здравето
– престъпление по чл.124 ал.І пр.3 вр. с чл.130 ал.ІІ вр. с чл.63 ал.І т.4 от НК.
Установява се, че със същата присъда Плевенският окръжен съд е осъдил Т.
М.ов С. да заплати със знанието и съгласието на родителите си М. Т. С. и К. Е.
И. на всеки от гражданските ищци Б. Т. Д. и Е. В. Д. сумата от 120 000 лв. за
претърпените в резултат на извършеното престъпление неимуществени вреди,
заедно със законната лихва, считано от 03.05.2017 г. до окончателното
изплащане, като гражданските искове в останалата част до размера на сумата
от 150 000 лв. са отхвърлени като недоказани.
Установява се безспорно по делото от присъдата на наказателния съд и
представените в наказателното производство писмени доказателства, че към
03.05.2017 г. Т. М.ов С. е бил непълнолетен, както и че негови родители са
ответниците М. Т. С. и К. Е. И..
Установява се безспорно по делото от представените от ищците писмени
доказателства - удостоверение за раждане на С. Б. Д., издадено от Община
6
Плевен, удостоверение за раждане на Р. Б. Д., издадено от Община Плевен,
удостоверение за наследници на Р. Б. Д., издадено на 01.07.2022 г. от Община
Плевен, удостоверение за съпруг и родствени връзки на Б. Т. Д., издадено на
01.06.2022 г. от Община Плевен, че първите двама ищци са родители на
починалото дете Р. Б. Д., който към момента на смъртта си е бил на 14
години, третият ищец е брат на починалото дете, а четвъртата ищца е негова
баба.
Установява се от представеното по делото влязло в сила на 30.06.2021 г.
решение по гр.д. № 781/2019 г. по описа на Плевенския окръжен съд, че със
същото са отхвърлени предявените от ищците Б. Т. Д. и Е. В. Д. против СУ
„Х.Б.“, гр. С. искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД за сумата от
по 120 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от смъртта на сина им Р. Б. Д., настъпила на 03.05.2017 г. в гр.С..
Установява се от решаващите мотиви на цитираното решение, че съдът е
приел, че по делото не се установяват елементите на гаранционно-
обезпечителната отговорност по чл.49 от ЗЗД по отношение на ответното
училище, тъй като не се установява противоправно поведение на учителя и
другите служители на училището при изпълнение на задълженията и
отговорностите им по опазване живота и здравето на учениците и липсва
причинно-следствена връзка между поведението им и настъпилото
увреждане.
Установи се от показанията на разпитаните по делото свидетели А. Е. Й.,
З.С. Д. и Ф.И.И., че първата и третият свидетел са съпрузи и съседи на
ищците, а втората свидетЕ. е съпруга на брата на първия ищец, като и тримата
свидетели познават семейството на ищците и имат преки и непосредствени
впечатления от състоянието на ищците непосредствено след смъртта на
детето Р. Б. Д. и към момента. Свидетелите установяват, че към момента на
смъртта на детето Р. семейството е живяло заедно в дома им в гр. С., като
ищците Б. и Е. са живеели заедно с децата си С. и Р. в едно домакинство с
майката на първия ищец Р. Д.. Свидетелите установяват, че отношенията в
семейството били много добри, семейството водело нормален живот,
работели и се веселели и били много привързани един към друг. Свидетелите
установяват, че ищцата Р. Д. като баба на двете деца полагала ежедневни
грижи за тях, детето Р. е било кръстено на нея и между тях съществувала
силна връзка между баба и внук. Установяват, че между децата С. и Р.
7
въпреки разликата във възрастта им /9 години/ съществувала добра братска
връзка, по-големия брат С. се грижел за по-малкия Р. и не са имали
конфликти помежду си. Установяват, че Р. имал интерес към механиката, бил
общителен, възпитан и добър и имал желание да продължи обучението си в
техникум в гр. Л., като семейството му го подкрепяло в тази насока.
Свидетелите установяват, че цялото семейство преживяло много тежко
момента на смъртта на детето Р., както и че случилото се променило
безвъзвратно начина на живот в семейството, като както родителите, така и
брата и бабата на Р. преживяват тежко загубата му, променили са начина си
на живот и често посещават гроба на детето. Свидетелите установяват, че
родителите на Р. споделят, че не могат да живеят без него, братът на Р.
продължил да живее с родителите си за да им бъде опора и да ги подкрепя, но
не води обичаен за възрастта си живот, а бабата Р. продължава да показва
снимките на внука си и да съжалява, че не е починала вместо него.
Свидетелите установяват, че не познават ответниците, тъй като живеят в
другия край на гр. С., но знаят, че живеят заедно и заедно отглеждат сина си
Т.. Съдът съобрази възможната заинтересованост на свидетЕ.та З. Д. с оглед
близката й родствена връзка с ищците при условията на чл. 172 от ГПК, но
като съобрази, че показанията й кореспондират с тези на незаинтересованите
свидетели и не са оборени от други събрани по делото доказатества приема,
че следва да кредитира същите.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда по
посоченото наказателно дело е задължителна за състава на гражданския съд,
разглеждащ спора за гражданските последици от деянието в частта относно
това дали е извършено деянието от ответника, неговата противоправност и
виновността на дееца. В частта, в която наказателният съд се е произнесъл по
основателността на гражданските искове намира приложение разпоредбата на
чл. 299 ал. 1 от ГПК, съгласно която спор, разрешен с влязло в сила решение,
не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда
друго.
Съгласно разпоредбата на чл. 51 ал. 1 от ЗЗД обезщетение се дължи за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То
може да бъде платимо еднократно или периодически. Съгласно разпоредбата
на чл. 52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
8
справедливост. Съгласно Постановление № 4 от 23.XII.1968 г. на ПВС
понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие,
а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението.
По основателността на исковете, предявени от ищците Б. Т. Д. и Е.
В. Д.:
При съобразяване на цитираната практика на ВКС относно пасивната
солидарна отговорност при условията на чл. 122 от ЗЗД между Т. М.ов С. и
неговите родителите М. Т. С. и К. Е. И. и съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства, подробно посочени по-горе и установената в основа
на тях фактическа обстановка по спора, съдът приема, че исковете с правно
основание чл. 48 вр. чл. 45 от ЗЗД, предявени от всеки от ищците Б. Т. Д. и Е.
В. Д. са изцяло доказани по основание и размер в претендирания размер от
120 000 лв., установен с влязлата в сила присъда по посоченото по-горе
НОХД. Съдът приема, че по делото се доказаха материалноправните
предпоставки за възникване на отговорността на ответниците като родители
на непълнолетния Т., тъй като същите са живеели заедно с детето си към
момента на увреждането, осъществено от него и са имали възможност да
упражнят необходимия надзор за да предотвратят извършването на деликта.
Съдът приема, че отговорността на ответниците произтича от неуспешното
изпълнение на родителските им задължения по отглеждане и възпитание на
непълноления им син Т., като по делото не се събраха доказателства по реда
на чл. 48 ал. 3 от ЗЗД да са налице обстоятелства, поради които ответниците
да не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите или за
отговорност на трети лица по реда на чл. 49 от ЗЗД по отношение на този
деликт, която изключва отговорността на ответниците. При съобразяване на
разпоредбата на чл. 122 ал. 1 от ЗЗД и наличието на пасивна солидарна
отговорност между ответниците и непълнолетния им син Т. към датата на
извършване на увреждането, съдът приема, че ищците, в качеството
кредитори могат да искат изпълнението на присъдените обезщетения в
размера, определен от наказателния съд от всички съдлъжници без да е
необходимо да доказват повторно обема на претърпените неимуществени
вреди. При съобразяване на задължителната сила на присъдено нещо на
влязлата в сила присъда на наказателния съд по чл. 300 и чл. 299 ал. 1 от ГПК
9
и обсъдените по-горе писмени и гласни доказателства, съдът приема, че е
осъществен фактическия състав на чл. 48 вр. чл. 45 от ЗЗД и ответниците
дължат солидарно със своя син сумите за обезщетения за неимуществени
вреди, за които синът им е осъден с влязлата в сила присъда на наказателния
съд и изпълнението на задължението от един от тях като солидарен длъжник
би освободило останалите при условията на чл. 123 ал. 1 от ЗЗД.
По основателността на исковете, предявени от ищците С. Б. Д. и Р.
Б. Д.:
При съобразяване на установената по делото фактическа обстановка,
съдът приема за доказани материалноправните предпоставки за възникване на
отговорността на ответниците като родители на непълнолетния Т. за
осъщественото от него непозволено увреждане, довело до смъртта на Р. Б. Д.,
настъпила на 03.05.2017 г.. Осъществен е фактическия състав на члл. 45 от
ЗЗД от страна на непълнолетния син на ответниците Т. С., както и е налице
солидарна отговорност на неговите родители заедно с него за причинените от
него вреди в пряка причинна връзка с увреждането, като отговорността на
родителите както се посочи и по-горе произтича от неуспешното изпълнение
на родителските задължения на ответниците по отглеждане и възпитание на
непълноления си син Т. и недостатъчно упражнен контрол върху него.
При съобразяване на закона и на задължителната сила на цитираното
по-горе ТР на ВКС, съдът приема, че въз основа на събраните по делото
гласни доказателства, които кореспондират помежду си по делото може да се
направи обосноснован извод, че ищците, които са съответно брат и баба на
починалото дете Р. са живеели заедно с него до смъртта му и са имали
особено силна емоционална връзка с него, поради което може да се направи
извод, че са от кръга на лицата, които търпят от неговата смърт по силни от
обичайните емоционални болки и страдания. При определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди следва да съобрази характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, вида на страданията и болките, които ищците са преживели, както
и обстоятелството дали същите ще се задълбочават за в бъдеще. Съдът
съобрази, че двамата братя са израснали заедно и са отглеждани от своите
родители с помощта на своята баба Р., както и че както братът С., така и
бабата са понесли изключително тежко внезапната смърт на Р. и
обстоятелствата, при които е настъпила. Съдът съобрази, че с оглед младата
си възраст ищецът С. Д. има шанс да преодолее случилото се и да продължи
напред, както и че за ищцата Р. Д. с оглед възраста й това би било по-трудно,
поради което намира, че на основание чл. 52 ЗЗД на всеки от ищците С. Д. и
Р. Д. следва да бъде определено обезщетение за причинените неимуществени
вреди, изразяващи се в емоционални болки и страдания в размер на по 10 000
лв., дължимо от солидарно ответниците, като исковете за разликата до
10
предявения размер от 100 000 лв. според съда се явяват недоказани и поради
това неоснователни. Съдът приема, че по делото не се доказа, тежестта за
което е върху ищците, интензитетът на негативните душевни страдания при
всеки от ищците да надхвърля в по-голяма степен нормално присъщите
морални болки и страдания от загубата на брат, респ. внук или други по-
сериозни прояви на стрес в резултат на смъртта на детето Р., които да
обосноват присъждане на обезщетение в по - висок размер.
Ищците са освободени от внасяне на ДТ и разноски по реда на чл. 83 ал.
2 ГПК, поради което на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответниците следва да
заплатят солидарно ДТ по сметка ПОС в размер на 10 400 лв. върху
уважената част от исковете.
С оглед уважената част от исковете и представените доказателства по
реда на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА в полза на пълномощника на ищците адвокат В.
П. от ПлАК следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по всеки от
исковете, определено в минимално предвидения размер в чл. 7 ал. 2 т. 4 от
Наредба № 1/2004 г. на ВАС в редакцията на разпоредбата към датата на
сключване на договора за правна защита и съдействие съобразно защитавания
оценяем интерес по иска и уважената част от него както следва: в размер на
по 4 130 лв. по исковете предявени от ищците Б. Т. Д. и Е. В. Д. и в размер на
по 353 лв. по исковете предявени от ищците С. Б. Д. и Р. Б. Д., или общо по
делото в размер на 8 966 лв..
Водим от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 48 вр. чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД К. Е. И., ЕГН
********** и М. Т. С., ЕГН ********** и двамата от гр. С., обл. П., ул. „В.“
*** пасивно солидарно отговорни помежду си да ЗАПЛАТЯТ
СОЛИДАРНО със сина си Т. М.ов С., ЕГН ********** сумата от 120 000
лв., присъдена в полза на Б. Т. Д., ЕГН ********** от гр. С., обл. П., ул.
„Г.Б.“ *** с влязла в сила присъда по НОХД № 16/2018 г. по описа на
Плевенския окръжен съд за обезщетение за претърпени неимуществени вреди
в резултат на смъртта на сина му Р. Б. Д., причинена по непредпазливост от
непълнолетния Т. М.ов С., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 03.05.2017 г. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 48 вр. чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД К. Е. И., ЕГН
11
********** и М. Т. С., ЕГН ********** и двамата от гр. С., обл. П., ул. „В.“
*** пасивно солидарно отговорни помежду си да ЗАПЛАТЯТ
СОЛИДАРНО със сина си Т. М.ов С., ЕГН ********** сумата от 120 000
лв., присъдена в полза на Е. В. Д., ЕГН ********** от гр. С., обл. П., ул.
„Г.Б.“ *** с влязла в сила присъда по НОХД № 16/2018 г. по описа на
Плевенския окръжен съд за обезщетение за претърпени неимуществени вреди
в резултат на смъртта на сина й Р. Б. Д., причинена по непредпазливост от
непълнолетния Т. М.ов С., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 03.05.2017 г. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 48 вр. чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД К. Е. И., ЕГН
********** и М. Т. С., ЕГН ********** и двамата от гр. С., обл. П., ул. „В.“
*** да ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на С. Б. Д., ЕГН ********** от гр. С.,
обл. П., ул. „Г.Б.“ *** сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта на брат му Р. Б. Д.,
настъпила на 03.05.2017 г., причинена по непредпазливост от непълнолетния
син на ответниците Т. М.ов С., за което последният е осъден с влязла в сила
присъда по НОХД № 16/2018 г. по описа на ПОС, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на увреждането - 03.05.2017 г. до
окончателно изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата до предявения размер на обезщетението от 100 000 лв. като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 48 вр. чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД К. Е. И., ЕГН
********** и М. Т. С., ЕГН ********** и двамата от гр. С., обл. П., ул. „В.“
*** да ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на Р. Б. Д., ЕГН ********** от гр. С.,
обл. П., ул. „Г.Б.“ *** сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта на внука й Р. Б. Д.,
настъпила на 03.05.2017 г., причинена по непредпазливост от непълнолетния
син на ответниците Т. М.ов С., за което последният е осъден с влязла в сила
присъда по НОХД № 16/2018 г. по описа на ПОС, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на увреждането - 03.05.2017 г. до
окончателно изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата до предявения размер на обезщетението от 100 000 лв. като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК К. Е. И., ЕГН ********** и
М. Т. С., ЕГН ********** и двамата от гр. С., обл. П., ул. „В.“ *** да
12
ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО по сметка Плевенският окръжен съд държавна
такса в размер на 10 400 лв..
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА К. Е. И., ЕГН ********** и
М. Т. С., ЕГН ********** и двамата от гр. С., обл. П., ул. „В.“ *** да
ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО в полза на адвокат В. П. от ПлАК, гр. П., ул. „Р.“
*** общо сумата от 8 966 лв. за адвокатско възнаграждение по оказана
безплатна правна помощ по делото на ищците Б. Т. Д., Е. В. Д., С. Б. Д. и Р. Б.
Д. съобразно уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Великотърновския
Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна
жалба.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
13