РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 272
гр. Разград, 02.02.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на втори февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Частно гражданско
дело № 20223330100169 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 и следващи от ГПК.
Постъпило е заявление от “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404,
общ. Столична, обл. София, район Средец, ж.к. "Мотописта", бул.”България”
№ 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, представлявано от управители Светослав Николаев
Николов, Цветелина Георгиева Станева и Ярослав Кжищов Чулак, действащи
чрез упълномощен юрисконсулт Томас Димчов Кехайов, срещу К. АНДР.
АНДР. с ЕГН-********** с установен по делото настоящ адрес: с.
Костанденец, ул. "Здравец" № 1 и постоянен адрес: гр. София, ж.к. "Надежда
II" № 233, ет. 14, ап. 77, за заплащане в полза на заявителя на парично
задължение в размер на: 924,16 лв. (деветстотин двадесет и четири лева и 16
стотинки), представляващи неплатена главница по Договор за потребителски
кредит № 30041593213 от 30.12.2019 г.; 333,00 лв. (триста тридесет и три
лева), представляващи неплатено договорно възнаграждение, дължимо за
периода от 15.03.2020 г. до 03.04.2021 г.; неплатено възнаграждение за
закупена и ползвана услуга „Фаст“ в размер на 274,98 лв. (двеста седемдесет
и четири лева и 98 стотинки); неплатено възнаграждение за закупена услуга
„Флекси“ в размер на 568,34 лв. (петстотин шестдесет и осем лева и 34
стотинки); лихва за забава в размер на 161,47 лв. (сто шестдесет и един лева и
47 стотинки), начислена от 16.03.2020 г. (дата на изпадане на длъжника в
забава) до 03.04.2021 г. (дата на предсрочна изискуемост); законна лихва в
размер на 120,73 лв. (сто и двадесет лева и 73 стотинки), начислена от
03.04.2021 г. до 27.10.2021 г.; законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и направените
по делото разноски - заплатена държавна такса в размер на 47,65 лв. и
претендирано възнаграждение за юрисконсулт в размер на 180,00 лева.
Съдът, за да се произнесе, прие за установено от фактическа страна
следното:
На 30.12.2019 г. между заявителя от една страна, а от друга - длъжникът
А. бил сключен представения по делото Договор за потребителски кредит
1
„Профи Кредит Стандарт“ № 30041593213, по силата на който е предоставен
на клиента кредит в размер на 1000,00 лева, срещу задължението да изплати
общо дължимата сума от 1450,35 лв. до 15.12.2021 г. на 24 месечни вноски, 23
от тях по 38,33 лева и последната – 38,41 лв., при ГПР 48,93% и ГЛП 41,00%.
Страните договорили закупуването на допълнителни услуги „Флекси“ и
„Фаст“. Уговорили заплащане на възнаграждение за закупения пакет от
допълнителни услуги в размер на 2370,35 лева, което се изплаща по начина и
в сроковете, съобразно цитирания горе погасителен план, с размер на
месечната погасителна вноска от 98,78 лева по закупения пакет от
допълнителни услуги.
Длъжникът подписал декларация, че е запознат и приема приложените
към процесния договор Общи условия (ОУ), както и че му е предоставена
информация във формата на Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити и разяснения на
преддоговорна информация по договора и споразумението за закупуване на
пакет от допълнителни услуги.
Съгласно чл. 12.1 от Общите условия на “ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД към договора за потребителски кредит, в случай че клиентът просрочи
плащане на месечна вноска, кредиторът начислява лихва за забава в размер на
ОЛП + 10% годишно, изчислена за всеки ден забава върху размера на
просроченото плащане, като задължението за лихва става изискуемо към
датата на начисляването му (чл. 12.2 от ОУ).
В случай на просрочие на две или повече последователни месечни
вноски в пълен размер кредиторът може да обяви предсрочна изискуемост с
писмено уведомление (чл. 12.3.1 от ОУ). В този случай, съгласно чл. 12.4 от
ОУ клиентът дължи остатъчните и непогасени вноски по погасителния план,
включващи и възнаграждението при закупен пакет от допълнителни услуги,
лихви за забава, както и таксите, дължими по реда на чл. 17.4.
В заявлението се твърди, че длъжникът е изплатил две погасителни
вноски, след което изпаднал в забава, считано от 16.03.2020 г.. Съобразно
Общите условия към договора на 03.04.2021 г. кредиторът обявил кредита за
предсрочно изискуем, т.е. преди подаване на заявлението, за което длъжникът
е уведомен.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Налице са предпоставките на закона по чл. 411 от ГПК за издаване в
полза на заявителя на исканата заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК срещу длъжника, но само по отношение на претендираните
вземания за неизплатена главница, договорна (възнаградителна) лихва, която
в процесния случай е изчислена за срока до обявяването на предсрочната
изискуемост на кредита, както и обезщетение за забава върху главницата за
периода след настъпването на предсрочна изискуемост на вземането.
По отношение на заявлението, в частта му за възнагражденията за
закупени пакет от допълнителни услуги „Флекси“ и „Фаст“, съдът приема, че
клаузите за заплащането им са неравноправно договорени от заявителя, в
качеството му на доставчик на финансова услуга в нарушение на
добросъвестността. В заявлението се посочва, че услугата „Фаст“
представлява приоритетно становище на искането за кредит и изплащане на
кредита преди останалите клиенти, на които тази услуга не е предоставена.
2
Услугата „Флекси“ предоставя право на едностранна промяна на
погасителния план за целия срок на договора. Съдът счита, че такива
опционални клаузи са нищожни поради противоречието им с добрите нрави,
произтичащо от особено високия размер на възнагражденията за тях на фона
на размера на заетата от кредитополучателя парична сума, съответно лихвата,
която се дължи за нейното ползване. Разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД позволява
на страните да определят свободно съдържанието на сключваните от тях
договори, като единственото ограничение на свободата на договаряне
произтича от необходимостта от спазване на повелителните норми на закона
и съблюдаване на добрите нрави. Последните са критерии за норми за
поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна
част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват
с тях. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, като се
използва недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг. В конкретния случай се налага представата, че
кредитополучател, който при сключването на договора за кредит не е
разполагал с паричен ресурс от 1000 лв., си е позволил да договори
предоставянето на услуги на стойност, надвишаващи в пъти общия размер на
дължимата за ползването на кредита възнаградителна лихва, всъщност
надвишаващи и размера на предоставения кредит ведно с възнаградителната
лихва. Това непонятно за икономическата и житейска логика поведение
повдига съмнения доколко сключването на договора за тези пакети
допълнителни услуги е било на практика задължително условие за
получаване на кредита и оттам доколко възнагражденията за такива услуги
следва да се включат в размера на ГПР по кредита, в който случай клаузата за
нейното заплащане би се оказала нищожна на основание чл. 19, ал. 4 и 5 от
ЗПК във вр. §1, т. 1 от ДР към същия закон. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит, а според §1, т. 1 от ЗПК
"Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Обвързаността на
уговорените в договора допълнителни услуги с получаването на кредита,
обуславя включването на възнаграждението за предоставянето им в размера
на годишния процент на разходите и следователно е от значение за
съобразяването на този размер с ограничението по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Според съдържанието на договора услугите са били доброволно избрани от
длъжника. Финансовото изражение обаче на подобни услуги е до такава
степен несъразмерно с интереса на другата страна, че не позволява друго
обяснение на решението да поиска тяхното предоставяне, освен обвързването
им с отпускането на самия кредит. Стойността на тези услуги представлява
3
над 100% от отпуснатия кредит и самостоятелно надхвърля максимално
допустимия размер на ГПР, с което се обосновава нищожност на клаузата за
нейното заплащане на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК. Освен това
допълнителните услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК) са такива услуги, които са свързани с договора
за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните
престации на страните. Например, издаването на различни референции,
удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на
текущото задължение и др. Дейностите, посочени от заявителя, за които се
претендират възнаграждения, са във връзка с изпълнение на задълженията на
страните по договора. По естеството си, те са свързани с усвояване и
управление на кредита, а съгласно императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2
от ЗПК кредиторът не може да изисква за тях заплащане на възнаграждение.
Освен това се сочи, че заплащането на възнаграждението от потребителя на
услугата „Флекси“ е предварително, т.е. то е дължимо само за "възможността
за предоставянето" на услугата, и е без значение дали някоя от тези услуги ще
бъде използвана по време на действието на сключения между страните
договор. Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето
изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена
услуга, а не хипотетично ползване на такава. Следователно налице са
неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит по смисъла на чл.
143, т. 19 от Закона защита на потребителите (ЗЗП) във връзка с
препращащата разпоредба на чл. 24 от Закона за потребителския кредит, с
която потребителят се е задължил да заплати възнаграждения на кредитора за
предоставянето на тези пакети за допълнителни услуги. Ето защо и в
съответствие с правомощията на съда по чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК следва да
бъде отречено обвързването на длъжника с каквито и да е задължения,
произтичащи от обсъдените горе неравноправни клаузи. По отношение на
претендираните вземания „Флекси“ и „Фаст“, заявлението следва да бъде
отхвърлено.
Предвид гореизложеното, следва да се отхвърли и искането за
заплащане на обезщетение за забава (лихва за забава) върху посочените суми
за периода от 16.03.2020 г. до датата на обявяване на предсрочна изискуемост,
тъй като като данните не позволяват да се прецени върху каква сума е
начислена претендираната сума от 161,47 лева, включително каква част от
тази сума са просрочените плащания за главница и договорно възнаграждение
(съответно каква част от тази сума са просрочените плащания за закупения
допълнително пакет услуги). От друга страна, цялата претендирана сума на
главница не се дължи от датата 03.04.2021 г. Поради това съдът не е в
състояние да направи съответни изчисления.
Съдът може да уважи претенцията на заявителя за заплащане на
обезщетение за забава върху главницата и размера на неплатеното договорно
възнаграждение, считано от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до 27.10.2021 г. (което чрез използване на онлайн калкулатор се
устананови, че е в размер на 72,64 лв.), както и обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху тези суми от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Предвид гореизложеното, следва да се отхвърли и искането за
заплащане на обезщетение за забава върху претендираните вземания
"Флекси" и "Флакси" за периода от датата на обявяване на предсрочна
4
изискуемост до изплащането им.
Претендираното вземане за разноски произтича от заплатена държавна
такса в размер на 2% върху материалния интерес, а именно 27,56 лева,
дължима на основание чл. 12, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, както и възнаграждение за юрисконсулт,
което на основание на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът прецени, че следва да бъде присъдено
в размер от 150,00 лева. Общо направените разноски, съразмерно на
уважената част от заявлението, следва да бъдат присъдени такива в полза на
заявителя до размера общо на 110,32 лв. (сто и десет лева и 32 стотинки), от
които 26,60 лв. за държавна такса, а останалите за юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ на основание чл. 411 ал. 3 във вр. с ал. 1 от ГПК
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на
“ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, общ. Столична, обл. София, район
Средец, ж.к. "Мотописта", бул.”България” № 49, бл. 53Е, вх. В, ет.
7, представлявано от управители Светослав Николаев Николов, Цветелина
Георгиева Станева и Ярослав Кжищов Чулак, действащи чрез упълномощен
юрисконсулт Томас Димчов Кехайов, срещу К. АНДР. АНДР. с ЕГН-
********** с установен по делото настоящ адрес: с. Костанденец,
у.л."Здравец" № 1, за заплащане в полза на заявителя на парично задължение
в размер на: 924,16 лв. (деветстотин двадесет и четири лева и 16 стотинки),
представляващи неплатена главница по Договор за потребителски кредит №
30041593213 от 30.12.2019 г.; 333,00 лв. (триста тридесет и три лева),
представляващи неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода
от 15.03.2020 г. до 03.04.2021 г.; 72,64 лв. (седемдесет и два лева и 64
стотинки), представляващи обезщетение за забава върху главницата и размера
на неплатеното договорно възнаграждение, считано от датата на настъпване
на предсрочната изискуемост на 03.04.2021 г. до 27.10.2021 г.; обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата и размера на
неплатеното договорно вънаграждение, считано от подаване на заявлението
на 28.10.2021 г. до окончателното плащане; направените по делото разноски,
съразмерно на уважената част от заявлението до размера общо на 110,32
лв. (сто и десет лева и 32 стотинки).
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
от “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, общ. Столична, обл. София, район
Средец, ж.к. "Мотописта", бул.”България” № 49, бл. 53Е, вх. В, ет.
7, представлявано от управители Светослав Николаев Николов, Цветелина
Георгиева Станева и Ярослав Кжищов Чулак, действащи чрез упълномощен
юрисконсулт Томас Димчов Кехайов, срещу К. АНДР. АНДР. с ЕГН-
********** с установен по делото настоящ адрес: с. Костанденец,
у.л."Здравец" № 1, за заплащане в полза на заявителя на следните суми:
5
неплатено възнаграждение за закупена и ползвана услуга „Фаст“ в размер на
274,98 лв. (двеста седемдесет и четири лева и 98 стотинки) и неплатено
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 568,34 лв.
(петстотин шестдесет и осем лева и 34 стотинки), доколкото в тази му част
искането се основава на неравноправни клаузи в Договор за потребителски
кредит № 30041593213 от 30.12.2019 г. или е налице обоснована вероятност
за това.
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.
1404, общ. Столична, обл. София, район Средец, ж.к. "Мотописта",
бул.”България” № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, представлявано от управители
Светослав Николаев Николов, Цветелина Георгиева Станева и Ярослав
Кжищов Чулак, действащи чрез упълномощен юрисконсулт Томас Димчов
Кехайов, срещу К. АНДР. АНДР. с ЕГН-********** с установен по делото
настоящ адрес: с. Костанденец, у.л."Здравец" № 1, за заплащане в полза на
заявителя на следните суми: лихва за забава в размер на 161,47 лв. (сто
шестдесет и един лева и 47 стотинки), начислена от 16.03.2020 г. (дата на
изпадане на длъжника в забава) до 03.04.2021 г. (дата на предсрочна
изискуемост), законна лихва над сумата от 72,64 лв. (седемдесет и два лева и
64 стотинки) до претендираната в размер на 120,73 лв. (сто и двадесет лева и
73 стотинки) за периода от 03.04.2021 г. до 27.10.2021 г., обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху претендираните вземания „Флекси“
и „Фаст“ за периода от 28.10.2021 г. до изплащането им, както и за
разноските по делото над уважения размер до претендирания от заявителя
размер от 227,65 лева.
Разпореждането в отхвърлителната част подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Разград в едноседмичен срок от съобщаването на заявителя, с
частна жалба, от която не се представя препис за връчване, а заповедта за
изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за
разноските.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
6